Решение по дело №15914/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ № 370/13.02.2022 г.
ПО НАХД № 15914/2022 г. ПО ОПИСА
НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение Д. К. И., затова
че на 22.01.2021 г. около 18:00 ч. в гр.София, ХХХХ на площадката на втория
етаж, е причинил лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство
на здравето на П. К.а Н., като й ударил шамар в областта на лицето, хванал я с
две ръце за гушата и я стискал, ударил я с юмрук по главата и я стискал с ръка
в областта на дясната мишница, което е довело до три линейни охлузвания по
дясната странична повърхност на шията и кръвонасядане на дясната
мишница, което й е причинило болка и страдание, и деянието е извършено в
условията на домашно насилие - предшествано е от системно упражняване на
психическо насилие спрямо Н. и е извършено от И., който е бил съпруг на
пострадалата Н. - престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130,ал.2, вр.
чл.93, т.31 от НК.
С Постановление от 12.12.2022 г. и на основание чл. 375 от НПК СРП е
внесла на 13.12.2022 г. материалите по делото в СРС, НО, с предложение на
основание чл. 78а от НК обвиняемият И. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
С разпореждане от 19.12.2022 г. съдията-докладчик е насрочил делото
за разглеждане по реда на „особените правила” на Глава XXVIII от НПК.
В проведеното по делото съдебно заседание СРП, редовно призована, не
изпраща представител.
Обвиняемият Д. К. И., редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си –адв.Ж. Последният в хода на съдебните прения пледира
обв.И. да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
Счита, че същото не било доказано по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Сочи, че всички разпитани свидетели били свързани с
пострадалото лице П. К.а Н., поради което не следвало да се кредитират
показанията им. Налице били и други висящи дела между обвиняемия и
пострадалото лице, поради което последното се явявало заинтересовано от
изхода на делото. Излага аргументи, че получените травматични увреждания
на пострадалата можело да бъдат причинени по най-различен начин, а не
само по твърдяния от нея.
В заключение защитата сочи, че обв.И. бил лице с добри
характеристични данни. Пледира същият да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение, като в условията на евентуалност, ако съдът счете, че обвиняемия
е извършил престъплението в което е обвинен, да му бъде наложено
1

административно наказание «глоба» в предвидения в закона минимум.
Обв.Д. И. не дава обяснения по обвинението, като в правото си на
последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. К. И. е роден на ХХХХ г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно-специално образование, разведен,
неосъждан, работи като шофьор, с постоянен адрес: село /адрес/, ул. „Люлин“
№ 34, с ЕГН **********.
Свидетелят П. К.а Н. и обв.Д. К. И. били съпрузи за периода от 2011 г.
до 2018 г., като имали дете - ХХХХХ
През 2018 г. Н. и И. се развели по взаимно съгласие, като родителските
права били присъдени на Н., а на И. бил определен режим на лични
отношения с детето. Между И. и Н. често възниквали скандали по време на
съвместното им съжителство, както и по време на воденото между тях дело за
развод, включително и след приключването му. При тези скандали обв.И.
отправял закани и обиди към св.Н., а понякога й нанасял и удари. При
възникване на скандалите св.Н. често търсила съдействието на органите на
МВР.
На 22.01.2021 г. св.П. Н. изпратила съобщение на обв.Д. И., че на
същия ден в 18:00 ч. ще може да се види със сина им на адреса, на който
живеели с детето, а именно в гр.София, ХХХХ
След като приключила работа, св. Н. отишла да адреса на родителите
си, за да вземе сина си, и заедно с майка си - св.С Н. и със сина си К И.,
тръгнали към дома й. Същите били на адреса около 18:00 ч. Св. П. Н. влязла
първа в блока, а майка й и сина й останали в автомобила, за да може майка й
да го паркира.
В това време пред блока се намирал и обв.И., който заедно със св. Н.
тръгнал да се качва към втория етаж, като след тях вървели св.С Н. и детето К
И..
Виждайки сина си, обв.Д. И. казал на детето да тръгва с него, но тъй
като същото не искало и се плашело от тона на баща си, св.П. Н. казала на
обв.И. да влезат в жилището, за да се успокоят. Това ядосало обв. Д. И., който
започнал да крещи и казал на сина си, че щом не иска да тръгне с него сега,
ще дойде по –късно да го вземе с полиция. При тези думи на баща си, детето
се скрило зад тялото на майка си П. Н.. В следващия момент обв.Д. И.
нанесъл удар с ръка по бузата на св.П. Н., след което я хванал с две ръце за
шията и започнал да я стиска. След това пуснал шията на Н., и я ударил с
юмрук в горната част на главата. Св.П. Н. се опитала да избяга от Д. И.,
вследствие на което, същият я хванал с ръка за дясната ръка и започнал да я
стиска, при което Н. паднала на земята, а Д. И. я хванал за косата, като си
оплел ръката в косата й и започнал да я дърпа, а П. Н. започнала да вика за
2

помощ. В този момент между П. Н. и Д. И. застанала майката на Н. – св.С Н.,
която до тогава наблюдавала всички техни действия.
Отдалечавайки се от обв.И., св.П. Н. набрала тел.112 от своя мобилен
телефон, при което И. си тръгнал, като казал на Н. да внимава, че ще се върне
пак.
След това, П. Н. заедно с майка си и сина си влезли в жилището й.
След като се прибрали в апартамента К И. се обадил на леля си - сестрата на
П. Н. - св.Н Н., тъй като бил много уплашен и стресиран от действията на
баща си и плачейки я помолил да дойде в дома им заедно с приятеля си и дядо
му.
По –късно в дома на П. Н. дошли сестра й -Н Н., приятелят й -св.Б.Р. и
бащата на П. Н. – св. К Н. Последните възприели състоянието на П. Н., както
и това на сина й К И..
На същия ден - 22.01.2021 г. св.П. Н. подала жалба за случая в 02 РУ-
СДВР, а на следващия ден посетила и КСМД, където й било издадено
съдебно медицинско удостоверение, след извършен преглед. От
съдържанието на СМУ № 29/2021 г. се установява, че при прегледа на П. К.а
Н. констатирани охлузвания на шията и кръвонасядане на дясната ръка. Тези
увреждания били в резултат на действието на твърди, тъпи предмети и
можело да се получат по време и начин, съобщен от прегледаното лице.
Същите са причинили болка и страдание.
Според заключението на изготвената по досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, при инцидент на 22.01.2021 г. на П. К.а Н. са
причинени следните телесни увреждания: три линейни охлузвания по дясната
странична повърхност на шията; кръвонасядане на дясната мишница, който са
причинили на пострадалата болка и страдание.
От заключението на изготвената по ДП техническа експертиза се
установява съдържанието на проведения телефонен разговор между П. Н. и
оператор на тел.112 на инкриминираната дата.
Към материалите на досъдебното производство са приложени справки и
заверени копия на постановления на СРП за отказ от образуване на ДП, копие
на обвинителен акт и постановление за прекратяване на наказателното
производство. От същите се установява, че по заявления на П. Н. са били
водени преписки и досъдебни производства за осъществен физически и
психически тормоз от страна на Д. К. И., при които е било упражнено насилие
спрямо Н., а именно:
1.Прокурорска преписка № 36222/2017 г. по описа на СРП, за това, че
на 07.07.2017 г. в гр.София, след възникнал конфликт с И., същият нанесъл на
П. Н. удар по лицето и взел детето им от нея и майка й.
2. Прокурорска преписка № 37620/2017 г. по описа на СРП, за това, че
на 02.09.2017 г. в адрес“ Н. била заплашена с палеж на имущество от И..
3. Прокурорска преписка № 22159/2018 г. по описа на СРП за това, че
3

на 16.02.2018 г. П. Н. била заплашвана и обиждана от Д. И. в жилище в ххххх
4. Прокурорска преписка № 21662/2018 г. по описа на СРП, за това, че
на 28.04.2018 г. П. Н. била заплашена с убийство от Д. К. И. в автомобила й в
адрес“, като И. й казал „Ще те убия, ще те унищожа! Само така може да
приключи всичко с теб. Ще те убия и ще те застрелям. Ще се отърва от тебе и
от цялото ти семе“. По цитираната преписка е внесен обвинителен акт в съда.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите П. Н. (л.55-56 и л.105 ДП), св.С Н. (л.59 ДП), К Н
(л.60 ДП), Н Н. (л.61 ДП), Б.Р. (л.103 ДП); писмени доказателства и
доказателствени средства – СМУ (л.22 от ДП), обвинителен акт по ДП №
3384 ЗМК 1261/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.преписка № 21662/2018
г. по описа на СРП (л.36-38 от ДП), постановление на СРП по пр.преписка №
22159/2018 г. по описа на СРП (л.39 ДП), постановление на СРП по
пр.преписка № 27252/2018 г. по описа на СРП (л.40-42), постановление по
пр.преписка № 28683/2018 г. по описа на СРП (л.43 от ДП), постановление по
прокурорска преписка № 36222/2017 г. по описа на СРП (л.44 от ДП),
постановление по прокурорска преписка № 37620/2017 г. по описа на СРП
(л.45 от ДП), постановления на СРП (л.47-54 от ДП), справка–съдимост (л.113
от ДП и л.11 СП), удостоверение по изп.дело № 20221110402022/12.01.2023 г.
(л.23 от СП), удостоверение по изп. дело № 20181110400578/23.01.2023 г.
(л.24 СП); заключенията на изготвените в хода на ДП експертизи: СМЕ (л.63-
65 ДП) и ТЕ (л.90-92 ДП).
В доказателствената съвкупност по делото не се наблюдават
противоречия, които биха могли да бъдат основание за дискредитиране
доказателствената стойност на едни или други доказателствени източници.
Съдът не установи наличието на съществени противоречия между
свидетелските показания и затова не намери за необходимо обсъждането им
поотделно, съгласно правилото на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Съдебният състав кредитира с доверие показанията на свидетелите П. Н.
и С Н., които поставя в основата на фактическите си изводи, тъй като същите
са логични, последователни, непротиворечиви и съдържат информация
относно възприетите от тях обстоятелства по случая. Показанията на
посочените свидетели са източник на пряка доказателствена информация
относно релевантните по делото факти –дата, място на извършване на
инкриминираното деяние, авторство на същото и механизма на извършването
му.
По-нататък съдът следва да отбележи, че при престъпленията,
извършени в условията на домашно насилие, какъвто е и настоящия случай,
по принцип източниците на доказателства са силно ограничени. Тези
престъпления обичайно се извършват пред ограничен кръг свидетели и то
роднини (съпруг/съжител, възходящи или низходящи), поради което съдът
не споделя тезата на защитата, че единствените разпитани по делото
4

свидетели са роднини на пострадалата, и за това показанията им не следва да
се възприемат за достоверни и да се кредитират от съда, тъй като същите се
явяват заинтересовани лица.
Настоящият съдебен състав, противно на становището на защитата,
възприема и кредитира като основен доказателствен източник показанията на
пострадалата П. Н., която има преки и непосредствени възприятия за
действията на обвиняемия И. на инкриминираната дата. Изложеното в
показанията й относно осъществените спрямо нея действия се подкрепя от
показанията на св. С Н. –нейна майка и заключението на изготвената по
делото техническа експертиза, което съдът кредитира като достоверно и
компетентно изготвено. Като обективно и компетентно, съдът прецени и
заключението на вещото лице, изготвило съдебно –медицинската експертиза
на постр.П. Н., изясняващо вида на причинените й телесни увреждания,
техният медико-биологичен характер, както и механизма на получаването им.
Показанията на свидетелите Н Н., К Н и Б.Р., пристигнали в дома на
пострадалата след извършване на деянието, съдът не следва да обсъжда,
доколкото същите не са очевидци на инцидента и показанията им не
изясняват факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото. От тези
показания, обаче се установява състоянието на детето след случилото се
между майка му и баща му, както и влошените лични отношения между
обв.И. и П. Н., които често ескалирали в скандали помежду им. Изложеното
от свидетелите в тази част на показанията им намира доказателствена опора в
приложените по делото писмени доказателства - постановления на СРП и
обвинителен акт, поради което съдът ги кредитира с доверие.
От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че
извършването на инкриминираното деяние е предшествано от системно
упражняване на психическо насилие от страна на обвиняемия И. по
отношение на св.П. Н., изразяващо се в отправяне на обиди и заплаха за
палеж, закана за убийство, както и нанасяне на удари по лицето и тялото.
Според показанията на горепосочените свидетели обидното и унизително
отношение от страна на обвиняемия е било перманентно, а не инцидентно,
като такъв психически тормоз и обиди е имало постоянно от началото на 2017
г. до инкриминираната дата, от което следва извода, че упражняваното от
обвиняемия спрямо пострадалата психическо насилие е имало системен
характер.
От представените от защитата писмени доказателства по делото се
установява, че има образувани изпълнителни дела със страни обв.И. и св.П.
Н., както и издаден изпълнителен лист по гр.дело № 28431/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 80 състав, като по изп.дело № 20181110400578 до момента на
издаване на съдебното удостоверение (23.01.2023 г.) не е било
осъществявано предаване на детето К И. за режим на лични отношения с баща
му – Д. И..
От приетата по делото актуална справка за съдимост на обвиняемия
5

съдът извлече информация относно липсата на предходни негови осъждания,
както и че същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени
доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма
основания за поставянето им под съмнение.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
обвиняемият Д. К. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а вр.чл.130, ал.2 вр.чл.93, т.31 от НК.
Престъплението по чл.131, ал.1, т.5а НК се намира в Раздел II "Телесна
повреда” от Глава втора "Престъпления против личността” от НК. Обект на
тези престъпления са обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на лицата. Предметът на престъплението е здравето,
разглеждано като лично благо за всеки гражданин. Изпълнителното деяние на
цитираното престъпление се изразява в нарушаване на телесната
неприкосновеност, в условията на домашно насилие.
От обективна страна – по делото е безспорно доказано, че на 22.01.2021
г. около 18:00 ч. в гр.София, ХХХХ на площадката на втория етаж, обв.И. е
причинил лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство на
здравето на П. К.а Н., като й ударил шамар в областта на лицето, хванал я с
две ръце за гушата и я стискал, ударил я с юмрук по главата и я стискал с ръка
в областта на дясната мишница, което е довело до три линейни охлузвания по
дясната странична повърхност на шията и кръвонасядане на дясната
мишница, което й е причинило болка и страдание, и деянието е извършено в
условията на домашно насилие - предшествано е от системно упражняване на
психическо насилие спрямо Н. и е извършено от И., който е бил съпруг на
пострадалата Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, ЗЗДН: „Домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство“. Съобразно разпоредбата на чл.
93, т. 31 от НК: "Престъплението е извършено „в условията на домашно
насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо,
сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг,
лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно
домакинство.
6

В конкретния случай безспорно е установено от доказателствата по
делото, че обв.И. е бивш съпруг на постр.Н., като от брака си имат родено
дете – К И.. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които бяха
подложени на анализ по –горе се установява, че в рамките на продължилото
седем години съвместно съжителство между пострадалата Н. и обвиняемия
И., последният системно е подлагал на психическо насилие Н.. Следователно
безспорна е връзката – съпружеско съжителство, както и признаците на
пострадалото лице и дееца на домашното насилие.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено както авторството на деянието, така и вида на
причинената лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК
/извършена в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 131, ал. 1,
т. 5а НК/, а именно причинена болка и страдание без разстройство на
здравето, като получените телесни увреждания от пострадалата са в пряка –
причинна връзка с действията на обвиняемия.
Предвид горното съдът приема, че събраните по делото и кредитирани
доказателства в своята съвкупност са достатъчни да мотивират извод за
доказаност и съставомерност на извършеното от обв.И. деяние.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
От субективна страна - деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Обвиняемият И. е действал с ясното съзнание, че нанасяйки шамар в
областта на лицето на постр.Н., хващането й с две ръце за гушата, както и
нанасянето на удар с юмрук по главата и стискането му с ръка в областта на
дясната й мишница, ще причини на пострадалата определени телесни
увреждания или най-малкото болка и страдание.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и пряко е целял настъпването на общественоопасните му
последици. Същото субективно отношение е проявил и към квалифициращия
признак на деянието - в условията на домашно насилие.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а вр.чл.130, ал.2 НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация“.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78 а НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Същият е пълнолетен към датата на извършване
на деянието, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, от деянието не са настъпили
имуществени вреди. Не са налице и ограничителните предпоставки на чл.
78а, ал. 7 от НК за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК и целите на наказанието
могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на административно
наказание.
7

Разпоредбата на чл.78 а НК предвижда административно наказание
„глоба” от 1000 до 5000 лева, като именно в тези рамки следва да бъде
индивидуализирано административното наказание по отношение на обв.И.. В
тази връзка и отчитайки липсата на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, извън чистото съдебно минало, липсата на административни
наказания по реда на чл.78 а от НК, както и признаците, които се обхващат от
съответния квалифициран състав, съдът счита, че за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 НК на обв.И. следва да бъде
наложена глоба в минималния нормативно предвиден размер от 1 000
(хиляда) лева.
Настоящата съдебна инстанция счита, че с така наложеното на
обвиняемия Д. К. И. административно наказание ще се постигнат успешно
целите на специалната и генерална превенции, като се въздейства
поправително и превъзпитаващо не само по отношение на личността на
обвиняемия, но така също и по отношение на останалите граждани, склонни
към извършване на подобни деяния.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди
обвиняемия И. да заплати в полза на 02 РУ - СДВР сумата от 126.33 (сто
двадесет и шест лева и 0,33 ст.) лева, направени в хода на досъдебното
производство разноски.
По изложените съображения, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	730
Дата:	13 февруари 2023 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20221110215914
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 декември 2022 г.

Решение по дело №15914/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите