ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 918
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 839 по описа на Окръжен
съд - Пловдив за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е
по частна жалба от Сдружение „Футболен клуб Векта“ с ЕФН **********, вписано с
решение № 5746 от 19.09.2005г. в регистъра на юридическо лице с нестопанска цел
в т. 4, стр. 30, партида 7 по фирмено дело № 3007 от 2005г., представлявано от
управителя П.В.Н., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Северен“, ул. „Васил Левски“ № 170, против Разпореждане № 3465/16.03.2020г. по
гр.д. № 13382/2019г. по описа на РС-Пловдив. С обжалваното разпореждане е била
върната исковата молба вх. № 5552743/13.08.2019г.,
подадена от ищеца против „ПФК Спартак Пловдив – 1947“ АД и Сдружение „ПФК
Спартак Пловдив – 1947“ за защита на нарушено владение върху поземлен имот с
идентификатор №56784.530.9709
и изградените в него сгради, като производстовто по делото било прекратено. В частната жалба се сочи, че
обжалваното разпореждане е неправилно. Посочва се, че с оглед обявяването на
карантина в Република България, затруднената работа на съдебната система е
довела до пълното спиране на работа и на адвокатските кантори. Твърди се, че
същото е довело до спиране на работата на упълномощения от ищеца адвокат,
поради което се е стигнало до невъзможност да бъде депозирано искане по чл. 63,
ал. 2 от ГПК. Моли се да бъде отменено обжалваното определение като неправилно.
Окръжен
съд – Пловдив, след като съобрази материалите по делото и становищата на
страните, намира следното:
Жалбата е
допустима. Последната
е подадена от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва разпореждането на
първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с искова молба вх. №
5552743/13.08.2019г., подадена от Сдружение „Футболен клуб Векта“ против
„ПФК Спартак Пловдив – 1947“ АД и Сдружение „ПФК Спартак Пловдив – 1947“ с
искане за възстановяване на отнето владение върху поземлен имот с идентификатор
№56784.530.9709
и изградените в него сгради и възстановяване на фактическото положение преди
01.03.2019г., а именно – владението и държането на процесните имоти от ищеца.
С разпореждане на съда № 79910/19.08.2019г. било указано на ищеца да
представи удостоверения за данъчни оценки и да внесе държавна такса по всеки
иск в размер на 1% от данъчната оценка на всеки имот, като при неизпълнение на
указанията с дадения от съда срок ще последва връщане на исковата молба и
прекратяване на делото. По делото било
представено удостоверение за данъчна оценка на имота изх. № **********/13.11.2019г.,
съгласно което данъчната оценка на поземлен имот с идентификатор №56784.530.9709 била
в размер на 3 302 052, 80 лв. С молба до съда от 09.12.2019г. ищецът
поискал да му бъде указан точно размерът на дължимата държавна такса с оглед
отстраняване на нередовностите в исковата молба.
С
разпореждане на съда от 09.12.2019г. било указано на ищеца, че цената на
исковете за защита на нарушено владение се определят съобразно правилото на чл.
69, ал. 1, т. 3, вр. т. 2, вр. чл. 71, ал. 2 от ГПК и в конкретния случай по
искането за съдебна защита за нарушено владение върху поземлен имот с идентификатор №56784.530.9709
съгласно действащата КК и КР на гр. Пловдив, дължимата държавна такса е в
размер на 33 020,53 лв. Указанията на съда достигнали до ищеца на
19.12.2019г. Последвали многократно искания за удължаване на срока за внасяне
на дължимата държавна такса, като съдът уважил всяко от тях. Последната молба
от ищеца била от 24.02.2020г., като същият поискал срокът за внасяне на
държавната такса да бъде удължен с една седмица. С разпореждане от 25.02.2020г. съдът продължил
срока съгласно искането на ищеца до 04.03.2020г.
До
16.03.2020г. дължимата държавна такса не била заплатена и не било направено
искане за удължаване на срока, поради което
съдът с обжалваното разпореждане върнал исковата молба и прекратил
производството по делото.
Настоящият
състав намира разпореждането за правилно. Действително последният даден от съда
срок, към който е следвало да се заплати дължимата държавна такса, е бил на
04.03.2020г. съгласно разпореждането на съда от 25.02.2020г. Указанията на съда
са били правилни, в съответствие с чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК. В
разпореждането от 19.08.2019г. съдът е указал на ищеца последиците от
неизпълнението на невнасянето на държавната такса в дадения от съда срок.
Същата е била изчислена правилно и в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 3, вр. т.
2, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК и не е била заплатена в поисканите от страната и
предоставените от съда срокове, поради което съдът правилно е върнал исковата
молба и е прекратил производството на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Съдът не
споделя аргументите на жалбоподателя, че с оглед на извънредната обстановка на
територията на страната се е стигнало до невъзможност да бъде депозирано искане
по чл. 63, ал. 2 от ГПК. Видно от материалите по делото, срокът е изтекъл на
04.03.2020г., повече от седмица преди обявеното с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. извънредно положение. За периода преди обявяването на
извънредното положение от 13.03.2020г. не е имало обективна пречка ищецът да
заплати държавната такса в дадения от съда срок или да поиска продължаване,
респ. възстановяване на срока при наличие на условията за това. Пречки за
извършването на дължимите процесуални действия е настъпила едва след
обявяването на извънредното положение от 13.03.2020г., като същите са били
предвидени от законодателя, който с цел гарантиране на правата и законните
интереси на страните е приел в чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
че за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат редица срокове, включително процесуалните срокове по съдебни
производства. Тези обективни пречки обаче касаят единствено процесуалните
действия на страните след 13 март, но не и предхождащите ги (в случая – до 4
март е следвало страната да извърши необходимите процесуални действия). В тази
връзка и посоченото в жалбата възражение се явява неоснователно.
Въз
основа на гореизложеното, обжалваното разпореждане се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р
Е Д
Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3465/16.03.2020г. по
гр.д. № 13382/2019г. по описа на РС-Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред
Върховния касационен съд на Република България на основание чл. 274, ал. 3, т.
1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.