Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
гр.
Габрово, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
2470 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова
молба, вх. № 9656/13.12.2019 г. предявена от "ВИК" ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от
Владимир Георгиев Василев - управител, срещу С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът излага, че С.Д.С. е потребител на ВиК услуги с кл. № 010761 за обект с № 01215801,
представляващ апартамент с административен адрес град Габрово, бул. „********"
№ 50, вх. А, ап. 2. Твърди,
че в периода 04.04.2016 г. – 05.03.2019 г. дружеството -
ищец е предоставило на ответната страна за посочения обект услугите
„водоснабдяване с питейна вода", отвеждане на отпадъчни води" и
„пречистване на отпадъчни води", чиито цени били определени със Заповед №
363/31.10.2012 г. на Управителя на „ВИК" ООД, съответно - 1,45 лева/ m3, 0,15 лева/m3 и 0,23 лева/m3, без включен ДДС. Въз основа на предоставените в рамките на исковия
период услуги от страна на „ВИК" ООД били издадени съответните фактури,
посочени в Справката за задълженията на абоната. Излага, че отчетните периоди,
за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се съдържат в
справка за задълженията на абоната и в карнетен лист. Сочи, че конкретният
начин, по който е извършвано отчитането в обекта в рамките на процесния период,
е посочен в графата „Код обр." на карнетните листи. Излага, че значението
на посочените там кодове е съобразно номенклатура на състоянията на водомера,
която се използва от инкасаторите на „ВИК" ООД, като в конкретната хипотеза
значението е следното - код 0 - изправен водомер - реален отчет на показанията;
код 9 - служебен разход, код 74 – предплатен водомер и код 75 - без разход за
периода. При извършване на реален отчет на водомера бил положен подпис от лицето, осигурило достъп на инкасатора.
Излага, че ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане
цената на доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране,
определен в чл. 33, ал. 2 от общите условия на „ВИК" ООД, одобрени с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, обявени на сайта на „ВИК" ООД на
адрес: http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Ето защо депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. дело № 1802/2019 г.
год. по описа на РС-Габрово и била издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът депозира искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за сумата 283.25 лв.- главница, представляваща
цена на ползвани от ответника В и К услуги за обект № 01215801,
кл. № 010761, за недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, бул. „********" № 50, вх. А, ап. 2, за периода 04.04.2016 г. – 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.09.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 50.07 лв. – обезщетение за забава за периода от датата, следваща падежа за плащане
по всяка от фактурите до 31.08.2019 г., като претендира да му се присъдят и разноските
за производството.
В законоустановения
срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага, че в
карнетния лист са вписани произволни количества потребена вода, като само част
от отчитанията съдържали подпис на потребителя, а за останалите е извършено
служебно вписване с код 9. Счита, че
представения карнетен лист не може да служи за доказателство за действително изразходваните
количества вода и за издадените въз основа на него фактури. Също така ищецът, в
нарушение на чл. 33, ал. 2 от ОУ, не бил уведомявал потребителят за издаваните
фактури и не е налице забава. Ответникът бил лишен и от възможността да направи
възражение в случай на несъгласие с посочените във фактурите количества.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил
справка за формиране на задълженията на по клиентска партида № 010761, с
административен адрес: град Габрово, бул. „********"
№ 50, вх. А, ап. 2
за претендирания период, видно от която до 05.03.2019 г.
е начислено потребление на вода на обща стойност 283.25 лева, като върху това
задължение е начислена и лихва за забава в размер на 50.07 лева. За титуляр на
партидата е записан С.Д.С.. За процесния период 04.04.2016 г. – 05.03.2019 г. са
издадени съответните фактури на обща стойност 283.25 лева, посочени в справката
за задълженията на абоната.
От представения
карнетен лист за клиентски № 7398/631 с адрес: гр. Габрово, бул. „********" № 50, вх. А, ап. 2 се установява, че от 04.02.2015 г. до
02.10.2019 г. е извършван ежемесечен
отчет на водомер № 8159171 като са вписвани показанията на същия, като на
04.04.2016 г. е отчетено показание на водомера 492 м3, а на 05.03.2019 г. е отчетено показание на водомера 600 м3..
За процесния период срещу записаните показания на индивидуалния водомер на дата
04.04.2016 г. /492 м3/ и дата 03.12.2018
г. /588 м3/ е положен подпис от
предоставилото достъп до жилището лице, а за показанията където мястото на
подпис е празно, като в графа код обр. е вписан или код 9 /включително за
отчетеното показание от 05.03.2019 г. – 600 м3/,
или код 75. Видно от номенклатурата на състоянието на водомера код 9 означава
служебен разход, а код 75 – без разход за периода. На дата 03.05.2019 г., т.е.
след процесния период е записано показание на индивидуалния водомер - 593 м3, като е положен подпис от предоставилото достъп до
жилището лице. Като титуляр на партидата е вписан С.Д.С..
От изготвената
служебна справка по Наредба №14/2009 г. се установява, че ответникът С.Д.С. е с
регистриран постоянен и настоящ адрес ***, на който се твърди да са доставени
ВиК услугите.
С определение от
22.06.2020 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че
общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор са обявени на сайта на „ВИК" ООД, Габрово на адрес:
http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Съдът не обсъжда
останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват
релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените осъдителни
искове.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая, претенцията
на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен фактически
състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите: съществуване
на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 283.25 лева и неизпълнение на
задължението от страна на ответника да заплати, като насрещна престация
паричната стойност на доставеното им благо.
В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на В и К услуги, реално
доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната стойност
възлиза на претендираната сума.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и
канализационните /В и К/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Няма
спор между страните, че недвижимият имот, находящ се в гр. Габрово, бул. „********" № 50, вх. А, ап. 2 е водоснабден. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – по аргумент от чл. 198о, ал.1 и
ал.2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на
територията на гр.
Габрово, е ищцовото дружество "ВиК" ООД, със седалище гр. Габрово.
В § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги се съдържа легална дефиниция на
понятието "потребители на В и К услуги, като според б. "а" от
посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на В и К системи и от съответния регулаторен орган,
които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. В
частност е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни,
че ответниците са упражнили правото си
на възражение срещу общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от наредбата.
Поради изложеното, съдът приема, че през исковия период страните са били
обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите
от ВиК оператор "В.и к." ООД – гр. Габрово.
Съгласно чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1 предвижда тези
услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и
договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата
възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат
да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за
плащане. Съгласно чл. 23, ал. 4 от общите условия отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите
имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет. Потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимираните длъжностни лица на В и
К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно
отклонение и на индивидуалните водомери. Достъпът до помещенията, в които са
монтирани водомерите, се осигурява от потребителя за времето, посочено в
съобщението от В и К оператора по чл. 23, ал. 5. При невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и
когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен
да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни
време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане - чл. 24, ал.1
– 3 от общите условия.
По делото се установява спазване на описаната
процедура за отчет на количеството доставени В и К услуги за част от заявения
период. Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от
потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за него обстоятелства, а
именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Оспорванията на
карнета като частен документ касаят извършваните записвания. Действително
частните документи не се ползват с материална доказателствена сила, но това не
означава че не съставляват документ, който отразява осъществени в правната
действителност факти. Не е установено документът да е неавтентичен, затова
съдът следва да го обсъжда наред с останалите събрани в производството
доказателства. В случая следва да се приеме, че документът за част от заявения период е съставен в
съответствие с разписаната в приложимите към възникналото правоотношение между
страните общи условия процедура, като ответникът С.Д.С. за процесния период е
регистриран да живее на адреса. Ноторен е фактът, че ежедневните потребности на
всяко живо същество изискват потребяването на питейна вода.
От представения карнетен лист се установява, че в
процесния имот е извършван последен реален отчет на
водомера в присъствието на потребителя или негов представител на 03.12.2018 г. (с отчетено
показание на водомера 588 м3). Следователно,
несъмнено е, че в периода 04.04.2016 г. – 03.12.2018 г. в имота са потребени 96 м3 В и К услуги (разликата в показанията на водомера
на посочените дати – 492
м3 и 588 м3), като
стойността й при съобразяване на действащата утвърдена от ДКЕВР цена се равнява
на сумата от 246.14 лв. Ето защо, по делото е проведено пълно и главно
доказване от ищеца на доставка на В и К услуги за процесния период на стойност 246.14 лв., който размер съдът определя и при условията на чл. 162 ГПК, като за посочената сума искът следва да бъде уважен.
След 03.12.2018 г. отчетеното количество
потребена вода е осъществявано при условията на служебно начисляване, приложимо
при неосигурен достъп до водомера, като карнетният лист не съдържа подпис на
потребителя. В случая обаче видно от карнетния лист служебно начисляваните потребени количества вода след 03.12.2018 г.
не съответстват на реално доставените В и К услуги. Така на 03.05.2019 г. /извън процесния
период/ е отразен извършен реален отчет на
водомера
в имота на ответника и от същия е видно, че показанието на
водомера е било 593 м3, т.е. не е възможно
към 05.03.2019 г. /края на процесния период/, вписаното показание на водомера
600 м3 да отрязява реална доставка на В и К услуги на посочените стойности. Дори и да бъде доказано, че ответникът е потребявал услуги на
претендираната стойност (разликата до пълния предявен размер от 283.25 лв.), но за следващ период, предявената претенция не може да бъде уважена, тъй като с
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е сезиран с
искане за установяване на вземане за услуги, доставени единствено през изрично
заявения от ищеца в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и в
исковата молба период от 04.04.2016 г.до
05.03.2019
г. (арг. чл. 6, ал.2 ГПК), а съдебното решение за
съществуване на вземане извън рамките на спорното право, предмет на делото, би
било недопустимо, доколкото по същество ще разглежда непредявен иск (арг. чл.
270, ал.3 ГПК).
Ето защо, при
липсата на други доказателства по делото съдът намира, че за периода от 04.04.2016 г. до 05.03.2019 г. е доказана
доставка и потребление на В и К услуги в имота на ответника на обща стойност от
246.14 лв., за която сума искът за главница следва да бъде уважен, като за разликата до предявения
размер от 283.25 лева следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за
мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В случая, съдът прие
дължимост на главно вземане в размер на 246.14 лева за цена на
доставени В и К услуги, което парично задължение е изискуемо - с настъпил
падеж, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите към правоотношението общи
условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране и ответникът не е
доказал да е погасен чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89
от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д.
№ 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай,
всяко от месечни задължения е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила с
изтичане на 30-дневен срок от издаване на данъчната фактура, като покана от
страна на кредитора "ВИК" ООД не е била необходима, съответно
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на 30-я ден от
издаването на фактурата.
Размерът на законната
лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от датата на падежа на всяка фактура за периода от 31.07.2016 г. до 31.08.2019 г., възлиза на сумата 48.49 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна програма, за която
сума предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен, като за разликата
до предявения размер от 50.07 лева
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно указанията,
дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на
спора, всяка от страните има право на разноски, пропорционално на уважената,
респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал
извършени в заповедното производство разноски в размер на 28 лева – внесена
държавна такса, от която сума, следва да му се присъдят 24.75 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото
производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 154.69 лева – разноски за
исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (25 лева) и и
внесен депозит за особен представител в размер на 150 лева, пропорционално на
уважената част от исковете. Действително в исковото производство е внесената
държавна такса от 75 лева, която обаче над сумата 25 лева е недължимо внесена и
поради това подлежи на възстановяване. Възлагането в тежест на ответника на
разноски, които подлежат на възстановяване в полза на ищеца, би довело до
неоснователното му обогатяване, което не следва да се допуска.
Ответникът С.Д.С. не претендира разноски и съответно такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран,
СЪДЪТ,
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ВИК" ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от
Владимир Георгиев Василев срещу С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно,
кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 246.14 лева (двеста четиридесет и шест лева и четиринадесет
стотинки) - главница, представляваща стойност на доставени В и К услуги за
периода 04.04.2016 г. – 05.03.2019 г. в недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, бул. „********" № 50, вх. А, ап. 2, заедно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.09.2019
г. до
изплащане на вземането, както и сумата 48.49 лева (четиридесет и осем лева и четиридесет и
девет стотинки) - обезщетение за забава върху главницата за периода
от 31.07.2016
г. до 30.08.2019 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 1802/2019 год. по описа
на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
сумата 246.14 лева до предявения размер от 283.25 лева, както и акцесорния иск за разликата над сумата 48.49
лева до предявения размер от 50.07 лева.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
"ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” №
6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
154.69 лева (сто петдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки) - разноски за исковото производство и
сумата 24.75 лева (двадесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) лева - разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: