№260005
гр.Силистра, 09.10.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателно отделение- в открито заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Данаила Георгиева и с участието на прокурора Т. Желев като изслуша докладваното от съдия Великова ВНОХ дело № 157/20 г.по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 128 от 19.05.2020 г. постановена по НОХД № 127/20 г. Силистренски районен съд е признал подс. А.Т. Х. за виновен в извършване на престъпление на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Хюсеин, чрез упълномощен защитник. Твърди се незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост без да се излагат съображения.
Депозирано е и писмено становище от РП Силистра, в което се прави бланкетно изявление за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание страните се явяват лично, подсъдимият с редовно упълномощен защитник.
Жалбата се поддържа изцяло, нови доказателства не се сочат, не се правят искания за събиране на други. В хода по същество се излагат съображения, за нарушаване на основни принципи при събиране на доказателствата, което е довело до непълнота на доказателствената наличност. Тези доводи са излагани и в хода на съдебните прения пред ПИС. Твърди се, че тази непълнота е довела до неправилни правни изводи, неправилно определяне и на размера на наложеното наказание. Моли се за отмяна на ревизирания съдебен акт и постановяване на нов, с който подс. Х. да бъде признат за невинен, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане на РС Силистра, от друг състав.
Представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за неоснователна. Предлага присъдата да бъде потвърдена
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите, изнесени по същество, и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда прие за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – неоснователна.
Първоинстанционният съд при спазване на процесуалния ред е приел за установена фактическа обстановка, която пред въззивната инстанция не се променя:
На 10.02.2020 г. подс. Х. заедно със св. Салиев отпътували от гр. Главиница до с. Искра, обл. Силистра, за да закупят л.автомобил, който да продадат за скраб. Пътували с товарен автомобил с рег. № СС 59-67 СВ, който бил управляван от подсъдимия, понеже св. Салиев нямал СУМПС. След като закупили л.а. и го натовари в каросерията на т.а., отпътували за с. Искра.
Междувременно в полицейския участък в с. Ситово бил получен сигнал, че процесния товарен автомобил се управлява от лице, което не притежава СУМПС. Била сформирана оперативна група и КПП на разклона на с. Искра около 17.30ч. Служебният автомобил бил разположен на кръстовището по път III- 216 , с включен двигател и габаритни светлини. Около 19.30 ч. полицейските служители видели приближаването на товарния автомобил и потеглили към него с включена сигнална светлина. Водачът на т.а. рязко свил вдясно и спрял. Тримата свидетели видели как водачът се прехвърлил на задните седалки, а св. Салиев останал седнал на предна дясна седалка. Когато пристъпили към проверка, установили , че вратите не могат да бъдат отворени, тъй като били вързани от вътрешната страна. Впоследствие станало ясно, че т.а. е и с други неизправности - повредена стартово-запалителна система, повреден скоростен лост. Установена била самоличността на водача – подс. Х. и тази на пътника – св. Салиев.
При направената проверка се констатирало, че подсъдимия не притежава СУМПС и управлява автомобила, преди изтичане на една година от наложеното му по административен ред наказание за същото нарушение.
На място, св. Салиев заявил,че подс. Х. е управлявал товарния автомобил и в двете посоки, като показанията на този свидетел, а и тези на полицейските служители са останали непромени, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Макар и тези показания да са в противоречие с обясненията на подсъдимия,/ а и са търпели промяна по отношение на това, кой е управлявал автомобил/ ПИС е възприел твърдението му, че трето лице е било водач, за защитна версия. Тя, от своя страна, не се подкрепя от нито едно доказателство, въпреки опитите на защита да измени предмета на доказване по делото / с намеци за полицейски произвол и насилие/ и да наведе съмнения относно авторството на деянието.
Такива се правят и пред въззивната инстанция, която се солидаризира изцяло с изложеното в проверявания съдебен акт. По делото липсват данни и доказателства за наличието на трети човек, който да е изчезнал от товарния автомобил без да бъде забелязан от полицейските служители, а и самият подсъдим не сочи кое е лицето, за което твърди да е управлявало т.а.Нещо повече, св. Салиев е категоричен, че и в двете посоки на движение са били само двамата с подсъдимия и към момента на полицейската проверка е бил на предна дясна седалка с поставен предпазен колан. Показанията на този свидетел и полицейските служители са в унисон и напълно опровергават защитната версия на подсъдимия, която в хода на процеса се променя. Прави впечатление, че в досъдебното производство подс. Х. е заявил, че т. а. е бил управляван от св. С., а пред ПИС вече говори за трето лице.
В този ред на мисли, твърденията на подсъдимия и неговия защитник за допуснати нарушения на основни процесуални принципи при събирането и проверката на доказателства е неоснователно. В процеса на доказване не е нужно да бъдат извършвани всевъзможни следствени действия, а само ония, чрез които да се съберат необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. В конкретния казус липсва каквото и да е – пряко или косвено – доказателство, което да навява съмнение относно авторството на деяние. Наличните по делото, обаче, са достатъчни, за да оборят защитната теза на подс. Х..
Правният извод за довършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343в,ал.2 от НК е правилен, и изведен след подробен анализ на събрания доказателствен материал, разгледан и през призмата на формалната логика.
От обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено – подс. Х. е управлявал процесния автомобил без СУМПС, каквото никога не му е било издавано. Нещо повече – той е бил наказан по административен ред за това с НП № 19-1099-000710 от 24.10.2019 г., влязло в сила 30.11.2019 г. на осн. чл.177 , ал.1, т.2 от ЗДВ, т.е. в едногодишния срок от налагане на административното наказание е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление.
От субективна страна е налице форма на вината – пряк умисъл. В мотивите към присъдата е анализиран всеки един от елементите на престъпния състав, както от обективна, така и от субективна страна.
Що се отнася до вида и размера на наложеното наказание, настоящата инстанция счита за справедливи. При спазване на разпоредбата на чл. 54 от НК е било определено наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода“, т.е. под средния размер към минимума и глоба в размер на 600 лв. , при отчитане на отегчаващи вината обстоятелства- многократно осъждане за различни по вид престъпления, и липса на смекчаващи вината обстоятелства. От общо десет осъждания, последните три са за извършени престъпления именно по чл. 343в, ал.2 от НК.
Предвид горното проверявания съдебен
акт не страда от пороци , водещи до неговата отмяна или изменение, поради което и на основание чл. 338
от НПК, Силистренски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 128 от 19.05.2020 г., постановена по НОХД № 127/20 г. по описа на СРС ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.