№ 4349
гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502369 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 69 427/11.10.2022г.,
подадена от И. Д. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Варна, жк. Младост бл. *, вх. *,
ет.*, ап. * действащ чрез особен представител адв. Д. Д., срещу Решение № 2824/
19.09.2022г., постановено по гр.д. № 14661 / 2021г. по описа на РС – Варна, 25 –ти състав, В
ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Васил Левски“ 114, ет. Мецанин, че И. Д. Д., ЕГН:********** с адрес
гр.Варна, ж.к.Младост бл.151, вх.4, ет.7,ап.76, дължи заплащането на присъдените със
Заповед за изпълнение №2115/02.06.2021г., издадена по ч.гр.д. №7770/2021г. по описа на
ВРС суми, дължими по Договор за паричен заем №5534693 от 26.06.2019г., сключен с „Вива
Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя “АКПЗ“ООД с
Приложение №1 от 01.06.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016г., както следва: разликата над сумата от 2790 лв. /две хиляди
седемстотин и деветдесет лева/ до присъдените 3000 /три хиляди/ лева, представляваща
дължима главница, сумата от 868.35 лв. /осемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и
пет ст./, представляваща договорна лихва за периода 26.07.2019г. до 18.09.2020г., сумата от
184.17 лв. /сто осемдесет и четири лева и седемнадесет ст./, представляваща законна лихва
за периода 19.09.2020г. до 27.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда 01.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането, на основание
чл.422 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд не бил обсъдил възраженията за недействителност на процесния
договор за паричен заем Viva Standart 30 №5534693-26.06.2019г., изложени в отговора на
исковата молба във връзка с потребителската закрила, които били основателни. На първо
място, не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесния договор ГПР
бил определен в размер на 49,49% като абсолютна процентна стойност. Сумата посочена в
чл.4, ал.2 от договора в размер на 3672.75 лева като неустойка следвало да бъде
разглеждана като част общото задължение по договора и включена в годишния процент на
разходите на заема, тъй като същите представлявали косвени разходи по аргумент на 19, ал.
1
1 от ЗПК. Ето защо годишният процент на разходите в процесния договор в размер на
49,49% бил неправилно изчислен и посочен. Отделно видно било, че годишният лихвен
процент е 40,32% като до 49,49% ГПР оставали 9,17%, което било почти една четвърт от
него. Следвало от самото съдържание на договора да било пределно ясно какви точно такси,
комисионни и т.н. формират тази съществена разлика от 9,17%, а такава яснота липсвала.
Нарушеното изискване за унифицирано изчисление на ГПР водело до недействителност на
целия договор, тъй като било изведено като съществено условие на договора. ( в този
смисъл Решение № 260046 от 13.07.2020 г. по в. т. д. № 241 / 2020 г. на II състав на Окръжен
съд – Варна.) В случая било ирелевантно дали неустойката по чл.4, ал.2 от процесния
договор била предмет на делото или не. На следващо място сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора
било посочено, че годишният лихвен процент е 40,32%. Липсвала, обаче, разпоредба за
условията за прилагането му. Липсвало уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент във времето върху цялата дължима
главница или съобразно поетапното намаляване. Оттук не ставало ясно как е формирана
възнаградителната лихва и какъв е нейния размер. Обобщава, че процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят би следвало да дължи връщане само
на чистата стойност по кредита. С оглед на отправените възражения, че договорът е
недействителен следвало да се приеме, че въззивникът който бил заплатил сумата от 210 лв.
по процесния договор е погасил с нея част от главницата. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като постанови ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските
за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Същият сочи,
че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и
недоказана. Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът е доказал
съществуването на валидно сключен договор, неговото прехвърляне чрез осъществена цесия
и дължимостта на сумите претендирани с исковата молба. Неоснователни били твърденията
въведени с въззивната жалба по отношение годишния лихвен процент, годишния процент на
разходите и противоречията със ЗПК. При фиксирана лихва липсвало задължение в
договора да се съдържа информацията по чл. 11. ал. 1. т. 9 ЗПК., а в настоящия случай видно
и от чл. 2, ал.1. т. 5 от процесния Договор за заем лихвеният процент бил фиксиран за целия
срок на договора, непроменлив и съгласно изискванията на закона - на годишна база. Освен
това главницата, върху която договореният фиксиран лихвен процент се начислява, също
била изрично посочена в договора. Законът за потребителския кредит не вменява
задължение за посочване на размера на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във
времето с изппащане на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план.
Твърди, че процесният договор за кредит бил съобразен и с императивната норма на чл. 11,
т. 10 ЗПК. Същата не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се
посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, като „допускания“ се
използвало в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Обобщава, че сключеният Договор за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК за
действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Моли съда да остави без уважение подадената жалба
и да присъди разноски в полза на въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
2
делото, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение
на материална норма, но спорът е от естество, при което съдът има служебно задължение да
следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, който е сключен с
потребител. Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже изрично, вкл. и следва да се
дадат нарочни указания по разпределение на доказателствената тежест в тази връзка,
доколкото първоинстанционният съд не е сторил това с доклада по делото.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 69 427/11.10.2022г., подадена от И.
Д. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Варна, жк. Младост бл. *, вх. *, ет.*, ап. *
действащ чрез особен представител адв. Д. Д., срещу Решение № 2824/ 19.09.2022г.,
постановено по гр.д. № 14661 / 2021г. по описа на РС – Варна, 25 –ти състав, В ЧАСТТА, с
която е прието за установено по отношение на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, ЕИК: 02527341 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
Васил Левски“ 114, ет. Мецанин, че И. Д. Д., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ж.к.Младост
бл.151, вх.4, ет.7,ап.76, дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№2115/02.06.2021г., издадена по ч.гр.д. №7770/2021г. по описа на ВРС суми, дължими по
Договор за паричен заем №5534693 от 26.06.2019г., сключен с „Вива Кредит“ ООД,
вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя “АКПЗ“ООД с Приложение №1 от
01.06.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016г., както следва: разликата над сумата от 2790 лв. /две хиляди седемстотин и
деветдесет лева/ до присъдените 3000 /три хиляди/ лева, представляваща дължима
главница, сумата от 868.35 лв. /осемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и пет ст./,
представляваща договорна лихва за периода 26.07.2019г. до 18.09.2020г., сумата от 184.17
лв. /сто осемдесет и четири лева и седемнадесет ст./, представляваща законна лихва за
периода 19.09.2020г. до 27.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда 01.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането, на основание
чл.422 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.01.2023г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че предвид характера на предявения иск, то на основание чл.
7 ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор, тъй като е сключен с потребител.
Предвид, че исковете са насочени срещу потребител и с оглед въведените от
ответника твърдения за неравноправност пред първата инстанция, УКАЗВА на ищеца /
въззиваема страна/, че в негова тежест е да установи също изпълнението на
задълженията му, като кредитор, относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят. В случай, че се констатират
неравноправни клаузи в потребителския договор, то в тежест на ищеца е да установи и че
същите са уговорени индивидуално.
3
УКАЗВА на въззиваемия „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД,
ЕИК: *********, в едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение да
представи доказателство за внесен депозит по сметка на Окръжен съд – Варна в размер от
250 лв. / двеста и петдесет лева/ за възнаграждение на назначения на ответницата особен
представител във въззивното производство, като УКАЗВА на въззиваемия, че при
неизпълнение на това указание, дължимият депозит ще бъде събран принудително по реда
на чл.77 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4