ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 09.04.2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията адм.дело №394/2019 г.     

                                                                                                     

По жалбата на Р.Д.Р. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-608/14.03.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Хасково, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

В жалбата е направено особено искане на основание чл.166 от АПК да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед, допуснато по закон.

В искането са цитирани разпоредбите на чл.107, ал.2 и ал.3 от ЗАвтП, и чл.166, ал.4 и ал.2 от АПК, като се твърди, че анализът на текста на изречение първо от нормата на чл.166, ал.2 от АПК предпоставял обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, било да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Сочи се, че евентуалното неоснователно лишаване от възможността (оспорващият) да ползва автомобила си за срок от шест месеца, логично щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и с нея е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от закона  – „спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил „Ауди“ с рег.№Х 4773 КН. Според изложеното в заповедта, лекият автомобил е собственост на Р.Д.Р. и С. Д. Р..  

Съгласно чл.107, ал.3 от ЗАвтП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената със заповедта административна мярка, т.е. законът допуска предварително изпълнение на обжалвания административен акт.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя Р.Д.Р..

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.  

В настоящия случай особеното искане за спиране не е мотивирано, тъй като изложените от жалбоподателя твърдения за „евентуално“ и „логично“ понасяне на значителни и труднопоправими вреди са бланкетни и неконкретизирани.      

Предвид наличните по делото доказателства, искането е неоснователно.

Извод за наличието на вреди от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК не може да се обоснове, тъй като липсват както конкретни твърдения, така и доказателства за тяхното настъпване, произход, вид и размер. От съдържанието на наложената с процесната заповед ПАМ, а именно да се спре от движение един автомобил, не може да се установи, че с предварителното изпълнение на разпореденото ще бъдат засегнати интересите на оспорващия по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес. Неблагоприятните последици, които биха възникнали за жалбоподателя, изразяващи се в невъзможността същият да ползва автомобила си през това време, представляват естествените и обичайни последици, свързани с характера на издадения административен акт, а не са някакви извънредни значителни или труднопоправими вреди, свързани с предварителното му изпълнение. 

В конкретния случай не се доказва възможността от предварителното изпълнение на заповедта да настъпят за жалбоподателя вреди, които да се характеризират като значителни, или като труднопоправими, поради което направеното искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде оставено без уважение.  

            Предвид изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва:

жалбоподател – Р.Д.Р.;

ответник – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Хасково.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в негова доказателствена тежест е да установи изложените в жалбата твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.05.2019 г. от 10.00 часа.

Определението в тази част не подлежи на  обжалване.

   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Д.Р. *** за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-608/14.03.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от определението да се изпрати на страните.

 

                                                                                         СЪДИЯ: