№ 1016
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100101689 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. К., с която е
предявен срещу Д.З. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от
50000 лв., частичен от 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди претърпени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 08.10.2021 г. по вина на лице, застраховано при ответника.
Ищцата претендира законната лихва от 11.02.2022 г. и разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 08.10.2021 г. в гр. София, в района на
кръстовището с ул.,Дойран“ е пресичала пътното платно като пешеходка,
когато лек автомобил марка „Пежо“, peг. № СВ **** МТ, управляван от
Ц.И.И., движещ се по ул. „Смърч“ с посока на движение от ул. „проф. Д-р
Димитър А.“ към бул. „Гоце Делчев“ предприема маневра завИ.е наляво и не
е пропуска, вследствие на което е блъска. Счита, че процесното произшествие
се дължи на противоправното и виновно поведение на водача на лек
автомобил, застрахован при ответника. От произшествието за ищцата са
неимуществени настъпили вреди – болки и страдания от получени телесни
увреждания: фрактура на ляв хумерус проксимално (счупване на горния край
на раменна кост); фрактурни изменения на лява тибия в областта на
медиалния малеол; фрактурни изменения в областта на олекранона на дясна
улна (заден израстък на горния край на лакътна кост); контузия на долната
част на гърба и таза. Определя дължимото обезщетение в размер на 60000 лв.,
1
претендира частично сумата от 50000 лв. (съобразно увеличение на иска,
допуснато в съдебното заседание на 30.11.2022 г.).
Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва
механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата молба и
застрахованият водач да е извършил нарушение на правилата за движение, с
което да е причинил произшествието. Позовава се на съпричиняване – твърди,
че пострадалата е нарушила чл.113 от ЗДвП, защото при пресичане на
платното за движение не е преминавала по пешеходна пътека и не е спазила
правилото преди да навлезе на платното за движение, да съобрази
приближаващите се пътни превозни средства, както и чл.114 от ЗДвП,
съгласно който на пешеходците е забранено да пресичат платното за
движение при ограничена видимост. Оспорва и настъпване на твърдените
увреждания.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен
протокол и протокол за оглед на местопроизшествие от 08.10.2021 г., скица
на местопроизшествието, други документи, съставени в досъдебното
производство) и авто-техническата експертиза по делото, че на 08.10.2021 г. в
гр. София, на на ул. „Дойран” след кръстовището с ул. „Смърч”, се е
осъществило ПТП при следния механизъм: процесният лек автомобил
„Пежо” с рег. № СВ **** МТ се е движел по ул. „Смърч” с посока от ул.
„Проф. Димитър А.“ към ул. „Царево село“ със скорост на движение 15 км/ч.
Приближавайки към кръстовището с ул. „Дойран”, водачът на автомобила е
предприел изпълнение на маневра завой на ляво в кръстовището за да се
включи в движението на ул. Дойран в посока бул. Гоце Делчев. В същото
време пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното за
движение на ул. „Дойран”, от дясно на ляво за посоката на движение на
автомобила непосредствено след кръстовището. Водачът на автомобила не е
намалил скоростта си и е продължил движението си, изпълнявайки левия
завой. Пешеходката е достигнала до един метър преди двойната непрекъсната
линия. Реализирало се е ПТП, като автомобилът с предната си средна част
челно в зоната на средата на автомобила е ударил пешеходката от лявата й
страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на
пешеходката, тя е била качена частично върху предния капак на автомобила,
2
без да е достигнала с главата си до предното му стъкло. След удара
пешеходката е била отхвърлена напред и от автомобила, като се е установила
върху терена, а водачът на автомобила е спрял пред мястото. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че ударът е бил слаб - имало е
съприкосновение, с малък интензитет. От техническа гледна точка, причината
за настъпилото ПТП е поведението на водача - субективните действия на
водача на лекия автомобил Пежо със системите за управление на автомобила,
който не е задействал спирачната система та автомобила своевременно, при
наличие на пешеходец върху платното за движение, при което е реализирал
закъснение, от което е последвал удара с пешеходката. В района на
настъпилото ПТП и на мястото на настъпването на удара не е имало
обозначена пешеходна пътека за преминаване на пешеходци. Ударът между
двамата участника в ПТП е настъпил в района на кръстовището, образувано
между ул. Дойран и ул. Смърч върху мисленото продължение на тротоарната
площ на ул. Смърч. Съгласно заключението когато пострадалата пешеходка е
предприела пресичането на ул. Дойран, процесния автомобил се е намирал
пред кръстовището. Тя е имала възможност да определи, че водачът на
автомобила няма да спре и да я пропусне, когато разстоянието между тях е
било около 5 м. Автомобилът, движещ се със скорост 15 км/ч е изминал
посоченото разстояние за време Т=5/4,17 = 1,2 сек. За изчисленото време
пострадалата пешеходка не е имала възможност да напусне динамичния
коридор на автомобила и да предотврати настъпването на удара.
От изложеното съдът приема, че причина за настъпване на
произшествието са действията на водача на автомобила, който не е изпълнил
задълженията съгласно чл.20, ал.2, изр.2, чл.47 и чл.116 ЗДвП, а именно – при
приближаване към кръстовище не е пропуснал пресичащия пешеходец (който
е бил с предимство по силата на пар.6, т.54 ЗДвП и пар.17 ППЗДвП - на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение) и не е проявил дължимото внимание
и предпазливост към пешеходеца като уязвим участник в движението. По
делото се установи, че пострадалата е пресичала на кръстовище и не е имало
ограничения във видимостта, препятстващи водача да я забележи.
От представените медицински документи и заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието
ищцата е получила следните увреждания: фрактура на лявата раменна кост в
горната й част; фрактурни изменення на вътрешння глезен на левия голям
пищял; фрактурни изменения на олекранона на дясната лакътна кост;
контузия на долната част на гърба и таза. Спешна медицинска помощ и
лечение тя получила във ВМА-София. По спешност са били извършени
рентгенологични и ехографски изследвания и консултации с ортопед-
травматолог, неврохирург и интернист. След извършените прегледи, лявата
раменна става заедно с левия горен крайник са били трайно обездвижени с
мека бинтова превръзка по метод на „Дезо“, а лявата глезенна става -
обездвижена чрез задна гипсова лонгета. Лечението е продължило
3
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и
обезболяващи средства. Фрактурата на шийката на раменната кост се
получава при специфичен механизъм – внезапно падане и упражнен внезапен
силен удар върху раменната става. Механизмът за получаване на увредата
при ищцата също е станал след внезапно падане и удар върху лявото рамо.
Фисурата (спукване) на кост представлява нарушение на целостта на
определена кост, без разместване на костните фрагменти. Механизмът за
получаването е внезапно стъпване по външния ръб на ходилото. Вещото лице
заключава, че описаните травматични увреждания на пострадалата Д. К. са
получени и имат пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на
08.10.2021 г., за което сочи механизмът по който те са получени и
приложената медицинска документация. По своят вид и тежест получената
фрактура на лявата раменна кост е довела на пострадалата трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок до 2 месеца;
получената фисура (спукване) на вътрешния глезен на левия голям пищял и
причинила трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
до 45 дни, а мекотъканните увреждания (контузии на десен лакът, поясната
област и таза) са причинили на ищцата локални болки за около 2-3 седмици.
През посоченият 3 месечен период ищцата е търпяла болки и страдания, като
най интензивни те са били непосредствено след злополуката и продължаващи
през първите 2-3 седмици от лечението. Интензивни са били болките и през
първите 2-3 седмици по време на проведената първа рехабилитация. Извън
тези периоди болките при ищцата са затихнали и са били само спорадично
явяващи се, най вече рано сутрин, както при студено и влажно време, което е
налагало тя да ползва обезболяващи средства. За в бъдеще се очаква ищцата
много рядко да търпи спорадични (единични) болки най вече в областта на
лявата раменна става и то при студено и влажно време, но тези болки бързо
ще отзвучават след употреба на аналгетици. Наред с претърпените болки в
продължение на първите 2 месеца, ищцата не е можела да си служи
пълноценно с лявата ръка поради получената фрактура на раменната кост в
горната и част, както и затруднения за около 30 при придвижване и
обслужване в ежедневието поради костната увреда на вътрешния глезен на
левия голям пищял. След приключването на 3-месечното лечение, общото
здравословно състояние на пострадалата се е стабилизирало и тя е започнала
да се придвижва самостоятелно и да си служи пълноценно с лявата ръка. В
материалите по делото няма клинични или документални данни ищцата да е
претърпяла усложнения от процесните увреждания.
От показанията на свидетеля С.С., близка на ищцата, се установява, че
след инцидента пострадалата е била силно стресирана, преживяла е нервен
срив, не е могла да се придвижва самостоятелно, нито да се обслужва и е
получавала помощ и съдействие от приятели. Няколко месеца се е
придвижвала с бастун, изпитвала е страх да излиза.
От изложеното съдът намира, че са налице петте елемента от
фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
4
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Пежо” с рег. № СВ ****
МТ, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2,
чл.47 и чл.116 ЗДвП, а именно – не е намалил скоростта и не е спрял при
възникване на опасност за движението, при приближаване към кръстовище не
е пропуснал пресичащия пешеходец (който е бил с предимство по силата на
пар.6, т.54 ЗДвП и пар.17 ППЗДвП - на кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение).
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача
Цветомир И.ов при управление на лек автомобил „Пежо” с рег. № СВ ****
МТ.
Не е спорно между страните наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието
на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на
уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на
възстановяване; характера на последиците от полученото увреждане за
здравето на пострадалия; нуждата от допълнителна помощ както и
допълнително лечение; психологическите аспекти на страданията; средните
обезщетения, определени от други съдебни състави при сходни увреждания и
обстоятелства. По делото се установи, че пострадалата е получила
От медицинската експертиза се установи, че в следствие на пътно-
транспортната злополука от 08.10.2021г. Д. С. К. е получила две счупвания и
контузия. Възстановяването е продължило 3 месеца. Болките са били най-
интензивни непосредствено след злополуката и продължаващи през първите
2-3 седмици от лечението. Пострадалата е изпитвала и съществени
психически страдания и силен стрес. Лечението е преминало консервативно –
без оперативни интервенции или болничен престой и е настъпило пълно
възстановяване. Като взе предвид горното и съобрази критериите за
определяне на размера на обезщетението, както и съдебната практика за
сходни увреждания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер
на 35000 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Ответникът се позовава на неправомерно поведение на пешеходеца, който е
имал възможност да забележи приближаващия автомобил и въпреки това не е
5
предприел действия за предотвратяване на произшествието. Съдът приема, че
ищцата не е била длъжна да съобразява поведението си, изхождайки от
предположение, че водачът няма да изпълни задължението си да я пропусне
при пресичане в зона на кръстовище върху несигнализирана пешеходна
пътека. По делото не се установи пешеходецът да е пресичала в нарушение на
законовите разпоредби. По изложените съображения възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна
лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението,
като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. С претенция, входирана ори ответника на
16.11.2021 г. ищцата е отправила до застрахователя искане за заплащане на
обезщетение, поради което съдът приема, че това е момента на уведомяване
на застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищцата законна
лихва върху определеното застрахователно обезщетение. Законната лихва се
претендира от по-късен момент – 11.02.2022 г. и с оглед диспозитивното
начало, следва да се присъди от тогава.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част
от иска – за сумата от 3290 лв.
На ответника следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 195 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК ****, адрес: гр. София, бул. ****, да заплати
на Д. С. К., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ул. „****, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 35000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на
08.10.2021 г., заедно със законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното
плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3290 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
6
разликата до пълния предявен размер от 50000 лв., частичен от 60000 лв.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ул. „****, да
заплати на Д.З. АД, ЕИК ****, адрес: гр. София, бул. ****, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 195 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7