№ 54
гр. **********, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Димитър Стефанов Люцканов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212300600237 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260010/12.04.2021г. по НОХД № 96/2019г. на ЕРС
въззиваемият подсъдим СТ. Г. Ч. е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК,
поради което и на осн. чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по
посочената материалноправна квалификация.
В присъдата си ЕРС е разпоредил връщане на веществените
доказателства на лицата, от които са били иззети след влизане на присъдата в
сила, както следва: мобилен телефон марка "Нокиа" ИМЕИ 355210054365669
и мобилен телефон марка "Нокия" с ИМЕИ 354255066716558 на Г.Т. Ч. от гр.
**********; картонена кутия от телефон "Самсунг Галакси" с изписан ИМЕИ
356099/06/784911/9 на С.Г.М. от гр.**********.
С протестирания съдебен акт извършените в досъдебна и съдебна фаза на
наказателния процес разноски за вещи лица, в т.ч. служебен защитник на
подсъдимия са присъдени в тежест на органа, който ги е направил.
1
Срещу присъдата са депозирани протест и допълнение към протест на
прокурор при РП-Ямбол с релевирани доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в мотивировъчната част на атакуваната присъда,
която според обвинителната власт съдържа необективен и непълноценен
анализ на събраните доказателства. Непълнотата на доказателствения анализ
е довела до информационен дефицит и едностранчивост, обусловили
необоснованост на приетите фактически положения, третиращи като
недоказани авторството, времето, мястото и механизма на инкриминираното
деяние и като резултат е довела до противоречие на правните изводи с
материалния закон. С протеста и изготвеното към него допълнение РП-Ямбол
настоява въззивният съд да отмени изцяло атакуваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му
обвинение по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол не поддържа
прокурорския документ, сезиращ този съд, но същевременно не го оттегля,
което обвързва настоящата инстанция със задължението да проведе
инстанционен контрол на невлязлата в сила присъда на ЕРС.
Защитникът на подсъдимия адв. М.А. отстоява становище, че
съвкупната оценка на събрания в двете фази на процеса доказателствен
материал не установява по несъмнен и категоричен начин авторството на
деянието, което като закономерен резултат е довело до постановяване на
оправдателна присъда. Предвид липсата на пороци в доказателствения анализ
и фактическите изводи, изградени от първата инстанция, настоява за
потвърждаване на постановената от нея оправдателна присъда.
В своя лична защита подсъдимият Ч. изразява солидарност с доводите на
защитника си.
При упражняване правото на последна дума подсъдимият апелира въззивният
съд да потвърди оправдателната присъда на ЕРС.
Ямболският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
изложените от тях становища в съдебно заседание, доказателствата по делото
и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от
основанията, посочени в протеста, установи следното в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК:
2
Протестът е допустим като подаден в законоустановения срок по
чл.319, ал.1 от НПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията за
редовност по смисъла на чл. 320 от НПК и има за предмет подлежащ на
обжалване съдебен акт. При разглеждането на протеста по същество, и след
самостоятелен прочит на доказателствените материали въззивният съд
възприе за несъмнено установени фактически положения, които в своите
основни направления разкриват цялостна идентичност с подробно изложената
от първостепенния съд фактология:
На ********** г. в дома на свидетелите С.М. и М.М., находящ се в гр
**********, ул. "**********" №*** във времевия интервал приблизително от
19:30-20:45 ч. не е имало никого. Свидетелката К.Т. била на гости на своя
брат в съседна къща, а дъщеря й С.М. и зет й М.М. били на работа в
управляваното от тях питейно заведение в гр.**********, в което били
ангажирани според обичайно утвърден график между 10 сутринта и 2 ч. през
нощта. А.М., син на С. и М.М.и след уговорка с тях по телефона, напуснал
дома около 19:30 ч., като заключил входната врата на къщата, затворил
вратата на преддверието, която не се заключвала, след което с намиращия се
от вътрешната страна ключ на дворната врата я заключил и се отправил към
заведението на родителите си. Около 20:45 ч. св. К.Т. се прибрала и заварила
вратата на преддверието открехната, входната врата към къщата притворена,
забелязвайки, че секретът бил развален. Св. Т. помислила, че внукът й не е
успял да затвори вратата заради повреда в механизма и повикала брат си, като
с негово съдействие успели само да затворят вратата, но не й да заключат.
След приключване на новогодишния празник около 04.00 ч. на ********** г.
внукът й А.М. се прибрал вкъщи и забелязвайки видимите следи от външно
проникване - изронена бяла мазилка от дървената входна врата към къщата,
която стояла отключена, отишъл при баба си. Като узнал, че същата е
заварила вратата отворена, бързо извършил проверка в стаята, обитавана
съвместно от него и родителите му, разположена като втора вляво на
коридора на къщата. Било му известно, че в левия гардероб, в горния ляв
шкаф в тази стая се намира свободно поставен черен сейф с размери 20 на 40
см, с надпис SIGMA в сиво и копчета, който се отключвал с код и в който
родителите му съхранявали пари. В процесната вечер св. А.М. установил,че
сейфът липсва и незабавно се е обадил на баща си да го уведоми. Последният
се върнал вкъщи, видял, че липсвала касата, съхраняваща ценности - а именно
3
парични спестявания в размер на 6 000 лв., в банкноти с номинал по 50 и 100
лв., мобилен телефон Самсунг S5 мини, черен на цвят, мобилен телефон
марка Nокия с клавиши, резервен ключ за автомобил марка Ситроен
Берлинго, резервен ключ за автомобил марка Тойота Аурис, талоните за
регистрация на посочените превозни средства, ловен билет на М.М.. Бащата
казал на сина си да съобщи в полицията за кражбата и се върнал, за да
затвори заведението. По -късно в имота пристигнали св. С. и М.М.и заедно
със служители на РУ-Елхово, които пристъпили към процесуално-следствени
действия -оглед на местопроизшествие и изготвяне на фотоснимки.
На датата преди процесното събитие -**********г. А.М. поканил свой
приятел С.С. в дома си и двамата играли компютърни игри в стаята, в която
се съхранявала касата. За около 15 минути А.М. оставил приятеля си сам със
заръката да не става от стола и влязъл в банята да се къпе, след което двамата
младежи заедно излезли навън. Освен него в жилищната сграда на
неустановена дата преди процесното деяние е влизал и св. И.Х., който
заявява, че в същата стая почти през цялото време са играли на компютъра с
А.М. за около 45 минути, след което са напуснали къщата.
През зимната ваканция на **** г. св. А.М. се събирал често с компания
приятели, сред които редовни посетители били подсъдимият С.Ч.,св. Г.С.,св.
С.С., св. И.Х., св. К.Г., но единствено в сепарирана от жилищната сграда
външна постройка в двора на къщата, в която се съхранявали въдици, части за
мотори.
Видно от обективиранато в протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума към него, в хода на проведеното от 05.10 ч. до 06.00 ч. на
********** г. процесуално- следствено действие /л.3- л.3,ДП/, се установява
деформиране на дървения материал на входната врата с липсващ секретен
патрон, като на височината на отвора за заключване е иззета дактилоскопска
следа. Приложената експертна справка от сравнително идентификационно
изследване на снетата дактилоскопска следа установява съвпадение с
отпечатък,получен от св.А.М..
С Протокол за доброволно предаване от ********** г./л.18,ДП/
пострадалата С.М. предава на разследващия полицай 1 бр. кутия от мобилен
телефон Samsung galaxy s5 mini с изписан ИМЕИ 356099/06/784911/9.
Видно от обективираното в протокола за претърсване и изземване и
4
фотоалбума към него, от проведено на ********** г. процесуално-следствено
действие в дома на Г.Т. Ч. в гр.**********, ул.********** №*** са намерени
и иззети мобилен телефон марка "Нокиа" ИМЕИ 355210054365669 и мобилен
телефон марка "Нокия" с ИМЕИ 354255066716558, с вписано изявление на Г.
Ч., че телефоните са неизпозвана от много време, негова лична собственост
На база събраните при проведеното разследване в досъдебна фаза
доказателства огранът по процесуално ръководство е повдигнал обвинение по
текста на чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, в чийто
персонални параметри е привлякъл към наказателна отговорност подсъдимия
СТ. Г. Ч.. Видно от приложена с постъпване на обвинителния акт справка за
съдимост, същият е със статус на неосъждано лице, като в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото през 2020 г.,подсъдимият е
осъден за извършени кражби на ************** г. и на ********** г.
В резултат на проведения доказателствен способ- комплексна съдебна
психологична и психиатрична експертиза по отношение на свидетелите Г.С.
Т. и К.Е. Г.ева експертите по психиатрия са констатирали психическа
негодност на двамата свидетели да възприемат релевантните за главния
предмет на доказване факти и да възпроизвеждат в показанията си достоверна
информация. Закрепени са научно обосновани анализи по психологичния
профил на лицето Г.С. Т., предопределили извод за дефицит в интелектуално-
паметовата сфера, склонност към лъжа, силно емоционално оцветено
поведение, затрудняващи годността за участие в наказателното производство.
По отношение на св. К.Г. специалистите установяват липсата на хронично
душевно заболяване в тестния смисъл на понятието, като констатират форма
на личностово разстройство от друг тип със засегнати базисни психични
функции на емоция, воля, внимание, мислене, редуцирана критичност и
адекватност в поведението й. Изведени са данни за интелектуално-паметов
дефицит с преценено като деформирано и неправдоподобно описване на
факти, генерализирщи общия извод за компрометирана психична годност за
участие в наказателния процес.
От проведената по делото съдебно-оценителна експертиза, кредитирана от
първостепенния съд и неоспорена от страните се извежда паричната оценка
на стойността на отнетите вещи към момента на довършване на деянието, а
именно - в размер на 6480 лв, от които 6 000 лв. преставляват пари в
5
банкноти.
Така очертаната фактическа обстановка се извежда от съдържанието на
събраните в първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателствени
средства: от показанията на св. А.М., / в т.ч.прочетените показания по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК от л.22-23 от ДП/, С.М., /в т.ч.прочетените
по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК показания на л.15-16 от ДП/, св.
М.М., св. К.Т., св. И.Х. И., св. К.Е. Г.ева/ в т.ч. прочетените по реда на чл.281,
ал.4 вр.ал.1, т.1 НПК показания на л.21 от ДП/, Г.С. Т. /в т.ч.прочетените по
реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК/, показанията на св. С.С.С., И.С.С., А.А.
Т.Т., заключенията по изготвените комплексни психологични и психиатрични
експертизи заключението по съдебно-оценителната експертиза,протокол за
доброволно предаване от ********** г./ справката за съдимост на С.Ч.,
приложените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.
На тази база първостепенният съд е дал обективна оценка на отделните
източници на доказателства, тяхната надеждност, и достоверност, прецизно е
обсъдил съдържащите се у тях фактически данни, и изследвайки корелацията
с останалата доказателствена маса, в т.ч. изготвените експертни заключения
на вещите лица, е формирал заключение за недоказаност на обвинителната
теза.
Настоящата инстанция напълно споделя тезата,че единствното по делото
доказателствено средство, уличаващо подсъдимия е неподкрепено в
съвкупността от очертаните косвени и производни фактически данни.
Доказателствената съвкупност не удовлетворява предписания от
императивната процесуална разпоредба на чл. 303, ал.2 НПК стандарт,
доколкото в съдържателен план не формира годна доказателствена основа за
постановяване на осъдителна присъда.
Обстойният преглед на пряката доказателствена дейност, проведена от
първата инстанция и кореспондиращия й старателно извършен анализ с
изложение на изводи, фокусирани не фрагментарно и изолирано, както се
сочи в протеста, а последователно засягащи същността на отделните
доказателствени средства, не индикира на допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са процесуалните изисквания на чл.13,
чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5 НПК, като първата инстанция не е допуснала нито
избирателно, нито превратно третиране на доказателствата, или в разрез с
6
правилата на формалната логика. При тълкуване на решаващите факти
свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Ч., съдът е
дал обоснован отговор на всеки от въпросите, дефинирани в чл.102 НПК.
Този отговор е мотивиран при съблюдаване правилата на формалната и
правна логика. Поставен е акцент върху неотстранимите противоречия на
част от гласните доказателствени средства, обсъдени са елементите на
заинтересованост във фокуса на свидетелстване на част от свидетелите,
съобразена е изведената по експертен път процесуална негодност на
показнаията на друга част, както и оформящата се като значима за случая,
опровергаваща обвинителната теза доказателствена наличност в показанията
на св. И.Х.. Оспорването на подхода на първостепенния съд към
доказателствените средства и кредитирането на едни от тях с доверие, а други
не, не е направено чрез посочване на конкретно допуснати процесуални
нарушения от съда, ограничили достигането до обективната истина. На
правните изводи на съда е противопоставено единствено общо заявеното
неъсгласие на обвинителната власт във форма на субективна позиция към
качеството на доказателствените източници. Липсата на изложени конкретни
съображения изправя въззивната инстанция пред особеното положение да
търси извън правомощията си отговор на формулираното по неопределен и
общ начин несъгласие на прокуратурата, и в крайна сметка да изведе
проблематика, различаваща се от заявената в протеста. Още повече, че тези
възражения категорично не са поддържани и съответно не са конкретизирани
и в пледоарията на прокурора в съдебното заседание.
В контекста на дължимия анализ и оценка на доказателствата,
подкрепящи обвинителната теза и от настоящата инстанция следва да се
обсъдят и подложат на внимателна съпоставка и взаимна проверка
показанията на св. К.Г. и Г.С. Т., получени при разпита им в съдебна фаза
пред ЕРС с прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК техни показания.
На първо място, в съобщеното от К.Г. при разпита й в съдебно
заседание категорично се изключват като недостоверни обстоятелствата от
фактическото изложение по обвинителния акт, а именно: същата отрича на
**********г. да е била с подсъдимия С.Ч., заедно да са извикали св.Г.С. и
тримата да са се отправили към дома на св. А.М., където да е възприела по-
нататъшни еднолични действия на Ч. във вр. с вмененото му
7
общественоопасно поведение. Посочва, че на визираната дата е била през
целия ден у дома с майка си, като към 18 ч. е отишла в църквата в гр.
**********, където по-късно е дошла и майка й и там са посрещнали новата
година. Приложената субсидиарно процесуална техника -чл.281, ал.4 НПК
предвид липсата на предпоставките на чл.281, ал.5 НПК, с оглед
релевираното несъгласие от страна на защитата на подсъдимия, е генерирала
към доказателствената съвкупност показанията на тази свидетелка от
досъдебна фаза. С прочита им се извежда картина, пресъздаваща същностно
различна реконструкция на развилите се събития в процесната вечер на
********** г. Според нея свидетелката заедно с подсъдимия Ч. и св. Г.С.
стигнали дома на А.М.; след като подсъдимият извикал М. няколко пъти и не
получил отговор, влязъл в двора и се отправил към стаичката на обичайните
им събирания,а след около 5 минути се върнал с червена полупрозрачна
наилонова торбичка, в която се намирали цилиндър за моторче "Рига",
квадратна кутия с ръбове, копчета и надпис на английски език с обяснение, че
това е неговият цилиндър, придружили го до дома му и там се разделили.
Настоящата инстанция не игнорира произтичащото от изискването на чл.13,
ал.1 НПК съдебно задължение по пътя на доказателственото установяване на
обективната истна, да прецизира и по възможност отстрани причините за
несъответствията и противоречията в разказа на разпитваното лице, като
използва установените за това процесуални механизми. Един от тях е
използваното в правната уредба на чл.281 НПК процесуално средство,
гарантиращо възможност за съда при наличие на съответните предпоставки
да вземе предвид всички, дадени по делото показания от разпитвания
(допустими за ползване) и да ги подложи на преценка за вътрешна и външна
съгласуваност, след което да мотивира убеждението си дали ги кредитира. В
случая пред настоящата инстанция са силно стеснени процесуалните
възможности да кредитира, респ. да основе изводите си по фактите на
прочетените показания, предвид забраната на чл.281, ал.8 НПК. Цитираната
процесуална норма въвежда забрана осъдителната присъда да се основава
единствено на показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК. Посоченият
процесуален регламент утвърждава гаранциите за справедливост на процеса и
стандартите при интерпретация на доказателствата, ориентирани към
зачитане интересите, волята и правото на защита на подсъдимия. Гаранциите
за справедлив процес, обвързани с критериите за добросъвестно отношение
8
при изграждане на валидната доказателствена база при постановяване на
осъдителна присъда, са въплътени в разпоредбите на чл.281, ал.1, ал.3, ал.5, и
ал.6 НПК. В конкретния случай ЕРС е положил нужната процесуална
активност да изясни позицията на всяко от лицата, чието съгласие законът
предявява като условие за тяхното ползване с оглед изискванията за
достатъчност и пълна процесуална стойност на дадените показания - на
подсъдимия и на защитника му и е направил задължителното разяснение, че
след прочитането им, показанията могат да бъдат директно вложени във
фактите при решаване на делото. Реакцията на защитата е била категорично
заявено несъгласие за прочитане показанията по реда на чл.281, ал.5 НПК.
Предвид очертаващите се неотстраними противоречия с по-късно
депозираните от нея гласни данни в съдебна фаза, и липсата на логично
потвърждение на този разказ с други годни преки или косвени доказателства,
същият не следва да се кредитира с доверие. Но водещо значение за този
извод има не само процесуалната рестрикция на чл.281, ал.8 НПК, а и самата
вътрешна компрометираност на коментирания доказателствен източник.
Гласните данни на тази свидетелка от досъдебна фаза са неблагоднадеждна
основа на изводи в полза на обвинението поради резултатите от проведената
спрямо К.Г. комплексна психолого-психиатрична експертиза. Приложеният
доказателствен способ с категоричност обуславя налични у тази свидетелка
симптоми на личностово разстройство, и в заключение неадекватност на
участието й в наказателния процес. Предвид пълнотата на психологичното
изследване и максимално точно формулираните отговори, съдът кредитира
като обективни резултатите в тази експертиза. Същите на свой ред
съставляват доказателствена пречка за акредитиране показанията на К.Г. от
досъдебната фаза на наказателното производство. Всичко изложено до
момента относно качествените характеристики на депозираните от тази
свидетелка показания прави излишен самостоятелния анализ на
декларираното от нея упражнено върху волята й психично въздействие от
провелия разпита разследващ орган, което в резултат е довело до невярност
на показанията й от досъдебна фаза. Недоказаността на тези твърдения не
поставя в зависимост решението, както на първата, така и на въззивната
инстанция да не се доверява на показанията на тази свидетелка поради
устойчивата й нагласа, установима и в заключението на психиатричното
изследване да представя при провеждането на разпита несъответна на
9
истината модификация на събитията, случили се на ********** г.
Що се отнася до показанията на св. Г.С., същите страдат от значителни
логически противоречия и несъответствия в хронологичен порядък с голяма
част от моментите, формиращи картината на процесните събития от
********** г. според фактическото описание в обвинителния акт. На свой
ред, депозирания от този свидетел разказ в досъдебна фаза, приобщен по реда
на чл.281,ал.4 НПК не съвпада нито във времеви аспект, нито в обективно-
информационен план с обстоятелствата в изложението на К.Г., депозирано в
рамките на разследването и в съдебното следствие. Представяната пред
органите по процесуално ръководство версия на този свидетел е претърпяла
значителни изменения, както в досъдебна фаза, така и в съдебното следствие,
като обективните, времеви и предметни несъответствия не са намерили
корекция в неговата крайна позиция след изпълнение на процедурата по
чл.281, ал.4 НПК, при която са прочетени показанията му, дадени в досъдебна
фаза съответно на ********** г. /л.123 от материалите по ДП/ и на
********** г. /л.32 от ДП/. Оказва се, предвид направеното от него изявление
пред ЕРС, същият изобщо не прави разграничение между сериозните
смислови разминавания на показанията му в хода на съдебното следствие, с
прочетените по правилата на чл.281, ал.4 НПК показания от стадия на
разследването, с оглед което и е неспособен да отдиференцира стабилно
становище по достоверните за случая факти. В първия си разпит по време на
разследването заявява, че е отишъл с К. и подсъдимия Ч. до дома на А.М.,
откъдето с изрично разрешение на последния подсъдимият е влязъл в
постройката на двора и си е взел цилиндъра за мотора, после придружен от
свидетеля и К. се върнал в дома си, в гаража, където изсипал съдържанието на
чантата непосредствено пред свидетелите и от нея изпадали само сегментите
и буталото на посочената част. Очертава, че в по-късен момент тримата
отново са отишли до къщата на св. Ат.М., а К.Г. и С.Ч. са влезли в двора и
след 5 мин. са изнесли предмет, наподобяващ дистанционно - тънък, син,
продълговат, носели го в наилонов плик. В по-късно депозираните в
разследването показания свидетелят привнася съществена персонална
промяна в състава на компанията, която в процесната вечер е посетила адреса
на А.М., като събощава, че това били единствено той, К.Г. и св. И.С., като
никой от тях не е влизал в двора на къщата. След телефонно обаждане от
подс. Ч. на св. И.С., тримата свидетели били поискали въпросната част за
10
мотора, като лично А.М. я е изнесъл и им я е предал в червена наилонова
торбичка. Допълнителна модификация в разказа на протеклите събития от
********** г. свидетелят привнася в рамките на съдебното дирене, където
заявява, че не приятеля им М., а бабата К.Т. е изнесла и им е подала плика с
въпросната механична част- отново на него, К.Г. и И.С.. Впечатление прави,
реакцията на този свидетел след прочита на показанията му, като същият е
категоричен, че разлика между изложеното от него в трите версии изобщо
отсъства. С оглед констатираната от вещите лица психическа негодност на
Г.С. да прави смислово подредена и правилна оценка на релевантните факти и
да депозира достоверни показания за тях, съдът намира, че същите са
ненадежден информационен източник. Свидетелят е лабилен, липсва
обективност и устойчивост в основните направления на съобщените от него
събития, предавани в отделните стадии на процесуалното развитие. Видимо и
за съда отсъства капацитет у този свидетел за елементарна концентрация и
отдиференциране на съществени смислови различия, дефицити и
противоречия в словно съобщените от него факти. В аргументацията на
отказа за ползването на тези показания за изясняване на включените в главния
предмет на доказване факти освен установената по реда на чл.144, ал.2, т.5
НПК неспособност на свидетеля за обективно възприемане и
възпроизвеждане на факти от реалността, са налице и някои допълнителни
съдебни съображения. В анализираните свидетелски показания отсъстват
категорични по естеството си доказателствени елементи, подкрепящи
субективните /относно авторството и неговата конкретна връзка с
подсъдимия/ и предметните /относно отнетата вещ/ параметри на
обвинението, поради което съдът намира, че тези показания не поднасят
несъмнена информация и в своята преобладаваща част са доказателствено
ирелевантни и неспособстващи правилното изясняване на делото.
Без съмнение възможността на всеки човек да възприема факти от
обективната действителност и да ги възпроизвежда е строго индивидуална, но
в случая недостоверността на тези свидетелски показания се разкрива в по-
голяма степен и чрез механизма на съпоставката им с други доказателства, в
които те не намират подкрепа. В коментирания контекст са и показанията на
самият И.С., който по недвусмислен начин заявява, че на процесната дата
изобщо не се е намирал в **********, а в гр. **********, където учи.
Предвид това обстоятелство и участието му в компанията на Г.С. и К.Г. на
11
********** г. според съобщеното от първия в съдебното следствие не намира
фактическо потвърждение.
В сферата на дължимия качествен отговор на проблема за доказаността
на авторството на престъпната дейност, правилно ЕРС е съобразил в
мотивите си съществената еднозначност в определени страни на казаното от
всяко от разпитаните по делото лица, в т.ч. от подсъдимия, от св. А.М., св.
К.Т.. Изброените гласни доказателствени източници бележат цялостна
вътрешна съгласуваност и са устойчиви в своя смислов капацитет, досежно
обстоятелството, че Г.С., К.Г., С.Ч., И.С. и А.М. почти ежедневно в зимната
ваканция през м. декември на **** г. се събирали в пристройката в двора на
къщата на св. М.и, а единствено св. И.Х. на неустановена дата и св. С.С. на
********** г. са били въвеждани в жилищната сграда, конкретно в стаята, от
която са изчезнали описаните в обвинителния акт вещи. В този контекст, като
аргумент изключващ фактическото установяване на авторството, правилен и
обоснован, макар и косвен в своята същност е изводът на ЕРС, че
подсъдимият С.Ч. не е знаел за точното местонахождение на отнетите между
19:30-20:30ч. на **********г. предмети. В доказателствените средства се
установяват индиции, обосноваващи вътрешното убеждение на съда за
субективна подготвеност и осведоменост на извършителя на престъпната
дейност. В подкрепа на това заключение са изводимите от разпитите на св. С.,
А. и М.М.и данни, че около 04 ч. на ********** г. в жилището отсъствали
следи от друго интервериране, освен отворените врати на гардеробите в двете
съседни стаи, в ляво на коридора, като в единия именно в спалнята, се
съхранявал металният сейф с паричната сума и описаните мобилни апарати.
По делото в пределите на установените фактически положения не се
констатираха конкретни доказателствени данни, подс. Ч. да е посещавал
въпросната стая, от която е отнета металната каса, нито св. А.М. да е
споделял с него или с другиго от приятелския си кръг за нейното съхраняване
и местонахождение.
В сферата на доказателствата, опровергаващи обвинителната теза
прецизно и със съпътстваща аргументация на дадената им оценка за
достоверност, първостепенният съд е кредитирал показанията на св. И.Х. И..
Показанията са рационални, съдържат непредубедено и последователно
изложение на обстоятелствата относно местопребиваването на подсъдимия в
12
процесната вечер на ********** г. около 20 ч. В този контекст и в рамките на
контролните си правомощия и настоящата инстанция формира становище, че
у свидетеля няма конкретен мотив да постави показанията си в услуга на
подсъдимия. Предвид това същите могат да се ползват като реална основа за
достоверни изводи относно фактите, касаещи дистанцираност на
подсъдимото лице от предявената престъпна фактология. Свидетелят заявява,
че понастоящем е преустановил приятелски отношения с подс. Ч., като към
момента на свидетелстване е в по-близки отношения със св. А.М.. На този
фон е логически мотивирано съдебното убеждение, че липсват изразени
субективни нагласи и стремеж у св.И. към облекчаване положението на
подсъдимия.Няма основания да се счита, че при възпроизвеждане на фактите
пред съда този свидетел трансформира действителните събития в изграждане
защитна и оневиняваща подсъдимия версия. Безспорният в случая факт на
стабилно заявената позиция на св.И., е, че между 19:30 - 20 ч. на **********
г. свидетелят и подсъдимият се срещнали в близост до магазин "П." в
гр.********** и заедно продължили към дома на подс. Ч.. Тази информация,
съпоставена с поддържаното от св.А.М. фактическо твърдение, че е напуснал
дома към 19:30 ч. и с инкриминирания с обвинението интервал на
извършването на деянието 19:30-20 ч., по недвусмислен начин изключва
възможността подсъдимият да е осъществил процесната престъпна
дейност.Моментът на срещата с подсъдимия свидетелят определя като
приблизителен ориентир, съобразно съхраненото в спомените му
обстоятелство, че у подс. Ч. е останал около час и половина, до конкретния
момент- в 21:30 ч., когато му се обадила майка му и му казала да се прибира.
Съобщените от този свидетел факти са от решаващо значение за изхода на
делото и активно участват в процеса на формиране на вътрешно убеждение на
настоящия състав по въпроса относно липсата на предпоставки за
реализиране наказателната отговорност на подсъдимия. Въз основа на тези
факти и в съответствие с прогласения в императивната процесуална
разпоредба на чл.303, ал.2 НПК принцип съдът изгради фактическите си и
правни изводи за местопребиваването на подсъдимия в процесната вечер и
неговата невиновност по предявеното му обвинение. Съблюдавайки
правилата за доказателствената тежест, заложени в уредбата на чл.103, ал.1-
ал.3 НПК, по силата на своята достоверност тези показания предоставят
процесуален механизъм за съпоставка и са ефективно средство за проверка на
13
показанията на св. И. Ч.а - майка на подсъдимия. Същата посочва с
категоричност, че на ********** г. синът й подс.С.Ч. си е бил у дома, като
следобедът е прекарал в гаража, а около и след 18:30 ч. се е качил в къщата
при нея заедно със св.И.Х. И., който е останал известно време и си е тръгнал
преди 24,00 ч. Показанията на майката на подсъдимото лице, преценени при
съблюдаване на специфичната им особеност във вр. с правилото в чл.121,ал.1
НПК са синхронни с поддържаната от защитата оправдателна версия. За да
се приеме последната за достоверна, процесуалната уредба в НПК не
предявява изискване тя да намира безусловна подкрепа в останалия
доказателствен материал, а да не бъде оспорена от несъменени доказателства
или да не е вътрешно компрометирана поради неясноти, непреодолими
празноти или тъй като лансира обективно невъзможна версия.
Съдът оценява депозираните показания на св.И. Хр. И. като достатъчно
фактическо основание, от естество да разсее надеждността на поддържаната
обвинителна версия, която по отношение на точния момент на развилите се
събития, личното участие на подсъдимия, механизма на осъществяване на
деянието остава в сектора на предположенията. Предположението се свързва
с вероятностни съждения, поради дефицит на неоспорими доказателства,
изграждащи с нужния процесуален интензитет фактология, съответна на
обективната истина и идентична с лимитираната в обвинението. Липсата на
убедителна доказателствена основа за формиране на категорично становище,
съответстващо на престъпната фактология възведена с обвинението, обуславя
недоказаност на главния факт по делото. Първостепенният съд е бил
изчерпателен в излагане на аргументите в подкрепа на усмотрението си, че от
събраните по делото доказателства не се установява, деянието да е било
извършено именно от подсъдимия Ч., включително чрез разбиване на
прегради, здраво направени за защита на имот. Проявено е старание и
процесуална активност в събирането на възможните и достъпни
доказателствени средства, като не се установява информационен дефицит или
неприложена по реда на НПК техника за отстраняване на констатираните
противоречия между приобщените гласни доказателствени източници.
Събирането и проверката на доказателства е дейност, насочена към решаване
на въпросите дали това деяние е извършено и дали то е извършено от
подсъдимия. В случая от обективна страна органите на досъдебното
разследване и съдебното следствие са разкрили признаци в материалната
14
действителност , тясно относими към престъпния резултат на
квалифицираната по чл.195, т.3 вр.чл.194 НК дейност / отнемането на метална
каса от владението на М. и С. М.и, съхраняваните в нея пари и мобилни
апарати/. Еднопосочно установим е и квалифициращият елемент в
структурата на материалноправната квалификация- безспорно е по делото, че
се касае за взломна кражба, нейният механизъм -чрез повреждане на
заключващия секрет на входната врата на къщата, собственост на св. М.М.. В
този контекст са еднородните по своя смисъл и детайлна идентичност гласни
данни на св. М.М., С.М., К.Т., А.М., които кореспондират с приложения
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум. Прегледът на това
писмено доказателствено средство може да бъде единствено формален,
поради неговата процесуална опороченост, изключваща възможността
същото да бъде вградено в използваната доказателствена база. Наложително е
да се отбележи, че настоящата инстанция споделя позицията на ЕРС, че по
своя съдържателен капацитет този доказателствен източник с нищо не
подпомага изследването на главния предмет на доказване в неговите
субективни предели -относно извършителя на процесната неправомерна
проява. Той отразява направено описание на заварената след довършване на
престъплението обстановка, местоположението на предметите в стаята, от
която са отнети вещите, състоянието на разбития заключващ механизъм и
самата входна врата. Правилно ЕРС е отчел, че извършеното в условия на
неотложност процесуално-следствено действие е проведено след като по
вратата е манипулирано от домашните на пострадалите лица и не са спазени
изискванията за запазване на местопрестъплението. Логическа последица от
споменатото интервериране по бравата на входната врата непосредствено
след деянието е, че единствено получената дактилоскопска следа при
проведеното експертно изследване произхожда от св. А.М.. Налице са обаче
процесуални пречки за обсъждането по същество на визирания протокол,
свързан с нарушение на определения строго формален ред за изготвянето му
по чл.131 НПК, в този см. практическа стойност имат мотивите в Решение №
92/17.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 45/2009 г., III н. о., НК. В случая вписаното
в протокола поемно лице С.С. отрича подписът в графата "поемни лица" да е
негов. Известно е, че функционалната роля на поемните лица при участието
им в действията по разследването се свежда преимуществено в осигуряване
на обществен контрол за законосъобразно и обективно провеждане на
15
съответното неотложно действие - в случая оглед на местопроизшествие.
Поемното лице е отрекло да е автор на положения подпис, а в изследване
истинността на това изявление ЕРС не е назначил съдебно-графологична
експертиза. Напълно достатъчно първостепенният съд е изискал и приложил
решение №************** г. на ЕРС, за принудително настаняване на С.С. в
държавна психиатрична болница с диагноза "параноидна шизофрения", в
чийто мотиви се съдържа констатация за предхождаща продължителност на
състоянието и многократното му настаняване за лечение по реда на чл.155 и
сл. ЗЗ. При това положение формално фигуриращия подпис в протокола на
това лице в качеството му на поемно лице, без значение дали изхожда от него
или не, обуславя извод за незаконосъобразното провеждане на това действие
по разследването, което в развитие рефлектира върху ненадеждността му като
доказателствен източник. Казаното бе изложено в допълнение към неясно от
прецусално гледище заявените резерви в мотивите на ЕРС относно
доказателствената сила на протокола като писмено доказателствено средство
и с цел обезпечаване стриктното спазване на принципа в чл.13, ал.2 НПК,
съгласно който обективната истина се разкрива по реда и със средствата,
предвидени в НПК.
По- горе в анализа си настоящият съдебен състав имаше повод да заяви, че
възприема изцяло съображенията на първоинстанционния съд, послужили му
за изключването от доказателствената съвкупност на показанията на св. К.
Г.ев от досъдебна фаза, прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК. Последните
са единственият уличаващ подсъдимия доказателствен източник, но не могат
да бъдат ползвани като аргумент за обосноваване съпричастността на Ч. към
квалифицираната форма на престъпна дейност по чл.195,ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1 НК. Освен всичко изложено досежно дефицитите в годността,
достоверността и непоследователността на самите гласни данни,
недостатъците в психологическия капацитет на депозиралия ги субект, следва
да се подчертае, че процесуалният закон не е въвел предустановена
доказателствена сила на доказателствени средства като обсъжданите. Те се
ценят наред с останалия доказателствен материал, когато са процесуално
правилно инкорпорирани, но съдът няма задължение да базира фактическите
си изводи на тяхното съдържание, като в коментираната конкретика на
делото съществуват сериозни процесуални пречки за това. Изложеният
доказателствен анализ предоставя суверенно изведените основания на
16
въззивната инстанция да се съгласи изцяло с правните изводи на решаващият
съд, че досежно С.Ч. липсват процесуално годни, вътрешно съгласувани и
достатъчни по см. чл.303, ал.2 НПК доказателства, които да извеждат
несъмнен извод за участието му като извършител на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Ето защо, в обсега на правомощията си да
провери изцяло правилността на контролирания съдебен акт, ЯОС намери, че
доказателствената дейност е порведена качествено и в съответствие с
правилата на НПК, а доказателствената интерпретация в присъдата е
задълбочена и обосноваваща законосъобразния извод за недоказаност на
обвинението, в съответствие с който подсъдимият е признат за невиновен и
оправдан по вмененото му обвинение. Съдът признава подсъдимия за виновен
само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин по арг.
чл.303, ал.2 НПК, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена в чл.16 НПК. Предвид изложеното единственият легитимен изход
при упражняване на съдебната намеса на ЯОС е да бъдат потвърдени
правилно приложените последици, визирани в чл.304 НПК.
При този изход на делото, правилно и законосъобразно, решаващият съд е
възложил направените по делото разноски в тежест на органа, който ги е
направил. Правилно е и разпореждането в контролирания съдебен акт
относно веществените доказателства, като ЕРС е постановил мобилен
телефон марка "Нокиа" ИМЕИ 355210054365669 и мобилен телефон марка
"Нокия" с ИМЕИ 354255066716558 да бъдат върнати на Г.Т. Ч. от гр.
**********; картонена кутия от телефон "Самсунг Галакси" с изписан ИМЕИ
356099/06/784911/9 да бъде предадена на С.Г.М. след влизане на присъдата в
сила.
На база формираната аргументация ЯОС намира, че протестираната от
държавното обвинение първоинстанционна присъда е законосъобразна,
обоснована, справелдива, постановена в съответствие с процесуалните
правила, предвид което следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на осн. чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, Ямболският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260010/12.04.2021г., постановена по НОХД №
17
96/2019г. по описа на Елховския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18