РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 04.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно-наказателно
дело № 121 по описа за 2022
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, местност
„****“, център „****“, представлявано от управителя М.Т.Т.
чрез адв. И.Х. ***, със съдебен адрес за връчване на
призовки и съобщения: град Габрово, ул. „****, /чрез адв.
И.Х./, тел. ****, е- mail: ****, против решение № 88
от 23.08.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 194 по описа за 2022 година на
Районен съд /РС/ – Троян, с което трети състав е изменил Наказателно
постановление № 589433 - F607537/ 26.07.2021 година на Ивайло Стоянов Здравков
- Директор на ТД на НАП гр.Велико Търново, с което е наложено на „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, местност „****“, център „****“,
представлявано от управителя М.Т.Т., административно
наказание имуществена санкция в размер на 5 400.00 /пет хиляди и четиристотин/
лева на основание чл.5 ал.1 от ЗОПВ за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ,
като намалил размера на имуществената санкция на 5 040.00 /пет хиляди и
четиридесет/ лева.
В касационната жалбата /КЖ/ се съдържат оплаквания, че решението е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касационният
жалбоподател счита за неправилен извода
на съда, че „****“ ЕООД е нарушило чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, тъй като
дружеството било извършило плащане в брой по Фактура № **********/29.07.2020 г.
с издател „****“ ЕООД, който грешен извод е в резултат на неправилна преценка на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че „****“ ЕООД и „****“ ЕООД не
са осъществявали реална сделка по доставка на „шнек
за транспортиране на насипни материали и мелница за раздробяване“, посочена в процесната фактура и по такава сделка не е извършвано
плащане. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено изцяло
решението на Районен съд – Троян и потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – ТД
на НАП – гр.Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител.
В депозирано по делото становище с вх.№3563/25.10.2022
година на АдмСЛ, чрез процесуалният си представител
ю.к.Д.И. се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба. Моли да
бъде потвърдено в цялост решението на Районен съд – Троян като правилно и законосъобразно
и да се присъди в полза на НАП разноски в посочения размер за осъществена юрисконсултска защита.
Участващият
в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава
становище за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила
постановения съдебен акт като правилен. Счита, че първоинстанционния
съд е анализирал всички събрани в хода на производството доказателства и е
установил, че въпросната сделка е била изпълнена в нарушение на ЗОПБ /сделки
със стойност над 10 000.00 /десет хиляди/ лева, плащанията да се извършват
по банков път.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от активно
легитимирана страна, срещу решение подлежащо на касационен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение.
Въз основа на редовно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд приел за установено, че във връзка с възложена проверка, приключила с
Протокол за установяване на факти и обстоятелства №
П-04000720204429-073-001/22.01.2021г. от служители на ТД на НАП Велико Търново,
офис Габрово бил съставен АУАН № 589433-F607537/26.07.2021г. срещу „****“ ЕООД,
гр.****, с оглед констатираното, че дружеството е получило фактура №**********/29.07.2020
година с данъчна основа 8 400.00 лева и ДДС 1 680.00 лева и обща стойност 10
080.00 лева с предмет „шнек за транспортиране на
насипни материали и мелница за раздробяване“, издадена от „****“ ЕООД гр.Троян.
Съгласно приложената Главна книга за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г.
плащането по фактурата е осчетоводено по
сметка 501 „Каса в левовове“, като фактурата е
платена в брой. Актосъставителят приел, че горното
деяние представлява административно нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/. По съставения акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство е подал писмени
възражения в срок, което било преценено от АНО като неоснователно. Въз основа
на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
за нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОБП и
на основание чл.5 ал.1 от същия закон на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 5400 лева.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че акта за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни лица, нарушението и неговия автор са безспорно установени от доказателствата
по делото и правилно административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл
дружеството към административно-наказателна отговорност за извършеното
нарушение, като отхвърлил възражението, че между дружеството „****“ ЕООД и „****“
ЕООД гр.Троян не е сключвана сделка и няма реално извършено плащане по
фактурата. Съобразявайки ангажираната в наказателното
постановление санкционна разпоредба на чл.5 ал.1 от ЗОБП, предвиждаща за
нарушение на чл.3 от същия закон, административно наказание имуществена санкция
в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо
лице, Съдът е приел, че неправилно АНО е определил размерът на имуществената
санкция, тьй като 50% от сумата по процесната фактура за 10 080 лева е 5 040лева, а не 5
400лева. С горните мотиви решаващият състав изменил
оспореното пред него НП, като намалил размера на наложената санкция на 5 040 лева.
Счел е, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с конкретния случай, не указват на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон.
Според ангажираната от наказващият орган
разпоредба на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/,
плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне
по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.
По силата на чл. 5 ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на
нарушение на чл. 3 се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на
направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер
50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.
Налагането на административна санкция по чл.5 ал.1 от ЗОПБ кореспондира с
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.3 от ЗОПБ
плащанията над определена стойност да се извършат само чрез превод или внасяне
по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното
изпълнително деяние е действие по извършване на плащане в нарушение на
изискването на чл.3 от ЗОПБ.
По делото е безспорно установено
че нарушението, за което е санкционирано дружеството - жалбоподател е доказано
по несъмнен и категоричен начин. Видно от събраните по делото доказателства и
заключението на съдебно счетоводна експертиза, на 22.01.2021 г. от страна на „****“
ЕООД е извършено плащане в брой на сума в размер на 10 080.00 лева по Фактура
№**********/29.07.2020г. с данъчна основа 8 400.00 лева и ДДС 1 680.00 лева на
обща стойност 10 080.00 лева с предмет „шнек за
транспортиране на насипни материали и мелница за раздробяване“, издадена от „****“ЕООД
гр.Троян, като плащането по фактурата е осчетоводено по сметка 501 „Каса в
левове“ съгласно приложената Главна книга за периода от 01.07.2020г. до
31.07.2020г..
При
това същият е бил санкциониран по текста на чл.5, ал.1 от ЗОПБ, който предвижда
административно наказание за лице; което извърши или допусне извършването на
нарушение на чл. 3 да се наложи имуществена санкция в размер 50 на сто от общия
размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.
Касационният
състав намира за законосъобразни изводите в обжалваното съдебно решение, че в
случая наказващият орган неправилно е приложил правилото на чл.5 ал.1 от ЗОПБ
при определяне размера на имуществената санкция и наложил на дружеството
санкция в размер на 5 400 лева, вместо 5 040 лева / 50% от сумата по процесната фактура 10 080 лв/, при
което обосновано решаващият състав е изменил наложената в НП санкция на 5 040
лева.
От
касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.
При
постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото. Обстоятелствата, изложени в акта
и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни
изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
Правилно и обосновано решаващият съд е
констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото фактическата установеност не сочи на маловажност и с оглед
целите на ЗОПБ, високата степен на обществена опасност на деянията, изразяващи
се нарушаването на неговите норми и специфичният характер на деянието.
Възраженията в касационната жалба относно процесната фактура - че между дружествата „****“ЕООД и „****“ЕООД
не е сключвана сделка,че няма осъществена реална доставка на вещи, че няма
реално извършено плащане по фактурата, са правени и пред Районния съд, който ги
е обсъдил и приел за неоснователни с мотиви, които се споделят от настоящия
касационен състав, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал.
2 от АПК.
Обосновано решаващият състав е приел, че
административно наказателното производство е протекло при липса на съществени
нарушения на административно производствените правила. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган, при спазване на
изискванията на чл.40 от ЗАНН, притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити
и е подписан от съставителя, един свидетел и лицето, представляващо
санкционирания търговски субект. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и притежава изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.
С оглед на
изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
а решението на Районен съд - Троян за валидно, допустимо
и постановено в съответствие
с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата
отмяна.
При
този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски
по делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде
осъден да заплати на ТД на НАП Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП),
съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. В тази връзка следва
да се съобрази реализираното процесуално представителство пред АдмСЛ и това, че делото не се отличава със значителна
фактическа и/или правна сложност, поради което го определя, в минимално
предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/,
размер от 80.00 /осемдесет/ лева.
Мотивиран така и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Ловешки административен съд, в настоящият касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 88 от 23.08.2022 година, постановено по
административно наказателно дело № 194
по описа за 2022 година на Районен съд /РС/ – Троян.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. ****, местност „****“, център „****“, представлявано от управителя М.Т.Т., да заплати на ТД на Националната агенция за
приходите Велико Търново сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски
по делото пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.