Р Е Ш
Е Н И Е
№................
гр. София, 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Габриела Владова, като
разгледа докладваното от съдия А. Маджев т. д. № 2105 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК
Образувано е вследствие на искова молба с вх. номер 281376/30.10.2020 г.,
подадена от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу
„Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск при квалификацията на чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 200 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 681 607,09 лв., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на исковата молба в съда /30.10.2020 г./ до
окончателното плащане, представляваща незаплатен остатък от продажна цена във
връзка с извършени продажба на комбинирана с постигнати показатели за
високоефективност електрическа енергия за м. октомври 2015 г., за което е издадена фактура №
4821/31.10.2015 г., което вземане е предмет на прехвърляне в полза на ищеца с
договор за цесия от 27.11.2015 г.
В исковата молба се твърди, че банката-ищец е извършила изкупуване на
вземания от „Топлофикация – Перник“ АД, които дружеството има към ответника
„НЕК“ ЕАД, доколкото на последния била продадена комбинирана с постигнати
резултати за високоефективност ел. енергия и комбинирана ел. енергия без постигнати
резултати за високоефективност и същия имал задължението да заплати продажната
цена на така доставената му енергия. Уточнява се, че се касае до доставки
извършени през м. май 2014 г.; м. август и м. септември 2014 г.; м. ноември
2014 г.; м.04.2015 г.; и м. септември и м. октомври 2015 г. По отношение на
всяка доставка била издадена фактура, в която е посочена цената на доставената
и подлежаща на плащане ел. енергия. По отношение на цената фактурирана с
фактурата от 31.10.2015 г. се сочи, че тя възлиза на обща стойност от 2 227
597,38 лв. Последователно с пет договора за прехвърляне на вземания от
27.06.2014 г., 25.11.2014 г., 29.12.2014 г. и 27.11.2015 г. банката придобила
от „Топлофикация – Перник“ АД вземанията по издадените фактури относно извършените
доставки за месеците упоменати по-горе, като по конкретно с договора от
27.11.2015 г. се придобивало вземането по фактура 4821/31.10.2015 г. отнасящо
се до стойност на доставена ел. енергия за м. октомври 2015 г., чиито размер
възлизал на 2 227 597,38 лв. Поддържа се, че за всяка от извършените цесии
длъжникът – „НЕК“ ЕАД е бил уведомен от страна на прехвърлящия вземанията си
кредитор, като по отношение на цесията сторена чрез договора от 27.11.2015 г.
факта на уведомяването бил осъществен на 27.11.2015 г. От ищеца се изтъква, че
относно вземанията си произтичащи от договора за цесия от 27.11.2015 г. е
получил частично погашение на главници
от ответника чрез плащания на суми от 15 291,84 лв. и 3 274 595,22 лв., както и
на законни лихви, чрез плащане на суми от 29 819,30 лв., 33 161,98 лв. и 1
110,04 лв. Предвид осъществените погашение чрез тези плащания бил формиран
непогасен остатък на вземането за главница /продажна цена на ел. енергия
доставена през м. 10.2015 г./ по фактура 4821/31.10.2015 г. в размер на сумата
от 681 607,09 лв. Тъй като към датата на депозиране на ИМ визираното задължение
продължавало да не се погасява от ответника – „НЕК“ ЕАД въпреки неговата
изискуемост, то ищецът отправя искане за присъждането му чрез предявяване на
иск за реално изпълнение. При позитивно разрешаване на спора в негова полза
желае и присъждане на законна лихва върху тази парична претенция, считано от
датата на предявяване на ИМ – 30.10.2020 г. до окончателното ѝ плащане.
Ответното дружество „Н.Е.К.“ ЕАД се е възползвало от процесуалното си
право по чл. 367 ГПК, като на 15.12.2020 г. е депозирало писмен отговор, чрез
пълномощника си – юрисконсулт А.. С него предявеният иск се оспорва, както по
основание, така и по размер. Привежда се възражение, че вземането, чието
присъждане се иска е погасено по давност, защото с оглед характерът му на
периодично такова по смисъла на чл. 111 буква “в“ приложение намира специалната
3-годишна давност. Същата била започнала, съответно изтекла към момент предшестващ
упражняването на субективното право на иск. Обосновано е защо паричното
задължение има периодичен според ищеца характер, като изрично е подчертано, че
тълкувателната практика на ВКС ясно е приела, че при продажбата на електрическа
енергия има периодичност на плащанията. „НЕК“ ЕАД настоява, че към м. октомври
2015 г. не е имал сключен писмен договор с праводателя на ищеца за изкупуване
на произведената електрическа енергия, като същата е била изкупувана по
правилото на чл. 162 ЗЕ. Това правило създавало облигационна връзка между
производител и обществен доставчик, като цената която трябвало да се заплаща
била преференциална и подлежаща на определяне от регулаторния орган. Основните
задължения на страните по тази връзка се сочи, че са нормативно установени,
като задължението на обществения доставчик да заплаща цената на изкупената от
него електрическа енергия се отличава, като такова имащо периодично изпълнение,
защото същото не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на
пари. Ставало дума за задължение, чието изпълнение е повтарящо се във времето.
Множеството престации по плащането на цената за изкупуване на ел. енергия се
обединявали от това, че имат един и същ пораждащ ги юридически факт –
изкупуването на ел. енергия, като падежът на тези престации настъпва на
определен период от време. Пояснява се, че коментираната фактура е била
получена от ответното дружество на 04.11.2015 г., като падежът за плащането
ѝ, определен по смисъла на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, бил настъпил на 18.11.2015
г., като кратката 3-годишна давност изтичала на 18.11.2018 г., а исковата молба
била предявена едва на 30.10.2020 г. Този извод се отнася и до новия кредит по
прехвърленото вземане, тъй като за него важи на общо основание правилото на чл.
99, ал. 2 ЗЗД. Ответникът отрича да е адресат на заявеното за присъждане
парично вземане, като поддържа, че го е погасил успешно с два превода
реализирани на датите 26 и 27.01.2016 г. в размер на сумите от 695 798,88 лв. и
3 275 695,26 лв. Сочи се, че в платежните нареждания ясно били отразени
номерата на фактурите, по които се правят плащанията, както и субекта в чиято
полза те се извършват. Сочи се, че тези плащания успешно са погасили следващите
се главници по издадените фактури 4783/30.09.2015 г. и 4821/31.10.2015 г.,
които са на обща стойност 3 971 494,14 лв. с вкл. ДДС. Ответникът поддържа, че
за това цялостно погасяване на главницата ищецът бил уведомен с изпратени му от
„НЕК“ ЕАД писма от 31.01.2017 г. и 20.02.2017 г. Настоява се, че когато
длъжникът извършва плащане по забавено лихвоносно задължение, то същият
разполага с възможността изрично да посочи в основанието за плащане кои елемент
на дълга погасява, като този избор не е обвързващ за кредитора. Последният може
да приеме така предложеното му изпълнение, да откаже да го приеме, или да
извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Прави се позоваване, че при
прегледа на кореспонденцията водена между страните през 2017 и 2018 г. /най
вече писмото от 26.04.2018 г./ ясно издава воля на плащащия и получаващия
плащането изплатените суми да послужат да послужат приоритетно за погасяване на
главницата. Следователно погасяването трябва да се смята за извършено по начин
изключващ прилагането на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В обобщение ответникът намира, че
предявената срещу него искова претенция е неоснователна и трябва да се отхвърли
изцяло от сезирания съд. Настоява се за присъждането на направените от
ответника разноски пред настоящата инстанция.
На 28.01.2021 г. дружеството-ищец е пристъпило към упражняване
процесуалното си право по чл. 372 ГПК на допълнителна искова молба. С нея се
поддържат всички изложени в първоначалната искова молба факти и обстоятелства и
се оспорват възраженията, направени с отговора на исковата молба относно основателността
на предявения осъдителен иск. Ищецът обстойно се спира на въведените от
ответника две основни възражения – настъпило погасяване по давност на правото
да се иска принудително изпълнение на вземането и сторено плащане, което е
имало погасителен ефект спрямо заявения за присъждане остатък на главница по
фактура от 31.10.2015 г. Развити са съображения, че спрямо вземането предмет на
заявена защита се прилага не специалната давност по чл. 111, буква „в“, а
общата такава по чл. 110 ЗЗД, която е петгодишна от момента на настъпване на
падежа. Следователно последната не била изтекла към датата на подаване на ИМ в
съда – 30.10.2020 г. Касаело се до неформален договор за изкупуване на ел.
енергия с предмет доставка на такава за м.10.2015 г., като задължението за
заплащането на цената се погасявало по правилата на общата уредена в чл. 110 ЗЗД давност. Освен това било налице и обстоятелство водещо до прекъсване на
течащата давност – хипотезата на чл. 116, буква „а“ ЗЗД, тъй като се
наблюдавало извършването на признание на дълга от страна на длъжника. Това било
направено посредством писмо от 25.01.2016 г. Пак в насока признание на дълга
били и действията по предприетите частични плащания от 26 и 27.01.2016 г.
Напомня се, че по правилото на чл. 294, ал. 1 ТЗ между търговци лихва се дължи
освен ако не е уговорено друго, като в случая между „НЕК“ ЕАД и „Топлофикация –
Перник“ АД нямало уговорка, с която отговорността за лихва да се изключва. Това
правело вземането за продажна цена на доставена ел. енергия лихвоносно.
Акцентира се и над това, че плащането по задължението за цена на ел. енергия
изкупена от „НЕК“ ЕАД през м. 10.2015 г.
не е сторено на падежа – 18.11.2015 ., а със забава на 26 и 27.2016 г.,
което обуславяло начисляването на лихва за този период. На основание чл. 76,
ал. 2 ЗЗД с направените на визираните две дати погашения най-напред са били
погасени натрупаните лихви, а след това е пристъпено и към частичното
погасяване на главницата. Така се е формирала и неплатената част от главницата
по фактурата от 31.10.2015 г. Добавя се и това, че в самите платежни съставени
от „НЕК“ ЕАД няма ясно изявление какво се погасява с предприетите частични
плащания по двете фактури, като в тях се сочи единствено фактурата за която
плащането се отнася. Така на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД от страна на носителя
на вземанията е била гасена първо начислената лихва и едва след това част от
следващата се главница. Нямало изразено от банката съгласие за промяна в реда
за погасяване, каквито доводи ответната страна навежда с отговора си. За
писмото от 26.04.2018 г. ищецът изтъква, че то не съдържа изявление за съгласие
относно промяна на последователността на погасяванията на отделните задължения,
същото манифестира единствено лихвени листове целящи да илюстрират това, че
дори и да се подмени погасяваното задължение, а именно вместо лихва се погасява
главница, то крайният резултат в размера на задълженията не търпи промяна. Тези
отразени в табличен вид погасявания никога не били осчетоводявани в системата
на „ПИБ“ АД. В този контекст се иска постановяване на позитивно решение, с
което ответното дружество бъде осъдено по предявената за плащане претенция.
„НЕК“ ЕАД в
срока по чл. 373 ГПК на 16.02.2021 г.
депозира по делото допълнителен отговор по подадената допълнителна ИМ, като с
него преди всичко потвърждава, че изцяло поддържа развитите възражение в
първоначалния даден от него отговор по делото. Дружеството потвърждава вече
казаното, че изкупуваната от него ел. енергия, която е произвеждана от
„Топлофикация – Перник“ АД в т.ч. тази за м. 10.2015 г. е ставало на основание
нормативното правило на чл. 162 ЗЕ. Възразява се изкупуването на количеството
ел. енергия през м.10.2015 г. да е било резултат от конкретна заявка направена
от „НЕК“ ЕАД, респективно задължението за заплащането на цената по тази заявка
да се отличава с еднократност на изпълнението, а оттам и приложимата давност да
е общата такава от 5 години. Приповторено е всичко казано по отношение вида на
задължението, в т.ч. повтарящият се характер на същото през определен период от
време и при определяем размер. В този контекст се касаело до периодично по
своето естество плащане, за което се прилага специалната давност в чл. 111,
буква „в“ ЗЗД. Нямало извършено от „НЕК“
ЕАД признаване на задължението му по фактурата от 31.01.2015 г., респективно
нямало реализирано основание по чл. 116, буква „а“ ЗЗД за прекъсване на
давността. Обръща се внимание, че на 27.01.2016 г. от „НЕК“ ЕАД е направено
плащане по фактурата, като след този момент са изтекли повече от 3 години до
депозиране на ИМ, което означава, че дори и да е имало непогасен остатък по
тази фактура, то същия е покрит от специалната 3-годишна давност, срокът по
която е изтекъл и тя не е била успешно прекъсвана. Следващият пункт в защитата
на ответника отново е ориентиран върху това, че задължението за главница за
цена на изкупена ел. енергия по издадена фактура от 31.10.2015 г. е изцяло
погасено чрез плащане. Сочи се липса на приложение на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото
кредиторът изрично се бил съгласил със стореното в негова полза плащане да се
погаси най-напред главницата за цена на ел енергия, което автоматично
изключвало възможността за формиране на непогасен остатък по нея. Този факт бил
виден от представените по делото писмени доказателства, в които фигурират
изявления на страните, и най-вече такива на ищеца. Основно този аргумент се
черпи от казаното в писмото от април 2018 г., където е изразено съгласие за
промяна на последователността на плащане на отделните задължения, като е даден
приоритет на това за главница. Аргумент за обратното не следвал от това какви
по съдържание са извършените при ищеца вторични счетоводни записи. Добавя се
това, че след като веднъж е достигнало до ответника съгласието на ищца за
начина на погасяване на задълженията, то на по-късен етап отмяна или изменение
на тази воля не била възможна. В заключение се иска предявеният от ищеца иск да
бъде оставен без уважение, поради неоснователността му на изложените в
отговорите възражения.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства,
намира следното:
По делото е представена лицензия за обществена доставка на електрическа
енергия № Л-147-13/17.12.2004 г., издадена на „Н.Е.К.“ ЕАД за срок от 35 години
от Държавна комисия за енергийно регулиране.
По делото не е спорно, че „Топлофикация – Перник“ АД е производител на
електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия, регистрирано със сертификат за произход, и електрическа енергия за
осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения по смисъла на
чл. 162, ал.1 от ЗЕ (ред. ДВ бр. 35/2015 г. в сила към м. 10.2015 г.).
Като писмено доказателство по делото е представен и приет Договор за
продажба не електрическа енергия - комбинирано производство № 12 ИЕ 21 03033 от
26.11.2012 г., сключен на основание чл. 162 ЗЕ и Наредба за издаване на
сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран
начин и Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г., съгласно който производителят –
„Топлофикация – Перник“ АД – произвежда и продава, съответно обществения
доставчик – „Н.Е.К.“ ЕАД – купува и заплаща в сроковете и при условията на
договора произведена по комбиниран способ нетна активна електрическа енергия,
считано от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Представено по делото е и
Допълнително споразумение № 1 от 03.01.2013 г. към Договор за продажба не
електрическа енергия - комбинирано производство № 12 ИЕ 21 03033 от 26.11.2012
г., съгласно което срокът на договора се удължава до 31.12.2013 г.
По делото е представено решение № Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР, с което се
утвърждават пределни цени на топлинна енергия и се определят преференциялни цени
на електрическа енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран
начин на производство на топлинна и електрическа енергия, при прилагане на
метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, като в т. 12
са определени цените за „Топлофикация – Перник“ АД.
Ангажирана като писмено доказателство по делото е и фактура № 4821/31.10.2015
г., издадена на „Н.Е.К.“ ЕАД от „Топлофикация – Перник“ АД за продажбата на
електрическа енергия за м. 10.2015 г., произведена по комбиниран способ, в
размер на 15 315 000 kWh, на цена от 2 227 597,38 лв. с включен
ДДС (1 856 331,15 лв. без ДДС), като за дата на данъчното събитие във
фактурата е посочена 31.10.2015 г.
Представено е писмо вх. № 85-07-117/27.11.2015 г., видно от което фактура
№ 4821/31.10.2015 г.,, заедно с фактура № 4783/30.09.2015 г., издадена за
продажбата на електрическа енергия за м. 09.2015 г., са връчени на „Н.Е.К.“
ЕАД.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания от 27.11.2015
г., като въз основа на него „Топлофикация – Перник“ АД е извършило прехвърляне
в полза на „П.И.Б.“ АД на вземанията си срещу „Н.Е.К.“ ЕАД отразени във фактура
№ 4783/30.09.2015 г. и фактура № 4821/31.10.2015 г., възлизащи съответно в
размер на сумата от 1 743 896,76 лв., от които 1 453 247,30
лв. – главница, и 290 649,46 лв. – начиследн ДДС, и на сумата от
2 227 597,38 лв., от които 1 856 331,15 лв. – главница, и
371 266,23 лв. – начислен ДДС.
Представено е уведомително писмо с вх. № 85-07-117/27.11.2015 г., с което
„Н.Е.К.“ ЕАД е уведомена за извършеното по силата на цитирания договор от
27.11.2015 г. прехвърляне на вземанията с носител „Топлофикация – Перник“ АД по
фактура № 4783/30.09.2015 г. и фактура № 4821/31.10.2015 г. в полза на нов
кредитор в лицето на „П.И.Б.“ АД.
Представено е писмо изх. № 17-13-18/31.01.2017 г., с което „Н.Е.К.“ ЕАД
уведомява „П.И.Б.“ АД, че вземанията на банката по фактура № 4783/30.09.2015 г.
и фактура № 4821/31.10.2015 г., придобити от нея по силата на договор за
прехвърляне на вземания от 27.11.2015 г., възлизащи в общ размер на сумата от
3 971 494,14 лв., са погасени изцяло с два банкови превода, извършени
на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., възлизащи съответно в размер на сумата от
695 798,88 лв. и на сумата от 3 275 695,26 лв. С оглед на
извършените плащания ответното дружество изразява несъгласие с претендирания съгласно
предходно писмо на „П.И.Б.“ АД непогасен остатък от задълженията по двете
фактури, като уведомява банката, че счита, че главницата е погасена в пълен
размер, съответно че дължимата за периода от 30.11.2015 г. до 27.01.2016 г.
лихва за забава върху вземанията за главница възлиза на сумата от
64 995,43 лв.
Ангажирна по делото е и справка съставена от „Н.Е.К.“ ЕАД за изплатени
суми по фактура № 4783/30.09.2015 г. и фактура № 4821/31.10.2015 г., в чието
съдържание са отбелязани две плащания, извършени съответно на 26.01.2016 г. и
на 27.01.2016 г., възлизащи в общ размер на сумата от 3 971 494,14
лв., с които ответното дружество е извършило пълно погасяване на задълженията
си по двете фактури, като плащането, отнасящо се до фактура № 4821/31.10.2015
г. възлиза в размер на сумата от 2 227 597,38 лв. и е извършено на
27.01.2016 г.
От приложеното и прието за доказателство по делото писмо вх. № 17-13-3/27.04.2018 г., с което в
отговор на предходно писмо изх. № 17-13-25/28.09.2017 г. на „Н.Е.К.“ ЕАД, „П.И.Б.“
АД уведомява ответното дружество, че за периода от 30.11.2015 г. до 27.01.2016
г. върху вземането по фактура № 4821/31.10.2015 г., възлизащо в размер на
сумата от 2 227 597,38 лв., е начислена законна лихва за забава в
размер на сумата от 35 945,38 лв., като вземането за главницата е погасено
в пълен размер.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в периода от 12.09.2014 г. до 27.01.2016 г. за
погасяване на задълженията „Н.Е.К.“ ЕАД към „П.И.Б.“ АД по седем на брой
фактури, както следва – фактура № 4083/31.05.2014 г., фактура № 4237/30.09.2014
г., фактура № 4201/31.08.2014 г., фактура № 4315/30.11.2014 г., фактура №
4565/30.04.2015 г., фактура № 4783/30.09.2015 г. и процесната фактура № 4821/31.10.2015
г. – придобити от банката по пет договора за цесия, сключени с „Топлофикация –
Перник“ АД, датиращи съответно от 27.06.2014 г., 25.11.2014 г., 29.12.2014 г.,
10.06.2015 г. и 27.11.2015 г., ответното дружество е извършило плащания,
възлизащи в общ размер на сумата от 13 817 548,48 лв., като при
съобразяване на извършено на 29.12.2014 г. прихващане в размер на
366 408,34 лв. срещу съответната част от задължението по фактура №
4315/30.11.2014 г., общият размер на погашенията по цитираните седем на брой
фактури за посочения период възлиза в размер на сумата от
14 183 956,82 лв. В счетоводството на „П.И.Б.“ АД е отразено
погасяване с всяко частично плащане на главница и законна лихва за забава по
всяка от седемте фактури, като са осчетоводени погасени общо
14 183 956,82 лв, от които
13 502 349,74 лв. – главница и 681 607,08 лв. – законна
лихва за забава. Като непогасена в счетоводството на банката е осчетоводена
сумата от 681 607,08 лв., представляваща остатък от главница по фактура №
4821/31.10.2015 г.
Други доказателства от значение за правния спор
не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане в производството е предявен от „П.И.Б.“ АД срещу „Н.Е.К.“
ЕАД иск с правно основание чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 200 ЗЗД, във връзка с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцовата банка сумата в размер на 681 607,09 лв., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на исковата молба в съда /30.10.2020 г./ до
окончателното плащане, представляваща незаплатен остатък от продажна цена във връзка
с извършени продажба на комбинирана с постигнати показатели за
високоефективност електрическа енергия за м. октомври 2015 г., за което е издадена фактура №
4821/31.10.2015 г., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за
цесия от 27.11.2015 г.., сключен с „Топлофикация – Перник“ АД.
Основателността на предявения иск с обуславя от наличието на валидно сключен договор за продажба
на електрическа енергия между „Топлофикация Перник“ АД и „Н.е.к.“ ЕАД, в
периода на чието действие (през м. 10.2015 г.) да е била осъществена продажба на електрическа
енергия, възлизаща в размер на посочената във фактура № 4821/31.10.2015 г.
стойност, реалното
доставяне на посоченото във фактурата количество произведена ел. енергия през м.10.2021 г.,
настъпване изискуемоста на вземането за продажна цена по доставката,
извършена през м.10.2015 г., в това число и установяване размера на незаплатения
остатък по тази доставка, надлежно прехвърляне на вземането за продажна
цена по доставката на електрическа енергия за м.10.2015 г. от
производителя в позла на ищцовата банка и уведомяване на ответника за
извършеното прехвърляне. При установяване на предпоставките за възникване на
процесното вземане, с оглед наведените от ответника възражения в негова тежест
е да установи погасяването му чрез плащане, съответно погасяването му по
давност и в частност обстоятелствата, на които основава твърденията си за периодичния
характер на вземането, обосноваващ приложението на кратката тригодишна давност,
като във връзка с последното възражение в тежест на ищеца е да установи
настъпването на съответните обстоятелства, водещи до спирането, съответно до
прекъсването на давността.
От осигурените по делото доказателства се установява, че между
„Топлофикация – Перник“ АД, от една страна, в качеството на производител на
електрическа енергия, и „Н.Е.К.“ ЕАД, от друга, в качеството на обществен
доставчик по смисъла на Закона за енергетиката, са налице трайни договорни
отношения с предмет изкупуване на електрическа енергия от комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия, произведено от „Топлофикация –
Перник“ АД, възникнали по силата на сключен на основание чл. 162 ЗЕ и Наредба
за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по
комбиниран начин и Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г. между тях Договор за
продажба не електрическа енергия - комбинирано производство № 12 ИЕ 21 03033 от
26.11.2012 г., чийто срок е удължен до 31.12.2013 г. по силата на сключено
между страните Допълнително споразмуение № 1 от 03.01.2013 г.
Между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че през м. 10.2015 г. „Топлофикация – Перник“ АД е
доставило на ответното дружество посоченото във фактура № 4821/31.10.2015 г. количество електрическа енергия от
комбинирано производство, а именно 15 315 000 kWh, за което
ответното дружество е следвало да заплати продажна цена в размер на сумата от
2 227 597,38 лв. с вкл. ДДС, определена съгласно решение №
Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР, с което се утвърждават пределни цени на топлинна енергия и се определят
преференциялни цени на електрическа енергия, произведена от топлоелектрически
централи с комбиниран начин на производство на топлинна и електрическа енергия,
при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на
капитала“. Независимо от обстоятелството, че при извършване на процесната
доставка срокът на сключения между страните писмен Договор за продажба не
електрическа енергия - комбинирано производство № 12 ИЕ 21 03033 от 26.11.2012
г. е бил изтекъл, то продажбата на посоченото количество електрическа енергия
за м. 10.2015 г. е извършена с оглед съществуващото между тях облигационно
отношение, чието съдържание се определя съгласно чл. 162, ал. 1 ЗЕ и
приложимите подзаконови норматични актове – Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008
г. Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия,
произведена по комбиниран начин и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия от 2013 г. (в сила през 10.2015 г.).
С оглед на изложеното по делото се установява, че въз основа на
съществуващата между страните облигационна връзка през м. 10.2015 г. „Топлофикация
– Перник“ АД е произвел и доставил на „Н.Е.К.“ ЕАД 15 315 000 kWh
електрическа енергия от комбинирано производство, в резултат на което за
ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на съответната
продажна цена, определена съгласно решение № Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР и
възлизаща в размер на сумата от 2 227 597,38 лв. с вкл. ДДС, за която
е издадена фактура № 4821/31.10.2015 г.
По силата на сключен между „Топлофикация – Перник“ АД и „П.И.Б.“ АД
договор за цесия от 27.11.2015 г. вземането по фактура № 4821/31.10.2015 г. за сумата от 2 227 597,38 лв. е
прехвърлено на ищцовата банка. Трябва да се приеме, че това прехвърляне е
произвело действие по отношение на „Н.Е.К.“ ЕАД на 27.11.2015 г., когато същото
й е било съобщено от „Топлофикация – Перник“ АД с уведомително писмо вх. №
85-07-117/27.11.2015 г.
От представените като писмени доказателства по делото платежни документи,
както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се разбира, че в
периода от 12.09.2014 г. до 27.01.2016 г. „Н.Е.К.“ ЕАД е излъчила към „П.И.Б.“
АД плащания, възлизащи в общ размер на сумата от 13 817 548,48 лв.,
като при съобразяване на извършено на 29.12.2014 г. прихващане до размера на
сумата от 366 408,34 лв. извършените за посочения период погашенията се
равняват на общия размер на вземанията за главница по седем на брой фактури,
както следва – фактура № 4083/31.05.2014 г., Фактура № 4237/30.09.2014 г.,
Фактура № 4201/31.08.2014 г., Фактура № 4315/30.11.2014 г., Фактура №
4565/30.04.2015 г., Фактура № 4783/30.09.2015 г. и процесната Фактура № 4821/31.10.2015
г. – придобити от банката по пет договора за цесия, сключени с „Топлофикация –
Перник“ АД, датиращи съответно от 27.06.2014 г., 25.11.2014 г., 29.12.2014 г.,
10.06.2015 г. и 27.11.2015 г. Предвид допуснатата от ответното дружество забава
в плащанията на посочените вземания, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ответното дружество е възникнало субективното имуществено право да получи
начислена законна лихва за забава, възлизаща в общ размер на сумата от
681 607,07 лв. От ответника се твърди, че извършеното от негова страна на
27.01.2016 г. плащане в размер на сумата от 3 275 695,26 лв.,
независимо от съществуващото към този момент в негова тежест задължение за
заплащане на законна лихва за забава в размер на сумата от 681 607,07 лв., е
било предназначено за да погаси остатъка от главницата по фактура №
4783/30.09.2015 г., както и за погасяване на пълния размер на главницата по
фактура № 4821/31.10.2015 г. в размер на сумата от 2 227 597,38 лв. Следователно
спорен по делото се явява въпросът кои задължения на ответника към „П.И.Б.“ АД са
погасени с извършеното от негова страна на 27.01.2016 г. плащане и в частност
дали същото (до размера на сумата от 681 607,07 лв.) е трябвало да бъде
отнесено за погасяване на съответната част от главницата по фактура №
4821/31.10.2015 г. или пък с него успешно са погасени задълженията за заплащане
на законна лихва за забава, начислена върху вземанията за главница по
посочените седем на брой фактури, прехвърлени в полза на банката.
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението на парично задължение не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата, като в т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. по описа на
ОСГТК на ВКС е прието, че цитираната разпоредба намира приложение по отношение
на законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение, като в
случай че извършеното плащане не е достатъчно погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и
в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че условията и поредността за
погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако отсъства
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението, като при предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение
по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на
чл. 76 ЗЗД не се прилагат. Така при предложено от длъжника изпълнение със
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на формирания му
длъг погасява, без обаче този избор да е обвързващ за кредитора, който може да
приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от предложеното му частично плащане или да извърши погасяването по реда
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на представената по делото кореспонденция между страните,
разменена между тях в началото на 2017 г. се констатира, че в хода на
погасяване на задълженията по описаните седем на брой фактури, в това число
процесната фактура № 4821/31.10.2015 г., между страните по делото е постигнато
съгласие извършваните от „Н.Е.К.“ ЕАД частични плащания да бъдат отнасяни за
погасяване на главниците, като това е нарпавено в отклонение от
законоустановената последователност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Този извод се базира
най-вече на отразеното в писмо с вх. № 17-13-3/27.04.2018 г., където в отговор
на предходно писмо изх. № 17-13-25/28.09.2017 г. на „Н.Е.К.“ ЕАД, „П.И.Б.“ АД
уведомява ответното дружество, че относно периода от 30.11.2015 г. до
27.01.2016 г. върху вземането по фактура № 4821/31.10.2015 г., възлизащо в
размер на сумата от 2 227 597,38 лв., е начислена законна лихва за
забава в размер на сумата от 35 945,38 лв., като вземането за главницата е
погасено в пълен размер. Довеждането от кредитора до знанието на длъжника, че
извършеното от последния плащание е отнесено за пълното погасяване на
главницата по процесната фактура, както и уведомяването му за актуалния размер
на законната лихва за забава, начислена върху нея за периода до окончателното
погасяване на главницата, несъмнено манифестира съгласието на кредитора с
предложеното от длъжника приоритетно погасяване на главницата. Няма
релевантност в случая по какъв начин плащането е било отразено в счетоводството
на банката-кредитор, тъй като тя е направила валидно и обвързващо я изявление
до платилия длъжник, в което го е уведомила какво негово задължение е погасено
чрез извършеното плащане и то кореспондира на изразената от длъжника воля при излъчване
на съоветното плащане за погасяване на главница.
По изложените съображения, предивд достигнатия извод за основателност на
възражението на ответното дружество за погасяване на процесното вземане чрез
плащане, съдът намира, че предявеният от „П.И.Б.“ АД срещу „Н.Е.К.“ ЕАД иск с
правно основание чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 200 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Независимо от формираният решаващ извод за неоснователност на предявения осъдителен
иск за заплащане продажна цена на ел. енергия, съдът намира, че за пълнота на
изложението е необходимо да предложи мотиви и по наведеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за погасяване на процесното вземане по
давност. От основно значение за основателността на това възражение е въпросът за
приложимия по отношение на вземането давностен срок.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, като
спорен по делото е въпросът дали процесното вземане за заплащане на продажната
цена, дължима във връзка с извършена продажба на комбинирана с постигнати
показатели за високоефективност електрическа енергия, има характера на
периодично плащане по смисъла на цитираната разпоредба.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2011г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа
на ОСГТК на ВКС понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Целта на
въвеждането на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е
обоснована с необходимостта да бъде защитен длъжникът относно онези плащания,
чиято изискуемост е предварително известна на страните по правоотношението. По
този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за
съществуващите задължения за периодични плащания, съответно за наличието на
неизплатени такива. Прието е, че характерният признак на плащанията по смисъла
на чл. 111, б. „В“ ЗЗД е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин
е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо –
годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими
вещи, като множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му
като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или
определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или
сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане
трябва да бъде изпълнено.
Предвид приложимата разпоредба на чл. 162 Закон за енергетиката/ в
редакцията и след. изм. ДВ. бр. от 16 Ю. 2010г./ общественият доставчик,
съответно крайните снабдители са длъжни да изкупят от производители,
присъединени към съответната мрежа цялото количество електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия,
регистрирано със сертификат за произход, с изключение на количествата, които
производителят ползва за собствени нужди или има сключени договори по реда на
глава девета, раздел VII или с които участва на балансиращия пазар.
Електрическата енергия се изкупува по преференциални цени съгласно съответната
наредба по ЗЕ, а начинът за определяне
на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство в
зависимост от вида на технологичния цикъл, изискванията към техническите
средства за измерване и регистриране на електрическата енергия от комбинирано
производство, се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката
и туризма.
Страните по процесното правоотношение с предмет изкупуване на
електрическа енергия – производителят и общественият доставчик – са обвързани
от облигационна връзка по силата на закона, независимо дали са сключили помежду
си нарочен договор по чл. 93а ЗЕ, вр. чл. 97 ЗЕ, вр. чл. 92 ЗЕ за дългосрочно
изкупуване, или не са подписали такъв, защото основните им задължения по
договора – за производство и изкупуване на електрическа енергията и заплащане
на подлежащите на регулиране цени на енергията – са нормативно закрепени.
Очертаното от закона съдържание на престациите на страните по договора за
изкупуване на електрическа енергия определят задължението на обществения
доставчик по договора за заплащане цената на изкупуваната електрическа енергия
като такова на периодично изпълнение в дадения от закона и горецитирната
задължителна съдебна практика смисъл, доколкото задължението не е еднократно и
не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Неговото
задължение е за повтарящо се изпълнение – плащане на цената на продаваната електрическа
енергия по издаваните периодично от производителя фактури. Размерът на
отделните плащания в случая е определяем, доколкото цените на електрическата
енергия са регулирани с акт на КЕВР, а количеството изкупувана електрическа
енергия се констатира периодично с двустранни протоколи от страните, както и е
установен механизъм за регулиране на последното съгласно чл. 162 ЗЕ и Наредба №
РД-16-267 от 19.03.2008 г. за определяне на количествата електрическа енергия,
произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
В случая по делото не е спорно, че независимо от изтичането на срока на
сключения между производителя и обществения доставчик договор между тях е била
установена трайна търговска практика по периодичен отчет на произведената и
изкупувана от ответника енергия, както и по заплащане на последната на междинни
и окончателни плащания, в която периодичност производителят е издавал фактури
за междинните и окончателни плащания. В този смисъл по отношение на процесното парично
вземане е налице и последния посочен в тълкувателното решение признак на
периодичните плащания, а именно предварително определеният и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено.
Въз основа на изложеното съдът намира, че задължението на ответника за
заплащане на цена на изкупуваната от обществения доставчик електрическа енергия
при условията на чл. 162 ЗЕ разкрива характеристикита на периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед на което същото се погасява с прилагането
на специалната тригодишна давност. В случая изискуемостта на процесното вземане
е настъпила по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с изтичането на 14-дневен срок от
получаването на фактурата от купувача на ел. енеригията – „НЕК“ ЕАД, като това
получаване се е реализирало на датата - 04.11.2015 г., или падежът за плащане
на стойността по нея е настъпил на 18.11.2015 г. По делото няма данни за настъпило
основание водещо до спиране или прекъсване на давността в рамките на възприетия
тригодишния срок на нейната продължителност, като исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство, е подадена едва на 30.10.2020 г. От
изложеното следва, че при отсъствието на други основания за погасяване на
вземането /каквито в настоящият спор бяха констатирани и изведни като глаен
решаващ извод за неоснователност на претенцията/, считано от 19.11.2018 г. вземането
предмет на заявената искова претецния би
се погасило по давност.
По
отговорността за разноски:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски възниква
единствено в полза на ответното дружество - „Н.Е.К.“ ЕАД. Същото претендира
присъждането на възнаграждение за юрисконсулт по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
което съдът определя в размер на сумата от 450,00 лв., която следва да се
възложи за плащане в тежест на банката-ищец.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 327 ТЗ във
вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 681 607,09 лв., ведно със
законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда /30.10.2020 г./
до окончателното плащане, представляваща незаплатен остатък от продажна цена
във връзка с извършени продажба на комбинирана с постигнати показатели за
високоефективност електрическа енергия за м. октомври 2015 г., за което е издадена фактура №
4821/31.10.2015 г., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за
цесия от 27.11.2015 г. сключен с „Топлофикация – Перник“ АД.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основаение чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК сума в размер на 450,00 лв.,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт в производството развило се пред
Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: