Определение по дело №64/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266370
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20211100900064
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.София, 20.12.2022 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

     СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 64 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).

 

Предмет на разглеждане е постъпило възражения на „К.М“ ЕООД срещу списък на неприетите вземания към „К.И.В.“ ЕООД – в несъстоятелност, обявен в търговския регистър на 29.09.2022 г. Във възражението се сочи вземанията да са предявени на 13.07.2022 г. след възобновяване на производството по несъстоятелност с решение от 12.07.2022 г. Наведен е довод, че нормата на чл. 632 ал. 3 ТЗ свързва началото на срока за предявяване на вземанията с датата на обявяване в регистъра на решението за възобновяване на производството.

В съдебно заседание не се явява представител за „К.М“ ЕООД.

Процесуалният представител на „К.И.В.“ ЕООД – в несъстоятелност застъпва теза, че срокът за предявяване на вземанията не е пропуснат като свързва неговото начало с постановеното възобновяване на производството по несъстоятелност. Смята, че предявените вземания следва да бъдат приети.

Синдик Н. изразява становище, че производството по несъстоятелност е открито по реда на чл. 630 ал. 1 ТЗ, поради което намира за неприложима нормата на 632 ал. 3 ТЗ като се позовава и на Тълкувателно решение № 2/2018 г. по описа на ОСТК на ВКС.

Съдът, като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:

С решение, № 260510 от 24.03.2021г. по настоящото дело е открито производство по несъстоятелност срещу „К.И.В.“ ЕООД. Решението е обявено по партидата на търговеца на 25.03.2021 г.

С решение № 261120 от 13.07.2021 г. производството е спряно, а с решение от 12.07.2022 г. е възобновено.

Кредиторът „К.М“ ЕООД е предявил вземанията си на 13.07.2022 г.

 

Възражението е неоснователно.

С оглед преобладаващата практика на апелативния съд изключително право на синдика е да прецени както съществуването на предявено вземане, така и предпоставките за неговото предявяване, каквато се явява и съблюдаването на законоустановения срок. Съдът споделя становището на синдик Н., че срокът не е спазен по следните съображения.

С оглед придадения на производството по несъстоятелност характер на универсално принудително изпълнение нормата на чл. 685 ал. 1 ТЗ задължава всички кредитори на търговеца да предявят вземанията си, чието удовлетворяване претендират в едномесечен срок. Началото на този срок еднозначно се свързва с вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В случая това е станало на 25.03.2021 г.

Нормата на чл. 688 ал. 1 ТЗ предвижда възможност за допълнително предявяване на вземания в двумесечен срок, чието начало изрично се свързва с изтеклия срок по чл. 685 ал. 1 ТЗ. Понеже срокът касае упражняване на право пред съда по несъстоятелността, той придобива процесуален характер, обуславящ и приложимост на регламентираните от процесуалния закон правила за изчисляването му по силата на чл. 621 ТЗ. С оглед нормата на чл. 60 ал. 3 ГПК срокът по чл. 688 ал. 1 ТЗ е изтекъл на 25.05.2021 г. Законът не свързва решението за възобновяване на спряно при условията на чл. 632 ал. 5 ТЗ с начало на нов срок за предявяване на вземанията. Макар и тази норма да определя за приложим и текста на чл. 632 ал. 3 ТЗ, следва да бъде споделено становището на синдика, че касае единствено хипотезата, при която срок не е започнал да тече поради спиране на производството още с решението за неговото откриване, т.е. при условията на първата алинея. Затова и нормата изрично ограничава приложението си до решение по ал. 2, чието систематично място еднозначно я свързва с решение, постановено при условията на чл. предписва, че срокът започва да тече с датата на вписване на решението за възобновяване на производството. Веднъж започнал да тече с оглед и правилата за броенето му той изтича с изминаване на указания в нормата период. При положение, че решението, с което е открито производството по несъстоятелност в случая не касае хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ, а тази по чл. 630 ал. 1 ТЗ с изтичане на деня 25.05.2021 г. изтича и предвиденият срок за предявяване на вземанията. Следователно предложеното тълкуване от възразилия кредитор и длъжника предполага възстановяване на изтекъл вече срок, каквато възможност обаче законът не предвижда.

Субсидиарното прилагане на ГПК предполага да се държи сметка за специката на производството по несъстоятелност.  Нормата на чл. 607 ТЗ очертава като цел на това контролирано от съда производство справедливото удовлетворяване на кредиторите. Предпоставка за постигането й е стриктно прилагане на правилата за легитимацията им доколкото констатираната неспособност дружеството да удовлетвори всички свои кредитори ги поставя в конкуренция. Затова и от изключително значение е своевременното определяне обема на вземанията, подлежащи на удовлетворяване  в производството по несъстоятелност. Осигуряването на тази цел именно ангажира кредиторите да се обозначат като такива и то в предписания от закона сравнително кратък срок. Предвид универсалния характер на производството по несъстоятелност по правило кредиторът губи възможността да претендира изпълнение извън рамките на това производство, а нормата на чл. 739 ал. 1 ТЗ повелява погасяване на непредявените вземания. При положение, че систематичното място на нормата на чл. 632 ал. 3 ТЗ еднозначно очертава връзка с постановено решение при условията на чл. 632 ал. 1 ТЗ, предложеното от възразилия кредитор и длъжника тълкуване предполага да бъде тълкувана разширително, което обаче противоречи на очертаната цел, а това е недопустимо.

По изложените съображения съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „К.М“ ЕООД срещу списъка на неприети вземания, обявен в търговския регистър на 29.09.2022 г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО. 

            ПРЕПИС от определението да бъде изпратен за обявяване и в търговския регистър.

                                                                                   СЪДИЯ: