РЕШЕНИЕ
№ 8204
Пловдив, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ТАТЯНА ПЕТРОВА |
При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20247180701427 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. И. Я. Н. Т., с [ЕГН], с адрес посочен в исковата молба [населено място], [улица], чрез процесуалния си представител адвокат Аргалиева, иска ответникът ОД на МВР – Пловдив да бъде осъден да й заплати обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея в резултат на незаконен административен акт от 08.09.2022 г. - принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно превозно средство”, отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение (постановено по адм. дело № 2506/23 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), VІІ отделение), както следва: 82,00 лева - обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в заплащане на посочената сума от ищцата за репатриране (80 лв.) и за престой (2,00 лв.) на наказателния паркинг на ОП „Паркиране и репатриране“ на автомобила обект на отменената ПАМ, ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.01.2024 г. – датата на влизане в сила на решението на ВАС, до окончателното изплащане на претендираната сума. Претендират се направените разноски по настоящото дело в размер на 10 лв. държавна такса и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът – Областна дирекция на МВР - Пловдив чрез процесуалния си представител в отговор на исковата молба, счита иска за неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Пловдив. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковите са основателни.
ІІ. За фактите:
5. Административният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили имуществени вреди за ищцата е Принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно превозно средство” от 08.09.2022 г., наложена от служител на ответника на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по отношение на лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер]. Ищцата е оспорила наложената й ПАМ пред Административен съд - Пловдив, във връзка с което е образувано адм. дело № 2454 по описа за 2022 г. на същия съд. Последното е приключило с постановяване на Решение № 40/09.01.2023 г., с което жалбата на Я. Н. Т., против принудителна административна мярка за преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил [Марка], рег.№ [рег. номер], без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена на 08.09.2022 г. в 14:55 часа, е отхвърлена. По касационна жалба на Т. срещу цитираното решение, във Върховния административен съд (ВАС) е образувано адм. дело № 2506/2023 г., приключило с Решение № 137/08.01.2024 г. С последното, Решение № 40/09.01.2023 г. по адм. дело № 2454 по описа за 2022 г. на Административен съд Пловдив е отменено, и вместо него е постановена отмяна на процесната ПАМ.
По настоящото дело от страна на ищцата са представени заверени копия на фискални боне издадени от ответника, за сумата от 80,00 лв. за репатриране и сумата от 2 лв. за престой (лист 20).
III. За правото:
7. Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
8. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
10. Първото условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. По делото няма спор, че Принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство”, наложена от служител на ответника на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по отношение на лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], е отменена по съответния ред, а именно с Решение № 137/08.01.2024 г. постановено по адм. дело № 2506/2023 г. по описа на ВАС, в законна сила на 08.01.2024 г. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен административен акт.
11. Относно втория и третия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, е необходимо да се съобрази следното:
От данните по делото по несъмнен начин се установява, че в случая, горните материални предпоставки по отношение на претендираното обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, са налице - принудителната административна мярка, каза се, е отменена със съдебен акт, налице е и настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на 82 лв. от Т. на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ – Пловдив за преместването на автомобила и за отговорното пазене на същия, за което по делото са представени заверени копия на фискални боне съответно за сумата от 80,00 лв. (за репатриране) и за сумата от 2 лв. (за престой), налице е също така и причинна връзка между разпоредения административен акт и настъпилата вреда, тъй като ако принудителната административна мярка не би била наложена, ищецът не би заплатил събраната такса за освобождаване на автомобила. Следователно искът се явява доказан както по основание, така и по размер.
12. При това положение основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от 08.01.2024 г. (датата на отмяна на процесната ПАМ с влязъл в сила съдебен акт) до окончателното изплащане на сумата.
IV. За разноските:
13. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. – заплатената държавни такси.
14. По делото е представено адвокатско пълномощно, в което е посочено, че процесуалното представителство е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. При това положение, в полза на адвокат В. К. А., с адрес [населено място], [улица], ***, Персонален номер: ***, ще следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400.00 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.).
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Я. Н. Т., с [ЕГН], с адрес посочен в исковата молба [населено място], [улица], обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 82 лв., ведно със законната лихва считано от 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща заплатени разходи за репатриране (80 лв.) и за престой на паркинг (2 лв.), в резултат на незаконосъобразен административен акт от 08.09.2022 г. - принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство” по чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата, отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати на Я. Н. Т., с [ЕГН], с адрес посочен в исковата молба [населено място], [улица], сумата в размер на 10 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати в полза на адвокат В. К. А., с адрес [населено място], [улица], ***, Персонален номер: ***, сумата в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
| Съдия: | |