№ 184
гр. С.З., 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20245500500239 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. Н. П., чрез адв. Н.
К. от АК – С.З., против Решение № 186/26.02.2024г., постановено по гр.д. №
1484/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което се отхвърлят като
неоснователни предявените от В. Н. П. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на Община С.З., представлявана от
кмета Ж.В.Т., че й дължи сумата от 463.84 лева за главница за направени
разходи за лечение на бедстващо животно - безстопанствена котка, и законна
лихва върху главницата от 19.09.2022 г. до изплащането й, за изпълнение на
които парични задължения е издадена заповед № 336/14.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.дело № 610 по
описа за 2023 г. на С. районен съд, както и искането на В. Н. П. за присъждане
на сторените по делото и в заповедното производство по ч.гр.дело № 610 по
описа за 2023 г. на С. районен съд разноски; осъдена е В. Н. П. да заплати на
Община С.З. сумата от 100 лева за разноски по настоящото дело.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение като неправилно.
Твърди, че в съдебната практика по сходни случаи са налице множество
съдебни решения на различни съдилища в Република България, при които се
приемало, че изпълнилият чужда работа без пълномощие може да претендира
разноските, които направил за оказване на помощ на животни на територията
на съответната община, както и може да претендира възстановяването им от
съответната общинска администрация. Счита, че с представените
1
доказателства, от разпитаните свидетели и приета експертиза се установило,
че се касае за гръбначно животно, изпаднало в живото-застрашаващо
състояние. Счита, че ако не била нейната намеса, отнасянето на животното
във ветеринарна клиника, заплащането на всички манипулации и
консумативи, животното щяло да умре. Твърди, че в общинския приют за
безстопанствени животни в с. М. нямало обособени клетки за други
гръбначни животни освен кучета, а назначеният ветеринарен лекар нямал
правомощията да оказва помощ на други гръбначни животни освен на кучета.
Намира за неправилно некредитирането на показанията на разпитаната в
открито съдебно заседание свидетелка, поради недоказаните от ответната
страна приятелски отношения с нея.
Моли съдът да отмени обжалваното решение, като алтернативно върне
делото за разглеждане от друг състав на РС – С.З. или постанови друго
решение, с което да уважи подадения иск и осъди въззиваемия Община С.З. за
сумите, претендирани в исковата молба. Претендира направените разноски.
Въззиваемата страна Община С.З., представлявана от кмета Ж.Т., чрез
юриск. Д. В., оспорва въззивна жалба като неоснователна. Намира решението
за валидно, правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице основанията
за неговата отмяна, релевирани във въззивната жалба, като излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК.
Ищцата В. Н. П. твърди в исковата си молба, че депозирала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и било
образувано ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което,
срещу ответника, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесните суми, срещу която било подадено възражение. На 19.09.2022 г., в
7:21 часа, подала телефонен сигнал към Общински приют за безстопанствени
животни С.З. относно премахване на труп на безстопанствено гръбначно
животно - котка, което се намирало на ул. ******. В 8:38 часа отказала
сигнала, защото установила, че „трупът" дишал слабо, гръбначното животно
било в тежко здравословно състояние. Поради това в 8:40 часа подала
телефонен сигнал към горещ телефон на ответника относно безстопанствено
гръбначно животно - котка в нужда от спешна ветеринарномедицинска
помощ, който й било отказано да бъдел входиран от служителката, която я
препратила към бюро „Информация“. В 8:44 часа се свързала с последното.
Мъжът, който отговарял на телефона, не знаел с коя ветеринарна клиника има
2
сключен договор ответникът и й казал да се обади след 10 минути, за да може
да намери информацията, която я интересува. В 8:55 часа се обадила отново в
бюро „информация“, откъдето й дали телефона на регистратурата на
Университетска ветеринарна болница. В 8:56 часа се обадила на
регистратурата на болницата, откъдето й казали, че могат да поемат животно
на ответника само и единствено с изготвени документи от Приют за
безстопанствени животни С.З.. В 8:59 часа се обадила на Приют за
безстопанствени животни С.З. и те й казали да изчака обратна връзка от тях.
В 9:31 часа й се обадили обратно и й казали, че нямат сключен договор за
извозване и обгрижване на котки, и ако се отзовели на сигнала ще бъдат
санкционирани от ОДБХ С.З.. Подала онлайн сигнал чрез онлайн
платформата на ответника в 9:27 часа, като описала случилото се. Отговор
получила в 09:47 часа, който гласял: „Здравейте, Общината няма човек/звено,
което да се занимава и да транспортира котета." Спазвайки задълженията си
като гражданин на Република България по чл. 16 ал. 1 ЗЗЖ, и поради отказа
на ответника да изпълни задължението си по чл. 16 ал. 2 от с.з., предприела
действия за настаняване на животното в най-близката възможна
ветеринарномедицинска клиника, предвид тежкото му здравословно
състояние, в 9:51 часа. В 10:00 часа подала онлайн сигнал с вх. № 4777 чрез
онлайн платформата на ответника, като го информирала за местоположението
на безстопанственото гръбначно животно - котка. В 10:09 часа получила
отговор на сигнала си, който гласял: „Здравейте, както са Ви обяснили,
общината не може да вземе отношение за бедстващо коте. Имаме само
Приют, който е за кучета." С оглед изложеното предоставила направените
разходи по обгрижването на неидентифицираното безстопанствено гръбначно
животно - котка, намерено на територията на ответника в тежко здравословно
състояние, със сигнал вх. № 10-03- 1346/02.11.2022. На 10.11.2022 г.
ответникът изпратил отказ за доброволно изплащане с изх. № 10-11-
13628/10.11.2022. При това ищцата го приканила да преразгледа решението си
с вх. № 10- 01/7165/12.12.2022г., но не получила отговор в срок. От епикриза
от 19.09.2022 г. било видно, че липсвал идентификатор на животното за
безстопанствено животно. По анамнеза, то било намерено на улицата в
безпомощно състояние. При приема му било в предагонално състояние.
Наличен бил опистотонус, плавателни движения, субнормална телесна
температура под 32°С. Слабо телосложение, слаба охраненост, лимфни възли
- субмандибуларни увеличени, неболезнени. Конюнктиви: бледи, без оток,
обложеност и изтечения. Лигавици - бледи, обложени. Ниско кръвно
налягане, високостепенна дехидратация. Дихателни движения -
повърхностни, слаби и аритмични. Веднага било предприето платено от
ищцата лечение - поставяне на венозен катетър, вливане на топли електролити
и глюкоза венозно. Затопляне и хранене с течна recovery храна през 30 мин.
Както и множество други манипулации, за да може да оздравее и се върне
към нормален живот. Задължението на ответника било по чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ.
След като бил уведомен от нея за инцидента бил длъжен да осъществи
3
спешна ветеринарно медицинска помощ, както и да настани котето в приют
или друг обект, и да вземе мерки за неговото лечение. Доколкото след като го
уведомила и той не предприел действия, сторените от нея разходи по лечение
на котето, следвало да й се възстановят, като спрямо ответника бъдело
установено, че дължи обезщетение в посочения в заповедта за изпълнение и
исковата молба размер. Общо направените разноски от нея по лечението и
обгрижването на животното възлизали на 463.84 лева, които можели да бъдат
внесени по посочената в исковата й молба банкова сметка. Искането е да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата
сумата от 463.84 лева за главница от невърнати разходи по осъществено
лечение на безстопанствено коте и законна лихва върху главницата от
19.09.2022 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на
С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответната Община С.З. взема становище за неоснователност на
предявените искове, които моли съдът да отхвърли и й присъди сторените по
делото разноски.
Районният съд за да постанови решението си в този смисъл е приел, че
на 10.02.2023 г., ищцата е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е
образувано приложеното ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд,
по което на 14.02.2023 г. е издадена исканата заповед, срещу която
ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК. На 06.04.2023 г., в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищцата е предявила срещу него по делото
процесните искове, които се смятат предявени на 10.02.2023 г., когато е
подала в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу
същия (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От показанията на разпитаната по делото свидетелка С., преценени
съвкупно с представените от ищцата и неоспорени от ответника по делото
писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебна
ветеринарно-медицинска експертиза, съдът е приел за установено, че в
ранната сутрин на 19.09.2022 г. при разходка на кучета си заедно със
свидетелката по ул. ***** в гр. С.З., на паркинга на магазин „***“ ищцата е
видяла котка, която е лежала на тротоара без жизнени показатели. Поради
това със свидетелката С. са я помислили за труп. Ищцата се е обадила по
телефона за прибирането му на Общинския приют за безстопанствени
животни в С.З.. Оттам са я уведомили, че ще изпратят екип да прибере трупа,
до пристигането на който са я помолили да го сложи в чувал и подготви за
предаване. След края на разговора, ищцата се е върнала до квартирата си,
оставила е кучетата и е взела чувал. При поставянето на котката в него обаче
е установила, че същата диша. Поради това се е обадила на горещия телефон
на ответната Община, откъдето са я посъветвали да се обади на Бюро
„Информация“, откъдето са я посъветвали да се обади на Тракийския
4
университет, а от там са я посъветвали да се обади на Общинския приют,
където я оставили „на изчакване“, поради което тя подала до Общината
представения по делото сигнал № 4775 за бедстваща котка в критично
състояние в сайта на общината.
На сигнала си ищцата получила отговор, че Община С.З. няма
човек/звено, което да се занимава и транспортира котки. След като не
получила съдействие и помощ от посочените институции, ищцата е решила да
извърши тяхната работа и е завела котката в най-близката клиника -
Ветеринарен център - С.З.. Обадила се е по телефона на дежурния
ветеринарен лекар да дойде по- рано, защото котката е била много зле.
Докато го е чакала е подала сигнал през онлайн платформата на ответната
Община. С него я уведомила, че котката е настанена за реанимация във
Ветеринарния център в С.З., тъй като е бил най-близък и е помолила за
последващи действия за обгрижването й. Получила е отговор, че ответната
Община не може да вземе отношение към бедстващото коте, защото има само
приют, който е за кучета.
При прегледа във Ветеринарния център в С.З. дежурният ветеринарен
лекар е установил, че котката е в предагонално състояние, с наличен
опистотонус, плавателни движения, субнормална температура, слабо
телосложение и охраненост, подути лимфни възли, бледи конюктиви,
обложени и с течения, както и че е настъпила високостепенна дехидратация,
която е оказала влияние на вътрешните й органи, като предвид
диагностираното й заболяване е имала и разстройство, довело до това
състояние. На животното е поставена диагноза - „гиардиоза“ и „кахексия“.
След направения му троен тест е установена и коронавирусна инфекция,
която допълнително е изострила клиничните признаци. С настъпилата висока
дехидратация смъртта на животното е била неминуема, като е било въпрос на
минути котката да има летален край. Лекувана е с вливане на електролити и
глюкоза венозно, като са приложени и широкоспектърни антибиотици.
Според т. 4 от ЗВМЕ, тези настъпили увреждания при котката са налагали
получаването на спешна и квалифицирана ветеринарномедицинска помощ.
За продължилото от 19.09.2022 г. до 28.10.2022 г. нейно лечение ищцата
е заплатила сумата от общо 374.45 лева, от която е платила съответно на
20.09.2022 г. - общо 79 лева (л. 23-24), на 23.09.2022 г. - общо 74.60 лева (л.
22), на 26.09.2022 г. - общо 6.40 лева (л. 20-21), на 29.09.2022 г. - общо 19.55
лева (л. 18-19), на 05.10.2022 г. - общо 46.20 лева (л. 16-17), на 06.10.2022 г. -
общо 78 лева (л. 14-15), на 14.10.2022 г. - общо 36.20 лева (л. 12-13), и на
29.10.2022 г. - общо 34.50 лева (л. 25-26). Останалите заплатени от нея
разходи от общо 89.39 лева до исковата сума от 463.84 лева, ищцата е
заплатила за закупуване на термометър, боицидни препарати за дезинфекция
и за изхранване на животното с вносни и скъпи храни (л. 27). Последните и
заплатените от нея на 11.11.2022 г. разходи от 40 лева за поставяне на
микрочип и издаване на европейски паспорт на същото животно (л. 28-29), не
са според вещото лице неотложни разходи за лечението му.
5
При така установените по делото обстоятелства, съдът е намерил, че
предявените от ищцата искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за съществуване на
нейно вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за невъзстановените й от ответната
Община разходи от 463.84 лева за лечение на безстопанствената котка, със
законна лихва върху същите от 19.09.2022 г. до изплащането им, са
недоказани още в своето основание (чл. 61, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради
това като неоснователни ги е отхвърлил изцяло, заедно с акцесорното и
искане за присъждане и на сторените по делото и в заповедното производство
разноски, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния
размер, защото това се явява безпредметно.
Приел е, че воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в
разпоредбите на чл. 60 - чл. 62 ЗЗД е извъндоговорен източник на
облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда
работа без натоварване/мандат. По дефиниция обаче, при този правен
институт, субектите в същото облигационно правоотношение могат да бъдат
само равнопоставени. Това следва и по аргумент от чл. 60, ал. 2 ЗЗД, защото в
правоотношенията на власт и подчинение, няма упълномощаване, а
делегиране на властнически правомощия/функции между органи на власт, и
то само в предвидените от закона случаи. Поради това гестията по чл. 60-62
ЗЗД е неприложима при административната дейност на органите на държавна
и местна власт, защото отношенията при същата дейност са на власт и
подчинение, а не равнопоставени. При неизпълнение от държавни или
общински органи на законовите им правомощия/публични функции, те не
могат да бъдат изпълнени от граждани или юридически лица, още по-малко с
последиците по чл. 60-62 ЗЗД, защото тези властнически
правомощия/функции са възложени от законодателя само на тези органи в
обществен, а не в частен интерес. Счел е, че ищцата не може основателно,
при бездействието на Общината да изпълни правомощието си по чл. 16, ал. 2
и чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 56 ЗЗЖ, да й осигури спешна
ветеринарномедицинска помощ и настаняване на същата горепосочена болна
безстопанствена котка в приют, в който незабавно да се предприемат мерки за
лечението й, да иска с предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
признаване на нейно вземане за възстановяване от същата Община на това
основание по чл. 61, ал. 1 ЗЗД на сторените от ищцата разходи от 463.84 лева
за лечението на същата котка, със законната лихва от 19.09.2022 г. до
изплащането им.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от районния съд. По фактическата обстановка страните не спорят.
Безспорно е установено, че на 19.09.2022 г. при разходка на кучета си
заедно със свидетелката С. по ул. ***** в гр. С.З., на паркинга на магазин
„***“ ищцата е видяла котка, която е лежала на тротоара без жизнени
показатели. Помислили са я за труп. Ищцата се е обадила по телефона за
прибирането му на Общинския приют за безстопанствени животни в С.З..
6
Оттам са я уведомили, че ще изпратят екип да прибере трупа, до
пристигането на който са я помолили да го сложи в чувал и подготви за
предаване. При поставянето на котката в чувал ищцата е установила, че
животното диша. Обадила се е на горещия телефон на Общината, откъдето са
я посъветвали да се обади на Бюро „Информация“. От там са я препратили
към Тракийския университет, а от там са я посъветвали да се обади на
Общинския приют. Там са я оставили „на изчакване“, поради което тя е
подала до Общината сигнал № 4775 за бедстваща котка в критично състояние
в сайта на общината. На сигнала ищцата е получила отговор, че Община С.З.
няма човек/звено, което да се занимава и транспортира котки. След като не
получила съдействие и помощ от посочените институции, ищцата е решила да
свърши тяхната работа и е завела котката в най-близката клиника -
Ветеринарен център - С.З.. Подала е сигнал през онлайн платформата на
ответната Община, че котката е настанена за реанимация във Ветеринарния
център в С.З., като най-близък и е помолила за последващи действия за
обгрижването й. Получила е отговор, че ответната Община не може да вземе
отношение към бедстващото коте, защото има само приют за кучета.
При прегледа във Ветеринарния център в С.З. дежурният ветеринарен
лекар е установил, че котката е в предагонално състояние, с наличен
опистотонус, плавателни движения, субнормална температура, слабо
телосложение и охраненост, подути лимфни възли, бледи конюктиви,
обложени и с течения, както и че е настъпила високостепенна дехидратация,
която е оказала влияние на вътрешните й органи, като предвид
диагностираното й заболяване е имала и разстройство, довело до това
състояние. На животното е поставена диагноза - „гиардиоза“ и „кахексия“.
След направения му троен тест е установена и коронавирусна инфекция,
която допълнително е изострила клиничните признаци. С настъпилата висока
дехидратация смъртта на животното е била неминуема, като е било въпрос на
минути котката да има летален край. Лекувана е с вливане на електролити и
глюкоза венозно, като са приложени и широкоспектърни антибиотици.
Според заключението на СВМЕ, тези настъпили увреждания при котката са
налагали получаването на спешна и квалифицирана ветеринарномедицинска
помощ.
За продължилото от 19.09.2022 г. до 28.10.2022 г. лечение на животното
ищцата е заплатила сумата от общо 374.45 лева, от която е платила съответно
на 20.09.2022 г. - общо 79 лева, на 23.09.2022 г. - общо 74.60 лева, на
26.09.2022 г. - общо 6.40 лева, на 29.09.2022 г. - общо 19.55 лева, на
05.10.2022 г. - общо 46.20 лева, на 06.10.2022 г. - общо 78 лева, на 14.10.2022
г. - общо 36.20 лева и на 29.10.2022 г. - общо 34.50 лева. Останалите
заплатени от нея разходи от общо 89.39 лева до исковата сума от 463.84 лева,
ищцата е направила за закупуване на термометър, боицидни препарати за
дезинфекция и за изхранване на животното с вносни и скъпи храни.
Заплатените от нея на 11.11.2022 г. разходи от 40 лева за поставяне на
микрочип и издаване на европейски паспорт на същото животно, не са според
7
вещото лице неотложни разходи за лечението му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Воденето на чужда работа без пълномощие е
извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява
доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/.
Гестията представлява юридически факт от категорията на юридическите
постъпки. Правоотношението, което се поражда при наличие на всички
елементи е двустранно и сложно. За да е налице водене на чужда работа без
пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа /правни или
материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се
управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение
по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно
и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е
сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е
поел и да му върне всички разноски, които е направил - чл.61, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗЗЖ, който намери болно или наранено животно
е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната
власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление
на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на
Изпълнителната агенция по горите. Изброените в нормата органи от своя
страна са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или
друг обект- чл.16, ал.2 от ЗЗЖ.
Ответникът Община С.З. е от органите, които дължат съдействие за
осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл.16,
ал.2 от ЗЗЖ. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че процесното животно – котка е безстопанствено. Животното няма
собственик, който да бъде задължен да полага грижи за него. Намерено е от
ищцата в лошо здравословно състояние, без белези да е собствено на някого.
Котката е намерена от ищцата в тежко здравословно състояние и
медицинските грижи за нея са осигурени от нея. От съдебната ветеринаро-
медицинска експертиза се установи, че проведеното лечения на котката е
било животоспасяващо и необходимо, тъй като е било въпрос на минути
животното да умре.
При постъпването в общината на сигналите от ищцата за животно,
нуждаещо се от спешна медицинска помощ, ответникът е следвало да
предприеме действия по изпълнение на задълженията си, съгласно чл.41, ал.1,
във вр. чл. 56 ЗЗЖ, както и незабавни мерки за осигуряване на
ветеринарномедицинска помощ, по силата на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ, след
получаване на сигнала на 19.09.2022 г. Безспорно е, че ответникът не е
изпълнил тези свои задължения, не са налице и твърдения в този смисъл. По
делото няма твърдения и не се установява ищцата да е била упълномощавана
по какъвто и да е било начин да извършва фактически и правни действия от
името и за сметка на ответника. В подадените сигнали ищцата ясно и
8
недвусмислено е заявила на ответника, че желае Общината да поеме
разходите и тъй като ответникът е бездействал, това я е принудило да се
заеме с воденото на чужда работа без пълномощие. Подадените сигнали и
молбата за съдействие до местната власт – ответника обуславят, че
действията, които ищцата е предприела не са с дарствено намерение.
Проведеното лечение на животното има характер на спешно и необходимо, а
ищцата е предприела дейност, за която отговорност носи ответника и тази
дейност е осъществена в негов интерес. Налице са елементите за заплащане
на обезщетение при гестия в хипотезата на чл.61, ал.1 от ЗЗД - доброволно
извършване от страна на ищцата на действия по управление на чужда работа,
липса на доказателства, че ищцата е надлежно натоварена от задълженото за
действия лице да извърши последните вместо него. Последиците от тези
действия на ищцата настъпват изцяло в сферата на ответника, като за
последния наличието на интерес от осъществяване на тези действия
произтича по силата на закона. Стойността на проведеното лечение на котката
възлиза 374.45лв., съгласно представените фактури и касови бонове и тъй
като тези разходи са направени от ищцата за осъщественото навременно и
необходимо медицинско лечение на изпадналото в нужда безстопанствено
животно, те следва да й бъдат заплатени от ответника.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че решението на
районният съд е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това
следва да се уважи предявения иск до посочения по – горе размер, заедно с
законната лихва, считано от датата от 19.09.2022г. до окончателно изплащане
на задължението. Следва да се признае за установено, че Община С.З. дължи
на ищцата П. сумата от 374.45 лв., заедно със законната лихва, както и сумата
от 25 лв. разноски в заповедното производство.
Предвид постановките на Тълкувателно решение №4/2013г. от
18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК – т. 12 разноските по ч. гр. д. № 610/2023 г. на
СтРС., за които отговаря ответника в размер на 25 лв. следва да бъдат
присъдени с осъдителен диспозитив.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на въззивницата
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Въззивницата е направила разноски в общ размер 1084 лв., от които за
първата инстанция - 659 лв., представляващи 400 лв. - адвокатско
възнаграждение, 234 лв. – възнаграждение на вещо лице и 25 лв. – държавна
такса, а за въззивната инстанция – 425 лв., представляващи 400 лв. – адв.
възнаграждение и 25 лв. – държавна такса, съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК. От тези разноски следва да и се
присъдят разноски в размер на 875 лв., съразмерно на уважената част от иска
за двете инстанции.
Въззиваемата страна също има право на разноски за двете инстанции,
9
съразмерно на отхвърлената част от иска. За двете инстанции Общината има
право на юрисконсултско възнаграждение в размера на 200 лв., по 100 лв. за
всяка от двете инстанции, от които следва да се присъди сумата 39 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 186/26.02.2024г., постановено по гр.д. №
1484/2023г. по описа на Районен съд – С.З., в частта му, в която се отхвърлят
като неоснователни предявените от В. Н. П. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на Община С.З., представлявана от
кмета Ж.В.Т., че й дължи сумата над 374.45 лева - главница за направени
разходи за лечение на бедстващо животно - безстопанствена котка, заедно със
законната лихва върху главницата от 19.09.2022 г. до изплащането й, за
изпълнение на които парични задължения е издадена заповед №
336/14.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.дело № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд, както и искането на В.
Н. П. за присъждане на сторените по делото и в заповедното производство по
ч.гр.дело № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд разноски в размер на 25
лв. - държавна такса и в частта за разноските, които В. Н. П. е осъдена да
заплати на Община С.З., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Община
С.З., Булстат *******, с адрес гр. С.З., бул. *********, представлявана от
кмета Ж.В.Т., дължи на В. Н. П., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул.
******* на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата от 374.45 лева /триста,
седемдесет и четири лева и 45 стотинки/ главница, представляваща
направени разходи за лечение на бедстващо животно - безстопанствена котка,
заедно със законната лихва върху главницата от 19.09.2022 г. до изплащането
й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед №
336/14.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.дело № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА Община С.З., Булстат *******, с адрес гр. С.З., бул.
*********, представлявана от кмета Ж.В.Т. да заплати на В. Н. П., ЕГН
**********, с адрес гр. С.З., ул. ******* сумата от 25 лв. /двадесет и пет
лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч.гр.дело
№ 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Община С.З., Булстат *******, с адрес гр. С.З., бул.
*********, представлявана от кмета Ж.В.Т. да заплати на В. Н. П., ЕГН
10
**********, с адрес гр. С.З., ул. *******, сумата 875 лв. /осемстотин
седемдесет и пет лева/, представляващи направените по делото разноски за
двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. ******* да
заплати на Община С.З., Булстат *******, с адрес гр. С.З., бул. *********,
представлявана от кмета Ж.В.Т. сумата от 39 лв. /тридесет и девет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11