Решение по дело №579/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 303
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100900579
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    301                                    19.07.2019 година                               Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

На двадесет и седми юни                                        Година две хиляди и деветнадесета

В открито заседание в следния състав:                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                       Съдебни заседатели:    

Секретар              Стойка Вълкова  

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов

търговско дело номер        579     по описа за       2018  година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от М.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к. „В.“ **, вх.*, ет.*, чрез пълномощник адв. Николай Ганев от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 2, ап.4, против „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51 Д, представлявано заедно от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Димитров – изпълнителни директори, чрез пълномощник адв. Станислава Райчева, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния **** Л.К.К. с ЕГН ********** починал в резултат на настъпило на 15.02.2015 год.  ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество товарен автомобил марка „Скания“ с рег.№ СА 87 65 РК – С.С.Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 15.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, с влязла в сила присъда № 24/ 06.11.2015 г. по НОХД 182/2015г. по описа на ОС-Търговище, С.С.Х. е бил признат за виновен, че по непредпазливост е причинил смъртта на Л.К.К. чрез причиняване на ПТП след навлизане в насрещното движение. Отговорността на ответното дружество произтичала от сключения между него и виновния причинител на ПТП С.С.Х.  договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица 22114001798330, със срок на покритието 07.07.2014 г. – 06.07.2015 г., като застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи съобразно чл.429 ал.1 от КЗ. Ищцовата страна счита, че обезщетителният характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Или съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ е депозирала пред застрахователя претенция, към която е приложила документи, като е била образувана щета № 000-1000-01-16-7011, но и до приключване на съдебното дирене не е получила отговор на претенцията.  

В исковата молба са посочени подробно вредите, които продължава да търпи ищцата като **** на починалия Л.К. и същите са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. М.Ч. като **** на починалия, е изживяла огромен шок от вестта за смъртта му. Двамата са били много близки, като ищцата е присъствала на всички важни събития в живота на починалия. От своя страна Л.К. е бил много грижовен в., като се е грижел за нея (водил я на посещение при лекари, помагал  й при ежедневните задачи). Търпяла болки и страдание, конкретно изразяващи се в нестихваща горест по загиналия в.. При определяне размера на обезщетение, ищцовата страна е съобразила възрастта на загиналия към момента на инцидента – 32 год., съпътстващите неудобства и дискомфорт за М.Ч., установеното и дълго продължило постравматично стресово разстройство, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане.

В постъпилия писмен отговор от ответника, претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието, както и влязлата в сила присъда. Но позовавайки се на §.96 ал.3 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.), вр.с §.77 и създадения нов чл.493а в КЗ, счита, че над сумата от 5000 лв. иска  е недопустим и следователно производството следва да бъде изпратено по подсъдност в РС-Бургас. На второ място, претендираното обезщетение е завишено по размер и поради отдалечеността на събитието във времето. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви.

Депозираната допълнителната искова молба съдържа доводи за неоснователност на възраженията на ответната страна. Ограничението на §.96 ал.1 от ЗИДКЗ противоречи на чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, който предвижда ограничаване на обезщетяването на близките при смърт на пострадало лице до 1 000 000 евро за едно лице, която норма на основание чл.15 ал.2 от ЗНА следва да намери непосредствено приложение. От друга страна, така въведеното с §.96 ал.1 от ЗИДКЗ не се отнася за настоящия случай, защото няма ретроактивно действие. Затова и размерът на търсеното обезщетение е съобразен с практиката и законодателството. По отношение възражението за началния момент, от който се дължи лихва, се твърди, че лихвата за забава, дължима от виновния водач, не се урежда от КЗ и се начислява от датата на увреждането. След като произхода на вредата е деликт, а не договор, то не следва да се прилага късата погасителна давност съобразно чл.111, б.“б“ от ЗЗД.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Подробни доводи бяха развити в пледоарията.

В съдебно заседание ответната страна не изпрати процесуален представител, а такъв в нарочна молба заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета, макар с непосочен номер, като претенцията е с вх.№ 10973/ 03.08.2018г. (л.63 по т.д.№ 12789/18 г. по описа на Софийски градски съд). Исковата молба е постъпила в съда след липсата на произнасяне от застрахователя.

Събраните по делото доказателства обосновават извода на съда, че между ищцата е починалия й в. са съществували дълбоки емоционални връзки, поради което на М.Ч. следва да бъде призната материалноправната легитимация да търси и получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л.К..

Възраженията на ответната страна за недопустимост на иска над сумата от 5000 лв. са неоснователни. Създаденият нов текст на чл.493а от КЗ регламентира кръга от лицата, които имат право на обезвреда за неимуществени вреди при смърт на пострадало лице, като това са съпруг, лице с което починалия е живял на семейни начала, деца, родител, а по изключение друго лице извън изброените, ако е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания. §.96 от ЗИДКЗ е лимитирал размерът на обезщетението по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., при изброени условия. Тази разпоредба обаче, противоречи на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. по отношение застраховките „гражданска отговорност“, тъй като в чл.9 ал.1 се предвиждат минимални суми в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за  пострадал или 5 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. При това положение и на основание чл.15 ал.2 от ЗНА, следва съдът да приложи общностното право.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника и осъдения водач С.С.Х. по повод ЗЗГО полица № 22114001798330/ 07.07.2014 г. със срок на валидност 07.07.2014 – 06.07.2015 г. (непредставена).

Според съставения протокол за оглед на ПТП от 15.02.2015 г. на ОДМВР-Търговище (л.7-12) и констативен протокол за ПТП от същата дата, участници са били товарен автомобил м.“Скания“ с ДК № СА 87 65 РК с водач Сп.Х. и Л.К.К. с ЕГН ********** управлявал л.а.м. „Рено Меган“ с ДК № А 87 50 МВ. Последният е починал от травмите си на същата дата в МБАЛ Шумен, видно от съставения акт за смърт № 0194/ 16.02.2019г. (л.54). М.М.Ч. е б. на починалия (л.6).

Според показанията на свидетеля М.  К. – б. на починалия, отношенията между Л. и тяхната б. са били много близки, тъй като ищцата няма други внуци освен тях двамата. От малки, ищцата се е грижела за починалия, а майка им за свидетеля. Ищцата и съпругът й платили бала на Л. К., след като получил шофьорска книжка, също двамата му купили кола. През 2014 ищцата получила тумор в бъбрека и Л. намерил познати във ВМА – София, които я спасили. Ищцата преживяла смъртта на починалия много тежко и предвид смъртта на съпруга й през 2014 г., тотално рухнала. Наредила снимки на Л. навсякъде из дома си, говорела му и плачела. На свидетеля се родило детенце и той обикалял роднините, за да им помогне.

   

Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на автомобила с рег.№ СА 87 65 РК. Механизмът на настъпилото ПТП е бил установен в мотивите към влязлата в сила присъда № 24/ 06.11.2015г. (л.33-38), с които съдът следва да се съобрази и се позовава изцяло. Установено е било, че автомобила управляван от Сп.Х. е навлязъл в насрещното платно за движение и е предизвикал челен сблъсък с управлявания от Л.К. лек автомобил. Вследствие на това, последният е излетял от пътя е и спрял своето движение в нива. Л.К. е получил съчетана травма – на глава, шия, гръден кош и крайници и вследствие травматичен шок починал на 15.02.2015 г. в 12.35 ч. в МБАЛ – Шумен. Налице не е било съпричиняване от страна на починалия.

В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищцата е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и дискомфорт след смъртта на нейния в. Л.К., за причиняването на което вина има С.Х.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил смъртта му, а с това и неимуществени вреди на ищцата като негова близка, като съдът приема, че са  налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Извършеното противоправно действие е довело в крайна сметка до причиняване на ищцата на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с рег.№ СА 87 65 РК,  управляван от С.Х..

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да го уважи, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяното произшествие, М.Ч. за дълъг период от време ще изпитва душевни болки, както и траен дискомфорт. От показанията на разпитания свидетел се установи, че пострадалият е живял през значителна част от младежките си години в едно домакинство със своята б., като след възмъжаването си е полагал грижи за нея и починалия си дядо.

Претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на преживяното,  съдът преценява че отговарят на сумата от 30 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, беше взето предвид от съда.

Или иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ се явява основателен до размера на 30 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 90 000 лв. – за разликата от 60 000 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното изплащане. Задължението за обезщетение на вреди, причинени от непозволено увреждане е изискуемо от деня на увреждането и съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава от този ден и без покана. Възражението на ответната страна за погасяване на претенцията за лихви поради изтекла давност, е основателно. Според чл.111 б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Исковата претенция е заведена на 02.10.2018 г., а лихвите са дължими за период от 3 години назад или за периода от 15.02.2015 г. до 02.10.2015г. лихви не се дължат.

Предвид тези изводи, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „Застрахователна компания Лев инс“ АД следва да заплати в полза на М.Ч. съобразно уважената част от иска направените по делото разноски в размер на 1430 лв. за адвокатско възнаграждение, дължим на основание чл.38 ал.2, вр.чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доказателства за направени от ответната страна разноски не бяха приложени.   

Ответната страна следва да заплати и държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1200 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51 Д, представлявано заедно от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Димитров – изпълнителни директори, с пълномощник адв.Станислава Райчева да заплати в полза на М.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к. „В.“ , вх.*, ет.*, чрез пълномощник адв. Николай Ганев от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 2, ап.4, сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на нейния в. Л. К., починал на 15.02.2015 г. вследствие получени телесни повреди от настъпило на 15.02.2015 год.  ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – С.С.Х., с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 02.10.2015 г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 90 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51 Д, представлявано заедно от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Димитров – изпълнителни директори, с пълномощник адв.Станислава Райчева да заплати в полза на М.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к. „В.“ , вх.*, ет.*, чрез пълномощник адв. Николай Ганев от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 2, ап.4, сумата от 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51 Д, представлявано заедно от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Димитров – изпълнителни директори, с пълномощник адв.Станислава Райчева да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв. дължима такса върху уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: