Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.02.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4970 по описа за 2021 г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от А.Т.В.-В.
против З. „Б.В.И.Г.“*** обективно съединени осъдителни искове по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 60 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата
от 2952.47лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главниците от 06.04.2021г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 10.12.2020г. в гр.
София ПТП, причинено от виновното поведение на Н.Г.З.-Ц., като водач на л.а.
Опел Астра с ДК № СА ****КС, която в нарушение на правилата за движение блъснала
ищцата-пешеходец и пресичаща пътното платно. От произшествието получила
травматични увреждания, във връзка с които претърпяла болки и страдания,
съставляващи неимуществени вреди. Твърди във връзка с лечението да е направила
разходи, които съставляват имуществени вреди в причинна връзка с
произшествието. Претендира обезщетяването на имуществените и неимуществените
вреди от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния водач.
Ответникът оспорва застрахованият водач да е
осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и ищцата да е претърпяла неимуществени
и имуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението да е
предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДв.П,
както и допуснала нарушения на чл.116 и чл.28, ал.1 ЗДв.П. Счита претенцията за
неимуществени вреди за прекомерна с оглед действително претърпените.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
Не е предмет на спор към деня на произшествието
ответникът да е страна по договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Опел Астра с ДК № СА ****КС, с
който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на водача Н.Г.З.-Ц. за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорен фактът на настъпило на 10.12.2020г. в гр.София
на кръстовището между ул.Славянска и ул. 6-ти септември пътно-транспортно
произшествие, при което застрахованият при ответника водач на автомобила Н.Г.З.-Ц.
блъснала ищцата, в този момент пресичаща платното за движение.
По случая е било водено досъдебно производство против
водача № 11348/2020 г. по описа на РТП-ОР при СДВР, пр. преписка № 44862/2020
г. по описа на СРП, прекратено с постановление от 31.08.2021г. по искане на
пострадалата на основание чл.343, ал.2 НПК. При липсата на влязла в сила осъдителна
присъда /включително решение по чл.78а НК/ по въпросите визирани в чл. 300 ГПК,
настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните в
производството доказателства.
От представените писмени доказателства и
заключенията на САТЕ и повторната САТЕ се установява, че л.а.Опел Астра се движил
по ул. 6-ти септември в посока към ул. Славянска, като на кръстовището предприел
маневра по завиване на ляво. В същото време ищцата се придвижвала по тротоара
на ул.6-ти септември срещу посоката на движение на автомобила и на кръстовището
с ул.Славянска предприела пресичане на пътното платно за да продължи
придвижването си по срещуположния тротоар, явяващ се продължение. В момента,
когато изминала около 5,50м.-6м. от стъпването си на платното на ул.Славянска и
преди достигането до другия тротоар завиващият автомобил я ударил с лявата си
предна част. Последвало завъртане тялото на ищцата с падане на земята.
Според заключенията на вещите лица по
двете съдебни експертизи причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на управляващата автомобила, която при извършване на
маневрата по завиване на ляво не реагирала своевременно и не пропуснала
пресичащата пътното платно пешеходка.
Съдът намира за установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД. С поведението си застрахованата е нарушила чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл. 116 ЗДв.П
задължаващи водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Нарушена
е и разпоредбата на чл.119, ал.4 ЗДв.П задължаваща водачите на завиващи
нерелсови пътни превозни средства да пропуснат преминаването на пешеходците.
Мястото на пресичането не е било обозначено със знак
или маркировка като пешеходна пътека, но съгласно §6, т.54 ЗДв.П за такава се
счита и продължението на тротоарите и банкетите върху платното за движение. По
делото няма доказателства ищцата да е навлязла внезапно на платното за движение
и при несъобразяване със скоростта и положението на завиващия автомобил.
Събраните установяват, че ударът е настъпил след като вече е била изминала
голяма част от пътното платно и в този смисъл видима за водача като опасност.
Предвид това с поведението си не е
допринесла обективно за вредоносния резултат, поради което възражението за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства /медицински документи/, показания на св. Атанаска
Здравкова и заключение на вещо лице по СМЕ.
Според представената медицинска документация и
заключението на вещото лице по СМЕ като последица от произшествието ищцата
получила следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно
сътресение, фрактура на 5-та метатарзиална кост и фрактури на базата на
проксималните фаланги на 2-ри и 4-ти пръсти на дясното ходило, сублуксация на
глезенната става, охлузване на дясната подбедрица довело до голям кожен дефект
с кръвонасядане. Контузията на главата и мозъчното сътресение в лека степен, дълбокото охлузване и причиненият от него
кожен дефект с кръвоизлив са довели до разстройство на здравето на
пострадалата, неопасно за живота. Фрактурите на метатарзиалната кост и на
пръстите на дясното ходило са причинили на трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за срок от два месеца.
Непосредствено след произшествието ищцата постъпила в
болнично заведение във ВМА, гр.София, където счупените кости на дясното ходило
са били временно обездвижени в гипсова лонгета. По повод черепно-мозъчната
травма била оставена на постелен режим за наблюдение с приложена медикаментозна
терапия. След стабилизиране на общото състояние лечението е продължило в Клиниката
по ортопедия и травматология в периода 14.12.2020г.-18.12.2020г. с извършена
операция по закрито наместване на счупените костици на дясното ходило и
стабилизиране с киршнерови игли. След изписването ѝ продължила лечение в
домашни условия, амбулаторно с предписан режим и предписани медикаменти. На
19.01.2021г. претърпяла нова операция по отстраняване поставените киршнерови
игли от дясното ходило. След това на 22.01.2021г. постъпила в Клиниката по
пластична хирургия поради настъпила некроза от дълбокото охлузване на дясната
подбедрица, дължаща се на първично полученото мекотъканно увреждане. На
09.02.2021г. е било извършено изрязване и отстраняване на мъртвите тъкани от
наранената повърхност и дефектът покрит чрез автопластика с кожа от лявото
бедро. Според заключението на вещото лице общият лечебен и възстановителен
период при ищцата продължил за срок от 3 месеца, през който е търпяла болки и
страдания, най-интензивни в първите 2 седмици след всяка извършена операция,
както и около 2-3 седмици от момента, в който ищцата е започнала рехабилитацията
по раздвижване и натоварване на десния долен крайник. Извън посочените
периоди е търпяла болки при обща
преумора на десния крак, както и при студено и влажно време, когато е била
принудена да използва седативни и обезболяващи средства. През първите 2 месеца
ищцата не е трябвало да стъпва и натоварва десния си крак и се е придвижвала с
патерици, което е довело до дискомфорт и затруднения в ежедневието. Към момента
вещото лице не е констатирало остатъчни неврологични последици от черепно-мозъчна
травма. Фрактурите на костта и на пръстите са зараснали с остатъчен голям козметичен
белег, който е траен, пожизнен и загрозяващ.
В показанията си св.Атанаска Здравкова сочи, че ищцата
имала лекарска забрана и не можела да стъпва на увредения крак, което правело
много трудно придвижването й и активно подпомагана в ежедневието от дъщеря си,
а по-късно ползвали услугите на болногледач и рехабилитатор. В хода на
лечението видимо отслабнала, с оредяла коса и изглеждала зле. Върната се на
работа след шест месеца, но била друг човек. Преди инцидента била много
енергична, контактна и общителна, след това постоянно се оплаквала,
затруднявала се при изкачване на стълби, глезенът ѝ постоянно я опъвал
при ходене. Работата ѝ била свързана с дълги периоди в седнало положение,
което допълнително натоварвало засегнатия крак. Страхувала се да пресича на
пешеходна пътека сама или на място без светофар.
Тези доказателства
установяват претърпени от ищцата неимуществени вреди, за които ответникът дължи
заплащането на обезщетение. При определяне размера съдът съобрази възрастта на
ищцата към деня на произшествието /66г./; естеството и тежестта на получените
травматични увреждания; две операции свързани с фрактурата на десния долен
крайник; допълнително настъпилото усложнение от дерматологичен характер, което
също се намира в причинна връзка с произшествието и наложило оперативна
интервенция по премахване на некротирала тъкан с поставяне на кожа от лявото
бедро; периода на лечение и
възстановяване-повече от 3 месеца, в който е търпяла болки и страдания с
различна интензивност, изпитвала сериозни затруднения при придвижването и
обслужването, наложили ползването на чужда помощ; остатъчният голям и
загрозяващ белег да увредения крак с траен и пожизнен характер, както и
негативното отражение на произшествието и последиците от него върху личността
й. Въз основа на тях съдът обоснова извод за справедливо според критерия по
чл.52 ЗЗД, съпоставимо със социално-икономическите условия в страната и
установените в КЗ лимити на застрахователни суми към
деня на ПТП обезщетение от 60 000лв., обуславящо уважаване на предявения
иск в пълен размер.
Като доказателства по делото са
приети фактури и фискални бонове към тях /стр. 30-43/, видно от които в периода
17.12.2020г.- 25.03.2021г. ищцата е направила разходи за медицински транспорт,
закупуване на медицински консумативи и лекарства на обща стойност от 2952.47лв.
Вещото лице по изслушаната СМЕ е дало заключение, че тези разходи са във връзка
с получените от ищцата увреждания и лечението. Разходите за транспортиране с
линейка са били направени поради невъзможността да се придвижва самостоятелно
за контролните и медицински прегледи. Поради това съдът намира всички доказани
разходи да съставляват имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с
произшествието, поради което подлежат на възстановяване от ответника.
Върху обезщетенията ответникът дължи заплащането на
законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция
/12.01.2021г./ в приложение на чл. 429, ал.3 КЗ. Ищцата е поискала присъждане
на лихва от по късен момент-датата, на която застрахователят е отказал плащане,
поради което в съответствие с диспозитивното начало следва да се присъди
законна лихва от 06.04.2021г. до изплащането.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски от 5918.10лв.
за платена държавна такса, депозит за вещи лица и заплатено възнаграждение за
адвокат.
В съответствие с чл.127, ал.4 ГПК
ищцата е посочила следната банкова сметка, ***: BG83 BUIN 9561 5100 6073 42 - „Алианц Банк България“ АД.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.Т.В., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 60 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 10.12.2020г. в гр.София и причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. „Опел Астра“ с ДК № СА ****КС,
и сумата 2952.47лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 06.04.2021г. до изплащането
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, гр. Софи,
да заплати на А.Т.В., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 5918.10лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: