Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51
гр. Габрово, 06.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 40 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на М. Т.М. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 133 от 02.04.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 17 по описа за 2020 година. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 19.12.2019 година на зам.-директора на РДГ – Велико Търново, с което на М. М. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Развиват се доводи, че е налице нов технологичен план, който не е бил качен в системата на ИАГ не по вина на касационния жалбоподател; липса на конкретика при посочване на противоправното поведение, вменено на М., посочване само на общи и бланкетни правни норми относно правилото за поведение и санкцията при нарушването му. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Оспорва се присъденото юрисконсултско възнаграждение с доводи, че представителят на насрещната страна се намира в трудово правоотношение и явяването по дела е част от задълженията му, както и това, че липсват данни за изплащане на лицето на сумата, претендирана като юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от своя надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в както в хода по същество, така и в депозирани по делото писмени бележки /л. 21-23/.
Ответната по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са отговор на касационната жалба /л. 12-14/ и писмено становище /л. 18/ от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата
от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи, довели
до потвърждаване на НП.
На административнонаказаното лице
е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, описано
в АУАН и НП, че в периода 04.02.2019 до 21.05.2019
годна не следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина в подробно описан отдел,
като в западната част на подотдела между двата проектирани извозни пътя има
направени 3 броя извозни пътища, неотразени в технологичния план, описани с
дължина и ширина в процесното НП.
За да потвърди процесното НП,
въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и
субективна страна. От съвкупната преценка на свидетелските показания и от
събраните писмени доказателства действително следва, че наказаното лице е лице
по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч в процесния
отдел и подотдел, със срок за провеждане на сечта от 04.02.2019 до 30.09.2019
година. Съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина. Предвид горепосоченото законосъобразно се явява описанието на вмененото на М. нарушение като период на
извършване – от началната дата на срока за извършване на сечта до момента на
извършване на проверката от служители на РДГ – Велико Търново, при която е
съставен констативен протокол. В случая нарушението се изразява в продължаващо
във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за
спазването на одобрения технологичен план. В случая е ирелевантно кой и кога
точно в рамките на посочения в АУАН и НП период е прекарал тези неотразени в
технологичния план извозни пътища, след като е установено, че наказаното лице
не е изпълнило вмененото му контролно задължение да следи за спазване на
одобрения технологичен план.
Тезата на наказаното лице, че е
имало нов технологичен план, на който описаните в процесното НП извозни пътища,
са били отбелязани, но планът не е бил качен системата на ИАГ не по вина на М.,
а поради пропуск на служител на ДГС – Габрово, не се потвърждава от събраните
по делото доказателства. По делото е представен Технологичен план без №,
изготвен на 01.10.2019 година и одобрен на 07.10.2019 година /л. 52 от първоинст.
дело/, което одобряване е след приключване на сечта и едва ден преди
освидетелстване на сечището. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
въззивния съд относно гореописания технологичен план, поради което не е
необходимо да ги преповтаря. Налага се еднозначният извод, че към момента на
проверката в процесния подотдел е имало прокарани извозни пътища, които не са
били отразени в одобрения към този момент технологичен план.
При извършената касационна проверка
не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен
съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено
при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в
хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно
което и да е от тях.
Присъдените с въззивното решение
разноски в полза на РДГ – Велико Търново са в съответствие с разпоредбите на 63,
ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27e от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а доводите на касационния
жалбоподател са неоснователни предвид посочените по-горе правни норми.
Решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила и в частта относно
присъдените разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от
02.04.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 17 по описа за
2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.