Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 27.06.2022
г. Гр. С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 31.05. 2022 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Даниела Калчева,
като разгледа
докладваното от съдията МИНЧЕВ т.д. № 1259 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл. 422 във вр с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
във вр. с чл. 535 ТЗ, с акцесорно искане с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена
от „Ч.М.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: ***** срещу „П.Г.“
АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гp. Г., ул. *****.
В
исковата молба се твърди, че на 13.04.2020
г., в гр. Г., ответното дружество издало запис на заповед, с който безусловно и
неотменимо се задължило да заплати на „Ч.М.“ ЕООД сумата от 37 561, 82 лв.
/тридесет и седем хиляди петстотин шестдесет и един лева и осемдесет и две
стотинки/. Менителница била издадена с освобождаваща клауза „без протест”, с
падеж на 03.06.2020 г. В ценната книга се съдържало наименованието „запис на
заповед“, както в заглавието на документа, така и в текста на същата; налице била
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума от 37 561, 82 лв.; ценната
книга била платима на падеж - 03.06.2020 г., с което е падежът е определен по
реда на чл. 486, т. 4 ТЗ - на определен ден.
Ищецът
поддържа, че записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички посочени
в чл. 535 ТЗ реквизити и удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу
издателя.
Твърди
се, че въпреки многократното приканване и опитите за извънсъдебно уреждане на
отношенията издателят не изпълнил поетото менителнично задължение. За събиране
на вземането по процесната ценна книга „Ч.М.“ ЕООД подало заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за
което е образувано ч. гр. дело № 2332 по описа за 2020 г. на Районен съд - гр. С.З.,
Гражданска колегия, XII състав., като по посоченото дело са издадени ЗНИ и ИЛ
против издателя на записа на заповед.
В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът в заповедното производство възразил, че
не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ да признае
за установено, че съществува вземането на „Ч.М.“ ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** от „П.Г.." АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. ***** в размер на сумата от 37 561, 82 лв. /тридесет и седем хиляди петстотин
шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща изискуемо
парично задължение, дължимо по запис на заповед, издаден на 13.04.2020 г., с
падеж на плащане 03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на
незабавно изпълнение - 08.07.2020 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 1050 от 10.07.2020 г. по ч. гр. дело № 2332 по
описа за 2020 г. на Районен съд — гр. С.З., Гражданска колегия, XII състав.
Претендира
присъждане на разноските в настоящото
производство.
Моли
съда да разгледа делото и в отсъствието на представител на ищцовото дружество.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковата
претенция и отрича съществуването на вземания по процесния запис на заповед от
13.04.2020г., както и по още един запис на заповед от същата дата 13.04.2020 г.
за сумата 29479,89 лв., по който е издадена заповед № 1046 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
10.07.2020 г. от Районен съд С.З. по ч.гр.д. №2333/2020 г. и след възражение от
страна на „П.Г.." АД е предмет на установителен иск по Търговско дело №
1264/2020г. по описа на Окръжен съд - С.З., Търговско отделение I състав.
Счита,
че за цялостно изясняване на случая и обективно решаване на делото е
целесъобразно и наложително да се обединят двете дела и да се разгледат в едно
дело, поради което моли съда да обедини двете търговски дела в едно за
разглеждане.
Посочва,
че записът на заповед, издаден на 13.04.2020 г., е подписан от лицето К.А.К.,
ЕГН: **********, действащ в качеството му на изпълнителен директор на „П.Г.."
АД. Твърди се, че това лице е бивш изпълнителен директор на
дружеството, освободен от длъжността на заседание на Съвета на директорите на „П.Г.-Г.”
АД, проведено на 10.06.2020 г., вписано в ТР с вписване 20200616152308.
Заявява,
че никой в дружеството не е знаел за тези записи заповед, до 11.09.2020 г.,
когато е получена покана за доброволно изпълнение с изх. № 48043/03.09.2020 г.
от Частен съдебен изпълнител peг. № 765 Г.И. район на действие - Окръжен съд - С.З.
и приложените към нея:
- Заповед № 1046 за изпълнение на Парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 10.07.2020 г. от
Районен съд С.З. по ЧГД 2333/2020 г. по документ по чл. 417, т.10 от ГПК- Запис
на заповед от 13.04.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата;
- Заповед № 1050 от 10.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, т.10 от
ГПК- Запис на заповед от 13.04.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата,
издадени по ч. гр. дело № 2332 по описа за 2020 г. на Районен съд - гр. С.З., Гражданска
колегия, XII състав.
Твърди
се, че К.А.К. подписал цитираните два записа на заповед, и двата с посочена
дата на издаване 13.04.2020 г. и с един и същи падеж - 03.06.2020г., като дружеството
поддържа, че не дължи никакви суми на посоченото лице „Ч.М.” ЕООД. Нещо повече
никога не е било в каквито и да е отношения с него. Каква роля играело и лицето
„И.С.” ЕООД не им било ясно.
Смята,
че тези два записа на заповед са подписани, за да се
източи дружеството, чрез един несъществуващ дълг. Никой не знаел за тези
задължения, а на заседания на СД и на две общи събрания, проведени след датата,
посочена за издаване на залисиите заповеди, К. винаги казвал, че дружеството
няма задължения, освен към двама от членовете на СД - за заплати и към общината
- за МДТ. Дължимите МДТ, новият изп.директор внесъл след встъпване в длъжността.
Поддържа
се, че тези два записа на заповед са подписани,
за да се източи дружеството, чрез един несъществуващ дълг. Заявява, че
дружеството няма парични средства да ги изплати, което било известно на издалия
ги г-н К. и се подкрепяло и от наложената възбрана от ЧСИ Г.И. по
изпълнителното дело, което е образувала, върху имота на дружеството. Поддържа
се, че тези действия са направени злоумишлено, за да се навреди на ответното
дружеството, което притежава само един недвижим имот, находящ се в гр. Г., ул. *****,
представляващ терен с площ от 6000 кв. м., парцел II- 67, в кв. 98, ведно с
построените сгради: Учебен корпус на три етажа, с площ от 540 кв. м., Сграда
пещостроене и изолации с площ от 450 кв. м. и Работилница с площ от 620 кв. м.,
който имот К. наричал свой, но в действителност не е негов, а на фирмата.
Посочва
се, че твърденията на ищеца са, че записът на заповед е подписан на 13.04.2020 г., но според ответник, същият е
подписан на по-късна дата, тъй като:
-
на заседание на СД от 28.04.2020 г., К. не уведомява СД за поети задължения от
повече от 67 х.лв.
-
на заседание на СД от 29.05.2020 г., К. не уведомява СД за поети задължения от
повече от 67 х.лв.
-
на заседание на ОСА, К. не уведомява акционерите за поети задължения от повече
от 67 х.лв. На това заседание става известно, че изп.дир. К. се е разпоредил с
имущество на дружеството без съгласие и знание на другите членове на СД. Това е
причината и да не бъде освободен от отговорност за дейността му през 2019 г.;
-
на заседание на СД от 10.06.2020 г., К. не уведомява СД за поети задължения от
повече от 67 х.лв.
-
на заседание на ОСА 22.07.2020, К. не уведомява акционерите за поети задължения
от повече от 67 х.лв.
Твърди
се, че никой в ответното дружество, освен К., не знаел за тези „задължения”,
никой не бил чувал за „кредитор” „Ч.М.” ЕООД, както и за „И.С.” ЕООД- поръчител.
Твърди
се, че не съществуват счетоводни записвания за въпросните суми, както и че не е
ясно какъв е произхода на задълженията - ако е сделка, какво е купено и къде е
то? Ако е заем, къде са парите, респ. за какво са изразходвани. Посочва се, че
няма как да записът на заповед да е издаден и за обезпечаване /гарантиране/ на
някакви отношения към „Ч.М.” ЕООД, с които ответното дружество отношения не
имало.
Твърди
се, че с двете образувани дела се търси ефектът от съдебно признаване на
несъществуващи вземания, чрез невъзможност да се отрече написаното в записа на
заповед.
Поддържа
се, че тъй като и двете дружества - т.нар. кредитор и ответното дружество,
безспорно са търговци, т.е. по занятие извършват сделките по чл. 1 от ТЗ и като
търговски дружества извършват търговски сделки, няма никаква търговска, а и
житейска логика, да се поема абстрактна сделка, без зад нея да стои каузална
сделка /или поне обезпечаване на други задължения/.
Твърди
се, че в настоящия случай липсва кауза, а записите на заповед са изготвени и
подписани след освобождаване на К.К. като изпълнителен директор - вписано в ТР
на 16.06.2020 г. и само с цел водене на
настоящите дела, за да може да се ощети дружеството и да му се причинят
значителни имотни вреди по несъществуващи задължения.
Посочва
се, че страните са търговци, а и т. нар. „поръчител” „И.С.” ЕООД е търговец, поради
което книжата му следва да се водят по надлежен ред и счетоводните документи
следва да отразяват дейността и състоянието му, съгласно разпоредбите на ЗСч, и
съответно да послужат за годно доказателство относно фактите, твърдени от
търговеца и касаещи имущественото му положение. Счита, че следва да се провери
при трите търговеца дали е налично такова вземане, съответно задължение.
Заявява,
че не съществува нито менителнично нито каузално правоотношение между страните.
Отрича се наличието на каузално правоотношение, релевантно за менителничните
отношения, като заявява, че издателят в този случай може да откаже плащане. С
оглед на така безспорно констатираната липса на вземане, произтичащо от
каузалното правоотношение, счита, че на издателя на записите на заповед не може
да се вмени плащане на менителничната сума.
Счита,
че особените отношение на К. с ответника изцяло са обусловили издаването на
записите на заповед за увреждане на дружеството. Твърди се, че веднага след
получаване на Покана за доброволно изпълнение с Изх. № 48043/03.09.2020 г. от
ЧСИ Г.И., ответникът подал сигнал до РП Г. ПРБ 2020071582901/15.09.2020 г.
относно издадените от К. записи на заповед от 13.04.2020 г., тъй като счита, че са по несъществуващ дълг и за да се
навреди на имуществото на дружеството. Към момента по сигнала е образувано
Досъдебно производство № 447 ЗМ 2019/2020 по описа на РУ-Г. при МВР, образувано и разследвано по чл. 217,
ал. 1 от НК - ощетяване на чуждо движимо имущество - на „П.Г..” АД - от лице,
на което е поверено да го управлява и пази.
Счита
за наложително да се изиска преписката по Досъдебно производство №447 ЗМ
2019/2020 по описа на РУ Г. при МВР, тъй като счита, че е налице хипотезата на
чл. 229, ал. 1, т.5 от ГПК, а именно - налице са престъпни обстоятелства, от
установяване на които зависи изходът на гражданския спор. Моли съдът да изиска преписката
и да спре производството по делото.
Твърди
се, че след това многократно К. е канен за провеждане на СД, но под различни
причини все намирал повод да отложи заседанието. Накрая, на 13.11.2020г.
провели редовно заседание на СД, на което обсъдили действията на посоченото
лице и взели решение за свикване на ОСА, на което да го освободят като член на
СД и да му търсят отговорност.
В
тази насока, прави възражение за
унищожаване на менителничната сделка, която е подписана от К.К., при следните
хипотези:
1/
от представител, без спазване на изискванията, установени за поемане на
задължения от изпълнителен директор на дружеството, тъй като не е налице решение на СД за това и
няма как действията му по издаване на записите заповеди за повече от 67 х.лв.
да се окачествят като действия и сделки, които са свързани с дейността на
дружеството;
2/
поради измама, изхождаща от трето за
делото лице, за да измами дружеството и другата страна е знаела за това, като е
знаела че липсва задължение, по което да се издават в негова полза двата записа на
заповед, а в най-лошия случай и тъй като е търговец, не е могла да не знае.
Във
връзка с посоченото в т. 1, счита, че К.К. е подписал и двата записа на заповед
без представителна власт, или като е
превишил представителната си власт и
следователно, на основание чл. 462 ТЗ, се е задължил лично по менителницата, поради което прави искане като
трето лице-помагач да бъде привлечен К.А.К. с ЕГН: **********, постоянен адрес:
***.
Във
връзка с гореизложените съображения, заявява, че исковата претенция се явява неоснователна
и моли да се отхвърли.
С
допълнителната искова молба се оспорва
подадения отговор. Ответникът счита, че релевираните в него възражения са
неоснователни и не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал
и предмета на спора.
На
първо място, заявява, че релевираните в отговора на исковата молба възражения
от страна на ответното дружество, досежно липсата
на кауза, са изцяло ирелевантни към предмета на спора. Цитира съдебна
практика, съгласно която, в производството по чл. 422 ал. 1 ГПК,
ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, доказва вземането си, единствено въз основа на менителничния
ефект — съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение. В качеството му на абстрактна правна сделка, редовният от външна
страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя
парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Посочва,
че в представената към първоначалната искова молба ценна книга се съдържа
наименованието „запис на заповед“, както в заглавието на документа, така и в
текста на същата; налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична
сума от 37 561, 82 лв.; ценната книга е платима на падеж - 03.06.2020 г., с
което е падежът е определен по реда на чл. 486, т. 4 ТЗ - на определен ден; представителство
на юридическото лице - издател на менителничния документ.
Посочва,
че безспорно правната доктрина е, че волеизявленията на правните субекти,
закрепени върху ценната книга с подписа на издателя, респ. на неговия
представител са основният юридически факт, който поражда менителничното
правоотношение. Записът на заповед, като едностранна правна сделка и ценна
книга, е частен диспозитивен документ, поради което, съгласно трайната съдебна
практика, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. Счита, че при възражение за антидатиране, посоченият в
документа издател не може да се ползва от правилата на чл.181, ал.1 ГПК относно достоверната дата, тъй като
нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Когато изявленията обхващат
датата на документа, съставителите са обвързани от нея, датата е
противопоставима на участниците в съставянето на документа.
За
неоснователни счита и възраженията, наведени с отговора на исковата молба,
досежно недействителността на приложения по делото запис на заповед.
На
първо място, посочва, че видно от отговора на исковата молба, ответникът
твърди, че процесният запис на заповед е унищожаем, тъй като не били спазени
изискванията за поемане на задължения от страна на изпълнителния директор на „П.Г..“
АД и тъй като липсвало решение на Съвета на директорите, даващо му разрешение
да издаде процесния запис на заповед. Това възражение счита за неоснователно на
няколко самостоятелни основания:
Посочва,
че от една страна, в чл. 236, ал. 1 от ТЗ е уредено, че уставът на дружеството
може да предвиди определени сделки да се сключват след предварително разрешение
на надзорния съвет, съответно по единодушно решение на Съвета на директорите. Поддържа,
че в случая, с отговора на исковата молба не са представени доказателства, а и
не са изложени твърдения за наличие на такива обстоятелства, ограничаващи представителната власт на
изпълнителния директор. Нещо повече, дори такива ограничения да са били
поставени, то съгласно ал. 4. на чл. 236 от ТЗ, сделка, която е сключена в
нарушение на тези правила, е действителна.
От
друга страна, заявява, че съгласно чл. 235, ал. 4 от ТЗ, ограниченията на
представителната власт на Съвета на директорите на Управителния съвет и на
овластените от тях лица нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат
на вписване в Търговския регистър. Този текст налага извода, че дееспособността
на дружеството не може и не следва да бъде ограничавана и че неговите органи и
овластените от тях лица могат да осъществяват всякакви търговски сделки, като
евентуални вписвания в Търговския регистър, създаващи ограничения в обема на
представителната власт и на изпълнителния член, нямат правно действие освен във
вътрешните отношения между представителя и акционерното дружество. В този
смисъл било постановеното в идентичен казус Решение № 486 от 04.11.2019 г. по
т. д. № 61 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд - С.З..
В
тази връзка, посочва, че видно от приложеното Извлечение от партидата на „П.Г..“
АД в ТРРЮЛНЦ, към момента на издаване на процесния запис на заповед /13.04.2020
г./, изпълнителен директор на длъжника е бил именно К.К., който е и положил
подписа си, в качеството си на законен представител на издателя, което обстоятелство
не се оспорва от ответника, който признава, че едва през юни 2020 г. К.А.К. е
бил освободен от качеството си на изпълнителен директор на дружеството.
В
тази връзка, неоснователно се явява възражението на ответника, че е налице
подписване от лице без представителна власт. Това твърдение се опровергава от
съществуването на надлежно вписване в ТРРЮЛНЦ. Управлението и начина на
представляване на търговско дружество са обстоятелства, които подлежат на
вписване в търговския регистър и с оглед на това представителната власт на
изпълнителния директор има действие за трети лица от момента на вписването му.
До вписване на ново решение за промяна в представителната власт вписаният
изпълнителен директор представлява дружеството и е оправомощен да извършва
правни действия от негово име.
По
отношение на релевираното от ответника възражение за унищожаемост на записа на заповед, на
основание чл. 29, ал. 2 от ЗЗД - поради измама, изхождаща от трето за делото
лице, посочва, че същото е бланкетно и че в отговора на
исковата молба не е посочено кое е измаменото лице, нито кое е третото лице, от
което изхожда измамата, не става ясно и в какво се изразява въвеждането в
заблуждение, което е абсолютна изискуема предпоставка, за наличието на измама
по смисъла на чл. 29 от ЗЗД.
За
неоснователно счита и възражението, основано на разпоредбата на чл. 462 ТЗ.
Посочва, че съгласно чл. 235, ал. 5 ТЗ, овластяването (на едно или няколко лица
от членовете на съвета на директорите да представляват дружеството) и неговото
оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им, което
означава, че по отношение на трети недобросъвестни лица, прекратяването на
представителната власт на изпълнителен директор има действие от осъществяването
на това обстоятелство, респ. от узнаването му, без значение на вписването в
търговския регистър. Цитира практика на ВКС, съгласно която според чл. 537 ТЗ,
за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с
естеството му, правилата за менителницата.
Сочи, че менителничното задължение е резултат на строго формална абстрактна сделка,
като волеизявлението на издателя е негов пряк източник, като задължението
възниква за автора на волеизявлението само по силата и на основата на издадения
ефект. Следователно, когато записът на заповед е издаден от представител без
представителна власт, за разлика от типичното гражданско правоотношение,
произтичащо от упълномощаване, при което липсата на представителна власт прави
сделката, с оглед която е извършено упълномощаване, недействителна, то при
менителничното правоотношение, при издаване на ефекта, липсата на
представителна власт не влияе върху неговата действителност, тъй като той се
счита за издаден лично от лицето, което го е подписало. Този извод произтича от
императивното правило на чл. 462 ТЗ, установяващо, че който подпише менителница
като представител, без да има представителна власт се задължава лично по
менителницата.
В
случая посочва, че процесният запис на заповед е издаден по време, когато К.К.
е бил вписаният в Търговския регистър представител на ответното дружество. В
качеството си на представляващ дружеството ответник, само той можел да поема
валидни задължения за дружеството. Ето защо, издаденият от него запис на
заповед, в качеството му на представляващо лице на „П.Г..“ АД, е породил правни
последици за дружеството ответник. Твърди, че не е налице подписване без
представителна власт съгласно чл.462 във връзка с чл.537 от ТЗ, с което
подписалият записа на заповед да се е задължил лично по него.
На
следващо място, намира за неоснователно и заявеното в отговора на исковата
молба искане с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на трето
лице помагач на страната на ответника.
За
неоснователно счита и заявеното в отговора на исковата молба искане за спиране
на производството, като подробно излага съображения във връзка с липсата в
настоящия случай на хипотезите по чл.229, ал.1, т.4 и 5 ГПК.
С отговора на допълнителната
искова молба се поддържа изцяло изложеното в
първоначалния отговор на искова молба. Счита иска за неоснователен, поради
което моли да бъде отхвърлен изцяло.
Оспорва
предявената искова претенция, като в тази връзка излага следните аргументи и
възражения.
Отново
заявява, че не съществуват вземания по процесният запис на заповед от
13.04.2020 г., нито по още една Запис на заповед от същата дата
13.04.2020 г. за сумата 29479,89 лв..
Заявява,
че не съществуват каквито и да е вземания от страна на „Ч.М.“ ЕООД към „П.Г.- Г.“
АД и въпросните записи на заповед, че са подписани от предишен изпълнителен
директор, с цел да увреди дружеството, за което по жалба на изпълнителния
директор Петров е образувано досъдебно производство № 94/2020 г. на Окръжен
следствен отдел С.З., по което се изследват деянията на К.К. по отношение на
подписването на двата залисии заповеди.
Заявява,
че абстрактният характер на менителничните сделки не е абсолютен и не дава
основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните,
тъй като не може да има сделка, лишена от основание. Затова посочва, че са допустими
субективни менителнични възражения, свързани със съпътстващите записа на
заповед каузални взаимоотношения между страните. Счита, че в случая, при
направеното още в отговора на исковата молба възражение за несъществуване на
процесното вземане и липса на каквито и да било правоотношения между страните,
въз основа на които издателят на записа на заповед да е имал основание да поеме
отразеното в менителничния документ парично задължение, ищецът следва да докаже
съществуващите каузални отношения, като основание за издадения запис на
заповед. Той обаче дори не твърдял да има такива. Не се сочело наличието на
основна сделка, във връзка, с която е издаден менителничният документ и не се
представят доказателства в тази насока. Заявява, че изразеното становище, че
паричното задължение по записа на заповед се основава само на наличието на
валиден документ от формална страна и не зависи от съществуването на основна
сделка, е несъстоятелно, тъй като ако това било така, законодателят не би
предвидил процесуалната възможност за установителен иск по чл.415 ГПК. Поддържа,
че в това исково производство страните имат всички процесуални права на защита,
както при общия установителен иск по чл.124 ГПК. Разликата е само в това, че
имат качеството на взискател и длъжник в заповедното и изпълнителното
производство. Но те разполагат с всички процесуални възможности на исковия
процес, като ищецът следва да доказва дължимостта на съответната сума, а
ответникът да твърди, че не дължи, включително и поради това, че не съществуват
каузални правоотношения, които да са основание за дължимост. Ако в това
производство не бъдат направени всички възражения от ответната страна, тя не би
могла да защити правата си до друг начин в самостоятелно исково производство, с
оглед силата на присъдено нещо, която ще има постановеното по чл.422, вр.
чл.415 ГПК решение.
В
тази насока за несъстоятелни счита твърденията в ДИМ, че възражения на
ответника, досежно липсата на кауза, са изцяло ирелевантни към предмета на
спора. Посочва, че е видно, че се използва принципното положение в
законодателството и съдебната практика относно менителничените сделки, за да се
припишат на дружеството несъществуващи задължения, като се разчита, че при
редовни залисии заповеди, дружеството няма как да се защити. Ако се допусне установяване
на т.нар. „вземания” на ищеца по представените записи на заповед, ще се уважи
несъществуващо задължение и ще се установи голяма несправедливост, което не е
целта на закона и на исковото производство.
Относно
разбирането за неоснователност на заявеното в отговора на исковата молба искане
с правно основание чл. 213 от ГПК за съединяване на производствата по т.д. №
1259 и т.д. №1264/2020 г. на Окръжен съд - гр. С.З. посочва, че причина за това
е твърдението, че К.А. е подписал двата записа на заповед само и единствено, за
да навреди на дружеството, като чрез несъществуващ дълг, увредят и фалират
дружеството. Счита, че за цялостно изясняване на случая и обективно решаване на
делото, е целесъобразно и наложително да се обединят двете дела и да се
разгледат в едно дело, поради което моли съда да обедини двете търговски дела в
едно за разглеждане.
Твърденията
в отговора на исковата молба, че производствата по двете дела има съвсем
различен предмет, като касае установяване на вземания по две различни Заповеди
за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК, издадени въз основа на два
съвсем различни менителнични ефекта, за различни суми и защото липсват и
твърдения същите да са издадени във връзка с една и съща кауза, което да
обоснова целената от законодателя процесуална икономия, затвърждава убеждението
на ответника, че се използва принципното положение в законодателството и
съдебната - практика, относно менителничените сделки, за да се припишат на
дружеството несъществуващи задължения, като се разчита, че при редовни записи
на заповед, дружеството няма как да се защити.
Поддържа,
че отношенията трябва да се разгледат цялостно и едни и същи доказателства и
подбуди за издаването на записите на заповед, тъй като е налице обективна
наложителност за съединяване на делата и постановяване на справедлив и
законосъобразен съдебен акт.
Относно
оспорването на възражението в отговора на исковата молба, че процесният запис на
заповед е антидатиран и че е налице отсъствие на представителна власт - издаване
на документа от органен представител с прекратени правомощия, за ненадлежно
представителство на юридическото лице - издател на менителничния документ,
посочва, че лицето, подписало записа на заповед - К.А.К. е бивш изпълнителен
директор на дружеството, освободен от длъжността на заседание на Съвета на
директорите на „П.Г.-Г.” АД, проведено на 10.06.2020 г., вписано в ТР с
вписване 20200616152308.
Поддържа,
че никой в дружеството не знае за тези записи на заповед до 11.09.2020 г.,
когато получили Покана за доброволно изпълнение с Изх. № 48043/03.09.2020 г. от
Частен съдебен изпълнител peг. № 765 Г.И. район на Действие - Окръжен съд - С.З.
и приложените към нея:
- Заповед № 1046 за изпълнение на Парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 10.07.2020 г. от
Районен съд С.З. по ЧГД 2333/2020 г. по документ по чл. 417, т.10 от ГПК- Запис
на заповед от 13.04.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата;
- Заповед № 1050 от 10.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, т.10 от
ГПК- Запис на заповед от 13.04.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата,
издадени по ч. гр. дело № 2332 по описа за 2020 г. на Районен съд - гр. С.З.,
Гражданска колегия, XII състав.
Поддържат
се всички останали възражения и оспорвания, релевирани с отговора на исковата
молба.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящето дело частно гражданско дело № 2332/2020 г. по
описа на Районен съд С.З.
се установява, че по подадено заявление от ищеца, съдът е издал заповед за изпълнение № 1050
от 10.07.2020 година и изпълнителен лист от 10.07.2020 година за сумата в
размер на 37 561,82 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, от 08.07.2020
г. до изплащането й, както и сумата 752,24 разноски по делото, като вземането
произтича от ЗЗ изд. на 13.04.2020 г.
Представеният
с исковата молба оригинал на запис на заповед, с дата на издаване 13.04.2020г.,
с посочен издател „П.Г.”АД, чрез К.А.К., в
качеството му на изпълнителен директор, за плащане на сумата 37562,82 лв. на
поемател „Ч.М.“ ЕООД, ЕИК:*****, без протест при неплащане, на падеж
03.06.2020г., е подписан от К.А.К..
По делото са събрани гласни
доказателства: свидетелят К.А.К. установява, че подписал предявената му Запис
на заповед от 13.04.2020 г.. Това се наложило, тъй като от десет години назад,
дружеството „П.Г..“
АД било
задлъжняло за около 30 000 лв. към Държавата, за което от НАП изпратили
оценител. Оценителят дошъл да описва една от сградите и казал, че трябва да я вземат,
заради задължения на дружеството, като за целта трябва да направи оценка и да
се насрочи процедура. Свидетелят имал лични спестявания, умишлено неполучавани
заплати от дружеството. Решил с тези пари да погаси първите задължения на „П.Г..“ АД, тъй като
тогава все още бил изпълнителен директор на това дружество. С негови лични средства погасил задълженията на дружеството „П.Г..“АД към
Държавата, около 30 000 лева. Тази запис на заповед се наложило да я
направи по-късно. Направил едно събрание на дружеството преди година и
половина. Тогава се приел единодушно отчета, счетоводния баланс и задълженията
и всичко това го внесъл в Търговския регистър, но след седмица получил от Ж.П.
и Р.П. покана за нов Съвет на директорите. Целта му била да си върна поне част
от парите, които му се дължат от дружеството затова, че с негови средства
погасил задълженията към Държавата на „П.Г..“ АД. През м.06
провел Общо събрание, на което всички гласували единодушно и след 10 дни от
датата на събранието, се провело друго събрание и тогава започнали да
изключват. Записът на заповед го подписал през м.04.2020г., преди събранието.
Имал договор за прехвърляне на вземането му към дружеството за направените от него
лични разходи за погасяване на задълженията му. Твърди, че не е уведомил Съвета
на директорите на последното общо отчетно събрание, че задължил дружеството към
„Ч.М.“ ЕООД
със записа на заповед. Работил със собствен печат и с него подпечатал записът на заповед. Печатът, след това го
предал на новия изп. Директор Ж.П.. Подписал процесния запис на заповед, докато
все още бил изп. директор на „П.Г..“ АД. Имало ведомости, че дружеството му
дължи някъде около 60 000 лева.
Свидетелката Р.А.П., член на съвета на
директорите на „П.Г..“
АД установява, че в „П.Г..“ АД е
от 1989 година. Била Председател на Съвета на Директорите на „П.Г..“ АД. Работила и
като домакин, отчасти и в счетоводството и като секретар. Не знае дружеството
да има задължения към „Ч.М.“ ЕООД. К.А.К. на последното събрание казал,
че няма задължения към други фирми и трети лица. След освобождаването на К.К.
като изп.Директор получили поканата от съдия-изпълнителя и разбрали, че „П.Г..“ АД има задължения.
Сочи, че не познава хората, описани в заповедта.
Свидетелката П.К.К.установява, че е акционер
с 40 % от акциите в „П.Г..“
АД. Придобила акциите от баща си - К.А.К., който е бивш Изп.Директор
на „П.Г..“ АД.
Той имал вземания от „П.Г..“ АД за заплати от доста време. Не получавал
заплата, тъй като дружеството нямало финансови средства. Давал и лични средства
в дружеството за разходите. Баща й канил доста пъти по телефона Ж.П., за да се
погасят задълженията на „П.Г..“ АД, но той не се е явявал и баща й
погасявал задълженията на дружеството към Държавата. Чрез Румен и Младен
Буюклиеви се опитала да помогне на баща си, да си реши проблема и да си вземе
вземанията от дружеството. След преврата, който се случил, той не искал да се
занимава с нищо. Той, като разбрал, че по-големия процент от акциите са
придобити от Ж.П., не искал да общува с него и да се занимава с фирмата. Имал
да взема пари от „П.Г..“
АД около 60 000 лева. Тази Запис от Заповед е
част от нещата, които трябвало да се направят. Когато подписал тази Запис на
заповед, още бил изп. директор. Това се случило годината, преди да го свалят от
поста. Записът на заповед е финалът на документите, които трябвало да се
подпишат от баща й. Това била част от уговорката на баща й с „Ч.М.“ ЕООД. Адвокатите
на „Ч.М.“ ЕООД
подготвили документите за цесията, които трябвало да се подпише.
По делото е
прието заключение на ССЕ от което се установява, че съгласно
представените документи от „Ч.М.” ЕООД, гр. С.З., Осчетоводени вземания на „Ч.М.”
ЕООД, гр. С.З., от „П.Г..“: На 06.01.2020 г. в счетоводството на „Ч.М.” ЕООД,
гр. С.З., е осчетоводена „Цесия 1” от „П.Г..“ - АД, като следва: Дебит счет.
с/ка 411.1. Клиенти – 26 100,00 лв.. Кредит счет. с/ка 752.1. Цесия 1, п-да „П.Г..“
– АД – 26 100,00 лв.. На 06.01.2020 г. в счетоводството на „Ч.М.” ЕООД, е
осчетоводена „Цесия 2” от „П.Г..“ - АД гр. Г., като следва: Дебит счет. с/ка
411.1. Клиенти - 26979,89 лв. Кредит счет. с/ка 752.1. Цесия 2, п-да „П.Г..“ -
26979,89 лв.. На 06.01.2020 г. в счетоводството на „Ч.М.” ЕООД, е осчетоводено плащане в брой от
касата на К.А.К. в размер на 5000,00 лв. с РКО 12/06.01.2020 г. по цесия 1 и
цесия 2, като следва: Дебит счет. с/ка 499.1. Други кредитори, п-да„П.Г..“ - 5000,00 лв. Кредит счет. с/ка 501.
Каса в лева - 5000,00 лв. На 06.01.2020 г. в счетоводството на „Ч.М.” ЕООД, гр.
С.З., с ЕИК ***** осчетоводено плащане в брой от касата на К.А.К. в размер на
5000,00 лв. с РКО 12/06.01.2020 г. е прехвърлено по счетоводна сметка 411.1. по
цесия 1 и цесия 2, както следва: Дебит счет. с/ка 411.1. Клиенти -2500,00 лв. Кредит
СЧет. с/ка 499.1. Други кредитори, п-да„П.Г..“-АД — 2500,00 лв.. Дебит счет.
с/ка 411.1. Клиенти кредит счет. с/ка 499.1. Други
кредитори, п-да „П.Г. - Г.“ – АД – 2500 лв.. Осчетоводеното вземане в счетоводството
на „Ч.М.” ЕООД, от „П.Г..“ - АД към 06.01.2020 г. по цесия 1 и цесия 2 е в
размер на 58079,89 лв., както следва: по цесия 1 - 28600,00 лв.; по цесия 2 -
29479,89 лв. След извършена проверка от съдебно - счетоводната експертиза в
публичната информация по партидата на „Ч.М.” ЕООД, гр. С.З., в Търговския
регистър към Агенция по вписванията, съгласно вписания ГФО за 2020 г., в
баланса на дружеството, в раздел II „Вземания“, „Вземания от клиенти и
доставчици“ е налично вземане в размер на 58 хил. лв. Осчетоводени вземания на
„Ч.М.” ЕООД, гр. С.З., от „И.С.” - ЕООД, гр. С.З.. Съгласно представените
документи от „Ч.М.” ЕООД, дружеството няма осчетоводени вземания от „И.С.” -
ЕООД, гр. С.З.. Съгласно получен отговор от „П.Г..” АД, в счетоводните регистри
на дружеството няма осчетоводени задължения към „Ч.М.” ЕООД. При обследване на
финансово счетоводните документи експертизата установи следното: В счетоводния
баланс към 31.12.2019 г. обявен в Търговския регистър към Агенция по
вписванията, задълженията на „П.Г..” АД, са в размер на 81 хил. лв. /други
задължения/. В счетоводния баланс към 31.12.2020 г. обявен в Търговския
регистър към Агенция по вписванията, задълженията на „П.Г..” АД, са в размер на
81 хил. лв. /други задължения/. Съгласно представена справка другите задължения
на дружеството към 31.12.2020 г. са в размер на 81106,32 лв., както следва: към
К.К. - 58079,89 лв.; към Ж.П. - 23026,43 лв. В отчета за паричния поток по
прекия метод към 31.12.2020 г. обявен в Търговския регистър към Агенция по
вписванията на „П.Г..” АД, гр. Г. с ЕИК ***** постъпленията на парични потоци
за цялата 2020 г. са в размер на 8 хил. лв. като тези постъпления са от
търговски контрагенти. Съдебно - счетоводната експертиза установи, че
задълженията към 31.12.2019 г. и 31.12.2020 са без изменение, т.е. няма
наличието на нововъзникнали задължения на „П.Г..” АД, гр. Г. с ЕИК ***** през
2020 г. В отчета за паричния поток по прекия метод към 31.12.2020 г. на
дружеството няма налични постъпления на парични потоци от финансова дейност. Съгласно
получен отговор от „И.С.” - ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., п.к. 6000, ул. „Георги Сава Раковски“ № 94, вх. Б, ет. 7,
ап. 54, представлявано от Р.Б.Б.- Управител, „И.С.“ - ЕООД се задължава като
поръчител /авалист/ по подписана запис на заповед от 13.04.2020 г. да отговаря
за изпълнение на задължението на „П.Г.“ - АД към „Ч.М.“ - ЕООД, както следва: по
запис на заповед 13.04.2020 г. - 29479,89 лв.; по запис на заповед 13.04.2020
г. - 37561,82 лв. Документите, които доказват задължението на „И.С.” - ЕООД,
гр. С.З., ЕИК: *****към „Ч.М.” ЕООД, гр. С.З., ЕИК: ***** са представени копия
на съдебно - счетоводната експeртиза копия на записни заповеди, по които „И.С.“ - ЕООД се
задължава като поръчител /авалист/ по подписана запис на заповед от 13.04.2020
г. да отговаря за изпълнение на задължението на „П.Г.“ - АД към „Ч.М.“ - ЕООД,
както следва: запис на заповед в размер на 29479,89 лв., с дата на издаване
13.04.2020 г., дата на падеж 30.06.2020 г., място на издаване - гр. Г., ул. *****,
място на плащане - гр. Г., ул. *****; запис на заповед в размер на 37561,82
лв., с дата на издаване 13.04.2020 г., дата на падеж 30.06.2020 г., място на
издаване - гр. Г., ул. *****, място на плащане - гр. Г., ул. *****. „И.С.” -
ЕООД, гр. С.З., ЕИК: *****е осчетоводило в счетоводството си на 04.2020 г.
пръчителството по записни заповеди от 13.04.2020 г. с дати на падежи 30.06.2020
г., да отговаря за изпълнение на задължението на „П.Г.“ - АД към „Ч.М.“ - ЕООД
задбалансово, както следва: Дебит задбалансова
счет.. с/ка 980 Активна задбалансова с/ка: „П.Г.. - 37561,82 лв. кредит задбалансова счет. с/ка 990
Пасивна задбалансова с/ка: „Ч.М.“ – ЕООД
- 37561,82 лв. Дебит
задбалансова счет. с/ка 980
Активна задбапансова с/ка: „П.Г..“-АД - 29479,89 ЛВ. Кредит задбалансова счет. с/ка 990 Пасивна задба пансова
с/ка: „Ч.М.“ ЕООД - 29479,89 лв. Съгласно получен отговор от
„П.Г..” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град Г., ул. ***,
представлявано от Ж.Ж.П. - Изп. Директор, в счетоводните регистри на
дружеството няма осчетоводени каквито и да е сделки сключвани с „Ч.М.” ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *******,
представлявано от М.Б.Б.и „И.С.“ ЕООД ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: град гр. С.З., *****, представлявано от Р.Б.Б.- Управител.
Предвид установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
С
оглед разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следва да докаже
вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а ответникът следва да докаже
възраженията си по делото: за
унищожаемост на менителничната сделка, в т.ч. че подписалият записа на заповед за ответника К.А.К. е действал без
представителна власт, при превишаване на представителната му власт като
изпълнителен директор, за извършена от трето лице измама, за антидатиране
на записа на заповед (подписването му на по-късна от посочената в същия дата,
когато К.А.К. вече не е бил изп. директор).
На първо място съдът намира, че в случая процесния записът на
заповед е редовен от външна страна и съдържа всички посочени в чл. 535 ТЗ
реквизити. Ценната книга удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу
издателя.
Твърдението на
ответника, че ищецът е следвало да докаже съществуващите каузални
правоотношения е неоснователно, с оглед факта, че същия, както сам сочи
ответника, ищецът не твърди такива. Действително, наличие на каузално
правоотношение се сочи от един от свидетелите, който обаче не е страна по
делото.
В тази връзка съдът
следва да се разгледа останалите възраженията на ответника.
По възражението за антидатиране на ЗЗ,
съдът намира следното: датата на издаването е един от задължителните реквизити,
които трябва да съдържа менителничния ефект. Установяването на последващо
извършено датиране или антидатиране е правно ирелевантно за действителността на
ефекта, достатъчно е посочената дата да е възможна. Като частен документ
записите имат достоверна дата - посочената в самия текст, като единствено
спрямо третите, неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права
от тях и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, този документ
ще има достоверна дата съобразно правилото на чл. 181 ГПК. Съгласно чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. В случая записа на заповед е частен диспозитивен
документ, който удостоверява изявленията на лицата, подписали документа. В случая видно от заключението на ССЕ,
поръчителят по ЗЗ „И.С.” - ЕООД, гр. С.З.,
е осчетоводило в счетоводството си на 04.2020 г. поръчителството по записни
заповеди от 13.04.2020 г. с дати на падежи 30.06.2020 г., да отговаря за
изпълнение на задължението на „П.Г.“ - АД към „Ч.М.“ - ЕООД задбалансово
Свидетелката П.К.установява,
че баща й подписал процесната ЗЗ, когато все още бил изп. директор, с което
още веднъж се подкрепя извода на съда, че процесния ЗЗ не е антидатиран.
По отношение на другото възражение, за липса на
представителна власт: чл. 462 от ТЗ,
предписва, че който подпише менителница като представител, без да има
представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по
менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.
Т.е според правилото
на чл.462 от ТЗ менителничен ефект подписан от лице без представителна власт не
е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на съгласие,
респективно недействителен поради ненадлежна представителна власт по чл.40 от ЗЗД.
Видно от
приложеното извлечение от партидата на „П.Г..“ АД в ТРРЮЛНЦ, към момента на
издаване на процесния запис на заповед, а именно 13.04.2020 г., изпълнителен
директор на длъжника е бил К.К., който е и положил подписа си, в качеството си
на законен представител на издателя. К.А.К. е бил освободен от качеството си на
изпълнителен директор на дружеството през юни 2020 г..
До вписване на ново решение за промяна в представителната власт вписаният
изпълнителен директор представлява дружеството и е оправомощен да извършва
правни действия от негово име.
По
възражението за измама, съдът не следва да го обсъжда, тъй като не се сочат
никакви твърдения и факти в какво се състои измамата.
Ето защо съдът намира, че предявения иск по чл. 422 от ГПК е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Сумата се дължи ведно със законната лихва от дата
на депозиране на заявлението пред СтРС, до окончателното изплащане на вземането.
По разноските: С
оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. С оглед направеното от
ответника в последното съд. заседание възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, съдът намира същото за основателно, като следва да го
намали до мин. такъв съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
НМРАВ – 1657 лв.. Или следва да осъди ответника да му заплати сумата 3160 лв.,
разноски по делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземането на „Ч.М.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ***** от „П.Г.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Г.,
ул. ***** в размер на сумата от 37 561, 82 лв. /тридесет и седем хиляди
петстотин шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
изискуемо парично задължение, дължимо по запис на заповед, издаден на
13.04.2020 г., с падеж на плащане 03.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед на незабавно изпълнение - 08.07.2020 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 1050 от 10.07.2020 г. по ч. гр. дело № 2332 по
описа за 2020 г. на Районен съд — гр. С.З..
ОСЪЖДА „П.Г.“
АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. ***** да заплати на „Ч.М.“
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от 3160 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:………………..