П Р И С Ъ Д А

 

№ 42

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Днес, 06.11.2019 г., в град София, Съдебна палата, ет. 4, зала № 18, в открито съдебно заседание, Софийски военен съд в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Цанко Грозев

                                           ЧЛЕНОВЕ:1. с-на В.А.К.                                        

                                                            2. с-на Ю.И.М.

                                          

при секретар К. Софрониева и с участието на прокурора от Военноокръжна прокуратура – София, лейт.Матев, разгледа  докладваното от председателя НОХД № 48/2019 г. по описа на Софийския военен съд, образувано по внесен обвинителен акт срещу редник В.М.Т. ***, за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.

На основание чл. 303 и чл. 305 от НПК, съдът

 

П Р И С Ъ Д И :

         

ПРИЗНАВА подсъдимия редник В.М.Т. ***, роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

 

На 02.02.2019 г., около 02.00 часа, в град Белене, на ул. „Фердинанд Дечев“ причинил на пострадалия Д.П.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота му, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК и чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

     На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание ЗА СРОК ОТ 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия редник В.М.Т. ДА ЗАПЛАТИ на пострадалия Д.П.Д. 5000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 02.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния размер на предявения граждански иск – 10 000 лева, ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Д.Д. сумата от 600.00  /ШЕСТСТОТИН/ лева – разноски за повереник.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. ДА ЗАПЛАТИ на държавата 200.00 /ДВЕСТА/ лева – 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪЖДА подсъдимия В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на държавата разноските по делото в размер на 485.20 /четиристотин осемдесет и пет лв. и 0.20/ лева, както следва:

В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СВС сумата от 334.00 /триста тридесет и четири/ лева;

В полза на Регионална служба „Военна полиция“ – град Плевен сумата от 151.20 /сто петдесет и един лв. и 0.20/ лева

Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в петнадесетдневен срок пред Военно-Апелативен съд – град София.

 

                                               

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                 

 

                                                                                                 2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви по присъда № 42, постановена на 06.11.2019г.  по НОХД № 48/2019г., по описа на СВС.

 

С обвинителен акт на съд е предаден редник В.М.Т. *** с оглед извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимият Т. е роден на ***г***.Завършил средно образование. За времето от м. септември 1999г. до м. септември 2000г.  бил военослужащ на наборна военна служба. На 17.02.2003г.постъпил на кадрова военна служба във в. ф. 28 880-Белене. От постъпването си в БА до настоящия момент изпълнявал различни длъжности. По време на военната си служба подсъдимият бил три пъти наказван. Не бил поощряван. Изпълнявал на задоволително ниво поставените му задачи, но не в пълен обем. Имал занижена лична дисциплина. Неженен. Неосъждан. ЕГН **********.

Въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

На 01.02.2019г. в гр. Белене, на ул. „Фердинанд Дечев“ № 46, във фургон, разположен в двора на имота на имота, се събрала компания да се черпи. Присъствали св. Людмил Иванов Стефанов – собственик на имота, св. Светлин Иванов Стефанов, св. Детелин Славчев Кодов, пострадалият Д.П.Д.,  подсъдимият В.М.Т., Иван Чоранов и Ради Перников. Последните двама постояли малко и си тръгнали рано. Останалата част от компанията се веселила до малките часове на следващия ден-02.02.2019г.. Подсъдимият Т. и пострадалият Д. седели на масата един до друг. Около 01.00ч. на 02.02.2019г. двамата се скарали. Нападали се с упреци и обиди един друг. В един момент се изправили като чели ще се сбият. Тогава св. Светлин Иванов спрял подс. В.Т.,а св. Детелин Кодов спрял пострадалия Д.Д.. За да преустановят кавгата помежду им, двамата били разделени, като били поставени един срещу друг на масата. Това обаче не помогнало и кавгата между тях продължила. За да не прерасне в бой между двамата Кодов и братята Стефанови отпратили Т. да си ходи, тъй като преценили, че той бил по-малко пиян. Това станало около 01.30-02.00 според присъствалите, като никой от тях не засякъл точното време на напускане на фургона от подсъдимия.  Светлин Стефанов изпратил Т. извън фургона. На излизане В.Т. бил много ядосан и заявил на пострадалия Д., че само това, че е имало други хора го е спасило, иначе ако са били само двамата е щял да види какво ще му се случи. Тези думи на подсъдимия били ясно възприети от св. Людмил Стефанов. На описаната сбирка В.Т. бил облечен с кафяво-зелен панталон и черно яке. Като го изпратил Светлин Стефанов видял, че подсъдимият В.Т. си тръгнал с велосипеда, с който в началото на вечерта бил пристигнал. Около пет минути след като Т. напуснал фургона, същият се върнал вътре взел си шапката и отново си тръгнал. След около половин час – около 02.00ч. или 02 ч. и няколко минути всички си тръгнали. Свидетелят Людмил Стефанов видял как пострадалият Д.Д. върви по улицата към центъра на Белене. Минало му през ум, че В.Т. може да нападне Д. и да се саморазправят, поради което първоначално имал намерение да изпрати Д.. Това му съмнение се усилвало от това, че Д.Д. трябвало да мине през пресечката, в която живее Т.. В един момент отхвърлил съмнението си, тъй като не вярвал конфликта между двамата да е бил толкова сериозен. Наблюдавал отдалечаването на Д. и като го изгубил от погледа си, се прибрал в къщи.

Д.Д. *** и стигнал кръстовището, образувано от нея и улица “Христо Смирненски“. В един момент изненадващо за него срещу му пешком се появил подсъдимият В.Т.. Последният бързо приближил Д.. Подсъдимият Т. нанесъл удар в областта на главата на Д., от който удар той паднал на земята и изгубил съзнание.

В областта на главата на пострадалия били причинени рана в тилната част, рана по вътрешната повърхност на горната устна, рана в лявата половина на носната пирамида, охлузване в лявата слепоочна област и по средата на челото в неокосмената част. Тези наранявания на пострадалия били причинени от нанесени най-малко два юмручни удара  в областта на главата и падането на Д. земята.

          По време на нанасяне на побоя на пострадалия Д. от подсъдимият Т.,*** към дома си на ул. „Панайот Волов“ пешком се движел свидетелят Радослав Дешев.

          Този свидетел и свидетелят Кристиян Петров, същата вечер се черпели в ресторант „ Фейс“ в гр. Белене. Към 01.50 - 02.00 ч. на 02.02.2019г. Радослав Дешев си тръгнал от заведението, а Кристиян Петров останал.

Приближавайки кръстовището на ул. „Фердинанд Дечев“  с ул.“ Христо Смирненски“, движейки се пешком по първата, Дешев от около петдесет метра забелязал от кръстовището да тръгва велосипедист с черно яке. Достигайки още по-близо до кръстовището видял лежащ на земята човек. Тичайки приближил лежащия на земята човек и разпознал в него пострадалия Д.Д., който бил окървавен и в безсъзнание. Радослав Дешев знаел, че Д.Д. е вуйчо на приятеля му Кристиян Петров, с когото до преди малко били на една маса в ресторант „Фейс“. Незабавно се обадил на Петров и му съобщил за случая с вуйчо му. Дешев се опитал да изправи Д. и при този му опит пострадалия се свестил и попитал какво прави там. Докато Дешев се занимавал с Д. от една от близките къщи излязъл свидетелят Цветан Опрев и попитал какво става. Дешев му отговорил, че има пострадал човек. В един момент тичешком пристигнал Кристиян Петров. Той заразпитвал вуйчо си какво се е случило, но Д. не могъл да му обясни нищо. Кристиян Петров казал на Радослав Дешев да се прибира, тъй като той щял да остане с вуйчо си. Между временно свидетелят Опрев, който се бил прибрал в дома си да се облече, отново се появил. От него Кристиян Петров поискал и научил адреса, където се намирали в момента, и в 02 часа 04 минути и 02 сек. от своя телефон 0884 780 288/ л. 80 д.п./ позвънил на тел. 112 и подал сигнал за случилото се. След обаждането на Петров Дешев си тръгнал. На местопроизшествието пристигнала линейка / със свидетеля д-р Ръжгев в нея/ и полицейски патрул в състав полицай Светослав Емилов Николаев и полицай Цветослава Врайкова Здравкова-Беева. Д.Д. и Кристиян Петров били откарани с линейката във филиала за спешна медицинска помощ в гр. Белене за оказване на помощ на пострадалия. След преглед и обработка на раните д-р Ръжгев освободил Д. за домашно лечение. Пострадалият се прибрал в дома си с помощта на св. Петров. Не можал да обясни на съпругата си – св. Нели Димитрова , какво се е случило с него.Около обяд на 02.02.2019г. Д. се почувствал зле и съпругата му извикала линейка, с която отново бил откаран  в спешната помощ на гр. белене. Там, след направено образно изследване, преценили че състоянието му налага незабавна хоспитализация в болнично заведение. С линейка Д. бил откаран в УМБАЛ „ Георги Странски“ гр. Плевен, където бил адекватно лекуван от 17.00ч. на 02.02.2019г. и на  06.02.2019г. бил изписан с окончателна диагноза „Контузия на главата. Сътресение на мозъка“.

От нанесения му побой пострадалият Д. получил сътресение на мозъка със загуба на съзнание – състояние обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Описаната фактическа обстановка беше установена от показанията на свидетелите:

Д.Д.-л.58-59 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281 НПК показания от д.п.л.22-23;

Нели Димитрова-л. 59гръб-л.60 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281 НПК показания от д.п. л.24-25;

Радослав Дешев-л.60гръб-61 н.д.;

Кристиян Петров- л. 61гръб-62 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281 от НПК показания от д.п. л.28-29;

Детелин Кодов-л.62гръб н.д.;

Людмил Стефанов-л.62гръб-63 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281 НПК показания от д.п.л. 31-32;

Светлин Стефанов – л. 63 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281  НПК показания от д.п. л. 33гръб;

Данка Митева – л. 63гръб н.д. – частично;

Цветан Опрев – л.85гръб-86 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281 НПК показания от д.п. л. 35            и

Д-р Емил Ръжгев- л. 86гръбн.д.;

обясненията на подсъдимия Т. - л.137 гръб. н.д. -частично;

съдебно-медицинската експертиза – л. 40-41 д.п.  и разпита на експерта в с.з. – л. 89гръб-90 н.д.     и

писмените доказателства, приложени по делото,а именно:

От съдебното дело: л. 126-127 - молба и пълномощно от адв. Борислав Блажев от АК – Плевен, л. 103-111 – писмо, вх. № 1183/28.10.2019 г., изпратено до съда по факс от началника на РУ на МВР – гр. Левски, както и оригиналите на това писмо, приложени на л. 120-121 и заведени под същия номер; л. 122-125 - писмо, вх. № 1192/30.10.2019 г., изпратено по факс до съда от РУ на МВР – гр. Белене, както и на л. 128-130 - оригинал на писмото, заведено под същия номер.

От досъдебното производство:

л. 7 – постановление за изпращане на преписка по компетентност, л. 11-13 – справка, л. 14 – жалба от Нели Валериева Димитрова, л. 40-41 – съдебномедицинска експертиза по писмени данни, л. 45-55 – история на заболяване № 4440 от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен, л. 56 – епикриза на Д.П.Д., л. 57 – лист за преглед на пациент, л. 58 – фиш за спешна медицинска помощ, л. 59-60 – образни изследвания, л. 62 – допълнителен лист към история на заболяването № 4440, л. 63 – протокол за доброволно предаване с епикриза на Д.П.Д., л. 66-76 – писмо от Център за спешна медицинска помощ – гр. Плевен до Военна полиция с № 03-41/08.02.2019 г., с приложени към него документи, посочени в писмото, л. 80 – писмо, рег. № 105830-35/07.02.2019 г. до РС „ВП“ – гр. Плевен от началника на РЦ тел. 112 - Монтана, л. 81 – диск от телефон 112, л. 84-85 – копие от ежедневен бюлетин за допуснати инциденти в МО, л. 87-95 – писмо, рег. № 3 /или 5 - не се чете/- 599/08.02.2019 г. на командира на ВФ 28 880 до директора на РС „Военна полиция“ – гр. Плевен, с приложени към него: копие от служебен картон за поощрения и наказания на редник В.М.Т., заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „младши шофьор“, служебна характеристика на В.М.Т., копие на длъжностна характеристика за длъжността мостостроител в инженерна мостова рота, служебна характеристика на Д.П.Д., л. 96 – справка за съдимост на В.М.Т..

При така установена фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият редник В.М.Т. с деянието си е осъществил от правна страна състава на престъпление  по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, тъй като на 02.02.2019 г., около 02.00 часа, в град Белене, на ул. „Фердинанд Дечев“ причинил на пострадалия Д.П.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота му.

От обективна страна съдът намери, че при извършване на престъплението подсъдимият Т. е бил наказателноотговорно лице – пълнолетно и вменяемо. По делото липсва каквото и да било доказателство в обратната насока и този извод не се оспорва от страните.

Изпълнително деяние на престъплението по чл. 129, ал. 1 , вр. ал. 2 от НК, е налице, тъй като е установено по несъмнен начин, че 02.02.2019 г., около 02.00 часа, в град Белене, на ул. „Фердинанд Дечев“ подсъдимият Т.  нанесъл удари с юмруци –най-малко два, в главата на пострадалия Д. и му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота му.

Авторството на деянието се доказва от едно пряко доказателство - показанията на пострадалия Д. –„ …Улицата, по която се прибирах е главна, а пък В. ме чакаше на една странична, по-малка уличка. Беше на ъгъл, зад един трафопост. В. не беше на колелото, пеша беше. Засили се, стана много бързо, беше доста близо и аз дори не можах да се предпазя, не можах да реагирам по никакъв начин. Незнам с какво ме удари. Беше доста силен удар. Посегна с ръка…“.

Доказва се и от поредица косвени доказателства, които подкрепят показанията на Д. и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод, че извършителят на престъплението е именно В.Т..

Показанията на всички свидетели, присъствали на разпивката във фургона, по категоричен доказват възникналия конфликт между подсъдим и пострадал;

показанията на св. Л. Стефанов/ л. 31 гръб.д.п./ доказват заплахата на Т. към Д. за саморазправа-„… на тръгване видях, че В. беше ядосан и заяви на Д., че само това, че е имало други хора  е спасило Д., иначе ако са били само двамата е щял да види какво ще му се случи…“;

показанията на пострадалия и на свидетелите от фургона доказват по несъмнен начин наличието на мотив у подсъдимия Т. да извърши престъплението, като пребие Д., изчаквайки го в засада.

показанията на св. Св. Стефанов доказват облеклото на Т. и начина му на придвижване – с велосипед, при напускането на фургона след разправията с пострадалия; същото облекло и същия начин на придвижване описва Дешев за лицето, напуснало кръстовището с лежащия човек при приближаването на този свидетел.

Налице е и съставомерния резултат – сътресение на мозъка със загуба на съзнание.

 Това се доказва от показанията на пострадалия Д. / л. 23 д.п./ „…О този един много силен удар, аз явно съм загубил съзнание, понеже след получаването на удара нищо не си спомням. Спомените ми са вече когато съм си у нас и тогава при мен беше съпругата ми Нели и аз я попитах къде ме е намерил Кристиян, за да ме доведе у нас…“.

Доказва се и от показанията на св. Дешев/ л.61 н.д./-„…Този Д. е вуйчо на момчето, с което бях вечерта в заведението, а именно Кристиян Петров. Като приближих към него го видях, че лежи долу на земята в безсъзнание. ….. Като започнах да го вдигам той се свести.“.

Доказва се и от СМЕ на л. 40-41 от д.п. и подробните показания на експерта при разпита му в с.з. - л. 89 гръб-90 н.д.

Причинната връзка между нанесените от Т. удари и настъпилия съставомерен резултат е пряка и непрекъсната.

Доказателствата за този извод се съдържат в показанията на свидетелите:

 Л. Стефанов - сочи / л.31 гръб.д.п./, че „…Аз видях как Д. с тръгна пеша по шосето и ходеше нормално…Стоях няколко минути и гледах как Д. се отдалечи..“;

Св. Стефанов - сочи/ л.34 д.п./, че „…Д. ми направи впечатление, че…беше си пийнал, но не беше пиян, говореше нормално и смислено и се движеше и ходеше нормално…“.

Пострадалият се е движел и ходел нормално до мястото, където е бил причакан и пребит от подсъдимия Т.. Ако е бил пребит на друго място, то няма как Д. - в безсъзнание, да достигне кръстовището, образувано от улиците „ Фердинанд Дечев“ и „Христо Смирненски.Това означава, че именно на посоченото кръстовище Д. е бил приведен в бесъзнателно състояние, в каквото състояние го е намерил Дешев, при появата на който подсъдимият е избягал с велосипеда си.

От субективна страна престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК е извършено от  Т. умишлено. Нанасяйки удари с ръце в главата на Д. той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици–причиняване на наранявания на Д., и е искал настъпването на тези последици. Събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства в своята съвкупност не дават възможност за друг, различен извод.

При определяне на наказанието по вид и размер в пределите, предвидени от закона – чл. 129, ал. 1 , вр. ал. 2 от НК, съдът взе предвид обществената опасност на деянието и дееца и съобрази следните обстоятелства:

СМЕКЧАВАЩИ - чистото съдебно минало и относително добрите характеристични данни на Т.;

ОТЕГЧАВАЩИ – проявените от Т. подлост и коварство при извършване на престъплението.

Като прецени изложените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 , вр. ал. 2 от НК и чл. 54 от НК на Т. беше наложено наказание от 2/ две/ години лишаване от свобода.

Наложеното наказание на подсъдимия е до три години лишаване от свобода, той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Т. не е наложително той да изтърпи наказанието. Ето защо и на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание беше отложено за срок от 5/ пет/ години- срок достатъчен да мотивира Т. към въздържание от извършване на умишлено престъпление.

По предявения от Д. П. Д. граждански иск срещу подсъдимия В.М.Т. в размер на 10 000,00/десет хиляди/ лева,  за причинени му от  деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от  02.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски:

          Съдът намери, че Д.П.Д. е преживял сериозни страдания от нанесения му побой. Изпитвал е физически болки за немалък период от време. Бил е унизен пред колегите и близките си.

          С оглед изложеното и по справедливост съдът намери ,че сумата от 5 000,00/пет хиляди /лева ще компенсира в максимална степен неимуществените вреди, причинени на Д.. Ето защо подсъдимия  В.М.Т. беше осъден да заплати сумата от 5 000,00/пет хиляди /лева на пострадалия Д.П.Д...

          Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение, при забава на плащане, длъжникът дължи законната лихва за съответния период на забавата до пълното издължаване. Ето защо подсъдимият беше осъден да заплатия и законната лихва върху сумата от пет хиляди лева, считано от датата на деянието – 02.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

          При водене на делото пострадалият Д. е направил разноски по ангажиране на повереник в размер на 600,00/шестотин/ лева. В съдебното производство / л. 140 н.д./ е направено искане за присъждане на направените от гражданския ищец разноски, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т. беше осъден да заплати тези разноски на гражданския ищец Д..

Върху уважения размер на граждански иск се дължи 4 % държавна такса. Ето защо подсъдимият Т.  беше осъден да заплати в полза на държавата сумата от 200,00/двеста/лева

          Гражданският иск за разликата до 10 000,00/десет хиляди/ лева беше отхвърлен от съда като неоснователен - недоказан по  размер.

По делото са направени съдебно деловодни разноски в размер на 485.20 /четиристотин осемдесет и пет лв. и 0.20/  лева. Тъй като тези разноски са направени по обвинение, по което подсъдимият е признат за виновен, Т. – в съответствие с чл. 189 ал. 3 от НПК, беше осъден да ги заплати на държавата , както следва:

В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СВС сумата от 334.00 /триста тридесет и четири/ лева;

В полза на Регионална служба „Военна полиция“ – град Плевен сумата от 151.20 /сто петдесет и един лв. и 0.20/ лева, платими по сметка № BG31UNCR96603189483118, код UNCRBGSF.

Входа на съдебните прения страните застъпиха становища и направиха искания, относно които настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Защитата пледира, че авторството на деянието не било доказано. Нямало нито едно доказателство, което да сочи подсъдимия Т. като извършител на престъплението.

Съдът не споделя това становище, тъй като то се опровергава от доказателствата по делото.

По делото са налице достатъчно безспорни доказателства да бъде прието, че подсъдимият е автор на деянието, за което е обвинен. На първо място, както вече беше посочено, налице е пряко доказателство за авторство на престъплението. Извършителят е разпознат от пострадалото лице. Следва изрично да бъде отбелязано, че в случая не става въпрос за съмнение или предположение за самоличността на нападателя, тъй като пострадалият и нападателят са се познавали от дълги години, виждали са се почти ежедневно, тъй като са работили на едно и също място, били са заедно вечерта, непосредствено преди извършването на престъплението. При тези обстоятелства вероятността за грешка при идентифицирането на нападателя от пострадалия на практика е нулева. В тази връзка следва изрично да бъде отбелязано, че пострадалият е посочил самоличността на извършителя още в деня, следващ деянието. В този смисъл са  показанията на свидетелите Людмил Стефанов, Стефан Стефанов, Кристиян Петров и Нели Димитрова, които ясно заявяват, че още на следващия ден пострадалият им е разказал кое е лицето, което му причинило телесното увреждане.

На второ място съдът намира, че са налице и косвени доказателства, доказващи авторството на престъплението. Налице е установен и доказан мотив за извършване на деянието. Според показанията на всички свидетели по делото, които са били заедно с пострадалия и подсъдимия, преди извършване на деянието, същата вечер между тях двамата е възникнал конфликт, който е бил предотвратен единствено благодарение на тяхната намеса. Нещо по-важно – свидетелят Людмил Стефанов сочи, че при излизането си от фургона подсъдимият се е заканил на пострадалия с физическа саморазправа.

Налице е установена и доказана обстановка и възможност за подсъдимия да извърши деянието. Непосредствено преди деянието пострадалият и подсъдимият са били на едно и също място и по едно и също време. Подсъдимият е напуснал мястото малко преди пострадалия.

Деянието е извършено по пътя на пострадалия към дома му, който е минавал в близост до дома на подсъдимия. В този смисъл са показанията на свидетеля Людмил Стефанов.

Налице е установено и доказано съвпадение в облеклото на подсъдимия, с което е бил вечерта, преди нападението – черно кожено яке,според свидетелите от фургона, и облеклото, с което е било облечено лицето, извършило нападението – черно кожено яке, според свидетеля Радослав Дешев.

 Подобно съвпадение е налице и по отношение на превозното средство – велосипед, с което е бил вечерта подсъдимия и превозното средство, с което нападателят е избягал от местопрестъплението.

Разгледани поотделно всички тези косвени доказателства няма как да обосноват извод за авторство на престъплението. Разгледани, обаче, в съвкупност и последователно едно след друго, съдът намира, че тези косвени доказателства несъмнено водят до логическия извод, че лицето, нападнало пострадалия, е именно подсъдимия.

Съпоставката на тези косвени доказателства с прякото доказателство - категоричните показания на пострадалия, относно самоличността на нападателя, по несъмнен и безспорен начин  сочат Т. като извършител на престъплението.

Защитата пледира, че телесното увреждане на Д. не съставлява средна телесна повреда.

Съдът не споделя и това становище на защитата, тъй като увреждането, причинено на пострадалия по делото, е сътресение на мозъка със загуба на съзнание. Съгласно указанията, дадени с тълкувателно постановление № 3/1979 г. на Пленума на Върховия съд, в т. 13, сътресението на мозъка съставлява средна телесна повреда само когато е създадена временна опасност за живота. Постановлението сочи, че „…Такава опасност е налице, когато увредения в резултат на сътресение на мозъка изпадне в безсъзнание, макар и кратковременно. Леките мозъчни сътресения, като зашеметяване, дезориентиране и други подобни, които не са довели до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда по смисъла на закона.“. Съдът намира, че определящи за преценката по този въпрос са единствено показанията на свидетеля Радослав Дешев. Това е лицето, което е видяло отдалечаването на извършителя на престъплението, първо е стигнало до пострадалия и първо е възприело състоянието му след деянието. Показанията на този свидетел са категорични – „…Като приближих към него, видях, че лежи долу на земята, в безсъзнание. Вдигнах го. Беше в кръв. Когато започнах да го вдигам, той се свести.“. Съдържанието на тези показания сочи, че в интервала от време от причиняването на увреждането до предприемане на действия по оказване на помощ, пострадалият е бил в безсъзнание. Макар и не толкова дълъг като време този интервал, съгласно цитираната тълкувателна практика и заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, е достатъчен за да бъде прието, че пострадалият – в резултат на причиненото му травматично увреждане, е бил в безсъзнание.

Съгласно медицинските критерии, заложени в закона, това състояние във всички случаи води до временна опасност за живота, поради което съдът прие, че причинената на пострадалия телесна повреда е средна по смисъла на чл. 129 от НК.

Защитата твърди, че било възможно нараняванията на Д. да са били причинени в резултат на ПТП.

Съдът намери това твърдение за необосновано, тъй като по делото липсва каквото и да било доказателство за такова твърдение. Нещо повече – при прегледа на пострадалия Д., извършен  от д-р Газемба на 09.02.2019г., е установено, че „ …В областта на крайниците- не се установиха следи от насилие“/л.40-41 д.п./ Няма как върху крайниците на човек да няма следи, ако е участвал като пешеходец в ПТП с лек автомобил. Видно от СМЕ /л.40-41 д.п./ всички наранявания на Д. са в областта на главата.

Защитата пледира, че на пострадалия не била причинена средна телесна повреда, като  противопоставя показанията на свидетеля д-р Ръжгев с показанията на експерта д-р Газемба. Твърди, че той като невролог, след като прегледал Д. през въпросната вечер, не установил състресение на мозъка и освободил пострадалия за домашно лечение.

 Съдът не установи противорчие между преценките на двамата лекари. В тази насока са показанията на д-р Газемба- л. 90 н.д. „…Свидетелят д-р Ръжгев каза, че състоянието на пострадалия е временно неопасно за живота, но той не е разполагал с тези изследвания, с които аз съм разполагала на 09.02.2019 г. и които са били извършени на пострадалия след неговия първоначален преглед. Ако той беше разполагал с тези изследвания може би неговият отговор щеше да бъде друг. Аз съм разполагала с всички проведени изследвания.“.

По делото е установено, че на Д. е била оказвана медицинска помощ и втори път - към обяд на 02.02.2019г., отново във ФСМП в гр. Белене, при което му е било извършено и образно изследване, което е било обсъдено от д-р Газемба в СМЕ. С това изследване не е разполагал д-р Ръжгев, извършил първия преглед на пострадалия.

На следващо място защитата твърди, че не била изяснена фактическата обстановка, тъй като показанията на свидетеля Опрев за това, какво се е случило на улицата пред дома му, били противоречиви.

Съдът намери, че това твърдение е необосновано. Противоречие в показанията на този свидетел няма. Той е излизал на два пъти- един път по пижама и втори път-след като се е облякъл. Неговите показания за лежащия в безсъзнание на земята пострадал, кореспондират с показанията на свидетеля Дешев; показанията на Опрев, че е питан от едно от момчетата за адреса, кореспондират с показанията на свидетеля Кристиян Петров; показанията на Опрев за наличие на момиче на местопроизшествието се потвърждават от присъствието на полицай Здравкова–Беева. Следва да се посочи , че обстановката е била динамична - едни са  били лицата при първото му излизане/по пижама/, други са пристигнали и са присъствали впоследствие, след като той се облякъл и отново е излязъл навън.

На следващо място този свидетел не е възприел и в показанията си не възпроизвежда нито нанесения побой от Т. на Д., нито станало ПТП между Д. и лек автомобил/ каквото на практика не е имало/.

Свидетелят Опрев обаче, както и свидетеля Дешев, е възприел състоянието на пострадалия и го определя като „ в безсъзнание“- л.85 гръб,н.д.- „ … Лежащият човек беше в безсъзнание. Младежите се разправяха с него. … След като изправиха падналия човек, те го попитаха дали да извикат Бърза помощ. Нещо мърмореше, но какво не мога да кажа. Като видях, че го изправиха, аз се прибрах. От това, което възприех, разбрах, че не е злополука…“.

По изложените съображения съдът не възприе доводите на защитата, че авторството на деянието не било доказано и увреждането на Д. не съставлявало средна телесна повреда, поради което не уважи искането Т. да бъде оправдан.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

Гр. София                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

18.12.2019г.                                                               /полк. Ц. Грозев/