№ 354
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000325 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Т. Р. М., чрез адв. Р. М.
срещу решение № 76/07.03.2022 г. постановено по т. д. № 296/2021 г., по
описа на ОС – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. М. иск
за горницата над 20 000 лева до първоначално предявения размер от 40 000
лева и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 20 000
лева, на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано от 03.12.2020 г. до окончателното
изплащане.
Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението в
обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се, че същото е постановено в нарушение на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че съдът не е съобразил в
съвкупност приобщения по делото доказателствен материал, което е довело
до неправилно определяне на размера на подлежащото на присъждане
обезщетение. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част.
1
Претендира се заплащането на разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, чрез адв. Т. Т., в който се излагат аргументи във връзка с
правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното
решение. Подробно се инвокират доводи за неоснователност на изложените в
жалбата претенции. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е
кредитирал отчасти свидетелските показания на съпругата на М., тъй като
същата не е била в състояние да даде безпристрастни и обективни показания.
Същата е твърдяла, че ищецът е пострадал със счупен крак, не е посочила, че
е имал ограничения в ръката, казала е че е имал болки в кръста, а визуално е
посочила таза си. За това счита, че правилно окръжния съд е кредитирал
отчасти свидетелските показания на съпругата. Моли за оставяне въззивната
жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В о. с. з. процесуален представител на въззивника поддържа въззивната
жалба. Иска да бъде отменено решението на ОС – Варна в обжалваната част
и да бъде присъдено обезщетение в пълния предявен размер. В подкрепа на
изразеното становище са представени и писмени бележки.
С молба с вх. № 5947/04.10.2022 г., по описа на ВАпС въззиваемото
дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуалния си
представител е поискало делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Въззиваемият е заявил, че поддържа подаденият от него отговор на
въззивната жалба. Счита, че ОС – Варна е постановил правилно и обосновано
решение, при което са обсъдени обстойно фактите и е присъдено
обезщетение в справедлив размер. Акцентира на установена в хода на делото
единствена травма – увреждане на дясна лопатка на ръката на въззивника,
която била преодоляна напълно. Моли да бъде оставена въззивната жалба без
уважение като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
За да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, съдът съобрази
следното:
2
На основание чл.269 ГПК, при своето произнасяне съдът е ограничен от
посоченото от жалбата. Жалбата с която е сезирана въззивната инстанция, е
подадена от ищеца и е срещу решението в неговата отхвърлителна част.
Следователно, в процеса предмет на разглеждане, респективно спорно
обстоятелство, е единствено размера на претърпените неимуществени вреди.
Предвид изложеното, предпоставките за уважаване на иска по чл.432 КЗ
вр.чл.45 ЗЗД-наличието на застрахователно правоотношение, виновността на
водача управлявал МПС чрез което са нанесени уврежданията, следва да се
приемат за доказани в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира да отбележи следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд – Варна се е произнесъл по предявен от Т. Р. М., ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и акцесорна
претенция по чл. 86 ЗЗД против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, вследствие на ПТП от 24.05.2018 г.
Наведените в исковата и уточняващата молба фактически основания са,
че на 24.05.2018 г. около 11:00 часа в гр. Варна, вследствие на
неправомерното движение на т. а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег.
№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от виновния водач М М Р, който поради
движение с несъобразена скорост с оглед характера на пътя и интензивността
на движението, излиза в дясно извън пътната лента и блъска намиращия се на
тротоара пешеходец – Т. Р. М..
При така реализираното ПТП пострадал ищецът Т. М., като претърпял
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясната лопатка, което
обусловило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за
период от около 3 месеца, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош
и поясната област, ожулвания по лявата подбедрица. От посочените телесни
увреждания ищецът търпял неумуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания с висок интезитет от деня на инцидента и през следващите няколко
дни. Постепенно болката намалявала, но не отшумяла напълно за период от
около три месеца. Болките се появявали периодично, като имало периоди на
силна и такива на слаба болка. След изтичане на тримесечния период от
3
настъпването на инцидента ежедневната болка на ищеца почти изчезнала, но
при определени движения и при натоварване на горния десен крайник
болките рецидивирали. Сочи, че тези болки били търпени от ищеца и до
момента на предявяване на исковата претенция.
Получените увреждания породили у ищеца чувство на страх и
безспокойство за неговото здраве и живот и за възможността да не се
възстанови. Посочва, че инцидентът е довел и до смущения на съня му.
Поради ограничението на движенията на горен десен крайник, ищецът
разчитал на помощта на близките си за обличане, хранене, работа в
домакинството, което довело до чувство за тъга, непълноценност и
неудовлетвореност. В резултат на преживяното Т. М. станал по – затворен и
некомуникативен, по – рядко излизал с приятели, отделял по – малко време и
грижи на своите деца и съпруга. Това състояние продължило около 2 – 3
месеца след инцидента. С намаляването на болките и възвръщане на
способността на ищеца да живее самостоятелно и пълноценно, намалели и
негативните чувства. Към момента на депозиране на исковата молба, ищецът
се намирал в по – добро психическо състояние, макар и да изпитвал все още
известна тъга от обстоятелството, че болките в областта на дясната лопатка не
са изчезнали напълно, а се проявяват при натоварване и изпълнение на
определени движения на дясната ръка. Случилото се оставило траен
негативен спомен в съзнанието на ищеца.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК, с който е оспорил претенцията по размер. Поискал е съдът да
намали размера на претендираното обезщетение, тъй като намира последното
за прекомерно завишено и несъответстващо от една страна на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите
запълващи съдържанието на понятието „справедливост“ по см. на чл. 52 ЗЗД,
а от друга страна, на характера и степента на причинените телесни
увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищеца.
Настоящият състав на съда, като взе предвид наведените от страната
оплаквания по правилността на обжалваното решение, становищата им по
съществото на спора, доказателствата по делото и приложимия закон намира
за установено от фактическа и правна страна следното, относно обжалваната
4
част от решението:
Безспорно по делото обстоятелство е, че към момента на настъпване на
ПТП за МПС с ДКН ХХ ХХХХ ХХ е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № 23117002151241, валидна
от 04.08.2017 г. до 03.08.2018 г.
Видно от представеното пред първоинстанционния съд заключение по
назначената съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно, изчерпателно и компетентно изготвена, на 24.05.2018 г. около
11:00 часа в гр. Варна, на бул. „Цар освободител“ след кръстовището с ул.
„Струга“ при Дом № 24 е настъпило ПТП между л. т. а. марка „Мерцедес“,
модел“ Спринтер“, рег. № ХХ ХХХХ ХХ, собственост на К И. Д, ЕГН:
**********, управляван в този момент от М М Р, ЕГН: ********** и
пешеходец, поради извършена от водача на л. т. а. рязка мА.ра в дясно, при
което технически е успял да възкачи автомобила спрямо успоредния десен
бордюр. След възкачването с десни колела и предно ляво на бордюра е
напуснал пътната лента за движение.
В резултат на напускането на пътната лента и преминаването спрямо
цялата ширина на тротоара в дясно от пътната лента, водачът на л. т. а. марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ е допуснал ПТП с намиращия се в този
момент на тротоара пешеходец – Т. Р. М. – въззивник в настоящото
производство. Конкретно, лекият товарен автомобил е застигнал пешеходеца,
като при съприкосновението между ППС и пострадалия, последният е паднал
по лице вследствие на удара.
В процеса е назначена и изслушана СМЕ със специалист ортопед-
травматолог, което е дало следното неоспорено от страните заключение:
След преглед на ангажираните по делото медицински документи и
преглед на ищеца вещото лице докладва, че в резултат на ПТП Т. М. е
получил :- фрактура на дясната лопатка обусловила трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни като лечението е с
обездвижване на крайника за 30 дни и последваща рехабилитация. Получил е
ожулвания по задната повърхност на гръдния кош и поясната област,
ожулвания по лявата подбедрица, обусловили болка и страдание .
Вещото лице сочи, че е проведено лечение с обездвижване на десния
горен крайник с ортеза. Сочи, че по принцип след счупването болките са
много силни в областта, като след обездвижването намаляват, но до десетия
ден след счупването при всяко движение се засилват, след това постепенно
намаляват и след 25 ден са незначителни. Към настоящият момент е
5
възстановен, коста е зараснала, движенията в имобилизираните стави са
възстановени. Максималната продължителността на възстановителния процес
за този вид увреждания, е до 6 месеца. Експертът докладва, че липсва
медицинска документация за проведено лечение след оказаната първа помощ
в спешното отделение на болницата. Налице е само Лист за преглед на
пациент в Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, амб.
№333/24.05.2018г. с диагноза Счупване на дясната лопатка.
При извършения за целите на експертното обследване преглед на ищеца
е установено, че същият е в добро общо състояние, ориентиран и адекватен;
оплаква се от болки в дясната раменна става при физическо натоварване и
промяна на времето. Налице е нормална конфигурация на дясна раменна
област. Движенията в раменните стави са в пълен обем. Увеличена кифоза
/лека гърбица/ в гръдния отдел на гръбначния стълб. Движенията в двете
киткени стави са в пълен обем, неболезнени. Практически към настоящия
момент ищецът е възстановен, костта е зараснала, движенията в
имобилизираните стави са възстановени. Според вещото лице констатираните
травматични увреждания могат да бъдат получени от процесното ПТП. В
съдебно заседание е пояснил, че травмата е получена в резултат на
притискането на раменната става от предните части на микробуса, в момента,
когато пешеходецът е паднал и се е оказал под автомобила.
За установяване на претърпените неимуществени вреди, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на на ищцовата
страна - Ганка Да М.
Св. М живее на семейни начала с ищеца от 25 години. Твърди, че след
катастрофата ищецът ходил в болница. Имал счупен десен крак; не можел да
се движи и да се храни сам; имал болки в гърба; ползвал памперс.
Възстановяването от счупването продължило около четири месеца и още
изпитвал болки. Излага, че след катастрофата вече не можел на вдига тежко и
от тогава не работел. Твърди, че ищецът изпитвал страх от шума на
преминаващи автомобили.
Съдът счита, че показанията на свидетелката М са противоречиви
относно вида на увреждането, поради което следва да се кредитират само
досежно продължителността на възстановителния процес на пострадалия.
Според показанията на свидетелката, както и на заключението по
назначената СМЕ, съдът приема за доказано твърдението в исковата молба,
че счупването на дясната лопатка е обусловило трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник за период от около три месеца. Към
момента на иницииране на исковото производство травмата е била
преодоляна в пълна степен и движението на горния десен крайник е
6
възстановено.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
380 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение на въззивника Т. М. –
виновно противоправно поведение на застрахован водач, претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие причинените от ПТП травматични увреждания, представляващи
фрактура на дясна лопатка и ожулвания по задната повърхност на гръдния
кош и поясната област, ожулвания по задната част на лявата подбедрица.
Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК,
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства.
Подлежащите на изследване обстоятелства при причинени телесни
увреждания от непозволено увреждане включват начина на извършването му,
възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените
морални страдания, икономическата конюнктура, рефлектираща върху
общественото възприятие за справедливост, ориентир за което са и
съответните нива на застрахователно покритие. Посочените обстоятелства
следва да бъдат анализирани в съвкупност, с посочване на значението им за
съдържанието на увреждането. Когато релевантните за определяне на
обезщетението факти са изброени, но не е мотивиран оценъчен извод за
приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или последните са неправилно
преценени, принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.
При съобразяване с гореизложеното, при определяне на
неимуществените вреди, съдът взе в предвид следното:
От събраните по първоинстанционното дело доказателства е видно, че
Т. Р. М. е бил на 39-годишна възраст към датата на инцидента.
От упражнения натиск от масата на автомобила върху пострадалия е
реализирано счупване на шийката на дясната му лопатка, което обусловило
трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период над 30
дни. По този начин му е причинена средна телесна повреда по см. на чл. 129,
ал. 2 НК. Освен фрактурата на дясната лопатка са причинени и ожулвания по
задната повърхност на гръдния кош – в дясно и надолу към дясната поясна
7
област и вътрешната повърхност на лявата подбедрица.
Както се посочи, според ищеца възстановяваането е продължило около
3 месеца, а според вещото лице Манчев, болките отзвучават в рамките на 25
дни след претърпяване на травмите. При прегледа е установено добро общо
здравословно състояние на въззивника – ищец в първоинстанционното
производство и същият е бил напълно възстановен от травмите.
При така приетите за установени неимуществени вреди и при отчитане
на релевантните конкретни обстоятелства, посочени по – горе съдът намира,
че справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД на претърпените
неимуществени вреди от въззивника М. е сума в размер на 20 000лв. Въпреки
преживяната уплаха, болки и страдания, съдът счита, с оглед на събраните
доказателства, че същите са преодоляни. Доколкото пострадалият
продължава да търпи дискомфорт, същият се дължи на непровеждане на
препоръчаните рехабилитационни процедури.
При определяне на горепосочения размер на обезщетението съдът
отчита и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на
съответния етап на развитие на обществото в държавата, израз на което е
съдебната практика по сходни казуси /решение № 226/30.01.2019 г. по гр. д.
№ 756/2018 г., III г. о. на ВКС/, както и обществено-икономическата
конюнктура към момента на увреждането /в т. ч. и предвидените в КЗ
лимити/.
С оглед съвпадението на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, настоящият състав на съда намира въззивните
жалби на страните за неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, и да бъдат присъдени разноски на въззиваемата страна на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 1920лв., за извършването на които са
представени валидни доказателства .
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/07.03.2022 г. по т.д. № 296/2021 г. на
Окръжен съд – Варна..
ОСЪЖДА Т. Р. М. с ЕГН: ********** от с. Каменар, общ. Варна, ул.
8
„Невен“ № 6Б да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Възраждане,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5 сторените във въззивното производство
разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на сумата от 1920 лева с
ДДС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9