Р Е Ш Е Н И Е
260177/13.4.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти
състав, в публично заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 1165/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. гр. София, чрез
пълномощника юриск. М., против П.А.А., в която са
предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение,
положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца – небанкова финансова институция,
съществува предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за
потребителски заем, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон България“ гр. София и
ответника - потребител, за което има образувано заповедно производство - ЧГД №
464/2020 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание,
както следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 71 ЗЗД и цена
303.85 лева – непогасена главница по Договор за потребителски заем
CREX-15922564/28.04.2018г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
вземането, от датата на заявлението – 24.02.2020 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 71 ЗЗД и цена 15.92 лева – възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 05.06.2019 г. /първа непогасена вноска/ до
05.11.2019 г. /последна вноска/; по чл. 86 ЗЗД и цена 17.80 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.07.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до
11.02.2020 г.
Ищецът обосновава исковата си
претенция твърдейки, че с Договор CREX-15922564/28.04.2018
г., на ответницата е предоставен заем в размер на 303.85 лева за купуване на
стоки и услуги на изплащане, за срок от 18 месеца, който се задължила да върне,
съгласно Погасителен план, на месечни вноски, всяка в размер на 55.53 лв.,
включваща главницата и възнаградителна лихва, която се формирала от лихвен процент
– 17% и годишен процент на разходите – 18.40%., с падеж на първа погасителна
вноска - 05.06.2018 г. и на последна погасителна вноска - 05.11.2019 г.. След
сключване на договора, сумата била преведена по сметка на упълномощен търговски
партньор. На 05.06.2019 г. заемателят преустановил редовното обслужване на
кредита като към тази дата били платени 12 погасителни вноски. На 05.07.2019 г.
вземането на ищеца станало предсрочно изискуемо в пълен размер, поради забава
на две или повече месечни, погасителни вноски. На 22.08.2019 г. до ответницата било изпратено уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Алтернативно счита всички претенции за дължими, на основание
падежиране на последната погасителна вноска, която по Погасителен план била на
05.11.2019 г., т. е. преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК. Ищецът
счита, че заемателят дължи мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.07.2019 г. /дата на предсрочна
изискуемост/ до 11.02.2020 г.. На 24.02.2020 г., въз основа на Заявление, по
реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 464/2020 г., по описа на РС Шумен и
в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,
както следва: 303.85 лв. – главница; 15.92 лв. - възнаградителна лихва върху
главницата, за периода от 05.06.2019 г. до 05.11.2019 г. и 17.80 лв. - лихва за
забава върху главницата, за периода от 05.07.2019 г. до 11.02.2020 г., както и
законна лихва върху претендираните суми от момента на подаване на заявлението
до окончателното плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, уведомена чрез друго пълнолетно лице
/свекърва/, със задължение да предаде, не подава писмен отговор на исковата
молба, не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените
искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложила възражения
срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както
и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с
тях, не е представила писмени доказателства, с които разполага. На основание
чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът
приема, че ответницата е загубила възможността да упражни тези си права в хода
на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по
делото съдебно заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове.
Ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
От приетия по делото Договор
№ CREX-15922564/28.04.2018 г. за кредит за покупка на стоки или услуги /л. 16/,
се установява, че след попълнена Декларация от заемателя /л. 30/, кредиторът -
ищец в настоящото производство е предоставил на длъжника – ответник, парична
сума от 763.90 лв., за закупуване на GSM Huawei. За предоставения заем
длъжникът се задължил да плати на кредитора лихвен процент върху главницата от
17.00% при годишен процент на разходите от 18.40%, както възнаграждение за
услуга „Сигурност на плащанията“ в размер на 110 лева, за срок 18 месеца, на
равни, месечни, погасителни вноски, всяка по 55.53 лв., платими не по-късно от пето число на
съответния месец, първата дължима на 05.06.2018 г., а последната – 05.11.2019
г., съгласно
Погасителен план обективиран в Договора.
От приложения Сертификат № CREX-15922564 /л. 21/ се установява, че между
ответницата и „Кардиф Животозастраховане клон България“, в полза на ищеца БНП
“Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е сключена Застраховка „Защита
на плащанията Плюс“, при ОУ на застрахователя /л. 22/, на стока смартфон марка
„Huawei“, модел „р20“, на цена 763.90 лв., със застрахователни рискове: смърт
или инвалидност 70 на сто в резултат на злополука или заболяване или
продължителен болнични над 60 дни в резултат на злополука или заболяване или
нежелана безработица над 60 дни и застрахователна премия от 110
лв., дължима еднократно, като застрахованият
се е задължил да погаси на равен брой вноски, като част от месечната
погасителна вноска..
С Уведомително писмо от
28.04.2018 г. /л. 33/ ищецът е уведомил продавача - магазин „Технополис
България“ ЕАД, за сключения договор и предоставената сума за закупуване на
стока, като от магазина е издаден касов бон за сумата от 763.90 лв. /л. 34 по
делото/.
От приетото и неоспорено по
делото Извлечение от сметка /л. 36/ се установява, че по счетоводни записвания
при ищеца по кредит № CREX-15922564 са внесени общо 679.77 лева, разнесени за
погасяване на месечни вноски, първата от които е – 05.06.2018 г., а последната
– 05.05.2019 г.
Твърдението
на ищеца, че на 22.08.2019 г. до ответницата било изпратено уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането поради забава на две или повече
месечни, погасителни вноски, не е подкрепено с доказателства.
От приетата по делото
Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по Договор за кредит
СREX-15922564 ответникът е усвоил сума в размер на 873.90 лв., от която 763.90
лв. са платена от ищеца на търговеца – даставчик на стоката и 110 лв. е плетена
застрахователна премия към „Кардиф Животозастраховане клон България“. Размерът
на задължението на ответника към датата на подаване на Заявление по реда на чл.
410 ГПК е в размер на 334.91 лв., от която 303.85 лв. - главница; 15.92 лв. -
договорна лихва и 15.14 лв. - мораторна лихва.
От приложеното ЧГД № 464/2020
г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа
на Заявление рег. № 3588/24.02.2020 г., в полза на ищеца е издадена Заповед №
201/24.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е
осъден да плати парични задължения произтичащи от Договор за покупка на стоки
CREX-15922564/28.04.2018 г., както следва: 303.85 лв. – главница; 15.92 лв. -
възнаградителна лихва върху главницата, за периода от 05.06.2019 г. до
05.11.2019 г. и 17.80 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода от
05.07.2019 г. до 11.02.2020 г., ведно със законна лихва върху претендираните
суми от момента на подаване на заявлението до окончателното плащане на
вземането, както и сумата от
25.00 лв. – държавна такса по делото и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
От ответницата не са
ангажирани доказателства за плащания след подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга, както и не са изложени твърдения в тази
смисъл.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на
производството.
Исковете предявени по реда на
чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор
срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до
установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за
изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на
това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск,
е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата
не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни
обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск
по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен
срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът
обосновава с приложени по ЧГД № 464/2020 г., по описа на ШРС, документи, от
които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца
- Заявление рег.
№ 3588/24.02.2020 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в
негова полза е издадена Заповед № 201/24.02.2020 г., по описа на ШРС, за
изпълнение на парично задължение, в общ размер 337.57 лв., от която 303.85 лв.
- главница; 15.92 лв. - договорна лихва и 17.80 лв. - мораторна лихва. Съдът
констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът
не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на
своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи
книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени
по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на иска за
непогасена главница по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 303.85 лева, ведно с искане за присъждане на
законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 24.02.2020 г. до
окончателно плащане, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: че по силата на Договор за заем са се намирали във
валидни, облигационни правоотношения с ответника; че действително е предал
договорената по кредита сума, както и че срокът за изпълнение на насрещната
страна е изтекъл. От приетия по делото Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX-15922564/28.04.2018 г. се установи, че на посочената дата –
28.04.2018 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника са постигнали
съглашение, по силата на което дружеството се е задължило да предостави на
ответника паричен заем в размер на 763.90 лв., за закупуване на GSM Huawei,
както и сумата от 110 лева, която съгласно застрахователен Сертификат № CREX-15922564 между ответницата и „Кардиф
Животозастраховане клон България“, е следва да бъде платена
еднократно по договора за Застраховка
„Защита на плащанията Плюс“ или общо 873.90 лв., при насрещното задължение
сумата да бъде върната на 18 равни, месечни, погасителни вноски, всяка в размер
на 48.54 лева, част от която в размер на 42.43 лева, е за погасяване на
главницата, а част в размер на 6.11 лева за погасяване на застрахователната
премия, като падежът на първата погасителна вноска бил на 05.06.2018 г., а
падежът на последната погасителна вноска бил на – 05.11.2019 г.,
съгласно Погасителен план
обективиран в Договора. Предвид Уведомителното писмо от 28.04.2018 г.,
неоспорено от страните, с което ищецът е уведомил продавача - магазин
„Технополис България“ ЕАД, за сключения договор и предоставената сума за
закупуване на стока, като от магазина е издаден касов бон за купуване на GSM
Huawei, на стойност 763.90 лева, следва да се приеме, че ищецът е установил
предаване на заема в размер на договорената сума от 763.90 лева, а исковата
претенция в частта относно договора за Застраховка следва да се приеме, че е в
размер на 110 лева, колкото са преведени еднократно на застрахователя „Кардиф
Животозастраховане клон България“. В този смисъл постигането на съгласие между страните
относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане,
предаването на сумата в държане на трето лице, което е предоставило ответника
по делото GSM Huawei, както и привеждане на друга част на трето лице, се
установяват по несъмнен начин. Ответната страна не е представила доказателства
за изпълнение на задължението в пълен размер. От приетото по делото и
неоспорено Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че размерът на
задължението на ответника, към датата на подаване на Заявление по реда на чл.
410 ГПК, в частта относно главницата е 303.85 лева, поради което искът следва
да бъде уважен в предявения размер, като основателен.
Основателността на иска, по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 71 ЗЗД и цена 15.92 лева, за възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 05.06.2019 г. /първа непогасена вноска/ до
05.11.2019 г. /последна вноска/, е предпоставена от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича
вземането за възнаградителна лихва /наличие на валиден договор /клауза от
договор/ за възнаградителна лихва/; размера на претенцията за претендираната
възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане на
възнаградителна лихва. По своята правна същност лихвата по паричен заем
представлява, цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати
на заемодетеля за ползването на предоставените му парични средства. Това е
цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В процесния
случай, с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-15922564/28.04.2018 г. длъжникът се съгласил да плати фиксиран годишен
лихвен процент от 17.00% и годишен процент на разходите от 18.40%, върху сумата
763.90 лв., който не надвишава размера на законната лихва по смисъла на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Така определения общ размер на договорената лихва от 125.64 лева, е
разпределен за плащане като част от всяка 18 месечна вноска или в размер на
6.98 лева. От приетото по делото и неоспорено Заключение по допуснатата ССчЕ се
установява, че размерът на задължението към датата на подаване на Заявление по
реда на чл. 410 ГПК, в частта относно договорната лихва възлиза на 15.92 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен в предявения
размер, като основателен.
Относно основателността на
иска по чл. 86 ЗЗД и цена 17.80 лева – мораторна лихва върху главницата по
Договор за потребителски заем CREX-15922564/28.04.2018г., за периода от 05.07.2019
г. /датата на предсрочната изискуемост на
кредита/ до 11.02.2020 г., /дата преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
24.02.2020 г./.
Съгласно разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По правната си
природа претендиратната лихва е обезщетение за вредите от забава поради
неизпълнение на парично задължение, тъй нар. „мораторна лихва“. Следователно по
правилото на чл. 86,
ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В общия случай мораторни лихви по правилото
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължат, при забава в изпълнението на парични
задължения, наред с главното задължение, не само върху главния дълг, но при
забава в изпълнението на всички акцесорни вземания - както договорни лихви,
неустойка, така и върху други обезщетения. В процесния случай съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение - при нормално
развитие на облигационното отношение /при срочно изпълнение на парично
задължение/ обезщетителната /мораторната/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се
дължи. Това задължение възниква не от договора или от закона, с предписание да
се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване -
чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица
от уважаването на иск за главницата – т. е. обезщетение в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по
съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. Следователно при забавено
изпълнение на целия дълг, кредиторът следва да реализира по съдебен ред
вземането си за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за
забава при неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при
поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на
договорни задължения. Искът за мораторна лихва е акцесорен спрямо искът за
главницата. Признатото вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно
по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне, то не се
идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено. Предпоставките за
уважаването на иска за мораторна лихва са: основателност на иска за главницата
и ищецът да посочи периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се
свързва с възникване на главното парично задължение, като началният момент е
деня на забавата на длъжника, а крайният момент - датата на предявяване на
исковата молба в съда, както и размера на претенцията. Денят на забавата се
определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която при срочно
задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а ако задължението
е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. Следователно
ищецът доказва, освен основанието, от което произтича вземането му за лихва, т.
е. договора, така и забавата. Доказването на забавата се извършва с
установяване момента на изискуемост на главното вземане, като, ако главното
вземане е с определен срок, то доказването се осъществява с договора /арг. чл.
84, ал. 1 ЗЗД/. В процесния случай главното задължение е, на първо място,
периодично, по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – страните по Договор
CREX-15922564/28.04.2018 г., са
договорили, че връщането на заема е на месечни вноски, всяка с падеж не
по-късно от пето число на съответния месец, от който момент става изискуема,
като датата на първото плащане е 05.06.2018 г., и на второ място срочно - има
договорен краен срок за връщане на цялата заета сума - 05.11.2019 г., на която
дата е настъпила изискуемост на целия остатък от заема. От друга страна ищецът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Съгласно клаузата
на чл. 3, изр. 2 от Условия, представляващи неразделна част от процесния
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15922564/28.04.2018 г.,
и приети от заемателя, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски
за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. По общо правило
предсрочната изискуемост, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се
нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в
закона. Договорът се изменя в частта за
срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът да се връща на вноски. Съдът
намира, че с посочената клауза е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост,
а предвид приетото и неоспорено от ответната страна Извлечение по кредит
СREX-15922564, съгласно което от заемателя са направени 10 вноски на обща
стойност 679.77 лева, които са разнесени за погасяване на 12 месечни вноски,
първата от които е – 05.06.2018 г., а последната – 05.05.2019 г., счита за
установено по делото забава в плащането на задълженията по заема (неплащане на
две месечни вноски, считано от падеждата дата на втората непогасена месечна
вноска – 05.07.2019 г.), поради което се е сбъднал обективния факт на условието
предвидено в чл. 3 от Условията по договора. По въпроса за предпоставките, при
които настъпва предсрочна изискуемост на вземане по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК, ВКС е постановил редица определения и решения /Опр. № 166/17.02.2012 г.,
ЧТД № 109/2012 г., I т. о.; Опр. № 264/07.05.09 г., ЧТД № 210/09 г., I т. о.;
Опр. № 118/24.02.09 г., ЧТД № 25/09 г., II т. о.; Опр. № 693/16.11.09 г., ЧТД №
731/09 г. II т. о.; Опр. № 697/19.11.09 г., ЧТД № 618/09 г. на II т. о.; Опр. №
533/8.07.11 г., ЧТД № 307/11 г., II т. о. и Р. № 58/15.04.2009 г., ТД №
584/2008 г., II т. о. и Р. № 92/16.06.2009 г., ТД № 467/2008 г., II т. о./, в които
еднозначно се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не
настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с
упражняване на правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно
изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е
достатъчно, условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е
нужно нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора, като субективно право, установено в полза на кредитора, освен ако в
договора не съществува уговорка в противния смисъл. Разяснено е и, че
настъпилата предсрочната изискуемост може да се изведе от клаузите на договора
за кредит, каквото тълкуване в случая не може да се направи. Това е така, тъй
като във всички клаузи от договорния регламент, касаещи правото на заемодателя
да обяви кредита за предсрочно изискуем, липсва клауза за автоматизъм и така
уговорената клауза в чл. 3 от Условия по договора има диспозитивен характер,
поради което предсрочната изискуемост може да настъпи при осъществяване на
фактическия състав на клаузата, не автоматично, а е необходимо отделно
изявление на заемодателя. В този смисъл, за да настъпи предсрочната изискуемост
следва, заемодателят, като страна, в чиято полза е договорено едностранното
потестативно право, да преоформи задълженията в предсрочно изискуеми, като
прояви активно поведение и доведе до знанието на длъжника упражненото от него
право и едва след това да упражни процесуалните си права, следващи от чл. 410 ГПК. В процесния случай това право не е надлежно удостоверено. Както бе
посочено по - горе твърдението, че на 22.08.2019 г.,
поради забава на две или повече месечни, погасителни вноски до ответницата било изпратено уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, не е подкрепено от
доказателства. От изложеното в
исковата молба се установява, че ищецът е претендирал основателност на иска
позовавайки се на настъпила на 05.07.2019 г. предсрочна изискуемост на
вземането, както и алтернативно на
основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска, която по
съставения между страните Погасителен план е на 05.11.2019 г., което предвид, че предсрочната изискуемост
не е обявена валидно, води до извода, че изискуемостта е настъпил на посочената
дата - 05.11.2019 г., поради което следва да се приеме за
установено, че вземането е с настъпил падеж, при което ответникът дължи част от
вземането по издадената Заповед за изпълнение по ЧГД № 464/2020 г., по описа на
ШРС, за периода от 05.11.2019 г. до 11.02.2020 г /преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК - 24.02.2020 г./. В този смисъл
размерът на претенцията за
мораторна лихва върху главницата,
за периода от 05.11.2019 г. до 11.02.2020 г., изчислена от съда с програма Електронен
калкулатор, възлиза на 8.36 лева. Предвид изложеното искът, с правно
основание чл. 86 ЗЗД
и цена 17.80 лева, се явява частично основателен и
следва да бъде уважен до размер 8.36 лв.
и отхвърлен до претендирания размер, като неоснователен.
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски в
общ размер 500 лв., от които: 75 лева разноски в заповедното производство /50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. -
държавна такса/ и 425 лева
разноски в исковото производство /125
лв. - държавна такса; 200 лв. - възнаграждение за вещо лице; и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение/, като за последните има
представен списък по чл. 80 ГПК /л. 69/. При този изход
на спора, предвид основателността на част от исковите претенции, в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата 486.02 лв.,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по
искова молба предявена по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по
отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“,с ЕИК/Булстат *** и адрес: гр. София, ЖК Младост № 4, Блок
14, че П. Ангелва А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата от
303.85 (триста и три
лева и осемдесет и пет стотинки) лева – непогасена главница по Договор за
потребителски заем с номер CREX-15922564/28.04.2018г., ведно със законна лихва
върху вземането, от датата на заявлението – 24.02.2020 г. до окончателно плащане
платима по банкова сметка: ***: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД,
клон България, за което вземане по
реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
201/24.02.2020 г., по ЧГД № 1915/2018 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по
искова молба предявена по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по
отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и адрес: гр. София, ЖК
Младост № 4, Блок 14, че П. Ангелва А., с ЕГН **********
и адрес: ***, дължи на ищеца сумата 15.92
(петнадесет лева и
деветдесет и две стотинки) лева – възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 05.06.2019 г. /първа непогасена вноска/ до 05.11.2019
г. /последна вноска/, за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 201/24.02.2020 г., по ЧГД №
464/2020 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по
искова молба предявена по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по
отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат
*** и адрес: гр.
София, ЖК Младост № 4, Блок 14, че П. Ангелва А., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи на ищеца сумата от 8.36 (осем лева и тридесет и шест стотинки) лева
– мораторна лихва върху главницата за периода от 05.11.2019 г. /датата на изискуемостта/ до
11.02.2020 г., платима по банкова сметка: ***: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк
Европа АД, клон България, за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 201/24.02.2020 г., по ЧГД №
464/2020 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 86 ЗЗД, като за разликата над 8.36 лв. до пълния предявен размер от 17.80 лева отхвърля
като неоснователен.
Осъжда П. Ангелва А., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, ЕИК/Булстат *********, с
адрес Област СОФИЯ (Столична) Община Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок
14, сумата от 486.02 (четиристотин осемдесет и шест лева и два стотинки) лева - разноски, съразмерно уважената
част от исковете, платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITIBGSF,
Ситибанк Европа АД, клон България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение
да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на
решението, приложеното ЧГД № № 464/2020 г., по описа на ШРС да се върне в
състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: