№ 18
гр. К., 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Частно наказателно дело №
20245100200007 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 32, ал. 1, във вр. с
чл. 16, ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
Постъпило е искане от Федерална служба „Правосъдие” – гр. Бон,
Република Германия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция, постановено от несъдебен орган Rhein-Erft-Kreis, Der
Landrat (Окръг Райн – Ерфт, Управителят) по отношение на българския
гражданин С. В., на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции. Към искането са приложени попълнено и подписано удостоверение
по чл. 4 от посоченото Рамково решение, съгласно образеца по приложението
към същото - на немски език, ведно с превод на български език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
финансова санкция С. Ю. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. К.,
кв. „В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и настоящ адрес – Република Турция /като трите
имена, регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН
са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението –
Национална база данни „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009
год./, не се явява в съдебно заседание.
Назначения процесуален представител на санкционираното лице,
адвокат М.Б., преупълномощен от адв. Д.К., се явява в съдебно заседание.
1
Изразява становище за основателност на искането за признаване на
решението на съдебния орган на Република Австрия.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички
предпоставки за признаване на решението на несъдебен орган Rhein-Erft-
Kreis, Der Landrat (Окръг Райн – Ерфт, Управителят), Република Германия, за
налагане на финансова санкция на българския гражданин С. Ю. В., както и че
следва същото да се изпрати за изпълнение на съответния изпълнителен
орган.
Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за
установено следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с Решение №
180.37584.8/2619, постановено на 12.06.2023 год., влязло в сила на 07.07.2023
год., по отношение на С. В., с посочени в удостоверението: дата на раждане –
**.**.**** год., място на раждане – гр. К. и последен известен адрес – В. №*,
**** гр. К., България, е наложена финансова санкция, изразяваща се в
задължение за заплащане на парична сума в размер на 70.00 евро за осъждане
за престъпление, както и разходи по съдебното и административното
производство, доВ. до решението, в размер на 28.50 евро, или общ размер на
финансовата санкция – 98.50 евро.
В удостоверението осъщественото от С. Ю. В. деяние е описано, както
следва: „Като водач на товарен автомобил с регистрационни номера N-EC 382
засегнатото лице не е спазило на 21.03.2023 г. в 13:08 часа в гр. Керпен на
федерална автомагистрала 4 при 053,350-я километър по посока гр. Олпе,
забраната за изпреварване, която е била обозначена с пътен знак 277.
Посочено е, че описаното деяние представлява административно нарушение,
което се санкционира по реда на чл. 41 ал. 1, във връзка с Приложение 2, чл.
49 от Правилника за движение по пътищата /StVО/; чл. 24, ал. 1, 3 № 5 от
Закона за движението по пътищата /StVG/, 153 а от Федералния каталог за
финансови санкции /BKat/. С оглед данните, съдържащи се в посоченото
удостоверение, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова
санкция на засегнатото лице С. Ю. В..
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция е постановено от несъдебен орган на държава - членка на
Европейския съюз въз основа на действие, което съгласно нейния национален
закон се преследва като административно нарушение /правонарушение/.
Деянието е извършено на територията на издаващата държава - Република
Германия. Посоченото нарушение попада в обхвата на тези по чл. 30 ал.2 т.1
от ЗПИИАКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, за които престъпления или административни нарушения не се
изисква двойна наказуемост, т.е. същите да са правонарушения /престъпления
или административни нарушения/ и по българското законодателство.
Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено;
2
потвърдено е, че лицето е уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
за обжалване. С удостоверението е потвърдено също, че решението е влязло в
сила; както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за
същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава,
различна от решаващата или изпълняващата държава.
По делото не се установява да са налице някои от пречките по чл. 35 от
ЗПИИАКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за
налагане на финансова санкция. От данните по делото се установява и това,
че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и
обичайно пребиваване на територията на Република България, с постоянен
адрес в гр. К., кв. „В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и настоящ адрес – Република
Турция.
Ето защо съдът намира, че са налице условията за признаване на
Решение № 180.37584.8/2619 от 12.06.2023 год., влязло в сила на 07.07.2023
год., постановено от несъдебен орган Rhein-Erft-Kreis, Der Landrat (Окръг
Райн – Ерфт, Управителят) Република Германия, с което на лицето С. Ю. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. К., кв. „В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и
настоящ адрес – Република Турция е наложена финансова санкция, която се
изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на
70.00 евро за осъждане за извършено административно нарушение, както и
разходи по съдебното и административното производство, доВ. до решението,
в размер на 28.50 евро, или общ размер на финансовата санкция – 98.50 евро,
с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване
на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в
размер на 192.65 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС следва незабавно да
се изпрати уведомление - формуляр № 2 на компетентния орган на
издаващата държава на немски език.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС следва препис от
уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България за сведение.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 180.37584.8/2619 от 12.06.2023 год., влязло в
сила на 07.07.2023 год., постановено от несъдебен орган Rhein-Erft-Kreis, Der
Landrat (Окръг Райн – Ерфт, Управителят) Република Германия, с което на
лицето С. Ю. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. К., кв. „В.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.* и настоящ адрес – Република Турция е наложена финансова
санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична
сума в размер на 70.00 евро за осъждане за извършено административно
3
нарушение, както и разходи по съдебното и административното
производство, доВ. до решението, в размер на 28.50 евро, или общ размер на
финансовата санкция – 98.50 евро, с равностойност в български лева по курса
на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция в издаващата държава в размер на 192.65 лв.
Решението да се изпрати на ТД на Националната агенция за приходите -
гр. П. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се
изпрати уведомление – формуляр № 2, на компетентния орган на издаващата
държава на немски език.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението
– формуляр № 2, да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България, за сведение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - П. в 7- дневен
срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4