Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

21.04.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

332

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от С.С.Р.Х. от ***, против Ревизионен акт № Р-16000921000992-091-001/09.08.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден изцяло с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 562/27.10.2021 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита решението, с което е потвърден РА, за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Излага съображения, че към датата на постановяване на решението дружеството „***“ ЕООД било прекратило производството по ликвидация и приело решение за продължаване на дейността си. В търговския регистър имало публикувани ГФО за 2015 г. и 2016 г., което изцяло опровергавало твърденията на органите по приходите, че дружеството не е водило счетоводство.

Твърди, че в хода на ревизията на органите по приходите са били предоставени оригинални документи – протоколи за брак/върнати им след изрична молба/, които изобщо не били обсъдени в РА.

Въвежда доводи, че не й били надлежно връчени ЗВР, исканията на ревизионните органи и РД. Единственият линк-съобщение от ТД на НАП, който бил отворен от С.Х. бил този с РА, което поставило РЛ в невъзможност да предприеме действия по обжалването им, както и било причината, поради която в хода на ревизионното производство жалбоподателката не била представила документи и не била предявила възражения срещу РД.

На следващо място счита, че в ЗВР било допуснато процесуално нарушение, свързано с периода на проверката по ЗДДС, тъй като бил налице влязъл Ревизионен акт № Р-16000918008124-091-001/16.05.2019 г., а била вменена отговорност за задължения по ДОПК и ЗДДС за период до 30.09.2020 г., повтарящ констатациите от ревизията на дружеството, но за период от 01.01.2016 г. до 18.04.2018 г.

Сочи, че задълженията по ЗДДС и ЗКПО били формирани в резултат на непредставянето от счетоводителя на дружеството на първични счетоводни документи, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит и осчетоводени текущи разходи. Такива бил налични, счетоводството било водено редовно, налице били оборотни ведомости, аналитичен регистър и множество писмени доказателства.

Излага съображения, че С.Х., в качеството й на управител на „***“ ЕООД, не е възпрепятствала по никакъв начин нормалното протичане на ревизионното ревизионното производство, каквито твърдения се съдържали в РА. В тази връзка отново сочи, че жалбоподателката не е била надлежно уведомявана в хода на ревизията за изискуеми документи, което е рефлектирало върху установения данък и непризнаване правото на данъчен кредит.

Оспорва изцяло изводите на ревизиращия екип, че са налице укрити факти и обстоятелства, които по закон е следвало да бъдат обявени. Счита тези изводи за голословни и бланкетно въведени, без да са подкрепени  с достоверни факти и доказателства.

Излага доводи за липсата на елементите за възникване на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.  

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-16000921000992-091-001/09.08.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден изцяло с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 562/27.10.2021 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява От пълномощника адв. П.Б. е постъпила молба, с която поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения РА и присъди разноски.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт М.Г. оспорва жалбата. В представените по делото молби/16.03.2022 г. и 20.04.2022 г./ излага съображения за законосъобразност и обоснованост на оспорения РА. Счита, че поставените въпроси на вещото лице по назначената експертиза, са недопустими и неотносими в настоящото производство, предвид обстоятелството, че Ревизионен акт № Р-16000918008124-091-001/16.05.2019 г., издаден на „***” ЕООД, вече е влязъл в сила и за установените задължения по издаденият на дружеството РА е било образувано ИД № ***/*** г. Сочи, че вещото лице не е дало отговор на въпроса относно редовността на воденето счетоводство от „***” ЕООД за 2016 г. и 2017 г. и налице ли е съответствие между водените счетоводни отчетни регистри за 2016 г. и 2017 г., и представените годишни финансови отчети за двете години, като в този смисъл оспорва заключението. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди изцяло атакувания РА и присъди, в полза на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност, в случай че съдът отмени РА и възложи разноски, релевира възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, от страна на жалбоподателката.

Представя писмена защита, в която развива подробни доводи относно законосъобразността на оспорения РА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000921000992-020-001/17.02.2021 г./л. 162, т.II от делото/, връчена по електронен път на 22.02.2021 г./документът е изтеглен от имейл *** - л. 165/, с която е възложено извършването на ревизия на С.С.Р.Х. от ***, в качеството й на управител на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, за определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2016 г. - 30.09.2020 г. За изменение на първоначалната заповед е издаден Заповед № Р-16000921000992-020-002/21.05.2021 г./ л. 158, т. II/, касаещи срока за приключване на ревизията.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000921000992-092-001/06.07.2021 г./л. 125 – л. 138, т. I/, връчен по електронен път на 12.07.2021 г./документът е изтеглен от имейл *** - л. 139/ Ревизираното лице не е подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921000992-091-001/09.08.2021 г./л. 111 – л. 121 от т. I/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и А. Н. Б., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 12.08.2021 г. - документът е изтеглен от имейл *** - л. 123/.

С ревизионния акт са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв.; корпоративен данък в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв.

По същество, след извършената преценка на релевантните доказателства ревизиращият екип е приел за установено следното: За ревизирания период С.С.Р. - Х. е управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, Булстат ***. На дружеството е извършена ревизия, приключила с РА №16000918008124-091-001/16.05.2019 г., с който са установени задължения за КД по ЗКПО, както следва: за 2016 г. - дължим данък в размер на *** лв. и лихви, изчислени до 16.05.2019 г., в размер на *** лв.; за 2017 г. - данък е в размер на *** лв. и лихви, изчислени до 16.05.2019 г., в размер на *** лв.; и задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г. в размер на *** лв., представляващи главница, ведно с лихви за забава в размер на *** лв.

Издаденият РА №16000918008124-091-001/16.05.2019 г. не е обжалван и е влязъл в законна сила.

Ревизиращият екип е приел, че С.С.Р.-Х., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала е укрила известни й факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред приходната агенция и за които е знаела. Изложени са мотиви, че  ревизираното лице, в качеството на управител на "***" ЕООД, не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., като в същото време е знаело за наличие на реализирани приходи от дейността, отчетени чрез ЕКАФП за тези периоди, както и че не подаването на коректни данни в подадените СД по ЗДДС ще доведе до ощетяване на бюджета

Прието е, че липсата на деклариране или разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията, съставлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Счетено е, че отговорността за укриването е за лицето, което съобразно качеството си на управител и на едноличен собственик на капитала, е съзнавало или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по деклариране на коректни данни.

Прието е, че е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия, съответно бездействия и несъбираемостта на задължението. В тази връзка са изложени доводи, че самият акт на некоректно деклариране на задължения от страна на „***“ ЕООД доказвал причинно-следствената връзка между анализираните първи и втори елемент на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като липсата на данни за възникнали задължения от юридическото лице възпрепятствала събирането на задълженията за данъци. Посочено е, че по този начин администрацията е лишена от изпълнително основание, въз основа на което да проведе евентуално принудително изпълнение. Декларацията представлявала изпълнително основание, съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК и липсата на такава или подадена с некоректни данни препятствала приходната администрация от възможността чрез съответните съпоставки и анализи дори да предположи, че са възникнали неплатени задължения.

Въведени са мотиви, че е налице невъзможност за събиране на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. В този смисъл е посочено, че независимо от предприетите от страна на НАП действия за събиране на задълженията, установени с издадения Ревизионния акт и декларирани с подадените СД, описани подробно и в хронология в издадения РД, установените публични задължения не са събрани. За задълженията по РА било образувано ИД № ***/*** г., по което, след като били изчерпани всички изпълнителни способи и било направено пълно проучване на имущественото състояние на дружеството, дългът по образуваното ИД ***/*** г. бил категоризиран като несъбираем.

Предвид това е прието, че е установена обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството и кумулативно изпълнение на условията по чл. 19, ал .1 от ДОПК, поради което събирането е насочено към отговорното трето лице - С.С.Р.-Х.

Въведени са мотиви, че след анализиране на събраните документи с оглед установяване наличието на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, е преценено, че не са налице доказателства, че С.С.Р.-Х. недобросъвестно е извършила плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, както и, че е отчуждила имущество на дружеството безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло.

В РД са изложени подробни съображения, че по отношение на жалбоподателката са налице условията за приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно: За ревизирания период С.С.Р.-Х., в качеството и на управител и представляващ на "***" ЕООД, не само е организирала дейността на дружеството, но е осъществявала ефективно дейност от името на дружеството - сключвала е сделки, подписвала е договори, фактури, платежни документи, счетоводни документи, доколкото няма данни за друго лице, което да е осъществявало дейността на дружеството за процесния период. Прието е, че изложените факти и обстоятелства доказвали, че действително С.С.Р.- Х. за ревизирания период от има качеството на управляващ и представляващ дружеството "***" ЕООД с административни задължения и като такава е солидарно отговорна по реда на чл. 19 от ДОПК. Това й качество било налице към момента на извършване на действия от нейна страна, определени като „недобросъвестни действия“, което било основание за възникване на отговорността за ревизирания период.

Посочено е, че управителят е едноличен управителен орган - физическо лице, което е законно определено да управлява и представлява дружеството. Добавяйки и обстоятелството, че С.С.Р.- Х. е физическо лице с постоянен адрес в РБългария, нямало пречка към нея да бъде насочено производство по реда на чл. 19 от ДОПК, в резултат на което да бъде вменена отговорност за установени данъчни и осигурителни задължения на дружеството, което е представлявала и управлявала. Изложени са доводи, че отговорността възниквала при сбъдването на определените от закона условия - неподаването в срок на декларация или подаването на непълна или невярна декларация, в която лицето е укрило определени факти и обстоятелства. Счетено е, че неизпълнението на задължението да се декларират определени обстоятелства, както и неспазването на сроковете и укриване на фактите, подлежащи на деклариране и установени от закона, се явявали основание за възникване на отговорността по чл. 19. ал. 1 от ДОПК за това лице. Управителят С.С.Р.-Х., съставяйки отчетни регистри Дневник за покупките и Дневник продажби за ревизираните периоди с неверни данни, е избегнал плащането на данъчни задължения за посочените данъчни периоди и в подадените справки-декларации по ЗДДС е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начисления ДДС. Така управителят е променил резултата по данъчни периоди, като е декларирал ДДС за внасяне в по-малък размер от действително установеният ДДС за внасяне в резултат от ревизията.

Посочено е, че с подаването на неверни данни в Дневниците за покупки, Дневниците за продажби и СД по ЗДДС, управителят е укрил факти и обстоятелства относно действителния размер на дължимите от дружеството задължения по ЗДДС. Неподаването на декларации и подаването на такива с невярно съдържание са приети за действия по укриването на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, които лицето е било длъжно да обяви пред приходните органи.

Изложени са доводи, че липсата на коректно подадени декларации за ,***" ЕООД" ЕООД, отразяващи реално ефекта от стопанските операции на юридическото лице, е наличие на първия елемент, който дава основание за прилагане на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, свързан с необявяването на факти и обстоятелства.

Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/л. 167 от т. II/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на предпоставките по чл. 19 от ДОПК. Релевирани са твърдения, че ЗВР, исканията на ревизиращия екип и РД не са били връчени редовно на ревизираното лице, респ. не са били получени от С.Р.

С Решение № 562/27.10.2021 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 99-л. 104 на т. I/, е потвърден ревизионният акт, издаден на С.С.Р.Х., за установяване на отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на „ ***“ ЕООД в размер на *** лв. главница и *** лв. лихви за КД за 2016 г. и 2017 г. и *** лв. главница и *** лихви за ДДС, за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г.

За изясняване на делото е назначена и извършена съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице/л. 365 – л. 372 от том II/ се установява следното:

1. От „***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. и 2017 г.; 2. Съгласно справка за непогасени задължения на „***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, налице са задължения в размер общо за ДДС и КД в размер на *** лв. и лихва към 01.03.2022 г. в размер на *** лв., в това число: Корпоративен данък в размер на *** лв., от които *** лв. за 2016 г. и ***лв. за 2017 г., и лихва върху сумата *** лв., към 01.03.2022 г., в размер на *** лв.;   ДДС за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г. в размер на *** лв. и лихва към 01.03.2022 г., в размер на *** лв.; 3. От ,***“ ЕООД ***, с ЕИК *** са подадени справки декларации по ЗДДС за следните данъчни периоди: от 01.01.2016 г. до 30.11.2016 г.; от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.; от 01.04.2018 г. до 31.07.2018 г.; от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г.

Справки декларации по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 30.11.2016 г.; от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.; от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. са подадени от С.С.Р. Справки декларации по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2018 г. до 31.07.2018 г. са подадени от С. В. З.; 4. От „***“ ЕООД *** са представени фактури от доставчици, хронологични регистри на счетоводни сметки и оборотни ведомости за 2017 г. и за 2016 г. Представени Годишни финансови отчети - Баланс, Отчет за приходите и разходите, Отчет за паричните потоци. Справка за собствения капипал за следните финансови години: 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., които са разпечатани от ПП на НАП, при извършена проверка, за която е съставен Протокол № Р - 16000921000992-П73-001/22.04.2021 г. Тези финансови отчети представляват годишните отчети, които се представят в НСИ.

От счетоводството са представени Годишни финансови отчети за 2О16год., 2017 год., съставени съгласно формата към НСС №1. При справка в Търговския регистър се вижда, че тези отчети са обявени в търговския регистър.

Макар и с различна форма, двата вида отчети имат еднакво съдържание, като в отчетите на НСИ сумите са в хил.лв., а в отчетите в ТР сумите са в лева.

Това, което прави впечатление и при двата вида финансови отчети, са датите на тяхното съставяне, тъй като те не следват хронологически финансовите периоди, за които се отнасят.

Изготвянето на Годишните финансови отчети в ред различен от хронологията на годишните данъчни периода е довело до нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството.

В съдебно заседание, на зададените му въпроси, вещото лице уточнява, че  самото счетоводство на дружеството действително не е водено редовно, тъй като датите на тези финансови отчети хронологически не отговарят, т.е. датата на отчета за 2016 г., е след датата на отчета за 2017 г., респ. на 24.01.2020 г., а срокът за деклариране на данъка в онзи момент е бил 31.03.2017 г., следващата отчетна година. Този отчет е трябвало да бъде съставен, за да може да се декларират данъците пред НАП, като до 30.06. е следвало да бъде обявен в Търговския регистър, което не е изпълнено. Освен това, датата на отчета за 2017 г. е преди датата на отчета за 2016 г., т.е., съставен е първо отчетът за 2017 г., след това за 2016 г., което е видно от самите отчети, т.е., същите са съставени в обратен ред. Първо са съставени отчетите за 2018 г. и за 2019 г. и след това са съставени отчетите за 2017 г. и 2016 г., което води до несъответствие в крайните и начални салда. За самата година, това, което показват отчетните регистри, това е пренесено във финансовия отчет, но крайното салдо за 2016 г., не е начално салдо за 2017 г. в годишния финансов отчет, или такова просто не е посочено. В заключение сочи, че счетоводството на дружеството не е водено редовно.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Спорните въпроси в конкретния случай са: Налице ли са допуснати от данъчните органи нарушения на административнопроизводствените правила при връчване на ЗВР и РД, респ. спазени ли са изискванията на чл. 28 и чл. 29 от ДОПК? и д Налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателката по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в качеството й на управител на  „***“ ЕООД, с ЕИК ***, за установените с Ревизионен акт № Р-16000918008124-091-001/16.05.2019 г. задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, ведно със съответните лихви за забава.

Процесното ревизионна производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000921000992-020-001/17.02.2021 г./л. 162, т.II от делото/, връчена по електронен път на 22.02.2021 г./документът е изтеглен от имейл *** - л. 165/, с която е възложено извършването на ревизия на С.С.Р.Х. от ***, в качеството й на управител на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, за определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2016 г. - 30.09.2020 г.

Настоящият състав намира, че заповедта за възлагане на ревизия не е редовно връчена на ревизираното лице. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква ЗВР да бъде връчена на ревизираното лице. Съгласно чл. чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Нормата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК/ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г./ предвижда възможността съобщенията да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление. В съответствие с чл. 28, ал. 2 от ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. В този смисъл, в случай на посочен такъв адрес, следва да се реализира възможността за изпращане на електронно съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК.

В конкретния случай, както бе посочено по-горе, ЗВР е връчена на РЛ – С.С.Р.Х. по електронен път на 22.02.2021 г./документът е изтеглен от имейл *** - л. 165. В разписката за получаването й – л. 163, липсва подпис на нейния адресат. В административната преписка не се съдържат доказателства, а и не са въведен твърдения от страна органите по приходите, че в хода на ревизионното производство С.Х. е заявила електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК, на който да получава съобщения. Предвид това и по силата на чл. 28, ал. 1 от ДОПК,  релевантната Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000921000992-020-001/17.02.2021 г./ е следвало да бъде връчена на С.С.Р.Х. на постоянния й адрес ***.

Настоящият състав не възприема въведените в Решение № 562/27.10.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, доводи, че в конкретния случай са били налице предпоставките за приложението на чл. 29, ал. 4 от ДОПК. Същите са аргументирани с твърдения, че при извършената служебна справка в информационните масиви на НАП „Справка за обща регистрация на ЗЛ“, било констатирано, че като електронен адрес за кореспонденция бил посочен  единствено ***, валиден от 07.12.2012 г. и нямало данни да бъде променян, като от този адрес били изтеглени съобщенията за издадената ЗВР и РД, а от страна на ревизираното лице не били направени възражения, че този адрес не бил актуален.

Не би могло да се приеме, че при подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код за достъп до информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на хартиен носител и за подаване на декларации, документи или данни посоченият вписаният в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП е равнозначен на електронен адрес по чл. 28, ал.2 ДОПК. Ноторно е обстоятелството, че както в заявлението, така и в разрешението от НАП изрично е посочено, че същите, респективно и посочения електронен адрес, се отнасят до ползването на електронни услуги, а връчването на ЗВР, инициираща ревизионно производство, в никакъв случай не може да се квалифицира като електронна услуга, предоставяна от НАП. Още по-малко пък може да се твърди, че след като такъв адрес е бил заявен през 2012 г./в решението е посочено 07.12.2012 г./, то този адрес се приравнява на електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК.  В конкретния случай не би могъл да се приеме и за адрес по смисъла на посочената разпоредба - ***, дори и на същия да са били редовно връчвани съобщения в развилото се предходно ревизионно производство,  приключило с Ревизионен акт № Р-16000918008124-091-001/16.05.2019 г., с който са били установени задължения по КД и ДДС на  „***“ ЕООД, с ЕИК ***. Касае се за различни правни субекти, поради което и изводите на органите по приходите за наличие на редовно връчване на ЗВР и РД са необосновани. Без значение за редовността на връчването е обстоятелството, че всички съобщения за издадени заповеди, искания за предоставяне на документи, РД и РА са били изтеглени от горепосочения електронен адрес, на който жалбоподателката твърди, че е изтеглила единствено РА. В настоящето производство няма представени от ответника конкретни доказателства, че за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа РЛ – С.С.Р.Х. е посочвало електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, поради което същите е следвало да й бъдат връчени по постоянния й адрес – арг. чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Предвид обстоятелството, че в случая това не е извършено и липсват доказателства, че задълженото лице е узнало за образуването на ревизията и издаването на РД, то следва да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията.

Този процесуален пропуск накърнява правото на защита на ревизирания субект в особено тежка степен и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен обем. Същевременно с това нарушава принципите на обективност и служебно начало, прогласени с чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, както и осуетява преценката доколко ревизионното производство е образувано в рамките на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания РА и обуславя извод за неговата нищожност. В този смисъл е и константната съдебна практика: Решение № 4753/14.04.2021 г. на ВАС по а.д. № 13447/2020 г., I о., Решение № 5181 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2021 г., I, Решение № 6863 от 08.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2509/2020 г., VIII о., Решение № 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. дело № 16463/2013 г., VIII о., Решение № 2380/04.03.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10871/2007 г., I о.

Предвид горното, следва да бъде постановено решение, с което бъде прогласена нищожността на Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921000992-091-001/09.08.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и А. Н. Б., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на  С.С.Р.Х., с ЕГН **********, на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК е установена отговорност за задълженията на „ ***“ ЕООД в размер на *** лв. главница и *** лв. лихви за КД за 2016 г. и 2017 г. и *** лв. главница и *** лихви за ДДС, за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г.

Следва на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК преписката следва да бъде изпратена на началник – сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт.

Само за прецизност следва да се отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

В горецитираната норма на чл. 19 от ДОПК е въведен особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Анализът на чл. 19, ал. 1 от ДОПК аргументира извода, че за да възникне отговорността на лицето по този ред, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. да е налице виновно поведение на лицето, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, респ. вследствие на това поведение - укриването на факти и обстоятелства да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на посочените публични вземания, поради обстоятелството, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения.

За прилагането на отговорността по  чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството. Следва да се установи, че укриването на факти е пряко относимо към събирането на данъците, дължими от дружеството, а не към дължимостта на данъци от дружеството. Фактическият състав на  чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци.

Независимо от изложеното, предвид постановената нищожност на оспорения РА, то съдът не следва да се произнася по съществото на спора.

При този изход на делото в полза на С.С.Р.Х. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 410 лв., от  които 10 лв. внесена такса при образуване на делото и 400 лв. заплатена депозит за вещо лице. По делото е представено единствено пълномощно на адв. П.Б./л. 314/, но не и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което разноски от такъв характер не следва да бъдат присъждани.

 Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. последно от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА НА Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921000992-091-001/09.08.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и А. Н. Б., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на  С.С.Р.Х., с ЕГН **********, на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК е установена отговорност за задълженията на „АССА ФАРМА“ ЕООД в размер на 5 009.00 лв. главница и 2 078.98 лв. лихви за КД за 2016 г. и 2017 г. и 43 817.94 лв. главница и 23 626.24 лихви за ДДС, за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г.

ИЗПРАЩА административната преписка на началник – сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- Пловдив, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт. 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, да заплати на С.С.Р.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: