№ 28 xxxx / 7.8.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 07.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І - ви наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 2089 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17 – 0996 - 005281 от 2 xxxx .11.2017г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр.Монтана на словенският гражданин М. С. са наложени наказания глоба в размер на xxxx 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което го обжалва с бланкетна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят М. С., нередовно призован, не се явява, но се представлява от назначен служебен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 2 xxxx .11.2017г. около 00:40ч. на път ІІІ глас № xxxx – 112 в Община – гр.Монтана, с посока на движение от гр.Монтана към с.Славотин, словенският гражданин и жалбоподател по настоящето дело М. С. се движил с управлявания от него влекач ,,М. x xxxx ” с рег.№ X XXXX . В района на км. 45+500 същият бил спрян от служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана М.Д. и З.З.. При проверката било установено, че водачът на влекача навлязъл след въведена с пътен знак В 18 временна забрана за движение на ППС. Въз основа на констатираното нарушение бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и на същия ден било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установено въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл. xxxx 4, ал.1 и ал. xxxx от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление обаче не е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. При извършена служебна проверка във връзка с правилното провеждане на административното производство се констатираха допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, които обуславят отмяната на обжалвания санкционен акт. Макар и в хода на съдебното производство да беше установено, че констатираното в АУАН административно нарушение безспорно е било извършено от страна на жалбоподателя, който извод кореспондира и с приобщените по реда на чл.28 xxxx от НПК писмени доказателства, от данните по делото безспорно се установява, че нарушителят е словенски гражданин, който не владее писмено или говоримо български език. В този смисъл е и подадената жалба, написана на словенски език. При тези обстоятелства на лицето не е бил осигурен надлежен превод на съставения му АУАН, не са му били разяснени и надлежно чрез преводач, правата му във връзка със съставения акт, както и впоследствие с връченото му НП.
Процесуалната норма на чл.21, ал.2 от НПК, която съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, намира приложение и в административно наказателното производство изисква на лица, които не владеят български език, да се осигури възможността да се ползват от родния си език, като за целта да им бъде назначен преводач. По този начин на такива лица се гарантира възможността да узнаят какво е вмененото им нарушение и респективно да организират адекватно защитата си. Неспазването на задълженията по чл.21, ал.2 от НПК представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение и е основание за отмяната на наказателното постановление.
Липсата на изрично назначен преводач с установена в хода на административно наказателното производство самоличност и способност да осъществи превода, както и предупреждаването му за наказателната отговорност по чл.290, ал.2 от НК за съзнателно даване на неверен превод и съответното им отбелязване в самия АУАН за нуждите на предявяването, съгласно чл.4 xxxx от ЗАНН във вр. с чл.142, ал.1 от НПК, обуславят наличие на процесуално нарушение. Предявяването на АУАН се извършва на български език за лицата, които го владеят, а по отношение на чужденците, се назначава преводач. Тези нормативно установени императивни изисквания гарантират и обезпечават правото на защита на лице, спрямо което има образувано производство с наказателен характер, каквото е и настоящето.
На следващо място следва да се посочи, че в хода на административното производство е било допуснато и второ съществено неотстранимо процесуално нарушение, а именно обжалваното наказателно постановление е издадено в деня на съставянето на АУАН. Административно наказващият орган не е спазил изискването на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН и е издал санкциониращият акт без да е изтекъл тридневния срок, в който нарушителят е имал правото да подаде възражение срещу акта. Не осигуряването на процесуалната възможност на едно лице да възрази непосредствено след връчването му на акта съществено накърнява неговото право на защита (в този смисъл е и Решение № xxxx 47 от 02.07.2018г. по КАНД № 294/2018г. по описа на Административен съд – гр.Монтана).
Поради изложените правни съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Доколкото санкциониращият акт подлежи на отмяна на процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на извършеното нарушение по същество.
При този изход на делото направените в хода на съдебното производство разноски за преводач на писмената документация от български на словенски език и обратно във връзка с превода на жалбата и съдебната поръчка размер на xxxx 05.00 лева остават за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл.6 xxxx , ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 0996 - 005281 от 2 xxxx .11.2017г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на М. С. от Република С., с адрес: гр. П., ул. ,,.” № xxxx са наложени наказания глоба в размер на xxxx 00.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.190, ал.1 от НПК направените в хода на съдебното производство разноски за преводач в размер на xxxx 05,00 лева остават в полза на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок, който за жалбоподателя започва да тече от днес, а за административно наказващият орган от съобщаването му пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: