Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 28.10.2020 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 9420 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 68055 от 18.03.2019 г., постановено по гр. дело № 65554/2017 г., Софийският районен съд, II ГО, 168 състав, е уважил частично предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.А.К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 278,03 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабдени имоти - гараж № 4, магазин № 3 и магазин № 4, находящи се на партерния етаж на блок 102, вх. Г, Д и Е в гр. София, кв. ******, абонатен № Т377117 и сумата от 64,37 лева - главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил претенциите по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главниците за сумата от 55,02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.12.2014 г. до 09.08.2017 г., както и сумата от 14,65 лева лихва върху дяловото разпределение за периода от 30.12.2014 г. до 09.08.2017 г. С решението ответната страна е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 914,01 лева – разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове е постъпила въззивна жалба от А.А.К. чрез назначения ѝ особен представител адв. К.М., в която прави оплакване, че атакуваното решение е постановено при процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на ответницата, тъй като в единственото проведено по делото заседание особеният представител на страната не е успял да се яви и да вземе становище по доклада поради заболяване, за което е уведомил своевременно първоинстанционния съд. Сочи, че претенцията на ищеца е с правно основания чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както я е квалифицирал първоинстанционният съд, който иск се явява неоснователен, тъй като по делото се установява, че ответницата има качеството на потребител за процесния имот. Освен това твърди, че ответницата, като наследник на починалата на 02.07.2013 г. нейна наследодателка, не е наследила задължението за възстановяване на сумата, с която се твърди, че се е обогатила неоснователно, защото претенцията е за последващ смъртта на Р.С.К.-К. период. Сочи, че от твърденията на ищеца е исковата молба не може да се направи категоричен извод кой е топлоснабденият имот. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и иска определяне на възнаграждение за особен представител. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание заявява, че няма възражения по доклада, изготвен в първата инстанция и няма да сочи и представя доказателства и няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от „Т.С.” ЕАД. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неговото реално заплащане. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не взема становище.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Ищецът е основал претенцията си на твърдения, че е доставял топлинна енергия в топлоснабдени имоти - гараж № 4, магазин № 3 и магазин № 4, находящи се на партерния етаж на блок 102, вх. Г, Д и Е в гр. София, кв. ******, собственост на наследодателката на ответницата, които имоти се намират в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Изложени са твърдения, че независимо, че по писмена молба на наследодателката на ответницата е открита партида с абонатен № Т377117, между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за собствените на наследодателката на ответницата недвижими имоти – гараж и два магазина, поради което и доколкото ответницата като единствен наследник на собственика на топлоснабдените имоти неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца с цената на доставената топлинна енергия, ответницата дължи на ищеца нейното заплащане.

С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд счита, че действително, както твърди и особеният представител на ответницата, изложените фактически твърдения сочат на предявен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а първоинстанционният съд е разгледал иск на договорно основание - по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Независимо от това, решението в обжалваната част не е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на заявените от страните спорни факти, определящи предмета на делото, като не е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца. Когато в решението си съдът е разгледал претендираното или отричано от ищеца спорно материално право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като в този случай, при правилно установени факти, неправилно е определена правната норма, регулираща спорното правоотношение (така и Решение № 439 от 23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г. на IV ГО на ВКС). Въз основа на гореизложеното, настоящият въззивен състав счита, че решението е допустимо в обжалваната част по уважения главен иск.

Дадената от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация, обаче, съставлява нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено от въззивния съд, като инстанция по същество и на основание т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС, поради което решението следва да бъде отменено и спорът да бъде разгледан в съответствие с действителното правно основание (така и Решение № 157 от 30.10.2013 г. по т.д. № 1091/2012 г. на I ТО на ВКС).

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като предмет на обжалване с въззивната жалба е единствено главната претенция по чл. 59 от ЗЗД, по която в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, по правилото чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание. Обогатяването маже да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения ищецът следва да докаже, че е доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява че сградата, в която се намира гараж № 4, магазин № 3 и магазин № 4, находяща се в гр. София, кв. ******, е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том I, дело № 141 от 17.12.2002 г. на нотариус В.Я.с № 318 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса, се установява, че наследодателката на ответницата е придобила собствеността върху процесните топлоснабдени недвижими имот, които са достатъчно ясно индивидуализирани, като правото на собственост е преминало по силата на наследственото правоприемство, при липса на доказателства за обратното, в патримониума на ответницата като единствен наследник по закон.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Според §1, чл. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

С оглед изложената правна рамка, в настоящия случай по делото е безспорно, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за небитови нужди/. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в имота на ответника е имало 3 броя отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни разпределители, както и 1 брой водомер. Топлинна енергия за процесния период не е ползвана, като е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, която е определена правилно спрямо действащата за периода нормативна уредба. За периода от м. 11.2014 г. до м. 04.2016 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на технически изправния и узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитано по неговите показания.

Според заключението, изготвено на база данни от третото лице помагач, стойността на потребената топлинна енергия за имота за периода от м. 11.2014 г. до м. 04.2016 г. е в размер на 273,30 лв. Според заключението на вещото лице, фирмата за дялово разпределение е извършвала дялово разпределение за сградата.

От приетата по делото ССчЕ, както и от представените от ищеца съобщения към фактури, които кореспондират със заключението на вещото лице по техническата експертиза, се установява, че фактурираната сума за топлинна енергия за периода от м. 11.2014 г. до м. 04.2016 г. по прогнозни стойности съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, е в размер на 278,03 лв., а стойността на услугата дялово разпределение е 64,37 лева, като плащания не са извършвани, поради което настоящият състав на въззивния съд счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираните вземания са възникнали в полза на ищеца. Относима в настоящия случай обаче е стойността на топлинната енергия, изчислена по СТЕ от 273,30 лева за главница, тъй като заключението на вещото лице по счетоводната експертиза отразява начислени прогнозно стойности, а не стойността на реално потребената енергия.

С оглед факта, че от доказателствата по делото се установи, че до имота на ответницата е доставяна топлинна енергия, която не е заплащана, както и че е осъществявана услугата дялово разпределение, се е стигнало до имущественото неравновесие - обедняване на ищеца и обогатяване на ответника поради общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт, а именно спестяването на разходи от страна на ответника за заплащането на доставената му от ищеца в процесния имот топлинна енергия, поради което ответникът дължи заплащане на сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а не в качеството му на потребител на топлинна енергия – на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Доводът във въззивната жалба, че ответницата не може да отговаря за задълженията на своята наследодателка е неоснователен. В процесния случай ищецът основава претенцията си срещу ответницата в качеството ѝ на собственик на топлоснабдените имоти, в които се установява, че се доставя топлинна енергия за стопански нужди.

Ето защо, поради дадената от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на разгледаните искове, решението в обжалванта част, както и по отношение на разноските следва изцяло да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове за заплащане на сумата от 273,30 лв. – потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2016 г. и 64,37 лева – дялово разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м.04.2016 г., да бъдат уважени на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Претенцията за заплащане на главница за топлинна енергия е неоснователна за сумата над посочените в заключението на техническата експертиза 273,30 лева до пълния претениран и присъден размер от 278,03 лева, поради което следва да бъде отхвърлена.

В частта, с която предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главниците са отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По разноските:

Ищецът-въззиваем в настоящото производство има право на разноски както за първа, така и за въззивна инстанция.

В първата инстанция ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 200 лв. (лист 43), 300 лева за депозит за особен представител на ответницата (лист 58) и 2 Х 250 лева за депозити за експертизи (лист 70 и 71).

Във въззивното производство е заплатил 100 лева за особен представител на ответницата (лист 13).

Същият е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно за първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв.

В настоящото производство на въззиваемия – ищец не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като пред въззивната инстанция не са извършвани действия по процесуално представителство, извън подаването на молбата от 28.07.2020 г., в която се прави искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и евентуално липса на доказателства за неговото заплащане, което е неоснователно, тъй като по делото въззивникът е представляван от особен представител, назначен на разноски на въззиваемия, заплатени от него съгласно платежно нареждане от представено по делото.

Ето защо на ищеца-въззивем, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 945,16 лв.

Въззивникът следва да бъде осъден, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд за държавни такси сумата от 49,46 лв., представляващи дължима държавна такса за въззивното обжалване, съгласно чл. 18 от ТДТ ГПК, от заплащането на която обжалвалият особен представител е освободен.

Въззиваемата страна следва да бъде осъдена, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд за държавни такси сумата от 0,54 лв., представляващи дължима държавна такса за въззивно обжалване, с оглед уважената част на въззивната жалба.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 68055 от 18.03.2019 г., постановено по гр. дело № 65554/2017 г., на Софийски районен съд, II ГО, 168 състав, в обжалваната част и изцяло по отношение на разноските, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 273,30 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабдени имоти - гараж № 4, магазин № 3 и магазин № 4, находящи се на партерния етаж на блок 102, вх. Г, Д и Е, в гр. София, кв. ******, с абонатен № Т377117 и сумата от 64,37 лева - главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за стойност на незаплатена топлинна енергия за сумата над 273,30 лева до пълния предявен размер от 278,03 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 945,16 лв. – разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд за държавни такси, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 49,46 лв. – разноски за държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд за държавни такси, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 0,54 лв. – разноски за държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е влязло в сила в частта, с която предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.А.К. искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите от 55,02 лева и 14,65 лева, представляващи обезщетение за забава върху главниците, са отхвърлени.

Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.