№ 105
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Х.а
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100501549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано след постановяването на Решение № 60158/10.06.2021 г.
по гр. дело № 3711/2020 г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено Решение №
260433/24.08.2020 г. по в. гр. д. № 1348/2020 г. по описа на ОС - Варна и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със
задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1, изр. II от ГПК.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е
образувано въз основа на въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД –
Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
49/28.02.2020 г. по гр. дело № 1227/2019 г. по описа на РС-******, с което е
прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че ищецът К. А. Х. ЕГН ********** с адрес ****** не дължи на
ответника „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ******, сумата от 7958, 44 лева, представляваща начислена
стойност на електроенергия за периода 29.06.2017 г. – 28.06.2018 г. за обект с
аб. № ******, находящ се в ******, по фактура № *********/12.07.2019 г.
1
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ (2013 г.) условия за допълнително начисляване на
количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди
се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено
количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети
поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на
28.06.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна
проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър
(1.8.3) са установени 42824 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на
ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети
и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената
в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 г.) методика, тъй като е установено точното
количество реално потребена, преминала през електромера и съответно
доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 42824 кВтч, чиято стойност
последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183
ЗЗД. По гореизложените съображения отправя искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен,
ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна К. А. Х. от гр. ******, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В пледоарията си по същество процесуалният представител на
въззивника моли за отмяна на обжалваното съдебно решение с присъждане на
съдебно-деловодни разноски в производството съобразно представен списък.
Въззиваемият, представляван от адв. Д., изразява становище в
проведеното о.с.з. за неоснователност на въззивната жалба и претендира
нейното оставяне без уважение, тъй като по делото не се установявало кой,
кога и как е извършил вмешателството, нито кога е потребено количеството
енергия. Сочи, че софтуерът,с който въззивното дружество разполага не бил
2
предоставен на вещите лица, поради което останали недоказани релевантните
за спора факти. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа
на искова молба, подадена от К. А. Х., с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124. ал. 1 от ГПК да бъде прието за
установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ******, сумата
от 7958, 44 лева по фактура № **********/12.07.2019 г. за обект на
потребление с аб. ******, находящ се в ******.
В исковата си молба ищецът сочи, че е потребител на ел. енергия за
обект, находящ се в ******, с аб. № ******, доставяна му от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи
условия договор за продажба на електроенергия. При проверка на сметката си
за текущо потребление на ел. енергия установил, че дължи на ответното
дружество сумата от 7958, 44 лева по фактура № **********/12.07.2019 г.,
съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода
29.06.2017 г. – 28.06.2018 г. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй
като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения
период, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат
начислявани допълнителни количества ел. енергия. Твърди, че при
извършване на проверката не е потърсен на адреса и не му е предоставено
своевременно копие от протокола. На следващо място твърди, че не му е
представена и издадената фактура, което било в противоречие с изискванията
на Директива 2006/32/ЕО. Ищецът сочи още, че в ОУ на ответното дружество
не се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, както и че не притежава софтуер, с който да прочита паметта на
електромера, а наличието на скрити регистри е в противоречие с чл. 662 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, изменена с Постановление №61/19.03.2015 г. на МС. По изложените
съображения моли за уважаване на отрицателния установителен иск и
приемане за установено, че не дължи процесната сума.
3
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Енерго-Про
Продажби” АД – Варна, с който оспорва иска и моли за неговото отхвърляне
Признава факта, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и
продажбата на ел.енергия. Твърди още. че изпълнява добросъвестно и точно
поетите задължения по договора, осигурявайки непрекъснато необходимото
количество ел. енергия в обект аб. № ******, находящ се в ******. На
28.06.2018 г. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети показанията
му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 42824 кВтч в
отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет.
Количеството ел. енергия от 42824 кВтч е било потребено от абоната, но не е
фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за
метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на
паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна
намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия
от 42824 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не отговаря на техническите изисквания. Посоченото
количество ел. енергия от 42824 кВтч е остойностено с фактура №
**********/12.07.2019 г. По изложените съображения счита, че начислената
по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално доставена и
потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел. енергия
той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
183 от ЗЗД. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
сторените разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по
него налага ответника да установи в условията на пълно и главно доказване,
че е извършил законосъобразна проверка на средството за търговско
измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие на която е
установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил
корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в
размер, съответстващ на измереното количество ел. енергия. По отношение на
поддържаното като евентуално основание за дължимост на вземането по чл.
183 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че с ищецът са обвързани от
4
валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на който е доставил на насрещната страна
процесното количество електрическа енергия, отчетено в невизуализирания
регистър на СТИ.
Не е спорно между страните, че се намират в облигационна връзка по
договор с предмет продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има
качество „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
Видно от протокол за монтаж на СТИ № 1055606 от 11.02.2017 г. на
посочената дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали в
обекта на потребление, находящ се в р. Долни чифлик, ул. Латинка № 19,
процесния електромер с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
От представения по делото констативен протокол №
1801161/28.06.2018 г. се установява, че служители на дружество са
извършили последваща техническа проверка на измервателното средство, в
резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, поради
установен отчет в тарифа 1.8.3 в размер на 42824 кВтч. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с №
482540 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
отсъствието на ищеца, в присъствието на двама свидетели, с посочени три
имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.
Съгласно констативен протокол на БИМ от метрологична експертиза
на средство за измерване № 1633/05.07.2019 г., след софтуерно прочитане на
паметта на електромера е констатирала намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1
и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 42824 кВтч. Според метрологичната
експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза
обстоятелства е съставено становище от 05.07.2019 г. за начисление на
електрическа енергия в размер на 42 824 кВтч за периода от 29.06.2017г. –
28.06.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия. За стойността на горното количество ел. енергия е
5
издадена фактура с № **********/12.07.2019 г. за сумата от 7958, 44 лева.
Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена
от абоната на дружеството.
От заключението на СТЕ, изслушано пред първата съдебна
инстанция се установява, че електромерът с фабр. № ******, монтиран на
обекта на ищеца, е от одобрен тип; произведен е през 2015 г. и през същата
година е преминал е метрологична проверка. Към датата на проверката на
28.06.2018 г. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната
от обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна
(1.8.2). При неманипулирана /нормално изпълнена/ схема на присъединяване
на абонат към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана от обекта ел. енергия да преминава през
измервателната схема на електромера (СТИ). След като при проверката на
28.06.2018 г. не е констатирана намеса или промяна в схемата на свързване,
от това следва, че отчетените количества ел. енергия в тарифа Т3 от 42824
кВтч също са преминали през измервателната схема на електромера, но са
записани в тарифа, която не се визуализира на дисплея. Наличието на данни,
записани в регистър 1.8.3 се дължи на софтуерна намеса в тарифната схема на
електромера чрез използване на специализирана техника и парола за достъп
до второ ниво. Количеството електрическа енергия кВтч е математически
правилно остойностено, съобразно цената на същата, определена от КЕВР за
различните подпериоди от процесния.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при нулеви регистри на
нов електромер, който е преминал метрологична експертиза в БИМ и при
производителя, може да се приеме, че всички останали регистри също са били
нулеви.
В изпълнение на дадените с Решение № 60158/10.06.2021 г. по гр. дело
№ 3711/2020 г. на ВКС, IV ГО задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1
от ГПК при повторното разглеждане на делото настоящата съдебна инстанция
е допуснала провеждането на комплексна съдебно-техническа и софтуерна
експертиза. Съобразно релевираните от процесуалния представител на
ответника възражения за непълнота на заключението в производството са
проведена и допълнителна комплексна експертиза. Настоящия въззивен
състав изцяло кредитира заключенията на двете съдебно-техническа и
6
софтуерна експертиза като обективно и компетентно изготвени, и базиращи
се на фактическата установеност по делото.
От заключението на първоначалната комплексна експертиза се
установява, че процесният електромер тип МЕ 162 - „ISKRA" с фабричен №
****** е произведен през 2015 г., като същата година е минал задължителната
проверка за годност в БИМ. Към дата 27.01.2017г. е бил вече монтиран в
обекта на потребление - ******. Срокът му на метрологична годност е 6
години и изтича през 2021 г. Към датата на проверката - 28.06.2018 г., уредът
е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия и е бил в срока си
на метрология. Съгласно протокол за монтаж на електромер, тип МЕ 162 с
фабричен № 1114021506115250, КП №1055606/11.02.2016 г. електромерът е
бил нов. Показанията по първа и втора тарифа са били нулеви.
Измервателният уред до 11.02.2016 г. не е бил монтиран на друг обект за
измерване на електроенергия. Това означава, че уредът е бил нов,
неупотребяван, и което е най-важното - не е бил включван към
електрическата мрежа, от което вещите лице обосновават извод, че и по
скритите си регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0 процесният СТИ е бил също с нулеви
показания към датата на монтажа, която е на 11.02.2016 г. Производителят на
СТИ първоначално записва един и същи фабричен софтуер т.нар. „фирмуер"
във всички електронни изделия от типа МЕ 162 в съответствие с условията
при които този тип е изследван, одобрен и му е издаден сертификат за
изследване на типа RO-2275-12049. Външна намеса в тарифната схема на
електромера очначава, че с процесното устройство е осъществена
комуникация, през инфрачервеният порт, посредством произволен софтуер,
по протокол IEC 62056-21, който се е легитимирал пред вътрешният софтуер
с определена парола за достъп до настройките на СТИ и е заявил да бъде
включена нормално неизползвана тарифа ТЗ, да натрупва потребената в
процесния обект електроенергия за определени времеви интервали от
денонощието в невизуализиран тарифен регистър 1.8.3. При липса на
специално указана заявка, електромерите се произвеждат настроени за 2
тарифи - 1.8.1 и 1.8.2. Измервателният уред по фабрични настройки е
настроен да показва потребяваната ел.енергия по двата визуализиращи се на
екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. При промяна в тарифната схема на електромера
е налице промяна в техническите му характеристики. В случай на
несъответствие на техническите характеристики на електромера с тези, с
7
които е първоначално настроен при производството му е възможно записване
на консумирана електроенергия в невизуализиран регистър, която остава не-
отчетена и съответно не-инкасирана. Прочитането на не-визуализираните
регистри е възможно само със специални технически средства.
Вещите лица с категоричност заявяват. че натрупаното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след
човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера по
гореописания начин. Въздействието е извършено в периода от монтажа на
процесното СТИ на процесния обект до датата на демонтажа, т.е. от
11.02.2016 г. до 28 .06.2018 г. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем
на количества ел.енергия по нощна и дневна тарифни зони.
Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития
регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при
редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Съгласно извършените
изчисления експертите обосновават своето заключение, че е възможно да
премине процесното количество електроенергия през електромера за
периодът от една година. Няма налични данни електромерът да е бил отварян
преди извършване на експертиза в БИМ, а е технически невъзможно
„нанасяне" на показания в паметта на електромера през оптичния
(инфрачервения) порт на измервателния уред
Видно от изготвената допълнителна комплексна съдебно-техническа и
софтуерна експертиза е, че въззивното дружество разполага с програмата
MeterView, версия 4.5.1. При прегледа на отделните функции на програмата
не се установява тя да предоставя възможност за промяна или задаване на
тарифен план. Достъпът до данните „Device information" е защитен с парола.
Без въвеждането на парола, софтуерът MeterView позволява единствено да
бъде прочетено съдържанието на зададен тарифен регистър, чрез бутона
„Read registers". Не се позволява дори настройката на дата и час, като при
избиране на „Set device time" програмата отново изисква въвеждането на
парола за достъп. Предоставеният на ЕРИ''Север" АД обслужващ
софтуер/програма не е ограничена версия. Това е версия, чрез която може
само да се чете определена информация и да се параметризира електромера.
Установената намеса в тарифната схема на електромера означава, че с
процесното устройство е осъществена комуникация, през инфрачервеният
8
порт, посредством произволен софтуер, по протокол IEC 62056-21, който се е
легитимирал пред вътрешният софтуер с определена парола за достъп до
настройките на СТИ и е заявил да бъде включена нормално неизползвана
тарифа ТЗ, да натрупва потребената в процесния обект електроенергия за
определени времеви интервали от денонощието в невизуализиран тарифен
регистър 1.8.3. Вещите лица считат, че извършеното препрограмиране на
електромера, с което е включен тарифен регистър 1.8.3 да натрупва
потребената на процесния обект електроенергия в определени, предварително
зададени в тарифната схема на електромера, време-интервали от
денонощието е резултат от целенасочено човешко въздействие върху СТИ.
Софтуерната програма е само средство да бъде указана заявка за промени в
настройките на електромера, които всъщност се осъществяват от вградени от
производителя функции на вътрешният софтуер на електромера. Вътрешната
му програма на електромера просто изпълнява зададената тарифна схема,
според която е указано през кой сезон, в кои дни от седмицата и в кои часове,
в кой тарифен регистър да бъде натрупвана потребената електроенергия, през
свързаната със СТИ инсталация. В даден момент потребената електроенергия
се натрупва само в един регистър, като се актуализира и сумарният 1.8.0.
От изготвеното заключение се установява още, че като собственик на
електромера ответното дружество би следвало да притежава съответните
пароли за достъп и параметризация. Електромерът МЕ 162 се предоставя от
производителя с обслужващ софтуер за четене и програмиране на
параметрите с персонален компютър или ръчен терминал чрез оптична глава
по оптичен интерфейс по IEC 62056-21. Протоколът за комуникация през
инфрачервеният порт се поддържа от вътрешният софтуер на устройството и
в действителност всички промени в данните се извършват именно от този
софтуер а не от софтуера на външното устройство за параметризация. Т.е.
могат да се променя само тези данни, които фирмуерът разреши. Това е
валидно, когато връзката с данните е осъществена през инфрачервеният порт
за комуникация. В общият случай може да бъде препрограмирана всяка една
памет външна за микрокопроцесора или той да бъде подменен с друг,
предварително записан с други данни или фирмуер, но за това е необходим
достъп до вътрешността на устройството - т.е. до печатната платка и схемата.
В настоящия случай при злонамереното вмешателство, е използвана
предоставената възможност от производителя да се управляват тарифните
9
регистри, което означава, че може да се променя само броя на активните
регистри, избрани при предварителната фабрична параметризация на СТИ, но
не и наличните показания в тях. Не е възможно да се добавя или премахва
информация, която се съхранява в паметта на електромера, освен тази, която
е разрешена - часовника, броя на активните регистри и вида на информацията,
която може да се визуализира на дисплея. Електромерът е от 15 година и е с
процесор за еднократно програмиране, поради което е невъзможно ако
електромерът се разглоби и се стигне до паметта му да се добавят стойности,
показания, цифри в отделни регистри, а освен това е установено, че целостта
на същия не е нарушена и той не е отварян.
С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране на
процесния електромер се явява неприложимо основание на чл.50 от
ПИКЕЕ/отм/, на което въззивникът претендира възможността си за
коригиране на сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал
период от време.В съдебната практика, обективирана например в Решение №
21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС, константно се приема
, че то се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект
в измервателното устройство. В настоящия случай не е налице такава повреда
на СТИ, а с категоричност е установено нерегламентирано софтуерно
вмешателство, при което вследствие на човешка намеса реално преминалото
количество електрическа енергия е натрупвано в невизуализирания регистър
1.8.3., което е възпрепятствало отчитането му при редовен отчет.
Едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР по т. 1 от
Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена
възможност за оператора на съответната мрежа, когато се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, да начислява измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на
проверката – 29.06.2017г. цитираната разпоредба не е пораждала действие в
темпорално отношение, за въззивното дружество не е съществувала
нормативно предвидена възможност за извършване на корекция на сметката
на потребителя въз основа на нормативно установените в ПИКЕЕ основания.
10
От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС,
обективирана в Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на
ВКС, I г.о., Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III
г.о., както и включително Решение № 60158/10.06.2021 г. по гр. дело №
3711/2020 г. на ВКС, IV ГО, с което на настоящата въззивна инстанция са
дадени задължителни указания относно прилагането на закона, се приема, че
при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено
софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради
записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната
отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на
чл.183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-
малък размер и съответно е заплатено по-малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане за разликата. Дори при липса на специална
правна уредба/ преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им с решения на
ВАС по дела с № 2385/2016г. И № 387/2017г./, изводът за приложимост на
правилата за договора за покупко-продажба следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните
крайни потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят
ответникът, комуто е доказателствената тежест, е установил наличието на
предпоставките за коригиране на сметката за потребление на електрическа
енергия на ищеца в хипотезата чл. 183 от ЗЗД. От заключението на
проведените при повторното разглеждане на делото допълнителни
комплексни експертизи се установява с категоричност, че процесното
количество от 42824.9 кВч е преминало през електромера след неговото
монтиране на обекта на потребление, като вследствие на неправомерно
софтуерно вмешателство е отчетено в невизуализиран регистър, което е
възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен отчет. Гореизложената
11
фактическа установеност, ценена във връзка със заключението на вещите
лица за липса на техническа възможност софтуерно да се нанасят показания в
тарифите за конкретния електромер обосновават извода, че начисленото
допълнително количество електроенергия е действително потребено от
обекта на потребление на абоната в периода след неговия монтаж.
В този смисъл се явяват неоснователни възраженията на въззиваемия
относно твърденията му, че с предоставената от производител на СТИ парола
въззивното дружество е разполагало с възможност да нанася данни в
регистрите на измервателното средство. Действително от доказателствата по
делото се установява, че на предходния лицензиант „Е.ОН България Мрежи“
АД е предоставен софтуер и пълен достъп до неговата функционалност чрез
парола, който позволява промяна на всички параметри на електромерите, но
не и възможност показанията да бъдат променяни. Освен, че вещите лица по
изготвената комплексна екзпертиза категорично отричат такава възможност,
същата е изключена и от доставчика на процесния тип електромери МЕ162 –
„Фродексим“ в писмо, изготвено въз основа на издадено по делото съдебно
удостоверение. В четвърта точка от него изрично е записано, че показанията в
отделните регистри не могат да бъдат променяни с никакъв софтуер.
Посоченото изявление потвърждава изцяло заключението на съдебните
експерти, че фърмуерът на измервателното устройство не позволява външно
нанасяне на данни в тарифите, поради което напълно ирелевантно е дали
софтуерът, с който разполага дружество предвижда такава функционалност,
доколкото същата е неприложима по отношение на процесния тип
електромер.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на страната в
смисъл, че съобразно приложимите норми на националното, а и на
европейското законодателство, измерената електрическа енергия трябва да
бъде отчитана във видими за абоната тарифи. Посоченото обстоятелство е
безспорно, и то произтича още от общите правила на потребителската
закрила, предвиждащи, че потребителят следва да има достъп до пълна и
навременна информация за потребеното от него въз основа на договора с
доставчика. Това изискване обаче се дерогира, когато неотчитането е
единствена последица от безспорно установено чрез допустими по правилата
на гражданското съдопроизводство доказателствени способи
нерегламентирано софтуерно вмешателство, довело до невъзможност за
12
доставчика да установи потреблението при редовен отчет, което е изцяло в
интерес на потребителя. Дори и с оглед ограничените възможности на
софтуера на СТИ да не е възможно да се установи конкретният извършител на
недопустимото въздействие върху уреда, то от доказателства по делото
категорично се установява, че софутерното му претарифиране е извършено
след монтирането му на обекта на потребление, поради което е станало
причина значителна част от потребената от абоната електроенергия да не
може да бъде реално отчетена. Извършената параметризация действително е
довела до състояние, в което потребителят е бил лишен от възможност да
установи съдържанието във невизуализираната тарифа, но то е извършено
след като измервателното средство му е било монтирано в съответствие
приложимите изисквания. и настроено да отчита натрупаната електроенергия
единствено във визуализираните регистри. Предвид изложеното следва да се
приеме, че въззивното дружество е изпълнило нормативно установените си
задължения и не отговаря за последващите нерегламентирани интервенции
върху измервателния уред, за които липсват данни да са извършени с негово
съгласие, още повече, че същите са изцяло в интерес на абоната, тъй като са
попречили на крайния доставчик да получи дължимата му цена за
потребената преди последващата проверка на СТИ електрическа енергия.
С оглед всички гореизложени съображения, обуславящи извод за
доказаност на доставянето, съответно потреблението на процесните
количества електрическа енергия, следва да се приеме, че въз основа на
общото правило на чл. 183 от ЗЗД потребителят дължи заплащането на
нейната цена, следователно предявения от него отрицателен установителен
иск за недължимостта и се явява неоснователен, и като такъв следва да бъде
́
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените в хода на цялото
съдебно производство разноски. С оглед основателността на релевирано от
въззиваемия възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде редуцирано до
минималният размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.04 г. на ВАдвС,
възлизащ на 873.50 лева с вкл. ДДС за всяка инстанция или общо 3 494 лева с
вкл. ДДС за четирите съдебни производства. В полза на страната следва да се
13
присъдят още сумата от 200 лева за заплатен депозит за СТЕ по гр. дело №
1227/2019 г. по описа на РС – ******, 159.17 лева държавна такса по в.гр.
дело № 1348/2020 г., 189.17 лева - държавни такси в касационното
производство, както и 400 лева за заплатени депозити за проведените в
настоящото производство комплексни експертизи. Съобразно изложеното
общият размер на подлежащите на присъждане в полза на въззивното
дружество разноски за четирите съдебни производства възлиза на сумата от
4 442.34 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 49/28.02.2020 г. по гр. дело № 1227/2019 г. по описа на
РС-******, с което е прието за установено в отношенията между страните, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът К. А. Х. ЕГН ********** с адрес
****** не дължи на ответника „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ******, сумата от 7958, 44 лева,
представляваща начислена стойност на електроенергия за периода 29.06.2017
г. – 28.06.2018 г. за обект с аб. № ******, находящ се в ******, по фактура №
*********/12.07.2019 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Х., ЕГН **********, с адрес ******
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответника „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ******, сумата от 7958, 44 лева, представляваща начислена
стойност на електроенергия за периода 29.06.2017 г. – 28.06.2018 г. за обект с
аб. № ******, находящ се в ******, по фактура № *********/12.07.2019 г.
ОСЪЖДА К. А. Х. ЕГН ********** с адрес ****** да заплати на
„Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ******, сумата от 4 442.34 лева /четири хиляди четиристотин
четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и
14
условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15