№ 96249
гр. София, 06.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110147447 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с молба за издаване на изпълнителен лист, обективирана в отговор на
въззивна жалба, подаден от Х. Х. Ц.. Молителят твърди, че решението в частта за
присъденото обезщетение е влязло в сила като необжалвано. Поради което иска да бъде
издаден изпълнителен лист за присъденото му обезщетение.
По основателността на молбата, съдът намира следното:
С Решение № 7034 от 04.05.2023г., постановено по делото, съдът е осъдил „Авалоон“
ООД да заплати на Х. Х. Ц. по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сума в
размер на 1000лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от унищожаване на постройка,
намирала се в поземлен имот с идентификатор 68134.513.297 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед РД - 18-53/23.11.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба на 11.08.2021г. до окончателното изплащане като е отхвърлил
искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на „Авалоон“ ООД да
заплати на Х. Х. Ц. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на постройка – гараж, разрушен от действия
на служители на ответника, сумата от 13 428 лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожени вещи, намирали се в гаража,
описани в исковата молба и в молба от 08.11.2021г. и 10.02.2022г. по делото, сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за стойност на унищожени книги, подробно посочени в
молба от 24.01.2022г., сумата от 6 000 лв., представляваща пропуснати ползи от
невъзможност за реализиране на месечен наем от гаража за периода 01.02.2020г. до
30.06.2020г. и иск за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от унищожаване на посоченото от ищеца
имущество за сумата над присъдената такава от 1000лв. до пълния предявен размер на
претенцията от 5 500 лв.
Срещу така постановеното решение в неговата отхвърлителна част е постъпила
въззивна жалба от Х. Ц..
Ответникът „Авалоон“ ООД не е подал въззивна жалба в законоустановения срок,
като насрещна въззивна жалба не се съдържа и в подадения от него отговор на въззивна
жалба от 16.06.2023г.
Делото е било изпратено на СГС за произнасяне по компетентност по постъпилата
въззивна жалба. По така подадената въззивна жалба е било образувано в.гр. дело №
8134/2023г. по описа на СГС, II-А въззивен състав.
С Разпореждане № 3957 от 15.02.2024г., постановено по в.гр.дело № 8134/2023г. СГС,
1
II-А въззивен състав съдът е констатирал, че решението в частта, с която искът е уважен като
необжалвано е влязло в сила. Същевременно е констатирано, че в жалбата са релевирани
оплаквания и досежно момента на присъждане на законна лихва върху уважената главница,
поради което и делото е върнато на СРС за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК по искането
за присъждане на законна лихва върху присъдената главница от 1000 лева за периода от
11.08.2016г.- 10.08.2021г.
В изпълнение на дадените задължителни указания СРС е постановил Решение №
5454 от 27.03.2024г., с което е допълнил на основание чл. 250 ГПК Решение № 7034 от
04.05.2023г., постановено по гр.д. № 47447/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав, като е
осъдил „Авалоон“ ООД да заплати на Х. Х. Ц. законната лихва за периода от 03.06.2018г. до
10.08.2021г. върху присъденото с решението обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1000 лева като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за периода от
11.08.2016г. до 02.06.2018г.
Срещу така постановеното решение от 27.03.2024г. е постъпила въззивна жалба от
„Авалоон“ ООД, с която е поискано СГС да обезсили, евентуално да отмени постановеното
решение за допълване.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че действително срещу решението, с което
е уважен искът не е постъпила въззивна жалба от ответника, но към настоящия момент е
налице въззивна жалба срещу решението за допълване по реда на чл. 250 ГПК, от
произнасянето по която зависи датата, от която следва да се присъди законна лихва /тази
посочена в основното решение- 11.08.2021г. или посочената в решението по чл. 250 ГПК-
03.06.2018г./. С оглед на което към настоящия момент не следва да се издава изпълнителен
лист, доколкото е налице висящ спор относно датата, от която следва да се дължи лихва
върху присъдената главница. Горното представлява пречка за издаване на изпълнителен лист
за главницата, доколкото не е ясно от коя дата следва да присъди законна лихва върху нея.
Ето защо не са налице и предпоставки за издаване на изпълнителен лист и молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Х. Ц. за издаване на изпълнителен лист.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок, който за молителя тече от датата на връчването му.
Препис от разпореждането да се връчи на молителя Х. Х. Ц..
След влизане в сила на разпореждането, респ. постъпила частна жалба, делото да се
докладва незабавно за изпращането му по компетентност на СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2