№ 10283
гр. С 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110116089 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр.С ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискано да бъде
установено по отношение на ответниците З. Г. К., ЕГН ********** и Г. Ц. Ч., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. С бул. „Г Д“ №, ЕТ...., че същите дължат на ищеца
при условията на разделност при квоти от по ½ част следните суми: сумата от 1 931.59
лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, отчитан с абонетен № 117038, ведно
със законна лихва от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 251.75 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г., мораторна лихва в
размер на 0.06 лв. зе периода от 31.12.2019г. до 19.01.2021г. върху платена главница за
дялово разпределение.
Претендират се и разноски по производството.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния
имот, находящ се в гр. С бул. „Г Д“ №, ЕТ.....
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между
страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили
несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и ал. 2, и чл.33 от Общите условия, въвеждат
задължение за клиентите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на
интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б България“ ООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
1
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, с който
изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Оспорват да е налице валидно облигационно отношение между страните, както
и да е доставена реално ТЕ до процесния имот. Оспорват качеството потребители на
ТЕ. По отноешение на претенцията за дялово разпределение считат, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да иска заплащане за услугата, поради което искът се
явява недопустим. Твърдят, че ищецът е начислявал сумите за ТЕ на база, а не
съобразно реално консумираната енергия. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Поради неоснователността на главните искове,
считат за неоснователни и акцесорните такива за лихва за забава. Поради изложеното
молят за отхвърляне на исковете, като претендират и разноски поделото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 71913/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане – по ½ от
следните суми: от сумата от 1931.59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
15.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 251.75 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г., сумата от 0.06.лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.12.2019 г. до 19.01.2021 г. за забавено плащане на цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 29.02.2020 г. С възражения от
14.02.2022 г. длъжниците са оспорили вземанията без мотиви.
Видно от влязло в сила на 01.12.1997 г. решение № 275/01.12.1997 г., постановено
по гр.д.№ 2122/1997 г. по описа на СРС, 83 състав, процесният имот, описан като ап.37,
находящ се в бл.76 в бул.Г Д, гр.София /идентичен с ап.37 на бул.“Г Д“ № 31, съобразно
отразеното в удостоверението на ГИС-София с изх.№/3/22.11.2012 г./, е придобит по време
на брака на Ц Г Ч. и З. Г. К.. След развода на страните, жилището е останало в обикновена
съсобственост от по ½ от всеки един от бившите съпрузи, като на 06.03.1998 г. Ц Ч. е продал
своя дял на сина си Г. Ц. Ч., за което е съставен от първи нотариус при Софийска нотариална
служба към СРС, нотариален акт №, том V, нот.дело №.
От страна на З. К. е депозирана на 01.08.2001 г. молба-декларация, с която е
поискала от ищцовото дружество да бъде открита партида за доставка на топлинна енергия в
имот, представляващ ап.37, находящ се в гр.С бул.“Г Д“ №.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр.София от
2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на
такава.
На проведено на 30.10.2001 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Б“ ООД. За целта е сключен с
последното договор на 20.11.2001 г. Представени са доказателства и за наличието на
договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
2
разпределение – договор №/28.05.2018 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите
показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния
сезон.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално начислените
задължения чрез прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б
България“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана
към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Експертът е установил, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като са
демонтирани отоплителните тела в помещенията хол и спалня. Въпреки това, в помещение
баня, има отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа възможност за
отчет.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че същата се отчита от два
водомера, които са подменени на 15.05.2019 г. Предвид липсата на представен в тази връзка
констативен протокол с показания на старите водомери, за периода от 01.05.2018 г. до
15.05.2019 г., начисленията са на база разхода от предходен период. За периода от
15.05.2019 г. до 30.04.2020 г. разпределената топлоенергия е съобразно показанията при
реалния отчет.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2640.29 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
3
На първо място, видно от приетите като писмени доказателства бракоразводно
решение по гр.д.№ 2122/1997 г. по описа на СРС, 83 състав, и нотариален акт №, том V,
нот.дело №., съставен от първи нотариус при Софийска нотариална служба към СРС,
страните са съсобственици на процесния имот, за който ищцовото дружество твърди, че
през исковия период е доставяло топлинна енеригя, при квоти от по ½ ид.ч.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответниците, с отговорите на исковата молба е направено изрично
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните. То е основателно
единствено досежно ответника Г. Ч., доколкото по делото са налице данни за подадена от З.
К. молба-декларация за разкриване на нейно име на партида за доставка на топлинна
енергия за процесния имот. В този смисъл и съобразно отразеното в ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС, следва да се приеме че е налице предприето от К. конклудентно действие, което
сочи на сключен договор за продажба на топлинна енергия за жилището на бул.“Г Д“ № 31.
Т.е. облигацинно правоотношение е възникнало само между ответницата З. Кричева и
ищцовото дружество, при което Г. Ч. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
срещу него искове. Последните само по така изложените съображения се явяват изцяло
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени спрямо Г. Ч..
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т - С” ЕАД на клиенти в гр.София.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2640.29 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, данните
от който са послужили при изготвяне на изравнителните сметки за всеки отоплителен сезон.
В същото време, в имота на ответниците има отоплително тяла /щранг-лира/, за което не
съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за тях
топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1
т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с
определените от ФДР топлинна мощност - 494W, и екстраполация по максимален
специфичен разход за сградата.
Отделно от това, установеното, че при подмяната на средствата за търговско
измерване на потребената БГВ не е съставенпротокол с показанията на демонтираните
4
водомери, дава основание да се приложи разход на битово-гореща вода от предходен
период.
В същото време ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
2640.29 лв. От тази сума са платени 699.11 лв. и са прихванати още 28.47 лв., като след
окончателните равнения, дължими остават 1931.57 лв. /стр.6 от заключението по ССчЕ/.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 15.12.2021 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се
явяват всички вземания преди м.октомври 2018 г. Т.е. от включените в исковия период
задължения, погасени по давност са тези от м.май 2018 г. до м.септември 2018 г., като
последното е с падеж 14.11.2018 г. Задължението за м.октомври 2018 г. е с падеж 15.12.2018
г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответницата З. К. дължи на ищеца сумата от 1647.95
лв. С оглед обстоятелството, че с исковата молба се претендира вземане в по-нисък размер, а
именно 965.79 лв., то искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, но за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. За периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. следва
да се отхвърли като погасен по давност.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 02.12.2021 г. в
размер на 267.99 лв., определен като сбор от посочената от вещото лице по ССчЕ на стр.7 от
5
заключението лихва върху изравнителната сметка от м.юли 2020 г. от 142.00 лв. и лихвата
върху изравнителната сметка от м.юли 2019 г. от 125.99 лв. Последната пък е определена с
помощта на специализиран изчислителен модул, спрявка от който е приложена по делото,
чрез намаляване на олихвяемата главница от 843.54 лв. с погасената по давност сума от
283.62 лв.
Доколкото ищецът претендира вземане от Зая К. в по-нисък размер, а именно 125.87
лв., то именно до него следва да бъде уважен искът.
По отношение претендираната лихва за забавено плащане на услугата дялово
разпределение, ите суми за дялово разпределение, следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Б“ ООД. Ищцовото дружество не
анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга, респ. за основанието за претендиране на лихва за забавено плащане на това
задължение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумата от 0.06
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 19.01.2021 г. за забавено
плащане на цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г.
до 29.02.2020 г., в заповедното производство, искът се явява процесуално допустим, но по
същество неоснователен, поради което и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 400.00 лв., за депозит за експертизи 550.00 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 1150.00 лв., в тежест
на ответницата З. К. следва да бъде поставена сумата 574.98 лв.
От страна на ответниците се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Ю. О. Г..
Представени са договори за правна защита и съдействие пред съда по заповедното и по
исковото дело. В случая съдът, отчитайки съдебната практика, в която се приема, че
защитата на длъжника в заповедното дело, каквото качество имат З. К. и Г. Ч. по ч.гр.д.№
71913/2021 г. по описа на СРС, се изразява в консултация, за която се дължи възнаграждение
по реда на чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 60.00 лв. Възнаграждението в исковото
производство пък следва да се определи съобразно материалния интерес по делото и
предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер от 307.00 лв.
Съобразно изхода на спора, за представителството на ответника Ч., на адв.Г. следва
да се присъди пълния размер на посочените по-горе възнаграждения от общо 367.00 лв. За
представителството на З. К. пък възнаграждението, съобразно изхода на спора, възлиза на
0.01 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Г. К., ЕГН **********, с
6
адрес гр.С бул.„Г Д“ № 31, ЕТ...., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр.С ул.Я № 23Б, представлявано от А А, следните суми за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 71913/2021 г.
по описа на СРС, а именно сумата от 965.79 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан
с абонатен №..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 15.12.2021 г., до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на по 125.87 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
02.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на Г. Ц.
Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. С бул.„Г Д“ № 31, ЕТ...., че дължи на ищеца
следните суми за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 71913/2021 г. по описа на СРС, а именно сумата от 965.79 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонатен №..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 15.12.2021 г., до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер
на 125.88 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на З. Г.
К., ЕГН ********** и Г. Ц. Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С бул.„Г Д“ №
31, ЕТ...., че последните дължат на ищеца по ½ от следните суми за дялово разпределение
на имот с абонатен №...: мораторна лихва от 0.06.лв. за периода от 31.12.2019 г. до
19.01.2021 г. за забавено плащане на цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2019 г. до 29.02.2020 г.
ОСЪЖДА З. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.С бул.„Г Д“ № 31, ет.8, ап.37, да
заплати на „Т - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С ул.Я № 23Б,
представлявано от А А, сума в размер на 574.98 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 71913/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
ОСЪЖДА „Т - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С ул.Я №
23Б, представлявано от А А, да заплати на адвокат Ю. О. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С
ул.“Искър“ № 69, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 367.01 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответниците З. Г. К., ЕГН ********** и Г. Ц. Ч., ЕГН **********, по
настоящето гр.д.№ 16089/2022 г. и по ч.гр.д.№ 71913/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Б България” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 71913/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7