Р
Е Ш Е
Н И Е
/неприсъствено/
№2425 14.07.2020
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на девети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18076 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
Ищецът А.П.Х. с ЕГН **********, е предявила срещу „Балканкар –Мизия“ АД с ЕИК
******** иск за заплащане на сумата от 3227,94 лева, представляваща дължимо ТВ
за м. февруали 2019г., ведно със зак. лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответното дружество на
длъжността “******”, като му се дължи ТВ за м. февруари 2019г. в размерна
3227,94 лева.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника на 19.12.2019 година, като от същия писмен отговор
в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на
30.01.2020г., като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил
представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на
страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по
чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
С писмена молба от 08.07.2020г. ищецът е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
извода за вероятната основателност на иска.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239,
ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск
да уважи изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Балканкар – Мизия“ АД с ЕИК ******* да заплати
на А.П.Х. с ЕГН ********** сумата от 3227,94 лева, ведно със зак. лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Балканкар – Мизия“ АД
с ЕИК ******** да заплати на в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 129,11 лева представляваща държавна такса върху уважения
иск.
Решението не подлежи на
обжалване.
Ответникът може да търси
защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: К.К.