Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 25.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5472 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.И.Х. против Г. Ф., с
която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от
01.01.2016 г.
Твърди се, че на 21.03.2018 г.
около 17,20 часа в гр. София, неустановен водач управлявал неустановен лек
автомобил с неустановена марка, модел и ДК №, по ул. „Добротич“ с посока на
движение от ул. „Кольо Фичето“ към ул. „Спас Вацов“. Поддържа се, че след
кръстовището с бул. „Н.Мушанов“ нарушил правилата за движение по пътищата като
не пропуснал пресичащата пътното платно на ул. „Добротич“ от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка-ищцата по делото, преминал
през лявото й стъпало, при което ищцата паднала на пътното платно и ударила
силно главата си. Твърди се, че в пряка причинна връзка от произшествието на
ищцата са причинени следните травматични увреди: навяхване на лява колянна
става с последващо възпаление на същата, оток и кръвонасядане на ляв лакът,
оток, кръвонасядане и охлузване на ляво коляно, кръвонасядане на лява
подбедрица, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявото ходило.
Твърди се, че ищцата е изпитвала продължително време силно главоболие и силни
болки в лявото коляно. Нараняванията на ищцата довели до продължително
затрудняване на движенията на левия долен крайник, до физически страдания и
отрицателни изживявания-безпокойство, сънуване на кошмари свързани с ПТП, дискомфорт
и нежелание за напускане на дома, и сега се страхува да излиза навън, не спи
спокойно, станала е много чувствителна. Твърди се, че оздравителният процес не
е приключил. Поддържа се, че с молба от 10.04.2018 г. ищцата е сезирала
ответника за изплащане на обезщетение, но до настоящия момент такова не е
изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили вследствие
на ПТП от 21.03.2018 г., виновно причинено от неустановен извършител, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба-19.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ш.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора. Оспорва исковите
претенции изцяло по основание и размер с твърдението, че спрямо пострадалата не
е налице фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“ относно
механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП.
Заявява възражение за
съпричиняване от ищцата, която в нарушение на чл.113 от ЗДвП е предприела
пресичане на пътното платно на неустановено за целта място, както и без да се
съобрази с разстояние и скоростта на движение на превозните средства, по път с
интензивно движение.
Поддържа прекомерност на
претенцията по размер с оглед принципа на справедливостта, съществуващите в
момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна
практика към процесната 2018 г.
В срока за допълнителна искова
молба, ищцата депозира такава на 20.11.2018 г., с която оспорва всички
възражения на ответника и поддържа заявените доказателствени искания.
На 22.08.2019 г. ответникът е
депозирал допълнителен отговор, с поддържа всички заявени възражения и
доказателствени искания. Представя писмени доказателства.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Адвокат О. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли. Претендира разноски, за което представя списък. Подробни съображения
излага в писмени бележки по делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол № К-190 от
21.03.2018 г. и от заключението на приетата по
делото САТЕ се установява, че на 21.03.2018 г. неизвестен автомобил се движел
по ул. „Добротич“ в посока към ул. „Спас Вацов“, пресичайки бул. „Никола
Мушанов“. По
същото време ищцата е пресичала платното на ул. «Добротич» в посока от дясно
наляво спрямо посоката на движение на неустановения автомобил. Настъпил удар на
пешеходката, като автомобилът минал с дясна гума през стъпалото на ищцата,
следствие на което последната паднала на терена.
Вследствие на горното
произшествие и в пряка причинна връзка от него, ищцата получила следните
травматични увреждания: контузия на лявата лакътна става, охлузване и навяхване
на лявата колянна става, контуия и посттравматичен бурсит на лявото ходило.
За лечението на получените
увреждания ищцата е провела домашно-амбулаторно лечение, включващо щадящ режим,
охлаждане на травмираните участъци, обезболяващи лекарства при нужда за 7-10
дни.
Установява се, че причина за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на неизвестния
автомобил, който не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека пешеходка.
От заключението на СМЕ се
установява, че травматичната увреда на лакътя е довела до затрудняване на
движенията на левия горен крайник за 14-15 дни, а травматичните увреди на левия
долен крайник-до затрудняване движенията му за около два месеца. Вещото лице
установява, че травматичната увреда на левия лакът и лявото коляно са получени
при падане на терена, а травматичната увреда на лявото ходило е получена
вследствие притискане между твърди тъпи предмети. Така описаните травматични
увреди, е възможно да бъдат получени при ПТП като пешеходец.
Възстановителният период за
увредата на лакътната става е около 14-15 дни, за ходилото около месец.
Получените коленни увреди, доказани с ЯМР, подлежат на частично възстановяване
за период от 2-3 месеца. Впоследствие водят до възпалителни и артрозни
изменения в колянната става. Болките и страданията, съпътстващи тези увреди са
за период от 2-3 месеца с различна интензивност от силни до умерени и липсващи,
които създават неудобство при ходене, затрудняват ежедневните дейности. Към
момента здравословното състояние на ищцата е стабилизирано, възстановена е
самостоятелната й походка. Ищцата изпитва болки с умерен и малък интензитет в
лявото коляно и левия глезен, при по-продъжително ходене и стоене права.
Установява се, че лявата колянна става и лявата глезенна става са по-дебели 2
см от десните. Движенията на лявата колянна става се извършват в обем по-малък
от нормата с 10%.
На 10.04.2018 г. ищцата сезирала
ответника с искане за заплащане на обезщетение, като такова не е изплатено и до
момента.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г.
За да е основателен
искът по чл.557, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането, следва ищцата да е доказала главно и пълно наличие на увреждане настъпило на територията на
Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното
моторно превозно средство,
както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от телесните увреждания.
Противоправното
поведение и вина на неизвестния водач се установяват със заключението на САТЕ,
неоспорено от ответника.
С
поведението си на пътя, водачът е нарушил нормите на чл.5, ал.2, т.1, чл.116 и
чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека
пешеходка на 60 години и това негово виновно поведение е и единствената причина
за настъпване на процесното ПТП.
Не се
установи принос на ищцата за настъпване на произшествието, същата е пресичала
на регламентирано място-пешеходна пътека, поради което възражението на
ответника за съпричиняване се явява неоснователно и недоказано.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищцата и процесното ПТП се установяват с
приетата по делото СМЕ, поради което възражението на ответника, че уврежданията
на ищцата не са получени при съприкосновение с неидентифицирано МПС, е напълно
неоснователно.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
По
отношение на размера на предявения иск:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към датата на
увреждане и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав
взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените
от ищцата болки и страдания.
Ищцата е
получила травматични увреди, във връзка с които не е осъществявано оперативно
лечение, не е осъществявано и болнично лечение. Ищцата следва да бъде обезщетена за болките и
страданията, претърпени от нея за период от 2-3 месеца с различна интензивност
от силни до умерени и липсващи, които създават неудобство при ходене,
затрудняват ежедневните дейности. Следва да бъде обезщетена и за търпените в
момента болки с умерен и малък интензитет в лявото коляно и левия глезен, при
по-продъжително ходене и стоене права, както и за това, че лявата колянна става
и лявата глезенна става са по-дебели 2 см от десните, а движенията на лявата
колянна става се извършват в обем по-малък от нормата с 10%, т.е. и към момента
са налице невъзстановени увреди.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 20 000 лв., поради което и за тази сума искът
ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания
размер от 26 000 лв. като неоснователен.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно
императивната норма в чл. 558, ал.1,
изр. 2, във връзка с чл.497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на
Гаранционния Ф. се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса
доказателства не се установи ответникът да е изисквал от ищцата писмени
доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, респ. последната да не ги е
представила.
Ето защо съдът намира, че с
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в
забава и от този момент дължи лихви. Ищцата е сезирала ответника на 10.04.2018
г., следователно тримесечният срок е изтекъл на 10.07.2018 г и от 11.07.2018 г.
ответникът е изпаднал в забава.
Ищцата обаче претендира лихва от
датата на исковата молба-19.04.2019 г., поради съдът присъжда законната лихва
от тази дата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса
разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
С договор за правна защита и
съдействие от 28.02.2020 г. се установява, че адвокат В.В.О. е осъществявал
безплатно процесуално представителство на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.3
от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия
закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О. адвокатско
възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.
Предявен е иск за сумата от 26 000
лв.- дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на 1310 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден за сумата
от 1007,69 лв., която е съответна на уважената част от иска /20 000 лв./
Ответникът претендира само
направените разноски за експертизи и съдебно удостоверение. Не следва да се присъжда
сумата от 300 лв.-разноски за вещи лица, тъй като сумата не е изплащана като
депозит на вещите лица. Допусната е техническа грешка от съда, като е назначил
вещите лица да отговорят по въпроси от допълнителния отговор на ответника,
каквито не са формулирани.
Ето защо сумата от 300 лв.
подлежи на връщане на ответника, поради неизползването й.
Следователно ответникът е
направил разноски в размер на 255 лв.-депозит САТЕ и държавна такса съдебно
удостоверение. От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва
да заплати на ответника сумата от 58,85 лв., която е съответна на отхвърлената
част от иска /6000 лв./.
Ответникът не претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение, поради което такива не му се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 800 лв., както и сумата от 384,61 лв.-депозити вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на
основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. на Г.И.Х., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О. сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди
лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 21.03.2018 г. в гр.София, виновно
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за
неимуществени вреди за сумата над 20000 лв. до пълния претендиран размер от
26 000 лв.
ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. Ф., *** сумата от 58,85 лв. /петдесет и осем и 0,85 лв./-разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,***
сумата от 1 007,69 лв. /хиляда и седем и 0,69 лв./ адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г. Ф., *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 800 лв. /осемстотин лв./ държавна такса
и сумата от 384,61 лв.
/триста осемдесет и четири и 0,61 лв./-депозити вещи лица заплатени от бюджета
на съда, съобразно уважената част от исковете.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
преведени по сметка IBAN: ***,
BIC: ***, „ЦКБ“ АД,
клон Възраждане.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: