№ 564
гр. Шумен, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Г. Батанова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500307 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 8973/05.07.2022 г. депозирана от “ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
бул. “Витоша” № 15, мецанин, представлявано от И.Д.М. чрез пълномощника си Н.В. –
юрисконсулт Съдебни вземания срещу определение № 1241/06.06.2022 г., с което е оставено без
уважение искането му за изменение на решение № 342/04.05.2022 г. по гр. д. № 2963/2021 г. по
описа на РС – Шумен в частта за разноските.
Жалбоподателя – ответник по първоинстанционното производство, счита така
постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна
преценка на материалите по делото от първоинстанционния съд и моли съда да го отмени и вместо
това да постанови допускане изменение в частта за разноските на Решение № 342/04.05.2022 г. по
гр.д. № 2963/2021 г., като на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските върху ищците.
Твърди, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е дало повод с поведението си за завеждане на
делото и не е оспорило факта на погасяване по давност на вземането, поради което счита, че
неправилно не е приложена разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и разноските по делото са
възложени в тежест на ответника.
Ответната страна по жалбата е депозирала отговор, в който излага становище за нейната
неоснователност и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно
да бъде потвърдено. Излага доводи, че признанието на предявения отрицателен установителен иск
поради изтичане на давността за вземането не е достатъчно, за да се приеме, че извънсъдебното
поведение на ответника не е станало причина за образуване на делото, тъй като в конкретния
случай поведението на ответника е станало причина за образуване на делото, доколкото в резултат
от предприетите действия е възникнал спорът между страните относно процесното вземане.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото,
приема за установено следното:
1
Частната жалба е подадена, в срок от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване
и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството по гр. д. № 2963/2021 г. по описа на РС – Шумен, е образувано по искова
молба по отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439 от ГПК на П. П. М., ЕГН
**********, обл. Шумен, с. Д... против “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С.., представлявано от И.Д.М.. Ищецът се позова на изтекла в негова
полза погасителна давност на вземането по описания договор за кредит, а ответника в отговора си
заявява, че признава исковете като основателни. И двете страни са претендирали разноски.
По делото е установено, че на 12.11.2009 г., по ч.гр.д. №3974/2009 г. по описа на РС Шумен
е издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем АД/ срещу ищеца за
следните суми: 28 074,36 евро-главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 07.04.2008
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2009 г. до окончателното й
изплащане; 2001,72 евро-договорна лихва и такса закъснение от 12.08.2009 г. до 10.11.2009 г. и
2214,71 лева-разноски. По така издадения изпълнителен лист, на 18.02.2010 г. е образувано ИД
№20108760400 по описа на ЧСИ Д.З.. По делото са извършвани изпълнителни действия, като е
извършена публична продан на недвижим имот, при която имотът е продаден и с постановление за
възлагане от 02.12.2010 г. същият е възложен на купувача. В последствие по делото са извършвани
редица справки относно имущественото състояние на длъжника. Междувременно, предвид
сключен между кредитора и ответното дружество договор за цесия, по изпълнителното дело, като
взискател, на мястото на „Банка ДСК“ АД е конституиран ответникът “ОТП Факторинг България”
ЕАД. С постановление от 20.01.2021 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство. От удостоверение, изх. №1442/19.01.2021
г., издадено от ЧСИ Д.З., е установено, че по издадения на 12.11.2009 г. по ч.гр.д.№3974/2009 г. по
описа на ШРС изпълнителен лист, актуалният размер на дълга към 19.01.2021 г. е следният: 15
859,94 лева-главница; 16 290,74 лева- лихва за периода от 21.12.2010 г. до 19.01.2021 г. и 2 428,45
лева- разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. На 20.01.2021 г. ЧСИ З., на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, е издала постановление за прекратяване на и.д.№ 264/2010 г. по неин опис.
С решение № 342 от 04.05.2022 г първоинстанционния съд е уважил исковата претенция на
ищеца като е признал за установено, че П. П. М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на “ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.., представлявано
от И.Д.М., следните суми: 15 859.94 лева /петнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница по Договор за жилищен и ипотечен
кредит от 07.04.2008 г., сключен между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД, което вземане впоследствие е
прехвърлено на ответното дружество и 17 278.17 лева /седемнадесет хиляди двеста седемдесет и
осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата, считано от
21.12.2010 г. до 30.08.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.11.2009 г. по ч.гр.д.
№3974/ 2009 г. по описа на ШРС, поради изтичане на предвидената в закона давност, отнасяща се
до възможността на кредитора принудително да осъществи вземането си. ОСЪДИЛ “ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.., представлявано от
И.Д.М., да заплати н а П. П. М., ЕГН **********, обл. Шумен, с. Д..., сумата от 3 325, 53 лева /три
хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща извършените по
делото разноски съразмерно уважената част от исковете.
2
По направените искания за присъждане на разноски съдът е приел, че срещу ищеца има
валидно издаден изпълнителен лист, материализиращ вземания, чийто носител, към датата на
предявяване на иска, е ответното дружество и че за принудителното осъществяване на вземането е
иницииран и воден изпълнителен процес. Констатирал е, че в случая ответното дружество не е
подало информация към Централния кредитен регистър, съгласно правомощието си по чл. 10 от
Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР, въпреки изтеклата погасителна давност, като кредитната
задлъжнялост на ищеца съществува в информационните масиви на регистъра. С оглед на това
ШРС е приел че поведението на ответника, е станало повод за предявяване на нарочен иск за
признаване правото на ищеца, че вземанията по процесния договор за кредит са погасени по
давност и не подлежат на принудително изпълнение. Поради което с оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, извършените от ищеца разноски следва да се заплатят от ответника. От друга страна е
приел възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и
предвид фактическата и правна сложност на делото, е намалил възнаграждението на сумата от 2
000.00 лева.
На 30.05.2022 г., ответникът “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С.., представлявано от И.Д.М., е депозирал молба с искане за изменение
на решението в частта за разноските, като моли извършените по делото разноски да бъдат
възложени на ищеца. Ищецът, действащ чрез процесуалния си представител е представил писмен
отговор по молбата, с доводи за неоснователност на искането за изменение на решението в частта
за разноските. С определение № 1241 от 06.06.2022 г., обжалвано пред настоящата инстанция,
първоинстанционният съд е оставил искането за изменение на решението в частта за разноските,
без уважение, като неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция, намира определението за правилно. В разпоредбата на чл.
248, ал. 1 от ГПК, е предвидено, че съдът по искане на страните, може да допълни или измени
решението си, в частта му за разноските. В първата хипотеза е регламентиран пропускът на съда да
се произнесе по направеното своевременно искане за присъждане на разноски, а във втората
хипотеза, е регламентиран редът за изменението им, след като съда вече е определил размерът им
и страната е поискала те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им. В случая е налице втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С решение № 342 от 04.05.2022 г първоинстанционния съд е осъдил “ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК ..., представлявано от И.Д.М., да заплати на П. П. М., ЕГН **********,
сумата от 3 325, 53 лева, а с определение № 1241 от 06.06.2022 г., е оставил искането за
изменение на решението в частта за разноските, без уважение, като неоснователно.
Изложените доводи и правни изводи в решението на ШРС, свързани с разноските в
първоинстанционното производството са правилни и законосъобразни. И доколкото в молбата от
30.05.2022 г. на ответникът “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ..., представлявано от И.Д.М. с
искане за изменение на решението в частта за разноските, не се съдържат доводи, различни от
тези, сочени в хода на производството, които съдът е обсъдил в постановеното по делото решение,
то не са налице предпоставките за изменение на решението в искания смисъл.
По делото безспорно е установено, че срещу ищеца има валидно издаден изпълнителен
лист, материализиращ вземания, чийто носител, към датата на предявяване на иска, е ответното
дружество. Няма спор, че за принудителното осъществяване на вземането е иницииран и воден
изпълнителен процес, като копие от изпълнителното дело е изискано и приложено. Безспорно е, че
3
на 20.01.2021 г. ЧСИ З., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е издала постановление за
прекратяване на и.д.№ 264/2010 г. по неин опис. Установено е и, че в случая ответното дружество
не е подало информация към Централния кредитен регистър, съгласно правомощието си по чл. 10
от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР, въпреки изтеклата погасителна давност, като кредитната
задлъжнялост на ищеца съществува в информационните масиви на регистъра.
Перемпцията е юридически термин, който няма легална дефиниция в българското право.
Класическото теоретично обяснение на перемпцията се представя в сравнителен аспект чрез
изтъкване на различията с друг правен институт – погасителната давност.
Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който
легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този
период правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен
изпълнител за реализиране на правото си. Погасителната давност води до блокиране на
притезанието поради бездействие на носителя на правото. Погасителната давност може да бъде
спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници на законово предвидения
срок.
За разлика от нея, перемпцията представлява законово определеният период за
съществуването на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да
предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период,
самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да съществува. С други думи,
погасителната давност определя срок, в който правният субект може да търси принудително
изпълнение на свое право, а перемпцията е период, след който това право престава да съществува
в конкретното изпълнително производство. Перемпцията подлежи на спиране и прекъсване.
В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда прекратяване на изпълнителното дело
поради бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години от последното изпълнително действие. Съдебната практика приема, че актът
(постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за
това, а има декларативно действие в изпълнение на законовата норма. Дадената съдебна
интерпретация напълно отговаря на класическата юридическа дефиниция на термина перемпция,
представена по-горе.
След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е
действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да изтегли своя
изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност
съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е
погасено по давност. А този риск е осезаем, тъй като според съдебната практика и правната
доктрина при перимиране на изпълнителното производство всички предприети изпълнителни
действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД се обезсилват по право и се счита, че те никога не са
прекъсвали погасителната давност. В този случай длъжникът може да се защити само като
предяви иск срещу взискателя за настъпила погасителна давност.
При положение, че срещу ищеца има валидно издаден изпълнителен лист, че за
принудителното осъществяване на вземането е иницииран и воден изпълнителен процес и че в
ответното дружество не е подало информация към Централния кредитен регистър, съгласно
4
правомощието си по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР, въпреки изтеклата погасителна
давност са достатъчни да се приема, че поведението на ответника, е повод за предявяване на
нарочен иск за признаване правото на ищеца, че вземанията по процесния договор за кредит са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение. Твърдението на ответника, че
няма да предприема в бъдеще действия по принудително събиране на вземанията е декларативно
и възможността взискателят да изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново
изпълнително производство съществува докато съществува и редовно издадения изпълнителен
титул, докато длъжника не се защити с иск срещу взискателя за настъпила погасителна давност,
тъй като възражението за давност може да се направи само в исково производство. В
изпълнителното производство защитата може да се търси само по реда на чл.439 от ГПК и
прекратяване на същото поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не защитава длъжника от
ново принудително изпълнение.
Предвид и противоречивата съдебна практика относно валидността на изпълнителните
действия по прекратено изпълнително дело, за ищеца на още по-голямо основание възниква
правен интерес да се установи със сила на присъдено нещо, че вземането е погасено по давност.
Докато не бъде признато за установено със съдебно решение, че вземанията не се дължат, се
създава несигурност в правната сфера на ищеца.
Второинстанционния съд може да извършва проверка на подлежащите на обжалване актове
само по отношение на наведените от жалбоподателя доводи. В съдебното решение на ШPC
изрично е прието, че подаването на информация към ЦКР към БНБ обосновава правния интерес на
ищеца в настоящото производство и дава основание за предявяване на настоящия иск. В частната
жалба не са наведени твърдения, че този аргумент на съда е неправилен. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, извършените от ищеца разноски следва да се заплатят от
ответника.
От материалите по делото е видно, че ищеца е направил разноски в производството за
адвокатско възнаграждение в размер на 2400.00 лева и 1 325, 53 лева д.т. Съобразно материалния
интерес размерът на минималното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за това
дело се равнява на сума от 1 828, 97 лева, с включен ДДС. Заплатеният от ищеца адвокатски
хонорар е 2 400.00 лева, с включен ДДС. Предвид действителната фактическа и правна сложност
на делото, първоинстанционния съд е приел възражението на ответника за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар и предвид фактическата и правна сложност на делото, е
намалил възнаграждението на сумата от 2 000.00 лева. За определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът е извършил преценка за фактическата и правна сложност на делото и
положеният от адвоката труд по представителство на ищеца. Не са налице основания за
допълнително намаляване на определения от ШРП адвокатски хонорар поради прекомерност.
Ето защо, съда не намира порок на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, с
който е отказал да измени решението си в частта за разноските и така депозираната жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1241 от 06.06.2022 г., с което е оставено без уважение
молбата на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..,
представлявано от И.Д.М., за изменение на Решение № 342/04.05.2022 г., постановено по гр.д.
5
№2963/2021 г. по описа на ШРС в частта му за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6