№ 65250
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110100715 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Е“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Б. Д. за следните суми: 916,23
лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 02.01.2024 г., до окончателното плащане, и 190,29
лева – законна лихва за забава за плащане на дължими се суми за периода от
14.03.2022 г. до 01.01.2024 г. – задължения по Договор за потребителски
паричен кредит, сключен между длъжника и „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на заявителя с
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2021 г., който се твърди,
че е платен на длъжника.
При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите
(ГПР) настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се
занимае с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за
кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са
напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в
приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива
2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е
изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран
в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр
1
представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да
получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в
посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита
(нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер
винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в
знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са
част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора
за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от
решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови
икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за
защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията,
дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14
Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика.
Следователно с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се
очаква да е правно информиран, е въпрос, повдигнат от заявителя, без
всякаква релевантност за делото и същият постига само, единствено и
едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява подобни
аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и
оправдаващ по този начин лош търговски имидж, а не желание за влизане в
отношения на доверие, от една страна, а от друга – да се губи времето на съда
с това да пише едни и същи мотиви за прилагане на отдавна постулирани
принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само
онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към процесния договор, горепосочените принципи
означават следното:
2
По делото е представен договор за кредит (на лист 9), при който
„стойността на кредита“ е 2000 лева, като от тази сума първоначалния
кредитор си е удържал „такса за разглеждане на кредит“ в размер на 60 лева, а
след това е начислил и премия за застраховка в размер на 292,93 лева, като е
посочил, че „размерът на кредита“ (понятие, което би следвало да се тълкува
със смисъл, който по принцип законът дава на „общ размер на кредита“
съгласно § 1, т. 3 ЗПКр, но не отговаря на него по изложените по-долу
съображения) е 2352,93 лева и върху него се начислява лихвата по кредита. За
връщането на тази сума с уговорения лихвен процент от 9,49 % годишно
следва да се платят 60 месечни вноски (с последен падеж 14.01.2023 г.) по
49,49 лева, или 2696,40 лева. В погасителния план е посочено, че след
изплащане на първата вноска остава непогасена главница в размер на 2318,95
лева (на лист 16 от делото), т.е. олихвяването е върху сумата от 2352,93 лева.
Доколкото на заявителя е била дадена възможност, в изпълнение на
задълженията на съда съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т.
1 Определение от 06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш и т. 50 – 53 от
Определение от 26.11.2020 г. по дело C-807/19 Банка ДСК и Фронтекс
интернешънъл, да уточни какво точно е било застраховано с допълнителната
застраховка – дали изплащането на кредита, или някакви интереси на
длъжника като кредитополучател, а в уточнителната си молба с вх. №
75079/06.03.2024 г. заявителят не е посочил какъв точно е предметът на
застраховката, съдът приема от наличните по делото документи (на лист 18 –
19), че застрахованият риск е неизплащане на кредита, поради което става
въпрос за застраховка на риск на кредитора, а не на кредитополучателя.
Действително, възможно и допустимо е потребител да се съгласи да
включи в договора за кредит застраховка, премията по която да бъде платена
от кредитодателя. В този случай обаче съгласно императивните правила на §
1, т. 1 ЗПКр сумата на застрахователните премии по застраховка, която
обезпечава риска от неплащане на кредита, т.е. риска на кредитодателя, тази
застраховка следва да е част от разходите по кредита и не може да се смята за
част от усвоената сума по договора. В случая е направено точно обратното –
застраховките са включени в „главницата“, т.е. общия размер на кредита,
онова, с което потребителят уж се облагодетелства, а не в онова, което
потребителят плаща и е в негова тежест – разходите по кредита. В случая
дори да се приеме, че застраховката е доброволно сключена и поради това не
е от значение за отпускане на кредита при посочените в договора условия (§
1, т. 1 ЗПКр накрая), то тя не следва да се включва в „общия размер“ на
кредита по § 1, т. 3 ЗПКр, тъй като не обезпечава потребителя, а риска на
заявителя.
Следователно застрахователната премия не може да се включва в
„общия размер на кредита“ и ГПР да се определя спрямо нея. Не може да се
включва в общия размер на кредита и таксата за усвояването му от 60 лева,
която, от една страна не се и дължи, доколкото чл. 10а, ал. 2 ЗПКр забранява
такси за усвояване на кредит, а от друга – не следва да се включва в
полученото от потребителя (описано в договора за кредит като „общ размер
на кредита“) за целите на изчисляване на ГПР, а следва да се включи като
3
разход.
Следователно целият договор за кредит е нищожен, тъй като в
разходите, формиращи ГПР, не са включени два задължителни компонента,
от което следва, че длъжникът е дължал на първоначалния кредитор само
главницата по договора, или 2000 лева.
В уточнителната си молба с вх. № 75079/06.03.2024 г. заявителят е
уточнил, че е направено плащане от длъжника за 916,23 лева, като са платени
всички задължения по погасителен план до 13.03.2022 г. Съгласно
погасителния план на лист 16 от делото става въпрос за 39 вноски по 49,49
лева, или общо 1930,11 лева. Следователно неплатената част от задължението
възлиза на точно 69,89 лева главница, за които следва да се издаде заповед,
като се отхвърли претенцията за всички останали вземания, доколкото
заявителят не е изпълнил задължението си до конкретизира техния размер
(неизпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК по отношение на претенцията за
лихва за забава) и за настоящия съдебен състав е невъзможно да направи
изчисления без специални знания.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 69,89 лева, или 6,32 % от общо претендираните
1106,52 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 6,32 % от 25 лева, т.е.
0,16 лева, и адвокатско възнаграждение – 6,32 % от 400 лева, или 25,28 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
921/02.01.2024 г. В ЧАСТТА, с която „Е“ ЕООД, с ЕИК: ........, с адрес на
управление: С, иска осъждане на В, с ЕГН: ********** с адрес: С, да плати
суми в размер на разлика над 69,89 лева до пълния предявен размер от
916,23 лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 02.01.2024 г., до окончателното плащане,
и 190,29 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими се суми за
периода от 14.03.2022 г. до 01.01.2024 г. – задължения по Договор за
потребителски паричен кредит, сключен между длъжника и „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на
заявителя с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2021 г.,
който се твърди, че е платен на длъжника.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Е“
ЕООД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като
ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила,
внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции в
размер на 22,13 лева ще бъде приспадната.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
4
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5