№ 165
гр. Пловдив, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20235001000124 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по
т. дело № 188/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, решение №
102 от 03.11.2022 г.
Едната е подадена от Б. И. Я., ЕГН **********, с. Ю., обл. П., ул. „44-
та“ № 15 и с нея решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен искът му
за осъждането на „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р
Г.М.Д.“№1 до му заплати сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие телесни увреждания, причинени му от М.Р.К. като
водач на микробус марка „М.”, модел „...”, peг.№ ..... с валидно сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№ .... при ПТП от 17. 10. 2020 г.,ведно със законната лихва за забава от 04.
01. 2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението и равняваща се на
разликата между размера на дължимото му се според него обезщетение от
25 000 лв. и присъденото от Пз ОС с решението такова от 15 000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му в тази част и
постановяване на друго присъждащо още 10 000 лв.
Втората е подадена от „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С.. С нея
решението се обжалва в частта, с която „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С.,
ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№1 е осъдено да заплати на Б. И. Я., ЕГН
**********, с. Ю., обл. П., ул. „44-та“ № 15 сумата от 7 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни увреждания,
причинени му от М.Р.К. като водач на микробус марка „М.”, модел „...”, peг.
№ ..... с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № .... при ПТП от 17. 10. 2020
г.,ведно със законната лихва за забава от 04. 01. 2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението и равняваща се на разликата между размера на
присъденото от Пз ОС обезщетение от 15 000 лв. и дължимото му се такова
според този жалбоподател от 7 500 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му в тази част и
постановяване на друго отхвърлящо иска и за сумата от 7 500 лв.
Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на
изходящата от другата въззивна жалба.
Те обжалват решението и в частта за разноските като претендират
същото да се измени съобразно уважаването или не на жалбите им.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 29. 12. 2021 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща
от Б. И. Я., ЕГН **********, с. Ю., обл. П. искова молба против „З.а.д. Д.Б.Ж.
и З”АД, ЕИК ......, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 17.10.2020
г.,около 09, 50 ч. на път ІІІ-3704, на км. 3+200 след разклона за с. Ю. преди
разсадника на с. Б., обл. П. станало ПТП с участието на МПС марка „М.“,
модел „...“, pег. № ..... управляван от М.Р.К. и велосипедистът Б. И. Я..
Произшествието настъпило при суха пътна настилка и слънчево време. За
същото бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.
№ 1006р - 9955 от 22. 10. 2020 г. по описа на ОПП на ОД на МВР, гр. П..
2
Съгласно него виновен за настъпването на произшествието е водачът на
товарния бус марка „М.“, който движейки се с несъобразена с пътните
условия скорост, без да спазва дистанция и неспазвайки задължението си да
бъде внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението изгубил
контрол върху управляваното МПС и блъснал в задната част правомерно
движещия се велосипедист. След сблъсъка, ищецът бил изхвърлен в
канавката извън пътя и изпаднал в безсъзнание.
По повод на ПТП - то било образувано НОХД № 1575/ 2021 г. по описа
на Пазарджишкия районен съд. По същото на основание чл. 381 от НПК било
одобрено споразумение, с което М.Р.К. бил признат за виновен в това, че
нарушил правилата за движение, определени в ЗДП и по точно тези в чл. 42,
ал. 2, т.1 и по непредпазлИ.ст предизвикал ПТП, в резултат на което
причинил средна телесна повреда на ищеца изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник.
По отношение уврежданията от произшествието е посочено, че
непосредствено след инцидента, ищецът бил откаран от екип на Спешна
помощ в „МБАЛ- П.“ АД. Там го хоспитализирали за периода от 17. 10. 2020
г. до 22. 10. 2020 г. През същия му направили редица изследвания, при които
се установили следните травми:
1.Счупване на долния край на хумеруса,
2.Контузия на таза,
3.Контузия на главата,
4.Контузия на лява мишница и лява лакетна става,
5.Отоци, кръвонасядания, белези и др.
В травмираните области той изпитвал силни болки. Бил дезорентиран,
имал световъртеж и гадене. На 17.10. 2020 г. във връзка с фактурата била
извършена оперативна интервенция под обща венозна анестезия и рентгенов
контрол с Ц-рамо. Фрактурата била репонирана, фиксирана с К-игли и било
направено открито наместване с вътрешна фиксация. На ръката била
направена гипсова имобилизация с ръкав. Провело се и медикаментозно
лечение под строго наблюдение. Бил му препоръчан постелен режим.
След изписването от болницата лечението се провеждало в домашни
условия. По време на същото първоначално ищецът не можел да се обслужва
3
сам. Изпитвал силни болки в областта на лявата ръка, дясната предмишница,
дясното коляно, лявото бедро, главата, гръбначния стълб и торса. През
периода на възстановяване с оглед лекарските предписания извършвал
минимални движения и не се натоварвал.
Влошеното здравословно състояние и невъзможността да движи ръката
си поради пробиването на тъканта от поставените импланти, принудило
ищецът да потърси поредна спешна медицинска помощ. На 24.11.2020 г. той
отново бил хоспитализиран в отделението по ортопедия и травматология на
„МБАЛ П.“ АД. Там след премахването на гипсовата имобилизация били
констатирани силни болки, зачервявания и фистула в областта на
киршнеровата игла. Констатирани били също артрозни промени в областта на
металната остсосинтеза на улнарния епикондил на хумеруса. На 24.11.2020.
ищецът бил опериран за втори път, като под местна анестезия са премахнати
отчупени костни фрагменти и К-иглите. Бил направен дебридман на
фистулите на местата на иглите и поставена имобилизация. Препоръчали му
медикаментозно лечение, следващи контролни прегледи, нов постелем
домашен режим при строго наблюдение и пълно обездвижване.
Направен е извод, че лечението продължило близо два месеца след
инцидента и завършило с рехабилитация.
Независимо от същото са изложени твърдения, че периода на
възстановяване продължавал и към момента на предявяване на исковата
молба и се очаквало да приключи след още 6 месеца. Същият обаче не
гарантирал психическото възстановяване от травмата. То се свързва с
понижено настроение,тревожност и панически страх, че случилото се може
да се повтори.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди от виновния водач.
В тази връзка се споменава, че отговорността на същия била
застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Във връзка с това ищецът предявил претенция пред застрахователя, по
която била образувана щета № 0801-*********-01. С писмо с изх. № 110 от
08.01.2021 г. ответното дружество изискало документи, които своевременно
били представени. С ново писмо изх. № 1392 от 17.03.2021 г. застрахователят
4
уведомил ищеца, че му е определил застрахователно обезщетение в размер на
5 000 лв. и тази сума била преведена по посочената банкова сметка.
Ищецът от своя страна уведомил ответника, че иска да се увеличи така
определеното обезщетение, т.е. че не е съгласен с него , но увеличение не
последвало.
В тази връзка е посочено, че за него е възникнал интерес да претендира
по- голям размер на обезщетение и е поискано осъждането на застрахователя
да заплати още 25 100 лв., като част от допълнително дължимата сума за
обезщетяване на вредите в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва от
17.10.2020 г.
Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение за МПС-то участвало в
катастрофата и факта, че водачът му е застраховано по смисъла на КЗ лице.Не
оспорва и факта, че в процеса на доброволно уреждане на спора е приел, че
дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е 5 000 лв.
и е изплатил същото на ищеца по делото.
Независимо от това в останалата част на отговора е заявено общо
оспорване на всички елементи от ФС обуславящи отговорността по чл. 45 от
ЗЗД. Съответно е конкретизирано, че водачът на МПС няма изключителна
вина за настъпване на ПТП -то. Твърди се, че за същото е допринесъл
велосипедистът с оглед управлението на велосипеда извън населено мето, без
светлоотразителна жилетка, без светлоотразители на самото колело отзад и на
страничните колела. Твърди се и че същият не е управляван в крайната дясна
част на пътното платно.
На тази база е направено и възражение за съпричиняване.
Оспорено е също така твърдението за дълго и непълно възстановяване,
като се излагат и доводи, че няма данни за извършени контролни прегледи и
рехабилитация, които биха били логични с оглед описаните в исковата молба
увреждания.
Възразено е и че допълнително перетндираното обезщетение е
завишено и не е съобразено с принципа на справедлИ.ст залегнал в чл. 52 от
ЗЗД.
По отношение на момента, от който следва да се начислява законна
лихва е посочено, че същата не се дължи от датата на деликта, а от изтичане
5
на 3 месечния срок от уведомлението за застрахователното събитие или от
датата на предявяване на исковата претенция.
Страните са подали ДИМ и отговор към същата, но в тях се преповтарят
първоначално направените твърдения и се взема становище по възраженията
и доводите на другата страна.
Така след събиране на поисканите и относими по спора доказателства
се е стигнало до постановяване на решението предмет на обжалване. Преди
това в заседанието от 21.10.2022 г. е допуснато увеличение на иска до сумата
от 30 000 лв., като част от дължимото се още обезщетение за неимуществени
вреди от 40 000 лв.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал
е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса на
съпричиняване.
Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД и приетото в ППВС №4/1968 г. следва да се
вземат предвид характерът на увреждането, болките и страданията на
увреденото лице, всички неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите, възрастта му и т.н.
Така съобразявайки се с изложеното съдът е направил анализ на
събрания по делото доказателствен материал и е формирал извод, че
дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в
общ размер от 20 000 лв., от които след приспадане на платените 5 000 лв.
следва да се присъдят допълнително още 15 000 лв.
Формиран е и извод, че върху тях с оглед чл. 497, т.1 от КЗ се дължи и
законна лихва от 04.01.2021 г., на която дата е изтекъл 15 дн. срок от
извършеното на 19. 12. 2020 г. представяне на всички доказателства .
Така искът е бил уважен за сумата от 15 000 лв. ведно със законната
лихва от 04.01.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер е бил
отхвърлен.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищецът обжалва същото за сумата от 10 000 лв. равняваща се на
6
разликата между вече дължимите според него 25 000 лв. и присъдените 15 000
лв. В жалбата доводите за неправилност и незаконосъобразност на решението
са свързани с това, че определеното обезщетение не е съобразено с
установените реално претъпени вреди и принципа на справедлИ.ст залегнал в
чл. 52 от ЗЗД. Посочено е също, че съдът неправилно е приел, че общо
дължимото обезщетение следва да се намали с доброволно платените от
ответника 5 000 лв. В тази връзка са изложени доводи за липса на
доказателства , че същата е получена в брой или по банков път, а и за липса
на такива установяващи каква по характер щета се обезщетява - имуществена
или неимуществена.
В жалбата на застрахователното дружество се излагат доводи, че
определеното от съда обезщетение не е съобразено с принципа за
справедлИ.ст и с това, че според е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
7
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищецът е предявил претенцията си за обезщетение на неимуществени вреди
от 45 000 лв. пред ответното дружество на 17.12.2020 г.
На 06.01.2021 г. е представено влязло в сила наказателно постановление
във връзка с произшествието, а на 08.01.21 г. дружеството е поискало
допълнителни доказателства.
Такива са били представени и с писмо от 17.03.2021 г. ищецът е
уведомен, че му се определя обезщетение от 5 000 лв.и същото му се изплаща
8
по банков път.
Ищецът е поискал увеличаване на обезщетението, но такова не е
последвало.
От изложеното следва извод, че пострадалият не е останал доволен от
определеното му обезщетение, което обуславя интересът му да претендира по
съдебен ред изплащане на такова до реално дължимия му се размер.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
иска на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между
извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
9
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на протИ.правно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става
ясно, че решението на Пз ОС е влезнало в сила за допълнително присъденото
обезщетение от 7 500 лв. Това води до извод, че всички въпроси касаещи
съществуването на описаните по- горе елементи от ФС обуславящи
отговорността на застрахователя са разрешени със СПН и не могат да бъдат
пререшавани. Реално спорът пред ПАС е пренесен за размера на дължимото
следствие получените травми обезщетение и наличието на съпричиняване.
Във връзка с този размер следва да се има предвид, че ищецът не обжалва
решението в частта, с която претенцията му е отхвърлена за разликата между
претендираните с исковата молба 30 000 лв. и присъдените 15 000 лв., а за
тази между 25 000 лв. и присъдените 15 000 лв. ,т.е. със СПН е разрешени и
въпросът, че максималния размер на допълнително претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не може да бъде по- голям от 25 000 лв.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
10
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
В приетата по делото КАТСМЕ първоначално се обобщава, че
вследствие на произшествието ищецът е получил закрито счупване на долния
край на хумеруса /раменна кост/,малки разкъсно контузни рани по
крайниците, кръвонасядания и охлузвания по главата,тялото и крайниците. В
т. 9 от същото обаче вече е посочено с какво се характеризира всяко едно от
тези увреждания и са конкретизирани същите с посочване на отделните част
от тялото, които са били увредени.
Така в експертизата се говори за:
1. Контузии на таза, главата в тилната област, гръдния кош, дясното
рамо и дясната предмишница, дясното коляно, лявото бедро и лява мишница
и е пояснено, че под контузия следва да се има предвид КРЪВОНАСЯДАНЕ
в тези области.
Относно получаването им е казано, че тези в дясната част на тялото са
от сблъсъка на същото с терена при падането заедно с велосипеда. За тези в
лявата част на тялото се сочи, че са от сблъсъка между дясната част на
автомобила и тялото на велосипедиста.
Посочено е, че при този тип контузии няма външни белези, а оток и
оцветяване на същата в рамките на 24 часа. Пояснява се и че от медицинска
гледна точка този тип контузии се характеризират с болка и нарушена
функция на засегнатия орган. За болката е казано, че тъпа и засилваща се при
натиск и движение, а за кръвонасяданията, че се резорбират в рамите на 3
седмици.
2. Разкъсно-контузни рани и охлузване на дясното коляно и дясната
предмишница, като е пояснено, че те зарастват в рамките на 12 дни след
хирургичната им обработка.
3. Счупване на долния край на хумеруса/откършек на вътрешната
страна на долния край на лявата раменна кост/, което е било съпроводено и с
леко изместване на ставата.
Това счупване видно от заключението е наложило оперативна
интервенция под обща анестезия в продължение на един час за открито
наместване на фрактура, при което е поставена вътрешна фиксация с
Киршенова игла. След приключване на самата операция на травмираната
11
лакътна става е поставена и гипсова имобилизация с ръкав.
Вещите лица споменават за повторно хоспитализиране на 24. 11. 2020 г.
То е свързано с оплаквания на ищеца за силни болки в областта на
счупването. Говорят за установено зачервяване и фистула в областта на
иглата, както и за консолидация на фрактурата при извършения рентген. С
оглед на това под местна упойка е премахната поставената игла и е
предписано провеждане на рехабилитация и лечебна физкултура. Споменава
се и за установено на база същата намаляване на болките и подобряване на
обема на движенията към 18.12. 2020 г.
В експертизата са описани извършени на ищеца прегледи през м.март и
м.юли 2021 г. заради оплаквания от болки и оток в левия лакът. По повод на
същите обаче в поясненията дадени при приемане на заключението в съдебно
заседание е направен извод, че тези оплаквания са от неврологично естество,
което е документирано в приетите по делото справки от НЗОК и не са
последица от травмата в областта на лакътя.
На тази база е направено категорично заключение, че лечението на
фрактурата е проведено правилно и възстановяването на ищеца е пълно и не
се очаква за в бъдеще да страда от постоянен болков синдром. Подчертано е,
че трудоспособността му е възстановена напълно като е възможно да усеща
търпими и преходни болки при физическо натоварване и при промяна на
времето. За продължителността на възстановяването от тази травма е
пояснено, че то е в рамките на 3 месеца.
Данни за изживяванията на ищеца след травмите се съдържат и в
показанията на разпитаните по делото в тази връзка двама души свидетели-
неговите сестра и брат.
Т. Д.а казва, че като отишла да го види в болницата той не си движел
ръката и крака и плачел и се оплаквал, че всичко го боли,Тя казва, че го
гледала в дома му след изписването в продължение на 6 месеца,тъй като
ищецът не можел да се грижи за себе си-не можел да стане,да вдигне
нещо,ръката му била в гипс, ходел с бастун. Сочи, че го придружавала до
тоалетната,чистела,готвела,перяла дрехите му. Тя твърди, че едва след този 6
месечен период ищецът започнал да се движи, да се грижи за градината си и
т.н. Тя сочи, че при умора ръката и кракът започвали да го болят и той куцал.
В показанията й се сдържа и информация, че след инцидента ищецът
12
станал по- нервен, неспокоен и често плачел. Тук за яснота е нужно да се
спомене, че свидетелката пояснява при разпита си, че живеела в гр. П., а не в
селото на ищеца.
Братът Д. Б.в сочи, че когато видял брат си болницата, лицето му било
ожулено и по него имало кръв, лявата му ръка била счупена, боляло го
рамото, гърба и краката. Той казва, че всеки ден сутрин, обед и вечер ходел в
дома на брат си да му помага. Твърди, че ищецът два месеца не могъл да се
оправи и бил на легло в този период. За сестра си споменава, че идвала през
ден от П., а той ходел всеки ден. Свидетелят говори и че ищецът не работил в
градината си защото куцал, а и че преди катастрофата пиел хапчета за нерви.
По отношение на тези показания следва да се посочи, че има явно
разминаване между споменатия от сестрата срок на възстановяване и този
посочен от брата. По повод на същото ПАС счита, че по реалистичен е този
определен от брата първо по причина, че същият е имал ежедневни
впечатления от процеса на възстановяване с оглед на факта, че живеел в
същото село, а и с оглед на това, че неговите думи се доближават с
медицинските констатации в експертиза. По тази причина ПАС счита, че при
определяне размера на дължимото обезщетение ще изхожда от това, че
възстановителния период на ищеца е продължил в рамките на ТРИ месеца.
В показанията си двамата свидетели говорят за счупване, травми и
охлузвания по тялото. Говорят и за силни болки и невъзможност за
самостоятелно обслужване първоначално. Това съвпада с констатациите на
експертите и елементарната логика с оглед гипсовата имобилизация на лявата
ръка, с оглед натъртванията по цялото тяло, вкл. тези по таза и лявото бедро
и охлузванията , натъртванията, отока и разкъсните рани по дясното коляно.
Съдът обаче не кредитира показанията на свидетелите за влошен
оздравителен процес и невъзможност за предвижване към момента най-
малко по причина, че травмите на крака не са свързани със счупвания ,а само
с натъртвания и охлузвания, преминават в рамките на три седмици и не са
установени последици от тях при прегледа за изготвяне на експертизата.
Така на база изложеното съдът изхождайки от описаните телесни
увреждания, от претърпените две хирургични интервенции, от тримесечния
възстановителен период съпроводен с болки, ограничения в движението,
невъзможност за самостоятелно обслужване и т.н. счита, че дължимото се на
13
ищеца обезщетение следва да се определи общо в размер на 25 000 лв.
Преди обаче да се направи извод дали тази сума ще се присъди в полза
на ищеца съдът дължи отговор за основателността на направеното от
ответника възражение за съпричиняване.
В тази връзка следва да се посочи, че правилата за движение на
велосипедисти са уредени в чл. 79-82 от ЗДП. В тях липсва забрана такива да
се движат по пътищата на страната извън населените места. Въведено е обаче
изискване в тези случаи да се ползва светлоотразителна жилетка при
движение в тъмната част на деня и велосипедистът да се движи възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение - чл. 80 от ЗДП.
В случая от данните по делото до извод за ползване на
светлоотразителна жилетка не може да се достигне, при условие, че братът на
ищеца е намерил в същата на местопроизшествието в поставената в задната
част на велосипеда касетка. Това обаче не е основание да се достигне до
заключение за съпричиняване по причина, че тя според изискванията на чл.
80 от ЗДП следва да се носи в тъмната част на денонощието, а инцидента е
стана около 10 часа сутринта. По делото от показанията на свидетелите и по
точно тези на брата на ищеца се установява, че велосипеда е имал и
изискуемите се по закон светлоотразители, което обаче е без значение при
условие, че инцидентът е станал в светлата част на денонощието.
Не може да се говори и за нарушение на изискването на чл. 80, т.2 от
ЗДП по причина, че според експертизата ищецът се движел на 50 см. от
дясната ограничителна линия на пътното платно, а банкетът е бил затревен и
по него не е могло да се осъществява движение.
До извод за липса на нарушение на този текст на ЗДП следва да се
достигне и от показанията на разпитания като свидетел водач на МПС
участник в ПТП - то, който свързва настъпване на катастрофата със
заслепяване от слънцето, а не с това, че велосипедистът се е движел
неправилно.
Всичко това води до извод за липса на съпричиняване.
Това обаче не значи, че на ищеца се дължи изцяло сумата от 25 000 лв.
по причина, че от признанията му в исковата молба, а и от представеното от
самия него платежно нареждане е видно, че ответникът му е изплатена сумата
от 5 000 лв. за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди
14
доброволно. Това води до извод, че от определеното от съда по- горе
обезщетение на присъждане подлежи само сумата от 20 000 лв.
Така изложеното сочи, че решението на Пз ОС в обжалваната
осъдителна част следва да се потвърди, както и в частта отхвърляща
претенцията за обезщетение за разликата между 25 000 лв. и дължимите
според ПАС 20 000 лв.
Съответно то в частта отхвърляща иска за сумата от 5 000 лв.
равняващи се на разликата между дължимите според ПАС още 20 000 л. и
присъдените от Пз ОС 15 000 лв. ще се отвени и ще се постанови друго
присъждащо обезщетение за още 5 000 лв.
Върху тази сума се дължи и законна лихва, като с оглед липсата на
оспорване на началния момент, от който същата е присъдена от Пз ОС тя ще
се присъди от 04.01.2021 г.
Горното налага ответното застрахователно дружество да бъде осъдено
да заплати още 200 лв. ДТ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд и 100 лв. ДТ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пловдивския апелативен съд.
Съответно дружеството следва да заплати на адвокат Д. С. Т. на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА още 150 лв. за оказаната от него безплатна
правна помощ за производството пред Пз ОС, както и 580 лв. за тази пред
ПАС с оглед допълнително присъдените 5000 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 188/2021 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, решение № 102 от 03.11.2022 г. в частта, с която
„З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№1 е
осъдено да заплати на Б. И. Я., ЕГН **********, с. Ю., обл. П., ул. „44-та“ №
15 сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
телесни увреждания, причинени му от М.Р.К. като водач на микробус марка
„М.”, модел „...”, peг.№ ..... с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № .... при ПТП от 17.
15
10. 2020 г.,ведно със законната лихва за забава от 04. 01. 2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението и равняваща се на разликата
между размера на присъденото от Пз ОС обезщетение от 15 000 лв. и
дължимото му се такова според този жалбоподател от 7 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 188/2021 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, решение № 102 от 03.11.2022 г. в частта, с която
е отхвърлен искът на Б. И. Я., ЕГН **********, с. Ю., обл. П., ул. „44-та“ №
15 за осъждането на „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р
Г.М.Д.“№1 до му заплати сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие телесни увреждания, причинени му от М.Р.К. като
водач на микробус марка „М.”, модел „...”, peг.№ ..... с валидно сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№ .... при ПТП от 17. 10. 2020 г.,ведно със законната лихва за забава от 04.
01. 2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението и равняваща се на
разликата между размера на дължимото му се според него обезщетение от
25 000 лв. и размерът от 20 000 лв., който е дължим според ПАС.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 188/2021 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, решение № 102 от 03.11.2022 г. в частта, с която
е отхвърлен искът на Б. И. Я., ЕГН **********, с. Ю., обл. П., ул. „44-та“ №
15 за осъждането на „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р
Г.М.Д.“№1 до му заплати сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие телесни увреждания, причинени му от М.Р.К. като
водач на микробус марка „М.”, модел „...”, peг.№..... с валидно сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№ .... при ПТП от 17. 10. 2020 г.,ведно със законната лихва за забава от 04.
01. 2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението и равняваща се на
разликата между размера на дължимото му се според ПАС обезщетение от
20 000 лв. и и това присъдено с решението на Пз ОС от 15 000 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р
Г.М.Д.“№1 да заплати на Б. И. Я., ЕГН **********, с. Ю., обл. П., ул. „44-та“
№ 15 сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от
16
него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
телесни увреждания, причинени му от М.Р.К. като водач на микробус марка
„М.”, модел „...”, peг.№..... с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № .... при ПТП от 17.
10. 2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04. 01. 2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението и равняваща се на разликата
между размера на дължимото му се според ПАС обезщетение от 20 000 лв. и
и това присъдено с решението на Пз ОС от 15 000 лв.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ......, гр.С. да заплати на адв. Д.
С. Т. , член на САК, личен номер ********** в качеството му на
пълномощник на Б. И. Я. още 150 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА за осъщесвено процесуално представителство пред Пазарджишкия
окръжен съд, както и 580 лв. за осъщественото процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд още
200 лв. ДТ.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.Ж. и З”АД, ЕИК ...... гр.С. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд 100 лв.
ДТ.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17