Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 26.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД  № 50 по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

С.Г.С., ЕГН ********** *** е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 18 – 0267 - 000462 / 03.12.2018 г. издадено от Началника на РУ – гр. Г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № Д851228 / 09.09.2018 г., че на 09.09.2018 г. в 18.56 часа в община Г., на път С.– П. – Б. – Б. – М. – Л., на км 49 + 000 метра, с посока на движение от гр. М. към гр. С., жалбоподателят е управлявал МПС, собственост по СРМПС Част 1 с номер : ********* на фирма „Г. 2016“ ООД, с Булстат : ********* – гр. С., като е установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, след като му е прекратена регистрацията на 27.06.2018 г. по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП и по този начин е нарушил чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.  

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началникът на РУ - гр. Г. издава наказателно постановление № 18 – 0267 – 000462 / 03.12.2018 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложил на С.Г.С., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 300.00 / триста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 / десет / месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите П.Г.Н. и Е.В.Г. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 13.02.2019 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № 267000 - 49 / 13.02.2019 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение  № Д851228 / 09.09.2018 г. намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушениeто. В АУАН е посочено като място на извършване на нарушението път С.– П. – Б. – Б. – М. – Л., а такъв в НП не е посочен.

С оглед на изложеното липсва едно от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно нарушение  - в акта не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено  / чл. 42 т. 4 от ЗАНН /, поради което същият се явява и незаконосъобразен.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание.

В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : „Наказателното постановление трябва да съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 4  от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и издаденото от Началника към РУ – гр. Г. наказателно постановление № 18 – 0267 - 000462 / 03.12.2018 г.  се явява незаконосъобразно.

Съгласно чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, а съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Видно от самия текст на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДП, съществен елемент от състава на визираното административно нарушение е МПС – то, с което е осъществено констатираното пътно - транспортното нарушение. Задължение на актосъставителя съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН следователно е да индивидуализира моторното превозно средство, с което е извършено констатираното пътно - транспортно нарушение, изразяващо се в управляване на нерегистрирано МПС, по начин, който да позволява отграничаването му, въпреки липсата на регистрация и регистрационни табели. Би следвало да се направи подробно описание и проверка за № на рама / шаси / или двигател на проверявания автомобил, както и да се проведе по - подробна беседа с водача му относно собствеността му, които обстоятелства да се впишат в акта за установяване на административното нарушение при проверката, във връзка с която той е издаден. В противен случай би могло да се твърди, едва ли не, че всеки автомобил приблизително отговарящ по описание на описания в акта, е бил именно проверяваният. Последното е недопустимо в административнонаказателното производство съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по – специално при вменяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, чийто предмет се явява именно управляваното от водача МПС.

Също така съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57 т. 5 от ЗАНН, тъй като в НП е описана съвсем различна фактическа обстановка от тази посочена в АУАН. В НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „М. МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК“, с рег. № СА 16 08 ТН, лична собственост, съгласно Договор № 832 / 21.03.2016 г. / Н 274 /. Договорът е подаден в ОПП – СДВР с вх. № 433200 – 55143 на 18.06.2018 г.

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 18 – 0267 - 000462 / 03.12.2018 г.  издадено от Началника към РУ - гр. Г. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Д851228 / 09.09.2018 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

         Р     Е     Ш   И :

       

         ОТМЕНЯ  изцяло  наказателно постановление № 18 – 0267 - 000462 / 03.12.2018 г.  издадено от Началника към РУ - гр. Г.,  с което на С.Г.С., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 300.00 / триста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 / десет / месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.         

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С.област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

                                                              

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :