№ 92
гр. Кюстендил, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520100960 по описа за 2021 година
„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр. София, ул.
„Антон Павлович Чехов“ № 45, съдебен адрес: гр. София, ул. „Найден Геров“
№ 6, ет.1, офис 1, чрез адв. Ц.И., САК, е предявило против „ПАУЪР 2006“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
ул. „Рила“ № 9, представлявано от управителя Н.В.К., искове да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца
съществува вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
от 19.10.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 152/2021г. на КРС, а именно: сума
в размер на 182,09 лв. (сто осемдесет и два лева и девет стотинки),
представляваща главница за предоставена електрическа енергия за периода
месец ноември 2017г. и първи декември 2017г.; 54,63 лв. (петдесет и четири
лева и шестдесет и три стотинки), представляваща договорна неустойка, в
размер на годишната законна лихва за периода от 14.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
последната, до изплащане на вземането.
Претендират се и сторените разноски.
1
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв като излага
съображения за неоснователност на претенцията.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца, посредством предварително депозирано становище в
изложения смисъл, и оспорва от ответната страна, чрез пълномощника си, по
съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а същото се установява и от приетите писмени
доказателствени средства, че "Фючър Енерджи" ООД, в качеството му на
търговец, е сключило с "ПАУЪР 2006" ООД, в качеството му на клиент,
Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на допълнителни услуги № FE 9000104/19.10.2016 г. По силата
на последния, ведно с приложимите към него ОУ, търговецът се е задължил
да продаде, а клиентът - да закупи, активна нетна електрическа енергия,
измерена в точките на измерване, в сроковете и при условията, описани в
приложените към делото общи условия (спр. чл. 1, ал.1 от Общи условия за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги). Търговецът се е задължил да
предоставя на клиента и услугите описани в следващите алинеи на чл. 1 от
ОУ. Според чл. 11, ал. 4 от същите клиентът се задължава да заплати на
търговеца дължимите суми по издадените фактури в срок до 14-то число на
месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента. В договора
има изрично предвидена възможност, според която страните следва да
конкретизират доставката на електроенергия за кои конкретно обекти на
ответното дружество се отнася, но тези полета в представения договор са
непопълнени като липсва конкретизация за наименованието на обект
абонатен номер и адрес на обект, до който/които ще се доставя ел. енергия.
Видно от приетото Постановление за възлагане по реда на чл. 717з от
ТЗ № 260000 от 06.01.2021 г. по търг. дело № 3343/2017 г. на Софийски
2
градски съд вземанията на "Фючър енерджи" ООД (н) към клиенти за
доставена електрическа енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1 635
182.24 лв., са възложени на ищцовото дружество срещу продажната цена в
размер на 26700 лева, съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка.
От приложеното копие от пазарна оценка на вземания на "Фючър Енерджи"
ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни
услуги е видно, че за клиент - ответното дружество, размерът на вземането
възлиза на 182,09 лв., а пазарната му оценка е 2,97 лв. с посочен период от 36
месеца.
С изпратено на e-mail *********@*****.*** уведомление от
ищцовото дружество се уведомява получателят за проведен търг с тайно
наддаване по т.д. № 3343/2017г. на СГС, при който вземанията към ответното
дружество са възложени на ищеца. (спр. ч.гр.д. № 152/2021г. на КРС).
От представеното от ЕРЮГ EVN група писмо изх. № 9675797-1-
8/11.01.2022 г. се установи, че ответната страна не е клиент на
електроразпределителното дружество.
Видно от представено по делото писмо от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД се установява, че ответникът е клиент на дружеството, като за
периода 01.11-01.12.2017г., при доставчик „Фючър енерджи“ ООД отчетените
количества електрическа енергия за обекти на ответното дружество е както
следва: за отчетен период 20.10.2017г. – 18.11.2017г. – 1762 кВатч. и за
отчетен период 19.11.2017г. – 01.12.2017г. – 902 кВатч.
Други доказателства не се сочат, съотв. липсват такива, надлежно
приети и включени в доказателствената съвкупност по делото.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Изложените фактически твърдения в исковата молба определят
правната квалификация на спорното право, подлежащо на разглеждане по
реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като такова по чл. 79, ал. 1
предл. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет
установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.
По допустимостта:
3
Съгласно задължителните разяснения в т. 10а от ТР№ 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието както на общите, така и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. Поради това, извършвайки
самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът в срок е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК. Последното е пречка за влизането й в сила,
поради което и дадените указания до заявотеля по реда на чл. 415 ГПК, са
съответни на предприетото оспорване като е спазен и срокът за предявяване
на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК .
Ето защо предявените искове се възприемат за допустими.
По основателността:
С решението по този иск съдът следва да се произнесе за
съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането.
Така, не е спорно по делото, а същото се установява и от приетите
писмени доказателствени средства, че "Фючър Енерджи" ООД, в качеството
му на търговец, е сключило с "ПАУЪР 2006" ООД, в качеството му на клиент,
Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на допълнителни услуги № FE 9000104/19.10.2016 г., по силата
на който, ведно с приложимите към него ОУ, търговецът се е задължил да
продаде, а клиентът - да закупи, активна нетна електрическа енергия,
измерена в точките на измерване, в сроковете и при условията, описани в
приложените към делото общи условия (спр. чл. 1, ал.1 от Общи условия за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги).
Липсва спор и по това, че с Постановление за възлагане по реда на чл.
717з от ТЗ № 260000 от 06.01.2021 г. по търг. дело № 3343/2017 г. на
4
Софийски градски съд вземанията на "Фючър енерджи" ООД (н) към клиенти
за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги в общ размер на
1 635 182.24 лв., са възложени на ищцовото дружество срещу продажната
цена в размер на 26700 лева, съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна
оценка.
В действителност, от приложеното копие от пазарна оценка на вземания
на "Фючър Енерджи" ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия
и допълнителни услуги се установява, че към клиент - ответното дружество, е
отбелязано вземане чийто размер възлиза на 182,09 лв., с пазарна оценка от
2,97 лв. и посочен период - 36 месеца. Във връзка с това обаче настоящият
състав счита за нужно да отбележи следното: посоченото копие от пазарна
оценка на вземания на "Фючър Енерджи" ООД не е от естество да установи
конкретното основание на длъжимост на процесните суми, за които са
издадени фактури, без посочване на каквато и да е индивидуализация за
последните, респ. представянето на такива по делото, както и конкретният
процесен период, за който същите са дължими. В последния смисъл
претенцията на дружеството е за един месец и един ден (по-конкретно м.
11.2017г. и първи декември 2017г.), докато в посоченото копие на пазарна
оценка, макар сумата за главница да е индентична на претендираната такава
(от 182,09 лв.), то установеният период е посочен на такъв от 36 месеца.
Отделно, посочените писмени доказателства по никакъв начин не
установяват изправността на търговеца по договора. Така, на първо място не
се установи, че на ответното дружество за месеците ноември и 01. декември
2017 г. е доставено количество електрическа енергия, равняваща се на
претендираната за главница сума. Вярно е, че от представено по делото писмо
от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се установява, че ответникът е клиент
на дружеството, като за периода 01.11-01.12.2017г., при доставчик „Фючър
енерджи“ ООД са отчетени количества електрическа енергия за обекти на
ответното дружество, а именно: за отчетен период 20.10.2017г. –18.11.2017г. –
1762 кВатч. и за отчетен период 19.11.2017г. – 01.12.2017г. – 902 кВатч. Така
дадената справка обаче отново не внася яснота и конкретика досежно размера
на претенцията, съотносим към използваните кВатч. електроенергия, от една
старна, както и тези, доставени и разходвани за процесния период, доколкото
соченият в справката такъв е по-голям (от 20.10. 2017г. до 01.12. 2017г.) от
претендирания. Посоченият от ищеца в депозираното от него становище
5
начин на формиране на процесната сума (като се умножат представените от
справката кВатч. по 0.085, вкл. допълнителните начисления, по посочения в
становището начин) освен, че не дава размера на претенцията, в случая е и
безпредметно да се изследва, доколкото установява период, надхвърлящ
процесния такъв). Отделно, в изготвената справка е посочен обект
32З1030016248125, без от процесния договор, ведно с приложимите ОУ, да
може да се установи, за кои конкретни обекти е относим договорът. На второ
място, не се установи и това "Фючър енерджи" ООД да е изпратило фактури
за процесните услуги и за процесния период на ответника, каквото
задължение му вменяват процесните общи условия. В този смисъл, след като
не е установено по безспорен начин изпълнение на процесния договор, а
именно че за процесния период – месеците ноември и 01. декември 2017 г.
"Фючър енерджи" ООД е доставило конкретно количество електрическа
енергия за обекти, предмет на договора, както и договорени допълнителни
услуги, за което е издало данъчни фактури, вписало ги е в дневниците за
продажби, същите са осчетоводени и са изпратени на клиента, то настоящият
състав приема, че конкретното претендирано вземане не е безспорно
установено и искът подлежи на отхвърляне поради недоказаност на
релевираните с него обстоятелства.
В допълнение на гореизложеното и като отговор на релевираните в
Становище вх. № 3609/19.10.2021 доводи на ищеца, следва да се посочи, че
настоящият състав, разглеждащ делото не е длъжен да се съобрази с влезлите
в сила съдебни актове в производството по несъстоятелност на "Фючър
енерджи" ООД (н) по търг. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС.
Това е така, тъй като ответното дружество не е било страна в производството
по несъстоятелност по посоченото търг. дело, за да може да противопостави
свои правоизключващи или правопогасяващи възражения. Така, по
отношение на него на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК силата на пресъдено
нещо на посочения акт (процесното постановление) няма действие.
Като последица от изведените изводи, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, а и на претенцията с правно
осн. чл. 92 от ЗЗД, отново поради акцесорния й характер и неустановена
дължимост на главното вземане, респ. устамновена забава на длъжника. Само
6
за допълнение ще се посочи следното: както стана дума, според уговореното
между страните в чл. 11 от договора, търговецът издава на клиента фактура в
електронен вид и/или на хартиен носител относно дължимото плащане в
български лева за доставената ел. енергия за периода от първо до последно
число на всеки месец, в който е извършена доставката, като фактурата се
издава от търговеца до 10-то число на всеки календарен месец, следващ
месеца на консумацията (ал. 1), докато според ал. 4 на чл. 11 клиентът се
задължава да заплати на търговеца дължимите суми по издадената фактура в
срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на
клиента. Съдътъ вече установи липсата на доказателства По делото, че
"Фючър Енерджи" ООД е изпълнило задължението си да издаде фактури за
потребеното количество ел. енергия, след което да изпрати същите на
клиента, от което следва, че вземането не е изискуемо и на това основание, а
предвид уговореното между страните в чл. 11, ал. 5 от ОУ, последният не
дължи и предвидената неустойка за забава.
Предвид горното липсва необходимост съдът да се произнесе по
останалите релевирани от ответника възражения, в т.ч. такова за изтекла
погасителна давност.
Съобразно задължителните указания на съда по тълкуването на закона,
при отхвърляне на исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение не се обезсилва, но въз
основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист.
По разноските:
Съгл. задължителната практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане в т. см. е заявено, но предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат единствено на ответната страна. Налице са
доказателства за сторени такива в общ размер на 600,00 лв. (по 300,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното
производства). В последния смисъл ищецът е направил възражение за
7
прекомерност на адвокатсквото възнаграждение, платено от длъжника в
заповедното производство. Съдът счита същото за основателно поради
следното: на основание член 7, алинея 7 във връзка с алинея 2, точка 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на дължимото в конкретния случай възнаграждение
възлиза на 300 лева, каквото е и претендираното такова. Настоящият състав
обаче намира, че така определеният минимален размер на адвокатското
възнаграждение продължава да е прекомерно висок с оглед липсата на правна
и фактическа сложност на казуса, вида на производството – заповедно, както
и обема на процесуалните действия, извършени от представителя на
длъжника, свеждащи се единствено до депозиране на възражение (при това
без необходимост същото да бъде мотивирано, макар в случая да се сочи
недължимост на вземането на две конкретни основания, но отново без
обосновка) по нормативно определен образец. Предвид разясненията, дадени
в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16, съдът приема, че в разглеждания случай нормативно
установеният минимум на адвокатското възнаграждение от 300 лева не
отговаря на легитимните цели. При това положение съгласно правото на
Европейския съюз и с оглед конкретните условия по казуса адвокатското
възнаграждение за заповедното производство трябва да бъде определено в
размер на 150 лева, които осигуряват изпълнението на тези легитимни цели.
Водим от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от
„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр. София, ул. „Антон
Павлович Чехов“ № 45, съдебен адрес: гр. София, ул. „Найден Геров“ № 6,
ет.1, офис 1, чрез адв. Ц.И., САК, против „ПАУЪР 2006“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Рила“ №
9, представлявано от управителя Н.В.К., искове да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува
вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от
8
19.10.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 152/2021г. на КРС, а именно: сума
в размер на 182,09 лв. (сто осемдесет и два лева и девет стотинки),
представляваща главница за предоставена електрическа енергия за периода
месец ноември 2017г. и първи декември 2017г.; 54,63 лв. (петдесет и четири
лева и шестдесет и три стотинки), представляваща договорна неустойка, в
размер на годишната законна лихва за периода от 14.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
последната, до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр.
София, ул. „Антон Павлович Чехов“ № 45, съдебен адрес: гр. София, ул.
„Найден Геров“ № 6, ет.1, офис 1, чрез адв. Ц.И., САК, ДА ЗАПЛАТИ на
„ПАУЪР 2006“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Кюстендил, ул. „Рила“ № 9, представлявано от управителя Н.В.К.
сторените съдебно деловодни
стр.10 от решение по гр.д.№ 960/2021 год.на Районен съд
Кюстендил
разноски, както следва: 150,00 лв. (сто и петдесет лева), заплатено
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 152/2021г. от описа на КРС и 300,00
лв. (триста лева), заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 960/2021г.
на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Препис от решението да се изпрати на заповедния съд след влизането
му в сила.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9