Р Е Ш Е Н И Е № 72
Гр. Разград, 06 юни 2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесети май две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря
Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 75
по описа за 2023 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 79,
ал. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
Образувано е по жалба на Е. Н. И. от с. Я., обл. Р.,
подадена чрез упълномощения от нея адвокат Д. М., против Заповед №
23001962/20.03.2023г. на директора на
ОДМВР-Разград, с която на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД ѝ е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “временна забрана за
напускане на страната“.
В жалбата се твърди, че тази заповед е незаконосъобразна,
като издадена при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалния
закон и преследваната от него цел. Развиват се доводи, че към датата на
постановяване на ПАМ изпълнението на присъдата е отложено за срок от два
месеца, считано от 16.03.2023 г. с Постановление на районния прокурор на
Районна прокуратура - Разград и Е. И. не изтърпява наказание лишаване от
свобода, както изисква разпоредбата на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД. Наред с това се
сочи, че има висящо дело пред Апелативен съд- Варна за възобновяване на
приключилото наказателно производство по реда и при условията на чл. 424, ал. 1
във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и преди да се наложи забрана за напускане
на страната е следвало да се изчака изхода на това дело. С оглед на тези
съображения се иска от съда да отмени оспорената заповед, ведно с произтичащите
от това законни последици.
Ответникът по делото, чрез
своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана
и моли съда да я отхвърли. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и
правни съображения:
Между страните няма спор по фактите. Те сочат, че с
Присъда № 40/ 14.07.2022 г., постановена
по НОХД № 648/2021 г. по описа на Районен съд- Разград, потвърдена с Решение №
15/31.01.2023 г. по ВНОХД №293/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, на Е.
Н. И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 31.01.2023
г. С оглед на това е подадено Предложение от прокурор в Районна прокуратура-
Разград до директора на ОДМВР –Разград с вх. № Р-57/ 23 от 16.03.2023 г. на
основание чл. 145, ал 1, т. 5 и 6 от ЗСВ, с което предлага на лицето да бъде
наложена ПАМ "забрана за напускане пределите на Република България" на
основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД с цел недопускане на отклоняване на лицето от
изтърпяване на наложеното наказание.
При тези факти е издадена Заповед № 23001962/20.03.2023г.
на директора на ОДМВР-Разград, която е
предмет на съдебен контрол.
Съдът намира, че оспореният
акт е валиден, като постановен в писмена
форма от надлежно оправомощен орган, в кръга на неговата териториална и
материална компетентност. В чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД е посочено, че принудителните
административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на
вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват
правомощията по този раздел. Видно от приложената Заповед №8121з-336/
12.04.2016 г. министърът на вътрешните работи е упълномощил директорите на
ОДМВР да издават ЗППАМ по чл. 75, ат. 3 от ЗБЛД, поради което съдът приема, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган –директора на ОДМВР- Разград.
Заповедта отговаря на
изискванията за форма и съдържание, като в нея достатъчно ясно и конкретно са
посочени фактическите и правни основания за налагане на ПАМ.
В
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за
отмяна. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл.
79, ал. 2 от ЗБЛД изрично е посочено, че в това производство не се прилагат
разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК.
Според чл. 78а от ЗБЛД, органът, издал акта, от който
произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка,
изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи
или отмени и той след получаването му прилага или отменя съответната
ПАМ. В случая са изпълнени тези законови изисквания и регламентираната там
процедура е спазена.
ЗППАМ е издадена в съответствие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Съгласно приложената разпоредба на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД,
не се разрешава напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода
до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от
Наказателния кодекс.
Следователно единственото достатъчно и необходимо условие
за да се наложи предвидената там ПАМ е лицето да е осъдено с влязла в сила
присъда и да му е наложено наказание лишаване от свобода, което ще следва да
изтърпи ефективно. Между страните не се спори, че жалбоподателката е осъдена с
влязла в сила присъда, като ѝ е наложено наказание лишаване от свобода,
чието изпълнение не е отложено по реда и при условията на чл. 66 от НК. Не е
проведена и процедура за предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК. С оглед на
това съдът приема, че са били налице предвидените от закона предпоставки за
издаване на процесната заповед. В този случай административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, поради което при установено осъждане на
лицето с наложено наказание лишаване от свобода, което следва да изтърпи
ефективно, е длъжен да приложи и предвидената от закона ПАМ.
Без значение е обстоятелството, че с постановление на
прокурор от Районна прокуратура – Разград е отложено изпълнението на наложеното
наказание на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 , пр. 1 от НПК. Нормата на чл. 75,
т. 3 от ЗБЛД е императивна и посочените там изключения са лимитивно изброени,
поради което е недопустимо разширително тълкуване. Разпоредбата на чл. 415, ал.
1, т. 1 от НПК не е сред тях и случаите, при които е отложено изпълнението на
наказанието на това основание, не съставляват пречка да се приложи предвидената
ПАМ.
Неотносимо към спора е и обстоятелството, че пред
Апелативен съд- Варна има висящо дело за възобновяване на приключилото
наказателно производство по реда и при условията на чл. 424, ал. 1 във вр. с
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Съгласно правилото на чл. 142 , ал. 1 от АПК законосъобразността
на ЗППАМ се преценява към момента на нейното издаване. По делото е безспорно
установено, че към 20.03.2023 г. Е. И. е осъдена с влязла в сила присъда, като ѝ
е наложено наказание лишаване от свобода, което следва да изтърпи ефективно. Следователно към тази дата са били налице
предвидените от закона фактически и правни основания, поради което оспорената
заповед е законосъобразна и съответна както на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, така и на чл.
22 от ЗАНН.
Спазена е и целта на закона. ПАМ има превантивна и
охранителна функция. Тя се налага с цел да се осигури своевременно и
безпрепятствено изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по НК,
като нейното действие е ограничено във времето до изтърпяването на наложеното с
влязлата в сила присъда наказание лишаване от свобода.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения
съдът намира, че предявената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните от него деловодни
разноски- дължимо юрисконсултско възнаграждение. То е своевременно предявено и доказано в размер на
100лв., определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Н. И. от с. Я., обл. Р., подадена чрез упълномощения от нея
адвокат Д. М., против Заповед № 23001962/20.03.2023г. на директора на ОДМВР-Разград, с която на основание чл. 75,
т. 3 от ЗБЛД ѝ е наложена принудителна административна мярка “временна
забрана за напускане на страната“.
ОСЪЖДА Е. Н. И. от с. Я., обл. Р. да заплати на ОДМВР- Разград сумата от 100 (сто)
лева- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/