РЕШЕНИЕ
№ 692/19.4.2022г.
гр. Пловдив, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 469 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател С.И.И. с ЕГН ********** от гр. Садово,
обжалва, чрез пълномощника си адв. М., Решение № 117/20.12.2021 г. на Районен
съд Асеновград, постановено по АНД № 596/2021 г. по описа на посочения съд. С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 21-0239-001201 от 10.08.2021 г. на Началник РУ Асеновград към ОД МВР Пловдив, с
което на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба от 200
лева на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП за нарушение по чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Асеновград като неправилно
и незаконосъобразно. Не са изложени конкретни съображения в подкрепа на това
становище. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и
не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба – РУ на МВР Асеновград, не е депозирал
отговор по касационната жалба, нито е изпратил представител в съдебното
заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Янева
моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд – Асеновград, въз основа на събраните от него писмени и гласни
доказателства, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е
ненужно да се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е посочил изрично,
че предвид наличието на очевидец, чиито показания съдът е кредитирал и който е
потвърдил, че малолетно лице е управлявало мотоциклет, собствен на
жалбоподателя И., то понеже това малолетно лице било брат на жалбоподателя, то
било явно, че било налице предоставяне на МПС на малолетния и неправоспособен
водач именно от жалбоподателя. Съдът е посочил, че е без значение как това е
станало, доколкото собственикът не е взел необходимите предохранителни мерки,
така щото неговият малолетен брат да няма възможност да приведе в движение
превозното средство, от което следвало, че то именно му е било предоставено.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че посоченият извод за доказаност на нарушението не
може да бъде възприет като законосъобразно направен. Съгласно разпоредбата на
чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, която е посочена като нарушена в случая, на водача,
собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се
забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която се отнася моторното превозно средство. От текста на
посочената законова разпоредба става ясно, че отговорност за нарушението
ѝ могат да носят не само собственика, но и още две категории лица.
Санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.3, б. “а“ от ЗДвП от своя страна пък
сочи, че се наказва собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на
моторно превозно средство на лице, което: не е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда
на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. Очевидно, в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана в качеството му на собственик на моторно превозно
средство и за това, че е предоставил управлението му на неправоспособен водач,
което изпълнително деяние на нарушението, предвидено в посочените разпоредби,
обаче предполага активно и съзнателно поведение. АУАН, въз основа на който е
издадено наказателното постановление е издаден въз основа на приложената по
делото преписка и събраните в нея материали, от които обаче според настоящия
съд не може да се направи категоричен извод за установеност на такова именно
конкретно изявено поведение на жалбоподателя И., в качеството му на собственик
на МПС. В тази насока от събраните по преписката обяснения, както и
съдържанието на докладните записки за извършените действия и проверки, а така
също и от разпита на свидетелите, проведен в съдебното заседание пред
първоинстанционния съд, според касационната инстанция може да се направи само и
единствено предположение за евентуалното наличие на такова поведение у
жалбоподателя, което да е осъществило състав на нарушението, вменено му с АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Прави впечатление,
че в рамките на преписката, по която е работил актосъставителят, не са събрани
обяснения от жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС, нито от
малолетното лице, сочено като водач на МПС, респективно негови родители и/или
настойници. В тази насока и фактът, че лицето, управлявало мотоциклета, е
разпознато като малолетния брат на собственика на МПС, може да съставлява само
индиция, но не и доказателство относно действителното предоставяне на
мотоциклета от жалбоподателя на неправоспособния малолетен водач. Посочените в
обжалваното решение изводи на районния съд, свързани с това, че собственикът не
бил взел достатъчно предохранителни мерки, за да няма възможност малолетният му
брат да приведе в движение мотоциклета, в тази насока сочат на друго
изпълнително деяние, а именно допускане управлението на МПС от такова лице, но
не и на извод за съзнателно предоставяне управлението на МПС на неправоспособен
водач, която форма на изпълнително деяние е посочено именно в наказателното
постановление да е осъществил жалбоподателят. Ето защо и според настоящата
съдебна инстанция така вмененото на жалбоподателя И. административно нарушение
се явява недоказано по необходимия за реализиране на
административнонаказателната му отговорност категоричен начин. В тази връзка и
доказателствената стойност на АУАН е разколебана от приетите доказателства, още
повече, като се има предвид, че същият е бил и нередовно издаден при
несъобразяване с изискването по чл.43, ал.2 от ЗАНН, доколкото е видно, че
липсва удостоверяване на отказа от подписването му от жалбоподателя с подписа
на един свидетел.
Предвид изложеното и като е потвърдил наказателното постановление при липса
на доказателства, сочещи на категоричен извод относно наличието на виновно
поведение на лицето, което е наказано със същото, районният съд е постановил
незаконосъобразно решение, което ще следва да се отмени и вместо това да бъде
постановено друго по същество, с което наказателното постановление да бъде
отменено.
Разноски не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.
Поради изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63в от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 117 от 20.12.2021 г., постановено по АНД № 596/2021
г. по описа на Районен съд Асеновград, вместо
което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 21-0239-001201 от 10.08.2021
г. на Началник РУ Асеновград към ОД МВР
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.