№ 11901
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110117872 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Е. В. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 66680/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2181,32лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до изплащане на
вземането, 325,13лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 10.11.2021г., 11,58лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва за от 23.11.2021г. до изплащане на вземането, и 2,00лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019г. до 10.11.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност до м.11.2018г. Твърди, че в издадените фактури са включени
стари задължения, които са погасени по давност и чрез плащане. Оспорва начислените
суми за отопление и издаваните изравнителни сметки и фактури да отговарят на
реалното потребление, тъй като през голяма част от периода ответникът е бил в
1
чужбина и не е имало никакво потребление.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
ответникът е собственик на процесния имот и че с ответното дружество се намират в
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, което е
видно и от подаденото заявление за промяна на партидата /л. 29-30/.
За изясняване количеството доставена топлинна енергия до имота през
процесния период, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена. От нея се установява, че през процесния период в имота е имало 2
бр. отоплителни тела с поставени ИРРО, щранг-лира в банята и 1бр. водомер за топла
вода. Вещото лице разяснява, че поради неосигурен достъп за отчитане на
измервателните уреди, топлинната енергия за отопление е изчислявана на база
съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007г.
Експертът посочва, че поради неосигурения достъп, топлата вода за сезон 2018/2019г. е
изчислена прогнозно по разход от предходен период, а за сезон 2019/2020г. на база
брой /1 лице/ потребители съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата. Топлинната енергия,
отдадена за сградна инсталация, пък е изчисляване по формулата на т. 6.1.1 от
приложението към Наредбата. От представените протоколи за отчет /л. 83-84/ се
установява, че за процесния имот не е осигурен достъп за отчитане на измервателните
уреди на нито една от двете посочени дати за отчет след края на отоплителните сезони
2018/2019г. и 2019/2020г. Ето защо, правилно топлоенергията е начислена според
правилата на Наредбата, когато липсва осигурен достъп за отчитане. Необходимо е да
се посочи, че подзаконовият нормативен акт не прави разграничение поради каква
2
причина не е осигурен достъп – обективна или поради умишлено поведение на
потребителя. Последиците са едни и същи – начисляване на топлоенергия според
заложените формули и правила в Наредбата. Следва да се има предвид, че според
Наредбата и ОУ към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване
на изравнителната сметка в срокове, указани в общите условия на договорите и
изискванията на наредбата, което няма доказателства в случая да е сторено. Ето защо,
съдът намира, че правилно изчисленията са правени въз основа на правилата при
неосигурен достъп.
Въз основа на горните констатации, вещото лице е заключило, че стойността на
потребената топлоенергия през процесния период в имота за отопление, БГВ и сградна
инсталация възлиза на сумата от 2599,13лв.
Ответникът е направил възражение за погасяване на задълженията чрез
плащане. От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че след края на
отоплителните сезони са сторнирани прогнозните задължения по фактурите и са
издадени общи фактури на стойност 1415,82лв. и 1307,06лв. или общо 2722,88лв.
Вещото лице посочва, че от ответника са извършени частични плащания в общ размер
от 492,39лв. и е възстановена сума от корекция в размер на 49,17лв., с оглед на което
остава дължим остатък от 2181,32лв. Съдът намира обаче, че дължимата за двата
отоплителни сезона цена на топлоенергия от ответника възлиза на посочената от
вещото лице по СТЕ стойност от 2599,13лв., а не на осчетоводената от ищцовото
дружество стойност от 2722,88лв. С оглед на това, с извършеното плащане на 492,39лв.
и коригирана сума от 49,17лв. остава дължим остатък от 2057,57лв., който не е погасен
чрез плащане.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за част от вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 23.11.2021г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 23.11.2018г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.09.2018г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди
23.11.2018г. Техният размер възлиза на сумата от 204,04лв. съгласно заключението по
СТЕ. От това следва, че непогасените чрез плащане и по давност задължения възлизат
на 1853,53лв. и до този размер и за периода м.10.2018г.-м.04.2020г. претенцията за
топлинна енергия се явява основателна, а за разликата до пълния предявен размер от
2181,32лв. и за периода м.05.2018г.-м.09.2018г. вкл. подлежи на отхвърляне.
3
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е погасил
необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа, поради което
същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за
тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня,
следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът,
с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата
главница от 1853,53лв. възлиза на сумата от 276,27лв. за периода 15.09.2019г.-
10.11.2021г.
С оглед изложеното, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия следва да бъде уважен до размер на сумата от 276,27лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 325,13лв.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на претендираната
сума от 11,58лв. за периода м.11.2019г.-м.04.2020г., видно от събраните писмени
доказателства. Това вземане не е обхванато нито от погасителната давност по
изложените по-горе съображения относно главницата за топлинна енергия, нито от
извършените плащания, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер
възлиза на претендираната сума от 2,00лв. за периода 31.12.2019г.-10.11.2021г,
изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също се явява изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 100,40лв., от
които следва да му се присъдят 85,39лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 87,37лв. за
платена държавна такса, 500лв. депозити за експертизи и претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 687,37лв., съразмерно на уважената част следва да му се
присъдят 584,63лв.
Ответникът е доказал направата на разноски в исковото производство от 400лв.
за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност,
което е неоснователно, тъй като същото е дори под минимума по Наредба № 1/2004г.
4
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят 59,79лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Е. В. П., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 66680/2021г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 1853,53лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. до имот, находящ се в /населено
място/, аб. № ********, ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до изплащане на
вземането, 276,27лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 10.11.2021г., 11,58лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до изплащане на вземането, и 2,00лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019г. до 10.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1853,53лв. до пълния
предявен от 2181,32лв. и за периода 01.05.2018г.-30.09.2018г. и иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
276,27лв. до пълния предявен от 325,13лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. П., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 85,39лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 584,63лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Е. В. П., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, сумата от 59,79лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5