Решение по дело №936/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 247
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20221630200936
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Монтана, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200936 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2200165/04.08.2022г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Монтана е наложена на “Д 2012” ЕООД,
ЕИК ХХХ, гр.Монтана с управител Ц. В. К. в качеството му на работодател,
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда петстотин) лева на основание
чл.415, ал.1 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1
от КТ.
Недоволна от Наказателното постановление управителя К. лично и чрез
пълномощник адв.НБ от МАК, моли да бъде отменено, считайки, че е налице
хипотезата на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна Дирекция ИТ Монтана чрез процесуален
представител – ст. юрисконсулт С. К, моли съда в т.ч. чрез изложени доводи в
писмена защита, да потвърди наказателното постановление, като
законосъобразно, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично
1
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
При извършена проверка на 30.06.2022г. в кафе „К”, находящо се в
гр.Монтана, ж.к.Плиска, бл.10, обект на „Д 2012” ЕООД гр.Монтана и по
документи на 13.07.2022г., по спазване на трудовото законодателство от св.С.
О. Ш. - гл. инспектор при Дирекция „ИТ” – Монтана и св.Л. К. Р. – също гл.
инспектор при Дирекция „ИТ” – Монтана, е установено, че към 13.07.2022г.
не е изпълнено задължително за изпълнение предписание дадено от
предходна проверка с протокол № ПР 2219830/16.06.2022г., а именно
работодателят да начисли и изплати изцяло действително положения труд в
размер на 24 часа в дните на официален празник през месец април 2022г. от
ВЕ (посочено в АУАН и НП – Е) И – сервитьор, с увеличение не по–малко от
удвоения размер на трудовото му възнаграждение със срок на изпълнение
10.07.2022г. (основание чл.264 от КТ).
За извършената последваща проверка бил изготвен протокол № ПР
2222557/12.07.2022г. екземпляр, от който бил връчен лично на управителя Ц.
К..
На 14.07.2022г. св.С. О. Ш. в присъствието на св.Л. К. Р. и св.В. Х. Х.,
съставила спрямо жалбоподателя „Д 2012” ЕООД гр.Монтана, работодател
АУАН № 12 – 2200165/14.07.2022г. Съставеният АУАН на 14.07.2022г., още
на същата дата бил предявен на управителя К., която отразила следните
писмени възражения – „в 7 – дневен срок ще бъдат коригирани причините за
съставяне на акта, които са вследствие на небрежност от страна на
счетоводителката”.
Още същият ден на 14.07.2022г. в 11:04:24 часа, било начислено
изискващото се допълнително възнаграждение за още 12 часа за положен
труд през м.04.2022г. в дните на официален празник от ВЕ И – сервитьор
(настоящия съд приема, че правилно посоченото бащино име на лицето, е
отразеното в документите от работодателя), чрез корекция във ведомостта за
м.06.2022г. и чрез необходимите плащания към ТД НАП В. Търново, офис
Монтана, видно от приложените на л.18, л.23 – л.26 от делото. Преди това К.
представила коригирана ведомост за м.04.2022г., за да се изпълни
2
предписанието в срок, но от представител на Дирекция „ИТ” – Монтана, това
изпълнение не било прието за надлежно. На практика за положения труд от
сервитьора В И през м.04.2022г. в дните на официален празник е било
погрешно начислено само 12 часа, а е следвало да се начисли и изплати
двойния размер 24 часа съгласно чл.264 от КТ. Управителят К. подала
писмено възражение против съставения АУАН на 18.07.2022г., ведно с
доказателства за изпълнение на предписанието. Във връзка с възражението на
К., е изготвено писмено становище на 29.07.2022г. с препоръка към Директор
Дирекция „ИТ” – Монтана като административнонаказващ орган (АНО) да се
издаде НП.
На основание изготвения АУАН, и поради това, че на практика
задължителното предписание било изпълнено след посочения срок за
изпълнение, чийто краен срок бил 10.07.2022г., даден с протокол № ПР
2219830/16.06.2022г. Директор Дирекция „ИТ” - Монтана намерил, че “Д
2012” ЕООД гр.Монтана в качеството си на работодател е извършило
административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ и издал
обжалваното НП на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 КТ, налагайки
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда петстотин) лева.
В рамките на съдебното следствие св.С. О. Ш., св.Л. К. Р. и св.В. Х. Х.
поддържат посочените обстоятелства в АУАН, но не оспорват посоченото от
К., а именно, че след съставяне на АУАН на практика предписанието е
изпълнено, но след указания срок, вместо до 10.07.2022г., предписанието
било изпълнено на 14.07.2022г. в час след съставяне на АУАН – в 11:04:24
часа.
Процесното нарушение се доказва не само от представените писмени
доказателства, но и от гласните такива. Санкционираното дружество
работодател не оспорва нарушението, като са предприети мерки по
отстраняване на последиците му.
Преценявайки доказателствата по делото и имайки предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия орган е
следвало да приложи привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
Последно цитираната разпоредба е специално уредена в КТ, касае именно
маловажните нарушения установени по КТ, като този съд счита, че чл.11 от
ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК е неприложим, именно заради наличието на
3
специалната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ (Нов - ДВ, бр.108 от 2008г.,
изм., бр.58 от 2010г., в сила от 30.07.2010г., бр.7 от 2012г.) - „За нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв.”
Задължителното предписание по т.5 от Протокол № ПР
2219830/16.06.2022г. е изпълнено след съставяне на АУАН и настоящия съд
приема, че макар и след срока на изпълнение – 10.07.2022г., задължителното
предписание е изпълнено на 14.07.2022г., в 11:04:24 часа, но след съставяне
на процесния АУАН и след установяване на формално извършеното
административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Настоящият съд не
споделя доводите на адв.НБ от МАК в качеството й на пълномощник на
жалбоподателя „Д 2012” ЕООД гр.Монтана за отмяна на НП, тъй като
предписанието било изпълнено. Този съд приема, че формално е извършено
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ към момента на съставяне
на АУАН на 14.07.2022г. заради всички изложени подробно по –горе
обстоятелства, но веднага след съставяне на АУАН са предприети
законосъобразни действия за извършване на корекция във ведомостта за
м.06.2022г. и съответно са били начислени и изплатени дължимите още 12
часа труд на ВЕ И – сервитьор. Приложените писмени доказателства от
жалбоподателя са в подкрепа на това, че в крайна сметка на 14.07.2022г. в
11:04:24 часа е изпълнено задължителното предписание, заради чието
неизпълнение в указания срок – 10.07.2022г., преди това правилно е бил
съставен АУАН от св.Ш. на 14.07.2022г.
Настоящият съд приема, че макар и твърде специфично, процесното
нарушение е отстранено веднага след установяването му с АУАН и не е
установено да са настъпили вредни последици за сервитьор ВЕ И. Съгласно
чл.415в, ал.1 от КТ се изисква нарушението да е отстранено веднага след
установяването му, а не към момента на извършването му и към момента на
съставяне на АУАН, без сериозността (тежестта) на нарушението като вид да
е елемент от състава на чл.415в, ал.1 от КТ. Това, че положения труд е
начислен и изплатен правилно, но след съставяне на АУАН и че на практика
предписанието е изпълнено, но след указания срок, не се оспорва от
4
въззиваемата страна, а приложените писмени доказателства подкрепят
отстраняване на нарушението. Съдът имайки предвид ТР №3/10.05.2011г. на
ВАС, ОСК в контекста на данните по делото, намира, че следва да приложи
привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, като преквалифицира
нарушението като такова по смисъла на цитираната разпоредба, без да са
налице условията на чл.415в, ал.2 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
имуществена санкция от 1500 (хиляда петстотин) лева следва да се намали
спрямо жалбоподателя „Д 2012”, ЕИК ХХХ, ЕООД гр.Монтана до размер на
100 (сто) лева. Съдът намира, че така определена имуществената санкция
съответства на конкретната тежест на извършеното нарушение и е съобразена
с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН и чл.83 от ЗАНН. Според
настоящия съд приложимостта на чл.415в, ал.1 от КТ, която е специална
разпоредба по КТ, изключва приложението на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2
от НК.
Жалбоподателят „Д 2012” ЕООД гр.Монтана чрез адв.НБ от МАК не
претендира разноски, поради и което съдът не произнася в тази насока.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото (юрисконсултско възнаграждение) и с
оглед неговия изход, жалбоподателя “Д 2012” ЕООД, ЕИК ХХХ, гр.Монтана
с управител Ц. В. К. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д,
ал.4 и ал.5 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с
чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009г., в сила от
28.07.2009г., изм., бр.74 от 2021г., в сила от 1.10.2021г.), настоящия съд
намира, че на ИА „ГИТ” към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” - Монтана,
следва да се присъдят 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение,
отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.4 вр. с чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12 - 2200165/04.08.2022г. на
5
Директор Дирекция “Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на “Д 2012”
ЕООД, ЕИК ХХХ, гр.Монтана, с управител Ц. В. К., е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда петстотин) лева на основание чл.416, ал.5
вр. с чл.415, ал.1 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 1500 (хиляда петстотин) лева, на 100
(сто) лева.
ОСЪЖДА “Д 2012” ЕООД, ЕИК ХХХ, гр.Монтана, с управител Ц. В.
К., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София, към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана, разноски по
съдебното производство в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6