Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр. В., 01.02.2016 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4833 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК, във вр.с чл.49 СК.

Образувано е по постъпила искова молба Е.С.И. против Б.Д.И. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

В исковата молба се навеждат твърдения, че страните са сключили граждански брак на 27.11.1988г. Поддържа се, че през 2009 г. ответницата заминала да работи в Италия, като от тогава съпрузите са се виждали само веднъж – през 2012 г. Постепенно съпрузите се отчуждили, преустановили са всякакви контакти помежду си, всеки живее свой собствен живот и не поддържат никакви лични отношения. От брака страните имат две деца – Ц.Е. И., роден на *** г. и Д.Е. И., родена на *** г., които са навършили пълнолетие. По отношение на семейното жилище, находящо се в гр.В., бул.“Д.“ № ***, вх.*** ап.***, ищецът твърди, че е получил по силата на договор за дарение от неговите родители, поради което същото следва да бъде предоставено за ползване от него. Не възразява след прекратяване на брака ответницата да продължи да носи брачното си фамилно име.

При тези фактически твърдения се отправя искане към съда да прекрати брака между страните с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.

Ответникът Б.И., в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор, изразява съгласие за прекратяване на брака. Не възразява семейното жилище да се ползва от ищеца.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа искането си за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината. 

Ответникът И. не се явява, чрез процесуалния си представител – адв.П.С., поддържа изразеното в писмения отговор становище.

След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за сключен граждански, издадено от  Община В. въз основа на акт за граждански брак № 0666 от 27.11.1988г. е, че Е.С.И. и Б.Д. Л. са сключили граждански брак, като след брака съпругата е приела фамилното име И..

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Мариета И. Тончева се установява, че страните са във фактическа раздяла от 2009 г., от когато ответницата е заминала да работи в чужбина. Според свидетелката брачната връзка не би могла да бъде заздравена, тъй като съпрузите са се отчуждили и не поддържат никаква връзка помежду си.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка с правна квалификация чл.49 СК.

Като конкретно основание за разстройството на брака се навежда трайната фактическа раздяла между съпрузите и настъпилото отчуждение помежду им. 

Анализът на събраните доказателства по делото навежда на извода, че брачната връзка между страните е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени, като за продължителен период от време съпругата се е установила да живее в чужбина Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание, тъй като съпрузите в един относително продължителен период от време не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

Искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.

От брака си страните нямат непълнолетни деца, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за тяхното местоживеене, режим на лични контакти и издръжка.

Между страните няма спор относно предоставяне ползването на семейното жилище, като ответницата изрично заявява, че няма претенции за ползването му.

Ответницата е направила искане след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилното си име И.. Съгласно разпоредбата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. За запазване на брачното име е достатъчно волеизявлението на лицето, което променя името си. В слуая е налице волеизявление на ответницата, че желае да носи брачното си фамилно име И., като съгласието или противопоставянето на съпруга е ирелевантно. Предвид гореизложеното, след прекратяване на брака, съпругата ще носи брачното си фамилно име И..

На основание чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лева, от която 25,00 лева са внесени от ищеца при образуване на делото, поради което останалите 25,00 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА на основание чл.49, ал.1 СК развод между Е.С.И., ЕГН ********** и Б.Д.И., ЕГН **********, сключили граждански брак на 27.11.1988 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0666/27.11.1988 г., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Б.Д.И., ЕГН ********** да продължи да носи брачното си фамилно име И..

ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, находящо се в гр.В., бул.“Д.“ № 31, вх.Б, ап.27 да бъде предоставено за ползване на Е.С.И., ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл.329, ал.1 ГПК Б.Д.И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.В. сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Врачанския окръжен съд.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: