Решение по дело №6179/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2547
Дата: 8 юли 2025 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20251110206179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2547
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110206179 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на РОСИЦА СТОЯНОВА Г.А с
ЕГН********** в качеството на управителка на „М.“ с ЕИК****************със
седалище и адрес на управление в гр. ************************* на етаж*************,
по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представлявана от адвокат В. Г. Б. от Софийската адвокатска колегия, срещу електронен
фиш серия К №8314901, издаден на 01. XI. 2023 година от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ129009938 със седалище и адрес на управление
в гр. София на ул. “Екзарх Антим I” №5, представлявана от директора .
Процесуалният представител на жалбоподателката оспорва процесния електронен
фиш. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение
на процесуалните правила и материалния закон. Електронния фиш се смятал за влязло в
сила наказателно постановление и като такъв следвало да отговаря на същите изисквания.
Във фиша обаче не е бил посочен начинът на обжалването му. Не било посочено кое е
лицето, управлявало моторното превозно средство към момента на извършване на
нарушението. Не била посочена и датата на издаването на фиша, нито техническото
средство, чрез което е установено нарушението. Не били посочени и издателят на фиша,
нито били представени доказателства за компетентността му. Във фиша била неправилно
1
посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Нямало доказателства, че движението на посоченото място се
регулира с пътен знак.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.
Жалбоподателката не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Процесуалната представителка на въззиваемата страна, главен юрисконсулт С. Г. М.,
оспорва жалбата с нарочно становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И В
ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издаден
процесният електронен фиш:
Лек автомобил марка „В.“ модел „************“ с регистрационен №********** ске
ползва от „М.“ с ЕИК****************, представлявано от жалбоподателката. За горното
явства документ за първоначална регистрация на превозното средство, представен по
делото. В документа дружеството е посочено и като ползвател на превозното средство в т. 2
раздел „Собственици на превозното средство“. В същия раздел са посочени и още едно
юридическо и едно физическо лице, но те не са означени като ползватели, а съответно като
„собственик/притежател СР“ и „подал/получ СР“, затова съдът не ги обсъжда.
56
На 31. Х. 2023 година в 23 часа описаният лек автомобил се движи на територията
на Столична община в населеното място – гр. София, по Околовръстния път до №110 с
посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“. В посочения пътен
участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от
категория „В“ към процесната дата е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата – 80.00 км/ч, въведена с пътен знак „В26“. Поставянето на знака се
установява от приложеното по делото писмо на Дирекция „Управление и анализ на
трафика“ на Столична община, постъпило в съда на 16. V. 2025 година, както и от
чертежите и схемите към него. Въпреки ограничението автомобилът се движи със скорост от
97.00 км/ч – 17.00 км/ч над допустимата, видно от представената по делото снимка към
електронния фиш.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол
„CORDON M2” №MD1197, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща техническа проверка на 14. III. 2023 година в отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото
Протокол №022-СГ-ИСИС. При проверката е установено, че техническото средство
съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на
2
Околовръстния път на гр. София до №110, видно от представен по делото Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, и работела в стационарен
режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
справка за собствеността на управлявания от жалбоподателя автомобил;
заповед №8121з-931, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 30. VIII. 2016 година;
протокол №022–СГ–ИСИС от 14. III. 2023 година на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология;
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
Български институт по метрология;
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
регистрационен №4332р-73688 от 01. XI. 2023 година;
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш;
ежедневна форма на отчет от 31. Х. 2023 година;
сертификат за успешно завършен курс на обучение №CORDON - M2;
справка за нарушител/водач;
електронен фиш серия К №****************/2023 година на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ;
писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ на Столична община,
постъпило в съда на 16. V. 2025 година, както и от чертежите и схемите към него,
както и
веществените доказателствени средства:
снимка към електронен фиш;
снимка на разположението на уреда.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът
кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
3
2. По издаването на процесния електронен фиш:
Във връзка с констатираното нарушение Столичната дирекция на вътрешните работи
издава обжалвания електронен фиш за налагане на глоба серия К №8314901/2023 година, с
който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 182,
ал. 1, т. 2 от същия закон налага на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата във връзка с първата алинея на същата разпоредба.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
най-рано на 13. III. 2025 година, а жалбата е подадена в съда по електронен път на 27. III.
2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
По редовността на издадения електронен фиш от външна страна:
Съгласно Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд на Република България на 26. II. 2014 година по
тълкувателно дело №1 за 2013 година, легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“
се съдържа в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения
и наказания, възпроизведена и в §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към акт за
установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 на Закона за движението по
пътищата), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Оттук следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
актовете за установяване на административни нарушения и на наказателни постановления,
сравнително подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и
наказания, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4,
изречение II от Закона за движението по пътищата реквизити.
Предвид горното не са основателни възраженията на жалбоподателя за липса на
реквизити в обжалвания електронен фиш поради непосочване на дата на издаване, начин на
4
обжалване и т. н. Последните не са сред императивно изискуемите реквизити на
съдържанието му, предвидени в чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция –
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на Република
България, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство;
описание на нарушението;
нарушените разпоредби;
размера на глобата;
срока и сметката за доброволното заплащане.
Посочени са още пътят, отворен за обществено ползване, по който се е движил
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на скоростта, както е
действащото ограничение на скоростта – 80.00 км/ч, като изрично е посочено, че се касае за
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак. Мястото на извършване на нарушението е
посочено ясно и конкретно, като е индивидуализирано и с посочване на точния
административен адрес.
Ето защо съдът намери, че в електронния фиш са посочени в достатъчна степен
всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото и времето на извършването
му, като издаденият електронен фиш отговаря и на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи на Република България образец.
Съдът не приема и доводите, изложени в жалбата във връзка с прилагането на
института на давността. Според чл. 11 от Закона за Административните нарушения и
наказания разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс се прилагат по въпросите на
обстоятелствата, изключващи отговорността, доколкото в самия закон не се предвижда
друго. Според Тълкувателно постановление №1 от 27. II. 2015 година, постановено от
Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд на Република
България и Общото събрание на съдиите от II колегия на Върховния административен съд
на Република България по тълкувателно дело №1/2014 година, докладвано от съдиите Лозан
Панов и Румен Петров, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс следва да намери приложение в
административнонаказателния процес, предвид липсата на разпоредба, уреждаща
абсолютната давност в Закона за административните нарушения и наказания и наличието на
препращаща норма на чл. 11 от същия закон. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за административните
нарушения и наказания. Чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс предвижда три годишен
5
давностен срок, който следва са увеличи с ½ по силата на чл. 81, ал. 3 от същия кодекс –
четири години и шест месеца.
Съдът намира, че в процесния случай не следва да прилага тригодишния давностен
срок, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс. Същият срок е приложим в
случаи, в които наказателното преследване не е възбудено до изтичането на срока. От
материалите по делото обаче се вижда, че наказателното преследване е възбудено един ден
след извършване на нарушението с издаването на обжалвания електронен фиш. Що се
отнася до срока на абсолютната давност от четири години и шест месеца, той още не е
изтекъл нито към момента на връчването на фиша, нито към настоящия момент.
Съдът намира още, че не е необходимо и установяването на водача, управлявал
моторното превозно средство, защото чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
изрично посочва, че за нарушения, извършени при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението
на моторното превозно средство. В процесния случай жалбоподателката не се е възползвала
от възможността да посочи лице, на което е предоставила управлението на моторното
превозно средство, затова и следва сама да понесе административнонаказателната
отговорност.
По извършването на нарушението:
При установяване на нарушението са спазени изискванията на Наредба №8121з-532
от 12. V. 2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система регистрационен №4332р-73688 от 01. ХI.
2023 година съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121 от 12. V. 2015 година, в който са
посочени:
времето и мястото на контрол,
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства;
времето на осъществения контрол;
режима на измерване;
посоката на задействане на системата за видеоконтрол приближаващи автомобили;
имената на служителя от отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи, разположил и настроил автоматизираната система за контрол на
скоростта;
сертификат, че същият успешно е завършил курс на обучение за работа с технически
средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“,
каквото е и използваното в конкретния случай.
В съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба №******************** година и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на триножник на
6
участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът цени като
веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година за осъществяване
на контрол на участниците в движението по пътищата се използват автоматизирани
технически средства или системи, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Според чл. 26, ал. 2 от Закона за измерванията, когато
се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, средства за измерване могат да
се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
а
първоначална проверка. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и
извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или
на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща
проверка по реда на Наредбата. От писмените доказателства - протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система регистрационен №4332р-73688 от 01. XI.
3030
2023 година, се установява, че за времето от 23 часа на 31. Х. 2023 година до 01 часа на
01. XI. 2023 година спазването на режима на скоростта в гр. София по Околовръстния път до
№110 в посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“ се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 №MD1197,
представляваща одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№022-СГ–ИСИС от 14. III. 2023 година, издаден от отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български
институт по метрология, видео-радарната система с идентификационен номер MD1197 е
преминала последваща периодична проверка на техническата изправност със заключението,
че отговаря на метрологичните изисквания.
В процесния пътен участък е въведено различно ограничение на скоростта,
сигнализирано с пътен знак съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. От
приложено по делото писмо на Столична община, ведно с копие от проект за организация на
движението по Околовръстния път на гр. София в района на №110 с посока на движение от
бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“, се установява, че в процесния пътен
участък към датата на нарушението е поставен пътен знак „В26“, въвеждащ ограничение на
скоростта, различно от посоченото в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Мястото на поставяне на пътния знак се установява от събраните писмени доказателства.
Ето защо ограничението на скоростта, с което водачът на автомобила е бил длъжен, но не се
е съобразил е именно 80.00 км/ч.
От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се
установява и конкретното превишение на скоростта на движение на автомобила. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
7
на моторното превозно средство е 97.00 км/ч. От протокола за проверка №022-СГ-ИСИС от
14. III. 2023 година е видна стойността на относимата възможна грешка предвид измерената
скорост на движение – 01.00 км/ч при скорост до 100.00 км/ч. Дори коментираната стойност
да се приспадне в полза на жалбоподателя, измерената скорост би била 96.00 км/ч.
Жалбоподателката е извършила нарушението при пряк умисъл като форма на вината,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието, предвиждайки и целейки
настъпването на общественоопасните му последици: съзнавала е и е целяла управлението на
автомобила с по-висока от разрешената скорост.
Предвид горното съдът намери, че се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с първата алинея на същата
разпоредба.
По определянето на наказанието:
з
Предвид императивната забрана на чл. 189 от Закона за движението по пътищата по
отношение на нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата в случаите на
превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено място, за
превишаване от 11.00 км/ч до 20.00 км/ч се налага глоба в размер на 50.00 лева. В случая
установеното превишение е от 17.00 км/ч, затова глобата правилно е индивидуализирана в
размер на 100.00 лева, като съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за административните
нарушения и наказания нейният размер не може да бъде намаляван.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а електронният фиш
следва да бъде потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне
на писмена защита от надлежно упълномощена процесуална представителка, без явяване в
съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
8
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К №*****************
година на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с който на
основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 182, ал.
1, т. 2 от същия закон на РОСИЦА СТОЯНОВА Г.А с ЕГН********** в качеството
на управителка на „М.“ с ЕИК***************** със седалище и адрес на управление
в гр. *********************** на етаж ********************* по силата на чл. 61,
ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от
адвокат В. Г. Б. от Софийската адвокатска колегия, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата във връзка с първата алинея на същата разпоредба,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА РОСИЦА СТОЯНОВА Г.А с ЕГН********** в качеството на
управителка на „М.“ с ЕИК****************** със седалище и адрес на управление в
гр. ******************************************, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат В. Г.
Б. от Софийската адвокатска колегия, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ сумата от 100.00 лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

9

Съдържание на мотивите


Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Р.С. Г.А с ЕГН******************** в
качеството на управителка на „М.-Т.“ с ЕИК********* със седалище и адрес на
управление в гр. София на бул. „**************“ №*** на етаж ***, по силата на чл. 61, ал.
2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат В.
Г. Б. от Софийската адвокатска колегия, срещу електронен фиш серия К
№******************** издаден на 01. XI. 2023 година от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ********* със седалище и адрес на управление
в гр. ***************************, представлявана от директора .
Процесуалният представител на жалбоподателката оспорва процесния електронен
фиш. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение
на процесуалните правила и материалния закон. Електронния фиш се смятал за влязло в
сила наказателно постановление и като такъв следвало да отговаря на същите изисквания.
Във фиша обаче не е бил посочен начинът на обжалването му. Не било посочено кое е
лицето, управлявало моторното превозно средство към момента на извършване на
нарушението. Не била посочена и датата на издаването на фиша, нито техническото
средство, чрез което е установено нарушението. Не били посочени и издателят на фиша,
нито били представени доказателства за компетентността му. Във фиша била неправилно
посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Нямало доказателства, че движението на посоченото място се
регулира с пътен знак.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.
Жалбоподателката не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Процесуалната представителка на въззиваемата страна, главен юрисконсулт Силвия
Г.а Михайлова, оспорва жалбата с нарочно становище. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И В
ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издаден
процесният електронен фиш:
Лек автомобил марка „В.“ модел „**************“ с регистрационен
№**************** ске ползва от „М.-Т.“ с ЕИК*********, представлявано от
жалбоподателката. За горното явства документ за първоначална регистрация на превозното
средство, представен по делото. В документа дружеството е посочено и като ползвател на
превозното средство в т. 2 раздел „Собственици на превозното средство“. В същия раздел са
посочени и още едно юридическо и едно физическо лице, но те не са означени като
ползватели, а съответно като „собственик/притежател СР“ и „подал/получ СР“, затова съдът
не ги обсъжда.
56
На 31. Х. 2023 година в 23 часа описаният лек автомобил се движи на територията
на Столична община в населеното място – гр. София, по Околовръстния път до №110 с
посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“. В посочения пътен
участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от
категория „В“ към процесната дата е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 от Закона за
1
движението по пътищата – 80.00 км/ч, въведена с пътен знак „В26“. Поставянето на знака се
установява от приложеното по делото писмо на Дирекция „Управление и анализ на
трафика“ на Столична община, постъпило в съда на 16. V. 2025 година, както и от
чертежите и схемите към него. Въпреки ограничението автомобилът се движи със скорост от
97.00 км/ч – 17.00 км/ч над допустимата, видно от представената по делото снимка към
електронния фиш.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол
„CORDON M2” №MD1***7, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща техническа проверка на 14. ***. 2023 година в отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото
Протокол №022-СГ-ИСИС. При проверката е установено, че техническото средство
съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на
Околовръстния път на гр. София до №110, видно от представен по делото Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, и работела в стационарен
режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
справка за собствеността на управлявания от жалбоподателя автомобил;
заповед №8121з-931, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 30. V***. 2016 година;
протокол №022–СГ–ИСИС от 14. ***. 2023 година на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология;
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
Български институт по метрология;
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
регистрационен №4332р-73688 от 01. XI. 2023 година;
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш;
ежедневна форма на отчет от 31. Х. 2023 година;
сертификат за успешно завършен курс на обучение №CORDON - M2;
справка за нарушител/водач;
електронен фиш серия К №******************** година на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ;
писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ на Столична община,
постъпило в съда на 16. V. 2025 година, както и от чертежите и схемите към него,
както и
веществените доказателствени средства:
снимка към електронен фиш;
снимка на разположението на уреда.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът
кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.
2
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесния електронен фиш:
Във връзка с констатираното нарушение Столичната дирекция на вътрешните работи
издава обжалвания електронен фиш за налагане на глоба серия К №8314901/2023 година, с
който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 182,
ал. 1, т. 2 от същия закон налага на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата във връзка с първата алинея на същата разпоредба.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
най-рано на 13. ***. 2025 година, а жалбата е подадена в съда по електронен път на 27. ***.
2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
По редовността на издадения електронен фиш от външна страна:
Съгласно Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд на Република България на 26. II. 2014 година по
тълкувателно дело №1 за 2013 година, легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“
се съдържа в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения
и наказания, възпроизведена и в §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към акт за
установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 на Закона за движението по
пътищата), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Оттук следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
актовете за установяване на административни нарушения и на наказателни постановления,
сравнително подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и
наказания, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4,
изречение II от Закона за движението по пътищата реквизити.
Предвид горното не са основателни възраженията на жалбоподателя за липса на
реквизити в обжалвания електронен фиш поради непосочване на дата на издаване, начин на
обжалване и т. н. Последните не са сред императивно изискуемите реквизити на
съдържанието му, предвидени в чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция –
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на Република
3
България, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство;
описание на нарушението;
нарушените разпоредби;
размера на глобата;
срока и сметката за доброволното заплащане.
Посочени са още пътят, отворен за обществено ползване, по който се е движил
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на скоростта, както е
действащото ограничение на скоростта – 80.00 км/ч, като изрично е посочено, че се касае за
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак. Мястото на извършване на нарушението е
посочено ясно и конкретно, като е индивидуализирано и с посочване на точния
административен адрес.
Ето защо съдът намери, че в електронния фиш са посочени в достатъчна степен
всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото и времето на извършването
му, като издаденият електронен фиш отговаря и на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи на Република България образец.
Съдът не приема и доводите, изложени в жалбата във връзка с прилагането на
института на давността. Според чл. 11 от Закона за Административните нарушения и
наказания разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс се прилагат по въпросите на
обстоятелствата, изключващи отговорността, доколкото в самия закон не се предвижда
друго. Според Тълкувателно постановление №1 от 27. II. 2015 година, постановено от
Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд на Република
България и Общото събрание на съдиите от II колегия на Върховния административен съд
на Република България по тълкувателно дело №1/2014 година, докладвано от съдиите Лозан
Панов и Румен Петров, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс следва да намери приложение в
административнонаказателния процес, предвид липсата на разпоредба, уреждаща
абсолютната давност в Закона за административните нарушения и наказания и наличието на
препращаща норма на чл. 11 от същия закон. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за административните
нарушения и наказания. Чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс предвижда три годишен
давностен срок, който следва са увеличи с ½ по силата на чл. 81, ал. 3 от същия кодекс –
четири години и шест месеца.
Съдът намира, че в процесния случай не следва да прилага тригодишния давностен
срок, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс. Същият срок е приложим в
случаи, в които наказателното преследване не е възбудено до изтичането на срока. От
материалите по делото обаче се вижда, че наказателното преследване е възбудено един ден
след извършване на нарушението с издаването на обжалвания електронен фиш. Що се
отнася до срока на абсолютната давност от четири години и шест месеца, той още не е
изтекъл нито към момента на връчването на фиша, нито към настоящия момент.
Съдът намира още, че не е необходимо и установяването на водача, управлявал
моторното превозно средство, защото чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
изрично посочва, че за нарушения, извършени при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението
на моторното превозно средство. В процесния случай жалбоподателката не се е възползвала
от възможността да посочи лице, на което е предоставила управлението на моторното
4
превозно средство, затова и следва сама да понесе административнонаказателната
отговорност.
По извършването на нарушението:
При установяване на нарушението са спазени изискванията на Наредба №8121з-532
от 12. V. 2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система регистрационен №4332р-73688 от 01. ХI.
2023 година съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121 от 12. V. 2015 година, в който са
посочени:
времето и мястото на контрол,
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства;
времето на осъществения контрол;
режима на измерване;
посоката на задействане на системата за видеоконтрол приближаващи автомобили;
имената на служителя от отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи, разположил и настроил автоматизираната система за контрол на
скоростта;
сертификат, че същият успешно е завършил курс на обучение за работа с технически
средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“,
каквото е и използваното в конкретния случай.
В съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на триножник на
участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът цени като
веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година за осъществяване
на контрол на участниците в движението по пътищата се използват автоматизирани
технически средства или системи, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Според чл. 26, ал. 2 от Закона за измерванията, когато
се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, средства за измерване могат да
се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
а
първоначална проверка. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и
извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или
на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща
проверка по реда на Наредбата. От писмените доказателства - протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система регистрационен №4332р-73688 от 01. XI.
3030
2023 година, се установява, че за времето от 23 часа на 31. Х. 2023 година до 01 часа на
01. XI. 2023 година спазването на режима на скоростта в гр. София по Околовръстния път до
№110 в посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“ се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2
№MD1***7, представляваща одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда
на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от
проверка №************************* година, издаден от отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български
институт по метрология, видео-радарната система с идентификационен номер MD1***7 е
преминала последваща периодична проверка на техническата изправност със заключението,
че отговаря на метрологичните изисквания.
5
В процесния пътен участък е въведено различно ограничение на скоростта,
сигнализирано с пътен знак съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. От
приложено по делото писмо на Столична община, ведно с копие от проект за организация на
движението по Околовръстния път на гр. София в района на №110 с посока на движение от
бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“, се установява, че в процесния пътен
участък към датата на нарушението е поставен пътен знак „В26“, въвеждащ ограничение на
скоростта, различно от посоченото в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Мястото на поставяне на пътния знак се установява от събраните писмени доказателства.
Ето защо ограничението на скоростта, с което водачът на автомобила е бил длъжен, но не се
е съобразил е именно 80.00 км/ч.
От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се
установява и конкретното превишение на скоростта на движение на автомобила. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на моторното превозно средство е 97.00 км/ч. От протокола за проверка
№*********************** година е видна стойността на относимата възможна грешка
предвид измерената скорост на движение – 01.00 км/ч при скорост до 100.00 км/ч. Дори
коментираната стойност да се приспадне в полза на жалбоподателя, измерената скорост би
била 96.00 км/ч.
Жалбоподателката е извършила нарушението при пряк умисъл като форма на вината,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието, предвиждайки и целейки
настъпването на общественоопасните му последици: съзнавала е и е целяла управлението на
автомобила с по-висока от разрешената скорост.
Предвид горното съдът намери, че се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с първата алинея на същата
разпоредба.
По определянето на наказанието:
з
Предвид императивната забрана на чл. 189 от Закона за движението по пътищата по
отношение на нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата в случаите на
превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено място, за
превишаване от 11.00 км/ч до 20.00 км/ч се налага глоба в размер на 50.00 лева. В случая
установеното превишение е от 17.00 км/ч, затова глобата правилно е индивидуализирана в
размер на 100.00 лева, като съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за административните
нарушения и наказания нейният размер не може да бъде намаляван.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а електронният фиш
следва да бъде потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
6
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне
на писмена защита от надлежно упълномощена процесуална представителка, без явяване в
съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
7