Решение по дело №521/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260017
Дата: 21 януари 2021 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20203600500521
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260017

гр. Шумен, 21.1.2021г.

 

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:                                                                                      

                                                                            Председател: А. Карагьозян                                                          

                                                                                  Членове: 1.Т.Димитрова                                                                                                        

                                                                                                   2. мл. с. С. Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в. гр. д. № 521 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:  

 Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

 

 Делото е образувано по жалба вх. № 2833/16.12.2020 г. депозирана от адв. Р.К.К. от ВАК, в качеството му на пълномощник на Г.Р.Г. *** – взискател по  ИД № 322/2020г. по описа на ДСИ при РС - Шумен срещу действията на ДСИ, изразяващи се в отказ да образува изпълнително производство срещу длъжника „Североизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Ш. на осн. чл. 519, ал. 1 от ГПК.

    Жалбоподателят счита отказа за неправилен и незаконосъобразен и моли съда да го отмени, както и да върне преписката на ДСИ с указания за образуване на изпълнително производство и предприемане на съответните изпълнителни действия по него. Излага, че действително по смисъла на чл. 519 от ГПК срещу държавните учреждения паричните вземания се събират  чрез предявяване на изпълнителния лист пред финансовия орган на учреждението, но в случая длъжника нямал статут на държавно учреждение. Сочи, че правният статут на длъжника е изрично посочен в разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от ЗГ и същият е търговец по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Няма бюджет, а на осн. чл. 176 от ЗГ – основните му приходи се образуват от самата дейност, която предприятието упражнява. Заплатите на работещите също се определят като размер от финансовите резултати на предприятието и зависят само от печалбата на същото и на всяко поделение поотделно – чл. 175 от ЗГ. Като всеки търговец по смисъла на ТЗ, предприятието приема и ГФО. Твърди, че имуществото на предприятието е частна държавна собственост по смисъла на чл. 166, ал. 3 от ЗГ и съгласно ал. 9 на същия член, длъжникът СИДП ДП Шумен, отговаря за задълженията си до размера на имуществото си по ал. 3 на чл. 166 от ЗГ.   

Въззиваемата страна – „Североизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Ш. – длъжник по изпълнението, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

ДСИ е изложил мотиви по обжалваното действие съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК и становище за неоснователност на жалбата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания (каквото е и присъденото в случая) срещу държавни учреждения, а в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че паричните вземания срещу държавните учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. Излага, че длъжникът в производството безспорно е държавно учреждение, поради което намира отказа си за правилен и законосъобразен.

Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с изложеното в жалбата и при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Изпълнително дело № 322/2020г. по описа на ДСИ при РС – Ш. е образувано на 24.11.2020 г. по молба на адв. Р.К.К. от ВАК, в качеството му на пълномощник на Г.Р.Г. *** - взискател срещу „Североизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Ш. – длъжник въз основа на два броя изпълнителни  листи: 1) ИЛ № 261572/13.10.2020г. издаден по гр. д. № 16335/2019г. по описа на РС – В. и 2) ИЛ № 8368/04.11.2019г. издаден по гр. д. № 17891/2018г. по описа на РС – Варна и двата с предмет неолихвяемо парично вземане в общ размер на 1 800.00 лева. С разпореждане от 25.11.2020г. ДСИ е постановил отказ за  образуване на изпълнително производство с взискател Г.Р.Г. *** и длъжник „Североизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Ш. За да постанови отказа си ДСИ е приел, че длъжникът е държавно учреждение и на основание чл. 519, ал. 1 от ГПК срещу същото е недопустимо провеждане на принудително изпълнение, тъй като паричните вземания срещу държавните учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им, след предявяване на изпълнителния лист пред финансовия орган на съответното учреждение, и издължаването на установените с влязло в сила съдебно решение парични задължения на държавните учреждения е винаги гарантирано от държавата.  

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 436, ал. 1 от ГПК, от лице  имащо качеството взискател в изпълнителното производство и срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие – чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което й, съдът следва да я разгледа по същество.  

Разгледана по същество, съдът я намира и за неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания /каквото е и присъденото в настоящия случай/ срещу държавни учреждения, а в ал. 2 на цитираната норма е посочено, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен разпоредител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят по-късно в следващия бюджет.

В трайната съдебна практика се приема, че държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно основната характеристика на държавното учреждение е, че упражнява функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата, като  източникът на финансиране на юридическото лице не е решаващ за това дали е държавно учреждение или не.

В чл.163 и чл.164 от Закона за горите е посочено изрично, че за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1. Предприятията са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Районите на действие на всяко предприятие се определят със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите. Държавните предприятия имат двустепенна структура: 1. централно управление и 2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Районът на дейност на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства се определя съгласно наредба на министъра на земеделието, храните и горите. В чл.166 от ЗГ е посочено изрично, че за осъществяване на дейността на държавните предприятия държавата предоставя за ползване и управление имущество - държавна собственост. Имуществото на държавните предприятия се състои от имущество, предоставено им от Министерския съвет, министъра на земеделието, храните и горите, от международни институции, местни и чуждестранни физически и юридически лица и други организации, както и от имущество, придобито от предприятията в резултат на дейността им. Имуществото, придобито от държавните предприятия в резултат на дейността им, е частна държавна собственост. Държавните предприятия не могат да учредяват ипотеки и залози върху горските територии, предоставени им за управление. Имуществото на държавните предприятия, както и предоставените им за управление горски територии не могат да служат за обезпечаване задължения на трети лица. Държавните предприятия не могат да участват в търговски дружества, както и да създават такива. Срещу държавните предприятия не може да се открива производство по несъстоятелност. Държавните предприятия отговарят за задълженията си до размера на имуществото си по ал.3 / придобито в резултат на дейността им и представляващо частна държавна собственост /. Дейността на държавните предприятия, както и тяхното имущество не могат да бъдат обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите. Съгласно чл.167 от ЗГ, органи на управление на държавните предприятия по чл. 163 са министърът на земеделието, храните и горите и управителният съвет. Съгласно чл.168 от ЗГ, министърът на земеделието, храните и горите: упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия; определя седалищата на държавните предприятия; назначава и освобождава членовете на управителните съвети; утвърждава правилници за организацията и дейността на държавните предприятия; утвърждава годишните финансови планове на държавните предприятия; взема решения за разпределение на печалбата и за покриване на загубата; взема решения за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от държавните предприятия; одобрява годишните финансови отчети и/или годишните доклади за дейността на държавните предприятия; взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност над 30 000 лв.. Въз основа на изложеното, съдът приема, че ДП по чл.63 от ЗГ са държавни предприятия по чл.62, ал.3 от ТЗ, образувани със закон, с цел да осъществят участието на държавата в стопанския оборот, но те не са еднолични търговски дружества по смисъла на чл.62, ал.1 от ТЗ и чл.2, ал.4 от ЗДС. Същите се явяват организационна съставна част към държавен орган – министерство на земеделието, храните и горите, макар и бюджетите им да не се формират изцяло от държавни средства, които характеристики ги определят като държавни учреждения по смисъла на чл.519 от ГПК и изключват възможността за реализиране на парични вземания срещу тях по реда на общото изпълнително производство.

Позовавайки се на изложеното, заключава, че обжалваният отказ на ДСИ да образува изпълнително производство срещу „Североизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Ш. е законосъобразен и следва да се потвърди.  

Водим от горното,  съдът

 

                                                         Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2833/16.12.2020 г., депозирана от адв. Р.К.К. от ВАК, в качеството му на пълномощник на Г.Р.Г., ЕГН **********,*** – взискател по  ИД № 322/2020г. по описа на ДСИ при РС – Ш. срещу разпореждане от 25.11.2020 г. на ДСИ по посоченото дело за отказ да образува изпълнително производство срещу длъжника „Североизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Ш. на основание чл. 519, ал. 1 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                  2.