№ 11
гр. Балчик, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. Д.А
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д.А Административно
наказателно дело № 20243210200257 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, в. з. „****“, ул. „****“ №**** представлявано от П. Д. П., против Наказателно
постановление № **** от **** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище гр. Добрич, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, вр. чл. 9, ал.
3 от ЗТМТМ на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., на
основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. В жалбата се излага, че е допуснато несъответствие между описанието
на нарушението и правната квалификация на същото. Сочи се, че не е приложена
правилната санкционна норма при издаване на обжалваното НП. Излага, че в чл. 76, ал. 2 от
ЗТМТМ, в сила от 23.05.2018 г., се предвижда като нарушение само условията и реда за
командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, съответно
нерегистрирането на командированите служители в Агенция по заетостта не е част от
състава на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ. Наред с това се сочи, че „****“ АД не е работодател по
смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на Л. Ч.. На следващо място намира, че не е спазен редът за
връчване на НП, регламентиран в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, тъй като същото е изпратено с ****
и е получено от лицето К.С., което не е свързано с дружеството „****“ АД. Поради
изложеното се отправя искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените по
делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
своя процесуален представител адв. И.М., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на
1
наказателното постановление и за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ не се явява, представлява се от процесуален представител
юриск. Г.Н., който отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление,
акцентирайки в своята пледоария върху това, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На **** г. свидетелите С. П. и К.М. - служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Добрич извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и ЗТМТМ на „****“
АД, стопанисващо комплекс „****“, намиращ се в ****, в. з. „****“, ул. „****“ ****.
На място били заварени работници на дружеството, сред които граждани на ****.
Една от тях била Л. Ч., която попълнила декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ. От
представените документи в обекта било установено, че Л. Ч. на длъжност „готвач“,
гражданка на Република ****, е командирована от **** работодател „****“ в „****“ АД с
командировъчно удостоверение от **** г. и продължителност 76 дни. От попълнена
декларация се установило, че лицето е започнало работа на **** г.
На **** г. с писмо изх. № **** от Дирекция „Инспекция по труда“ е изпратено
запитване до Агенция по заетостта относно подавана декларация за осъществяване на
краткросрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на командировани или
изпратени лиза по чл. 9, ал. 3 и 4 ЗТМТМ за Л. Ч.. От полученото в ИА „Главна инспекция
по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич писмо от Агенция по заетостта,
заведено с вх. № ****/**** г., е установено, че от „****“ АД има данни за подадена
декларация с рег. № ****/**** г. за осъществяване на краткросрочна заетост до три месеца
без разрешение за работа чрез регистрация на командировани или изпратени по чл. 9, ал. 3 и
4 ЗТМТМ за 12 граждани на ****, в т. ч. и за лицето Л. Ч.. Посочено е, че с писмо от **** г.
работодателят е информиран от Агенция по заетостта, че регистрацията на заетостта по реда
на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ на описаните в декларацията 12 лица, в т. ч. за лицето Л. Ч., не
може да бъде извършена поради това, че не е спазена процедурата и не са представени
всички документи по изискванията на нормативната уредба.
В хода на проверката било установено, че „****“ АД в качеството му на местно лице
преди започване на заетостта не е извършило предварително необходимата еднократна
регистрация в Агенция по заетостта за изпълнението за срок до три месеца в рамките на 12
месеца (без разрешение за работа) на определени задачи като готвач в кухнята на комплекс
„****“, извършвани от **** г. от лицето Л. Ч., родена на **** г., паспорт №****, гражданин
на трета държава (Република ****), командирован – специалист от „****“, със седалище гр.
2
****, ****.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка №****
от **** г.
При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал.
2, вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, поради което на **** г. свид. С. Н. П. съставила АУАН.
На **** г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Добрич,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част
на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 76, ал.
4, вр. чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, наложил на „****“ АД „имуществена санкция“ в размер на
5000 лв. за нарушение на чл. 76, ал. 2, вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят С. Н. П. и свидетелят по акта К. Г. С.. Свидетелите пресъздадоха
възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да
кредитира показанията им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства (показанията на свид. С. П. и К. С.) - между които съдът не установи
никакви противоречия и които не са били оспорени от нито една от страните, в която и да е
фаза на развилото се административно производство.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в закона
преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че санкционираното
нарушение се изразява в това, че дружеството – жалбоподател „****“ АД в качеството му на
местно лице, е приело на работа командирования чужденец Л. Ч., без да е регистрирало
заетостта му по установения ред в Агенцията по заетостта преди влизането му на
територията на страната и началото на заетостта – на **** г., като е прието, че така
описаното нарушение съответства на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, във вр. чл. 9,
ал. 3 от ЗТМТМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ работник – гражданин на трета
3
държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му
работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени
задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по
заетостта.
От материалите по делото се установи, че лицето Л. Ч., гражданка на Република
****, е командирована от **** работодател „****“ в „****“ АД с и продължителност 76 дни
и е започнала работа в обекта като готвач, считано от **** г. Следователно дружеството –
жалбоподател „****“ АД се явява "местно лице" по смисъла на §1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ,
доколкото е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България,
регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава –
членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност
ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от държавите –
членки на Европейския съюз, или от трети държави, и като такова е следвало, съгласно
задължението си по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ преди
влизането на командирования гражданин на третата държава на територията на Република
България и преди началото на заетостта за целите на регистрацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗТМТМ да подаде в Агенцията по заетостта изрично посочените в разпоредбата на чл. 31,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника декларации и документи.
Неизпълнението на изискването за регистрация е съставлявало нарушение по чл. 76,
ал. 1 от ЗТМТМ (отм. ДВ, бр. 24 от 2018 г.). Според цитираната норма на работодател, за
който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в
Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без
разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец,
извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по
заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на
услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага
глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за
чужденците на Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗТМТМ, обн. ДВ бр. 24 от 16.03.2018 г., в
сила от 23.05.2018 г., разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ е отменена. С отмяната
наказуемостта на деянието не е отпаднала, а съставът на нарушението се съдържа в новия
чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. С него е предвидена имуществена санкция в размер от 2000 до 20
000 лева за работодател, за който чужденец предоставя работна сила или е приел законно
пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Актосъставителят и
наказващият орган са приели, че нарушението е извършено на **** г., т. е. когато чл. 76, ал.
1 от ЗТМТМ вече е бил отменен и е съществувал новиячл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
4
Наказващият орган е приложил санкционна разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ,
която също е била редактирана със ЗИДЗТМТМ, обн. ДВ бр. 24 от 16.03.2018 г., в сила от
23.05.2018 г., и регламентира задължение за местно лице, което е приело на работа
командирован работник от трета държава /какъвто е настоящия случай/, но за разлика от
старата редакция на чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ, задължението не е свързано с изискването за
наличие на разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта, а се отнася до
нарушаване на условията и реда за командироване или изпращане в рамките на
предоставяне на услуги.
В настоящия случай констатираното в хода на извършената на **** г. проверка не
покрива признаците и на административното нарушение, регламентирано в разпоредбата на
новия чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, съгласно който наказанието по ал. 1 се налага и на
работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание. Анализът на тази правна норма обосновава извод, че субект на
административното нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ може да бъде само работодател –
физическо или юридическо лице. В случая от събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че „****“ АД не се явява работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на Л.
Ч., гражданка на Република ****, която е имала сключен трудов договор с ****я работодател
„****“.
С оглед изложеното съдът приема, че наказващият орган неправилно е приложил
нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, което води до незаконосъобразност на издаденото НП,
поради което същото следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, извършването на които се установява от представения по делото договор за
процесуално представителство, правна защита и съдействие от **** г.
Съдът приема за основателно направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК
(приложим по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК) за прекомерност на
претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и
правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и
продължителността на съдопроизводството.
Дължимото в полза на въззивана страната адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано до 800 лв., съобразно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция на разпоредбата,
действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, а именно
**** г.
5
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от **** г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич, с което на „****“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, в. з. „****“, ул. „****“ №**** представлявано от П.
Д. П., на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева) за нарушение на
чл. 76, ал. 2, вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", ЕИК ****, със
седалище гр. **** да заплати на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, в. з. „****“, ул. „****“ №**** представлявано от П. Д. П., сумата от 800 лв.
(осемстотин лева), представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6