О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Добрич, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, петнадесети
състав, наказателна колегия, в закрито заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Мариана Момчева
разгледа
докладваното от съдията ч.н.д. № 1133 по описа на Добричкия районен съд за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство по ч.н.д. № 1133/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Добрич е образувано по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК по жалба от С.И.И. ЕГН ********** против
постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от 04.09.2018г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 831/2016г. по описа на Първо
РУ на МВР – гр. Добрич образувано срещу Б.С.А. ЕГН ********** за престъпление
по чл. 206 ал. 3 предложение второ във вр. с чл. 206
ал. 1 от НК.
Жалбата, като депозирана в срока по
чл. 243 ал. 3 от НПК, от лице разполагащо с активна процесуална легитимация, е
допустима.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна, предвид следното:
Наказателното производство
е образувано на 20.12.2016г.
срещу „Неизвестен извършител” за това, че през месец юли 2016г.
в гр. Д. противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел /200 кв/м рамково скеле/, собственост на С.И.И.
*** – престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.
На 04.07.2017г. на Б.С.А. ЕГН
********** е предявено обвинение за това, че през месец юли 2016г. в гр. Д.,
при условията на опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ,
която владеел – 200 кв/м рамково скеле, състоящо се
от 56 бр. рамки, 101 бр. хоризонтални, 47 вертикални, 47 бр. пътеки, 22 бр.
пети на стойност 2 987.00 лева, собственост на С. И.И.
*** – престъпление по чл. 206 ал. 3 предложение второ във вр.
с чл. 206 ал. 1 от НК.
В подадена на 29.08.2016г. до Районна прокуратура – гр. Добрич жалба от С.И.И. срещу Б.С.А. се съдържат следните твърдения:
На 01.07.2016г. И. отдал под наем на А. притежавано собствено 200 кв/м рамково скеле за срок от 20 дни срещу сумата от 450
лева. При договарянето обвиняемият А. представил копие на личната си карта –
личната карта била копирана във формат А4, като свидетелят И. бил вписал
съставните части на скелето. Вещта се намирала в гараж в гр. Д., от където
обвиняемият А. натоварил скелето с помощта на наети от него лица – свидетелите Й.А.А. от гр. В. /шофьор на ***/ и В.Т.Б. от село О., област В..
Поради липсата на достатъчно място в микробуса останалите елементи от „14”
крака били натоварени на следващия ден от същия шофьор, със същия микробус.
Като свидетели на случилото се И. сочи лицата – Г.Д.Г., Х.Т.В. и Е.К.К..
След изтичане на уговорения срок от двадесет дни обвиняемият А. казал на
свидетеля И., да не се притеснява и, че ще му върне скелето, а впоследствие
заявил, че няма да го върне.
И. сочи, че скелето струва 5 000 лева. Сочи също така, че помолил
обвиняемия А., ако е продал скелето да му го плати, а обвиняемият А. заявил, че
няма да го плаща или връща.
Свидетелят И. представил и ксерокопие на личната карта на обвиняемия А. към
депозираната жалба до Районна прокуратура – гр. Добрич. Ксерокопието на личната
карта съдържало опис на скелето и подпис на обвиняемия А., че го е получил
срещу 450 лева.
Жалбоподателят представил и стокова разписка № 000362 от 26.04.2015г. с
вписан изпълнител „Технопод” ООД – П., ул. „***” МОЛ
– Д.Ч. ЕИК *** и получател Н.С.Д. от гр. Д. ул. „***, с опис на стоката и
вписан следния текст: „метално фасадно скеле – употребявано, метални рамки /н/
бр. 36+25=61бр., метални тръби дълги /дягонали/ бр.
36+22=58бр., метални тръби къси /хоризонтали/ бр. 72+48=120бр., метални талпи
/пътеки/ 180/50 бр. 30+22=52бр., метални пети бр. 17 – 17бр.
От показанията на разпитаните свидетели – Г.Д.Г. и Е.К.К.
се установява, че същите са присъствали на уговорките межди свидетеля И. и
обвиняемия А., относно обстоятелството, че скелето се отдава под наем за срок
от двадесет дни. Посочените свидетели помогнали при товаренето на скелето, а и
забелязали, че обвиняемият А. изписал върху листа с направено копие от личната
си карта частите от скелето, които получава, както и заявил, че ще доплати при
евентуална забава.
От показанията на свидетеля Х.В. се установява, че същият е чул само
обаждане по телефона на свидетеля С.И., при което някой му бил поискал скелето
под наем. Видял три лица да пристигат в гр. Добрич с микробус „Ивеко”, като едно от лицата му се представило като Б. А..
Свидетелят В. останал в сладкарница „***”, а лицата от микробуса и свидетелите С.И.,
Г.Г. и Е.К. отишли някъде. След известно време последните
трима се върнали, като свидетелят И. му казал, че е дал скелето под наем на Б. А.
за 400 или 450 лева, като бил описал частите на скелето, които е дал.
От показанията на свидетеля Й.А.А. се установява,
че притежава ***, но не си спомня на 01.07.2016г. бил ли е в гр. Д., присъствал
ли е на разговори за отдаване под наем на скеле, а на въпрос товарил ли е скеле
отказал да отговори, поради притеснение, че ще уличи себе си в извършване на престъпление.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно оценъчна
експертиза по повод представения към жалбата от свидетеля И. документ, описващ
частите на скелето така описаната вещ – 200 кв/м
рамково скеле, състоящо се от следните части – 56 бр. рамки, 101 бр.
хоризонтални, 47 бр. вертикални, 47 бр. пътеки и 22 бр. пети възлиза на
стойност от 2 987 лева, като цената на 200 кв/м скеле
/без пътеки/ е 2 000 лева, а на 47 пътеки – 987 лева.
От обясненията на обвиняемия Б. А. е видно, че същият прави възражение
срещу предявеното му обвинение, поради това, че уговорката му със свидетеля И.
била за закупуване на скелето, а не за отдаването му под наем, като били
постигнали уговорка цената да бъде 1 000 лева за 200 кв
рамково скеле. Според обвиняемия скелето не било в добро състояние – имало
криви рамки и ръжда. При товаренето на скелето присъствал само свидетелят И. и
още едно друго лице, като обвиняемият А. поискал от свидетеля И. документ за
плащането, но такъв не му бил предоставен, а му било поискано да представи
копие от личната си карта, каквото той представил.
Натоварена била само половината част от скелето, тъй като не се събрало
цялото, като се разбрали останалата част да се натовари в следващите дни. На обвиняемия
било предявено копието от личната му карта, като същият заявил, че е вписал
собственоръчно само текста под копието на личната си карта – „Предадох сумата
от 450 лева на С.И. за 200 кв скеле /рамково/ и е
положил подписа си до този текст, изписвайки в средата между двете снимки
„Вярно с оригинала”.
За изписания в горния край на листа текст с опис на частите на скелето,
обвиняемият А. заявил, че не е писан в негово присъствие, частите не отговарят
на тези, които е получил, текста е дописан, за да бъде злепоставен. Както се
били уговорили със свидетеля И., след няколко дни отново се срещнали в гр.
Добрич, като обвиняемият А. бил отново с автомобила си „Мерцедес”, като с него
били и свидетелите Х.Н.М., с която живеел на съпружески начала и друг познат –
свидетеля Ю.А.Д., в чието присъствие
обвиняемият А. бил предал на свидетеля И. останалата част от уговорената
сума от 550 лева. Този факт потвърждават и свидетелите М. и Д., разпитани пред
съдия по реда на чл. 223 от НПК.
От показанията на свидетеля Н.С.Д. се установява, че през 2015г. заедно със
свидетеля Г.Г. са били изпратени от свидетеля С.И. до
гр. П. за закупуване на скеле, като били платили сумата от 2 200 лева по
спомен. След около година ходили и до гр. С., където купили друго подобно
скеле, но не знаел какви документи са съставяни.
От проведените разпити по делегация на Д.А.Ч. от гр. П., управител на „Технопод” ООД – П., ул. „***”, ЕИК *** и А.К.Ч. – работник
в същата фирма се установява, че вписаното метално скеле /употребявано/ в
представената им стокова разписка № 000362/26.04.2015г. с отразени видове
елементи по брой е било отдадено от тях за ползване на лицето Н.Д., съгласно
устна уговорка в последствие да бъде заплатено, но това не било сторено и до
настоящия момент. Свидетелите сочат, че в стоковата разписка има дописване на
отделните бройки със знак плюс, което дописване не е извършено от тях. От
показанията обаче на свидетеля И. се установява, че той е извършил това
дописване за своя отчетност, поради това, че бил закупил от гр. С. други подобни
детайли, за които нямал документи.
При извършена очна ставка между свидетелите Г.Г.
и обвиняемия А., свидетелят Г. заявил, че не е присъствал и не е чул какви са
били уговорките относно скелето между И. и А., а само е участвал при
товаренето, в противовес на първоначално дадените му показания, че е свидетел
на уговорката, че вещта се отдава под наем. Свидетелят Г. видял, че обвиняемият
А. е написал върху копие на личната си карта „Вярно с оригинала” и сумата,
която предава, като тогава били само двамата. Свидетелят Г. предал този
документ на свидетеля И. и не видял последния да пише нещо върху него. В негово
присъствие бил изписан само текста в долната част, а относно текста в горната
част не могъл да каже кога и от кого е писан.
При извършена очна ставка между свидетеля Х.В. и обвиняемия А., и свидетеля
В., както свидетеля Г. заявил, че не е присъствал и не е чул какви са били
уговорките относно скелето между свидетеля И. и обвиняемия А., а относно същите
бил разбрал по – късно от свидетеля И.. Свидетелят В. не бил присъствал на
товарене и предаване на скелето, както и при съставяне на документи.
При извършена очна ставка между свидетеля Е.К. и обвиняемия А., свидетеля К.
посочил, че първоначалната уговорка била по телефона между С.И. и обвиняемия А.,
като той бил слушал разговора на високоговорител. Свидетелят К. е заявил, че
товаренето е станало на два пъти, като той не бил участвал, първият път не бил
слизал от буса, а втория път бил останал в
заведението „***”, като не могъл да посочи кои лица са били там. Така също
свидетелят К. не бил присъствал при съставяне на документи и от С.И. разбрал,
че са му дадени първия път 300 лева, а втория път още за втората част, но не
знаел колко.
При извършена очна ставка между свидетеля С.И. и обвиняемия А., свидетеля И.
сочи, че пред гаража, в който се е намирало скелето допълнително са уговорили
детайлите по сделката, като свидетелят Г. бил присъствал на тези уговорки.
Изложеното е в противовес с показанията на свидетеля Г., който заявява, че не е
чул нищо.
При извършена очна ставка между свидетеля И. и свидетеля Г., последният
дава нови противоречиви показания, че не той е присъствал при съставяне на
документа и изписване на текстовете върху копието на личната карта на
обвиняемия А., а свидетеля И., като заявява, че в предходни разпити се бил объркал,
но потвърждава, че за уговорките е разбрал от свидетеля И., че скелето се
отдава под наем.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно – почеркова експертиза относно изследваните текст и подписи в
документа, представен от свидетеля С.И. към жалбата до Районна прокуратура,
ръкописният текст в горната част, отразен на лист копие на лична карта /в дясно
горе над снимката/ е изпълнен от лицето С.И.И.. Ръкописният
текст в средата и долу под втората снимка е изпълнен от обвиняемия Б.С.А..
Подписът, намиращ се в горната част, в дясно горе над снимката на документа е
положен от свидетеля И., а подписът, намиращ се в средата и долу на изследвания
документ е положен от обвиняемия А.. Според вещото лице двата текста и
подписите са изпълнени с една и съща химикална паста,
но не може да се отговори кога точно във времето са изписани текстовете и
полагани подписите.
С
оглед изложеното, от обективна и субективна страна деянието не осъществява
признаците на състав на престъпление по чл. 206 от НК.
Законосъобразен
е изводът на представителя на държавното обвинение за недоказаност на
предявеното обвинение по отношение на Б. А. за извършено престъпление по чл.
206 ал. 3 предложение второ във вр. с чл. 206 ал. 1
от НК, поради съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели, касателно същността и вида на сделката, с оглед преценка
между страните съществува договореност за продажба или за отдаване под наем на
вещта, срещу каква цена и платена ли е същата.
Не
без значение за този извод са показанията на свидетелите Д.А.Ч. управител на „Технопод” ООД и А.К.Ч., според които са отдали скелето за
ползване, като още не им е платено, както и, че в стоковата разписка е
извършено дописване.
Извършено
е дописване от страна на свидетеля И. и върху копието на личната карта на
обвиняемия А.. Поради това се констатира разминаване на броя на детайлите на
скелето, вписани в стоковата разписка, с вписаните в копието на личната карта.
Изложеното води до необоснованост на изготвената оценъчна експертиза, изготвена
въз основа на посочените дописани документи.
При
престъплението по чл. 206 от НК е необходимо да се докаже, че деецът упражнява
фактическа власт върху чужда движима вещ, на правно основание. За е налице
обсебване обаче, е необходимо също от обективна страна деецът да е осъществил
някоя от формите на изпълнителното деяние – фактическо или юридическо
разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Т.е. за да е
осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е доказана присвоителната дейност на обвиняемия по отношение вече
намиращия се у него предмет на престъплението. Сам по себе си отказът на дееца
да върне вещта след поискването й от собственика, не може да бъде третиран
дефинитивно като акт на имуществено разпореждане с нея, всякога сочещ на присвоителна дейност. Затова следва внимателно да се
прецени същността на правното основание, водещо до установяването на
фактическата власт на дееца върху конкретния предмет, за да се прецени налице
ли е противозаконно разпореждане с него. За да е налице интелектуалният момент
на прекия умисъл, е необходимо освен съзнанието на дееца, че предметът е чужда
движима вещ, че я владее или пази на правно основание, и че му е позволено да
извършва определени действия с нея, той следва да предвижда, че в резултат на
разпореждането вещта окончателно ще премине в полза на самия него или на
другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените му правомощия, съобразно
конкретното правно основание /Решение № 139/22.03.2010г. на ВКС по н.д. №
67/2010г., III
н.о., НК/.
В
заключение е налице граждански спор относно обстоятелството каква точно вещ
свидетелят И. е предал на обвиняемия А. и на какво правно основание – отдаване
под наем или продажба, поради това, че във втория случай се извършва
прехвърляне на собственост, а собствена вещ не може да бъде обсебена, освен в
предвидените от закона изключения по смисъла на чл. 206 ал. 2 от НК, ако вещта
е обременена със залог и деецът се разпореди неправомерно, без да запази
правата на заложния кредитор или ако заложи чужда вещ, каквито хипотези не са
налице в настоящия казус.
Факт е, че има гражданско правни
отношения които следва да
намерят своето разрешение. В тези
случаи на гражданите е предоставена
възможност да защитят правата
си в най-пълна степен пред гражданския
съд, където същите разполагат със средствата на Гражданския процесуален кодекс и относимата материална уредба.
В този смисъл правилно ДРП е приела, че отношенията между
страните са от гражданско правен характер.
По
изложените съображения, съдът намира жалбата
за неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 243 ал. 5 т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление на Районна
прокуратура – гр. Добрич от 04.09.2018г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 831/2016г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич
образувано срещу Б.С.А. ЕГН ********** за престъпление по чл. 206 ал. 3
предложение второ във вр. с чл. 206 ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване или
протест пред Добричкия окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
Председател: /Мариана Момчева/