Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 45
гр. Сливен, 08.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и осми
октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Соня Василева и с участие на прокурора ……………… като разгледа
докладваното т.д. № 49 по описа на
СлОС за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявена
е искова молба от П.Й.П. срещу ЗК „Уника“ АД, в която се твърди, че ищецът е
брат на починалия вследствие на ПТП Г. Й.П. на 29 години.
Твърди
се, че на 11.10.2013 год. около 19.00 часа, на главен път І-6, област Сливен
при управление на л.а. „Ситроен Евизион“ с рег. № СН 22 27 АН, водачът Х.И.Х.е
нарушил правилата за движене по пътищата, като се движел с превишена скорост и
предприел маневра изпреварване, въпреки наличието на забранителна хоризонтална маркировка,
в резултат на което е реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Фиат Пунто“ с
рег. № СН 32 19 КА, управляван от водач Г. Й.П. – брат на ищеца. В следствие на
челния удар между двете МПС е причинена смъртта на водачът на л.а. Фиат Пунто“
- Г. Й.П. на 27 години.
По
случая било образувано НОХД № 196/2014 год. по описа на СлОС,, което е
приключило с влязла в сила присъда.
Твърди
се още, че за увреждащия автомобил „Ситроен Евизион“ рег. № СН 2227 АН,
управляван от виновния водач Х.И.Х., има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответната ЗК „Уника“ АД гр. София, валидна към датата на
процесното ПТП. Твърди се, че ищецът е брат на починалия Г. Й.П., който е бил
мъж на 29 години - работоспособен, работещ на трудов договор военнослужещ, млад
и здрав, в разцвета на силите си, в началото на жизнения си път, в добро
здравословно състояние. Същият е бил опора на семейството си, на брат си П.,
който е с тежко онкологично заболяване и всички са разчитали на помощта и
подкрепата на починалия. Смъртта на Г. е довела до неизмерима и непреходна
скръб. Между двамата братя съществувала силна връзка, характеризираща се с
изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Двамата
братя са поддържали постоянна връзка, били са много близки, постоянно взаимно
са си помагали, израснали са заедно в един дом и са поддържали близки отношения
помежду си. Моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на неговия брат са се
отразили изключително тежко на емоционалното му състояние.
Предвид това се претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, като справедливия размер се сочи в размер на
50 000 лв. Претендира се и присъждане на законната лихва върху сумата от
50 000 лв., считано от датата на увреждането 11.10.2013 год. до
окончателното изплащане.
Исковата
молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество. Депозиран е
писмен отговор, в който се оспорва изцяло предявеният иск за неимуществени
вреди по основание и по размер.
На първо място се твърди, че искът е погасен по давност, тъй като процесното
ПТП е настъпило на 11.10.2013 год. и давностният срок е изтекъл на 11.10.2018
год. Оспорват се още твърденията за съществуването на отношения на общност,
привързаност и разбирателство между ищеца и починалото лице - негов брат.
Оспорват се претърпените неимуществени вреди, оспорва се твърдението за
невъзможност на ищеца да се възстанови от негативните изживявания, свързани със
смъртта на брат си, тъй като ищецът и починалия не са живели заедно. Твърди се,
че в случая няма доказателства ищецът да е претърпял болка и страдания, които
да са толкова силни, които да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите на съответната родствена връзка. Прави се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от починалото лице, като се твърди че починалото лице е
допринесло за настъпилия фатален изход за него, тъй като е пътувал без поставен
обезопасителен колан, с какъвто процесното МПС било оборудвано. Липсата на
поставен обезопасителен колан е поставило в ситуация, за която за починалия П.
са произтекли негативни последици, а именно травми, несъвместими с живота.
Оспорва се предявената искова претенция и по размер, като се сочи, че в случай,
че претенцията бъде уважена, то максимума, който може да се присъди е до
5 000 лв. Оспорва се и претенцията за присъждане на лихва за
неимуществените вреди като неоснователна.
Депозирана
е допълнителна искова молба, в която ищецът е взел становище по направените
възражения и направил доказателствени искания.
Депозиран
е и отговор на допълнителната искова молба, в която се заявява поддържане на
всички изложени в депозирания отговор възражения.
В
с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, като
поддържа изцяло исковата претенция и моли за уважаването й в пълен размер.
В
с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който
моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове като
погасени по давност и неоснователни.
От
фактическа страна се установява следното :
На
11.10.2013 год. около 19.00 часа, на главен път І-6, област Сливен при
управление на л.а. „Ситроен Евизион“ с рег. № СН 22 27 АН, водачът Х.И.Х.е нарушил
правилата за движене по пътищата, като се движел с превишена скорост и
предприел маневра изпреварване, въпреки наличието на забранителна хоризонтална
маркировка, в резултат на което е реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а.
„Фиат Пунто“ с рег. № СН 32 19 КА, управляван от водач Г. Й.П. – брат на ищеца.
В следствие на челния удар между двете МПС е причинена смъртта на водачът на
л.а. „Фиат Пунто“ - Г. Й.П..
По
случая било образувано НОХД № 196/2014 год. по описа на СлОС, което е
приключило с влязла в сила присъда № 26/14.06.2019г.
За
установяване механизма на настъпване на травматичните увреждания на пострадалия
при процесното ПТП и във връзка с направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, в хода на делото е изготвена КСМАТЕ.
Видно от заключението на вещите лица, причината за настъпването на смъртта е
тежка съчетана травма, като уврежданията са получени вътре в автомобилното
купе, основно от удари и притискане от удрящи предмети, вследствие инерционното
движение на тялото, основно напред и леко наляво. По отношение на предпазния
колан – вещите лица заявяват, че пострадалия е бил с предпазен колан, което се
установява и от доказателства събрани в наказателното производство. Вещите лица
са категорични, че предвид тежките деформации по л.а. Фиат Пунто, които са били
до степен „заклещване“ на тялото на водача П., то описаните тежки травматични
увреждания, довели до смъртта му, биха се получили и при поставен
обезопасителен колан, както е било в случая.Основната причина за настъпване на
процесното ПТП е това, че насрещния водач при изпреварване е навлязъл в лентата
за движение на „Фиат“ и в резултат на това челно левите части на автомобилите
се удрят и от удара настъпват тези последици.
За
увреждащия автомобил „Ситроен Евизион“ рег. № СН 2227 АН, управляван от
виновния водач Х.И.Х., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответната ЗК „Уника“ АД гр. София, валидна към датата на процесното ПТП.
Ищецът
е брат на починалия Г. Й.П..
От
разпита на свидетели в с.з. се установява, че двамата братя са израснали заедно, отгледани
в едно домакинство от своите родители. Винаги са споделяли своите вълнения,
нужди, страхове, несгоди и щастливи моменти. Ищецът е преживял тежко загубата
на своя брат, който и до момента споменава на семейни събирани и помени. Още
повече, че починалия е бил и материална и морална подкрепа на брат си,
диагностициран с тежко онкологично заболяване. Именно в битката с болестта
ищецът е загубил подкрепата на емоционално най – близкия му човек.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено след съвкупна преценка
на събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята
съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
които имат преки впечатления върху отношенията в семейството и състоянието на
ищеца. Кредитирано е и заключението на вещите лица, като изготвено с компетентност
и професионализъм.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните изводи
от правно естество :
Правно
основание на претендираните права – чл. 226 от КЗ /отм/. вр. във вр. с чл.493а, ал.4 КЗ.
Предявеният
иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
Предпоставките за уважаване на иска са следните :
настъпването на деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която
да покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно
обезщетение.
В настоящия
случай материалните предпоставки на иска се установяват от влязлата в сила
присъда № 26/14.06.2019г. по НОХД № 196/2014г. на СлОС.
На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се ползва със задължителна
сила за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Не се оспорва механизма на възникване на ПТП, като е
доказана причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.
Ищецът, като брат на
починалия попада в кръга лица, които са правоимащи съгласно ТР от 21.06. 2018
г. по ТД № 1/2016 г. на ОС на НГТК на ВКС. Същият е претърпял и търпи болки
и страдания вследствие смъртта на починалото
лице – негов брат, тъй като между тях е била създадена трайна и дълбока
емоционална връзка. Отраснали са заедно, споделяли са своите тайни,
своите стремежи и проблеми, като са ги обединявали общите им корени. Отношенията
им
се характеризирали със силна братска обич и привързаност,
предвид и малката възрастова разлика между тях. Още повече,
предвид влошеното здравословно състояние на ищеца, неговия брат е бил както
емоционална, така и материална опора в този момент. Все още и към момента емоционалната
болка от внезапната загуба не е отшумяла, за което свидетелстват показанията на
разпитаните в с.з. свидетели.
Размерът на
застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя от
съда общо за всички претърпени болки и страдания във връзка със смъртта на
увреденото лице по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Съдът намира за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което ищецът следва да получи - сумата от
50 000лева. Предвид обаче ограничението, предвидено в разпоредбата на §
96, ал.1 ПЗР на КЗ във вр. с чл.493а,
ал.4 КЗ то на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на
5 000лева за претърпените от него емоционални болки и страдания във връзка с внезапната
смърт на неговия брат Г. Й.П.. Дължима е и
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 11.10.2013г. до
окончателното изплащане.
Неоснователни са
възраженията на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като исковата
молба е предявена на 08.10.2018г. пред СГС, т.е. преди да изтече петгодишния
давностен срок от датата на деликта 11.10.2013г. Неоснователни са и възраженията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна починалото
лице, тъй като от изслушаната по делото експертиза се установява, че същото е
било с поставен обезопасителен колан по време на процесното ПТП.
Не се оспорва валидността на застрахователната полица, респ. валидното
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на ПТП, които обуславят задължението на ответното
застрахователно дружество да заплати обезщетение.
Предвид изхода на делото и съобразно уважената част от
исковата претенция, на осн. чл. 78 от ГПК за процесуалното представителство на
ищците следва да се присъдят деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер определен по реда на чл.38 от ЗА – 696 лева с включено ДДС.
На ответното дружество, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции, следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 720
лева.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК върху уважените размери на
исковете, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса от 4% по сметка на СлОС в размер на 200.00 лева.
Ръководен от гореизложеното, настоящия съдебен състав
на Сливенският окръжен съд
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД с ЕИК ********* с адрес ********
ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.П. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на
5 000/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
болки и страдания по повод смъртта на неговия брат Г. Й.П., починал вследствие
на ПТП настъпило на 11.10.2013г., ведно със законната лихва считано от 11.10.2013г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 50 000
лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД с ЕИК ********* с адрес ***********ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Р. Д. Г. от АК – Стара Загора за процесуално представителство
на П.Й.П. с ЕГН ********** с адрес *** по т.д. № 49/2019г. на СлОС възнаграждение
в размер на 696 лева, с включено ДДС.
ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗК „УНИКА“ АД с ЕИК ********* с адрес **********, сумата в размер на 720
лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД с ЕИК ********* с адрес **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на 200лева - държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Бургаски Апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :