М
О Т И В И към присъда № 32/2015 г. по НЧХД № 1130/2014 г. на СлРС
Тъжителят Д.Т.Б.
е повдигнал обвинение срещу М.Г.Н. за извършено от него престъпление
по чл. 144 ал.1 от НК и по чл. 130 ал.1 от НК.
С тъжбата си Д.Т.Б. е предявил граждански иск в размер на 5000 лв.,
представляващ претърпени от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, а именно -
от 12.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени в резултат на
престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК.
С тъжбата си Д.Т.Б. е предявил и
граждански иск в размер на 5000 лв. за претърпени от тъжителя неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 12.02.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата, причинени в резултат на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
В с.з. тъжителят
лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата. Конституиран като
гр. ищец поддържа гражданските искове. Моли съда да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатите му обвинения и да уважи изцяло гражданската претенция, като му
присъди направените по делото разноски .
Разпитан в
с.з. подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения по предявеното му
обвинение. Упълномощения от него защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като
признае подсъдимия за невиновен, ведно с произтичащите от това последици –
отхвърляне на претендираното обезщетение
и заплащане от страна на частния тъжител на разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Частният
тъжител Б. е наемодател на подсъдимия Н. , който ползува негово помещение
находящо се на в гр. Сливен ,
ул."Асеновско дефиле" №4.По повод на наемните,
междуличностните им отношения били
обтегнати.
Няколко дни
преди инцидента пострадалият изключил електроснабдяването на помещенията
стопанисвани от подсъдимия .
На 12.02.2013г. около 08.00 ч. подсъдимият Н.
решил да възстанови електроснабдяването За целта отишъл до електрическото табло
,което се намирало на между етажното
пространство между първия и втория етаж на сградата , отворил капака му и
започнал да свързва кабелите за ел.захранването. В този момент дошъл
частният тъжител и го попитал защо включва тока . Между двамата започнала
размяна на реплики , която прераснала в телесна разпра . Двамата се приближили
един до друг , хванали се за дрехите и започнали взаимно да се дърпат . Подсъдимия
казал на тъжителя ,че ще го напъха в
ел. таблото и докато се дърпали успял да го притисне към
стената и върху ел. таблото. Ударил го с юмрук по лицето в областта на брадата и като го извил настрани успял да го събори на земята .Пострадалия
паднал по корем , а подсъдимия седнал отгоре му . От падането на земята очилата на пострадалия паднали и той започнал
да вика „Очилата ми”но подсъдимият продължил да го притиска към земята . Извил
лявата му ръка към гърба, след което го хванал за шията отпред и започнал да го
души.Пострадалия изпитвал болка в рамото от извитата ръка и в областта
на дясното коляно от натиска на подсъдимия върху тялото му . Междувременно се
намесил св. А.К. , който ги подканвал да спрат да се разправят. Подсъдимият се изправил , което позволило и
на Б. да стане от земята и тръгнал надолу към първия етаж . След като се
отдалечил извикал към пострадалия думите
„ Ще взема една брадва”, които
били чути от последния . Той позвънил на
телефон 112 за съдействие след което се прибрал във
намиращата се в същия двор постройка , която използвал като жилищна .
След
известно време пристигнали служители на РУП- Сливен , които първо открили
тъжителят и разговаряли с него , а след
това провели разговор и с подсъдимото лице . На двамата били съставени
протоколи за предупреждение по ЗМВР .
След
заминаването на полицейските служители пострадалия се почувствувал зле и
позвънил на свой приятел – св. Н. , който около 09.30ч.го откарал до МБАЛ „Д-р И.
***. Там пострадалият бил прегледан от съдебен лекар и му било издадено мед . удостоверение №84/12.02.2013г.След
това бил откаран от св. Н. *** , но по – късно около 16.00ч. посетил АПИМП – Сливен където бил прегледан от д-р
Венера Тодорова . Видно от издадения в резултат на проведения му преглед амбулаторен лист № 000420 , издаден на
12.02.2013г. в 16.45ч. пострадалият е бил с главоболие, световъртеж, гадене , сърцебиене , безспокойство
и нервно напрежение. След прегледа пострадалият се прибрал в дома си като
следващите няколко дни се чувствал зле . На 14.02.2013г. посетил кардиолог ,за
което му бил издаден амбулаторен лист № 525 813г. Видно от същия лицето било
с диагноза първична хипертония , високи
стойности на кръвното налягане и на медикаментозна терапия . Това му състояние продължило през следващите
дни ,което довело до редуциране както на личните така и на служебните му
контакти.
Видно от
приложеното по делото медицинско удостоверение № 84/12.02.2013г.следствие на
нанесените удари тъжителят получил съчетана травма с обхващане на главата, гърдите и крайниците; с
охлузване в областта на брадичката с натъртвания на тъканите наоколо,
контузия на врата с охлузвания на кожата в областта на лявата половина на шията
отпред, охлузване на кожата в областта на
долния край на шията отпред, непосредствено
над горния ръб на гръдната кост със зацапвания с кръв на околността и оток на тъканите; болки в областта на
гръдния кош и гърба, както и в
областта на лявата раменна става и контузия на дясната колянна става с оток на тъканите и охлузвания по кожата на
предната повърхност на коляното.
Описаните увреждания са причинили на пострадалия „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота ,което е осъществило медико – биологичния признак
„ разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
На първо място съдът кредитира
показанията на св. А.К. и въз основа на тях и на показанията на св. К.Н.
, св. Н.К., св. Г.Б. , св. Г.Д. ,св. С. ***. Показанията на посочените
свидетели съдът кредитира напълно като въз основа на тях и на приложените по
делото медицински документи формира вътрешното си убеждение за виновност
на подсъдимия като извършител на деянието предмет на настоящото производство.
Съдът приема ,че показанията на тези свидетели в основната им главна част
кореспондират с твърденията на пострадалия изнесени в жалбата до РС – Сливен както и с
наличните по делото медицински документи.
Св. А.К. е лицето ,което с изключение на подсъдимия и
пострадалия е бил на мястото на побоя , възприел е лично и от непосредствена
близост случващото се , а показанията му напълно съответствуват както на
твърденията на самия пострадал така и на установеното и описано в медицинското
удостоверение издадено след преглед на тъжителя. Този свидетел е лицето , което е било в
непосредствена близост до двамата, тъй като се е намирал на полуетажа до
таблото и от там е възприел случващото
се . К. е категоричен ,че подсъдимият и пострадалото
лице са се хванали взаимно за дрехите и са си отправяли обидни реплики . Свидетелят е категоричен и в това ,че
подсъдимият е успял да надвие пострадалия , блъснал го е в стената и в
електрическото табло , след което го е съборил на земята . Свидетелят е
категоричен ,че подсъдимият е съборил пострадалия на земята както и ,че е
седнал отгоре му .Действително този свидетел заявява,че не видел подсъдимия да
удря пострадалия в лицето но свидетелствува за останалите сочени от
пострадалото лице обстоятелства около побоя , а по делото безспорно писмено
доказателство за това , а именно медицинско удостоверение № 84/13г. Свидетелят К.
е категоричен в това което е видял и го
разказва хронологически както и в това ,че след като пострадалият е бил съборен
на земята очилата му са паднали и той започнал да ги търси с репликата „Очилата
ми”. Не на последно място, въз основа на показанията на К. ,съдът счете за
установено и обстоятелството ,че след побоя подсъдимият е отправил към
пострадалия репликата „ Ще взема една брадва „ ,която макар да счете за
недостатъчна за да възбуди у него основателен страх прие като индиция за достоверност на
изнесените от пострадалия в тъжбата твърдения. Въз основа на показанията на този свидетел
съдът прие ,че в момента на случилото се до подсъдимия и пострадалото лице е
бил единствено той ,тъй като свидетелските показания на останалите лица
присъствували в близост до случващото се са взаимно изключващи се и не могат да
мотивират обратния извод.
Единственото налично
несъответствие ,съдът намира в твърдението му ,че не е видял кръв , наранявания
и раздърпани дрехи но счита ,че това се дължи на напрежението във връзка със
случилото се , а не на липсата на такива.
Извода на съда да приеме,че
показанията на този свидетел са достоверни и съответствуват на изложеното от
пострадалия се формира
и въз основа на съпоставката им с описаното в приложеното по делото
медицинско удостоверение №84/13г. и амбулаторен лист 0 420/12.02.2013г. Видно от тези медицински документи , пред
съдебния лекар , при описание на случилото се непосредствено след побоя
пострадалият е описал подробно случилото се , а показанията на св. К. в
основната им част са напълно съответни
на сочения от самия пострадал механизъм. Съдът приема ,че наличното несъответствие се
дължи на усложнената обстановка още повече, че няма основания да счита
свидетеля за предубеден доколкото същия не се намира в отношения на зависимост
със страните по делото .
В конкретния казус са налице много
оскъдни гласни доказателства за случилото се от лица очевидци
на случилото се , които да не са заинтересувани от изхода на делото поради
зависимост от страните какъвто е св. К. . Останалите разпитани по делото
свидетели присъствували в близост до инцидента са четири лица , а именно свидетелите
Х.Б., А.Д. ,С.С. и Ю. Ю. Първите двама свидетели ,съдът приема за
незаинтересувани и непредубедени
доколкото не са в служебна зависимост от подсъдимото лице и кредитира
показанията им . Св. Х.Б. разказва
видяното от него ,но съпоставено хронологически то води до извода ,че този
свидетел е дошъл и възприел ситуацията едва след като спречкването е било
преустановено. Този свидетел е възприел подсъдимия когато той е слязъл на
първия етаж , т. е след побоя и разказва видяното от този момент нататък като твърди ,че е видял и св. К. но вече по
стълбите към втория етаж, а това му действие е след като конфликта е приключил.Св.
А. Д. също пресъздава част от случилото се но е категоричен ,че е чувал само
викове и шум но не е имал пряка
видимост към мястото от където идват . В
показанията си обаче, този свидетел е
категоричен ,че е видял св. А.К. на полуетажа , което потвърждава
достоверността на показанията на К. и изключва тия на св. С. и св. Ю. , които
отричат той да е бил там . Тези двама свидетели ,съдът счита за предубедени от
изхода на делото, доколкото и към настоящия момент работят при подсъдимия и
изключи показанията им като недостоверни
. Тези свидетели твърдят ,че са видели целия инцидент,
но показанията им противоречат на тия на св. А.К. и на св. А. Д . Противоречат
и на твърденията на пострадалото лице и не на последно място на отразеното в
писмените документи приобщени по надлежния ред . Тези свидетели са
категорични,че подсъдимия не е удрял , блъскал и събарял пострадалия на земята
като св. С. твърди и обстоятелството ,че св. А.К. не е бил на полуетажа в
непосредствена близост до биещите се , а на втория етаж . Това му твърдение,
обаче се опровергава категорично от показанията на св. Д. обсъдени по – горе в изложението, а
съдът не може да приема пълното отричане на какъвто и да е физически контакт
между подсъдимия и пострадалия. Такова твърдение ,съдът счита за напълно
несъответно на останалия доказателствен материал и преди всичко на установените при освидетелствуването от страна
на съдебен лекар телесни наранявания на пострадалия.
Съдът прие ,че в подкрепа на
твърденията на пострадалия и на приетата в тази връзка фактическа обстановка са
и показанията на лицата контактували с пострадалия непосредствено след
инцидента , а именно св.К.Н. ,св Г.Д. , св Н.К. и съпругата на пострадалия –
св. Г.Б..Св. Н. е бил повикан за помощ от пострадалия непосредствено след
инцидента и е категоричен в това ,че Б. е бил видимо разстроен , притеснен и
наранен. Този свидетел пръв е видял охлузванията и нараняванията му и го е
откарал до МБАЛ-гр. Сливен , където е бил прегледан от съдебен лекар .
Категоричен е ,че Б. е имал нараняване по долната лява челюст в областта на
брадичката , охлузвания по лявото рамо в областта на ключицата . Н. е възприел
пострадалия като раздърпан с измъкнати дрехи , уплашен и притеснен. Този
свидетел е лицето , което първо е разговаряло с пострадалия Б. и е категоричен,че той му е разказал как е
бил набит . Видно от показанията му пострадалият е заявил ,че са му били
нанасяли удари , паднал е на земята и е останал без очилата си.Свидетелят
заявява ,че пострадалият е накуцвал и е
споделил за болки в лявата ръка както и ,че след прегледа го е
откарал в дома му , а не го е оставил в къщата находяща се в двора където се е
случил побоя .
Съдът кредитира и показанията на
св. Кънчев , който е разговарял с пострадалия на следващия ден , видял е
нараняването му в областта на брадата и
пострадалият му е разказал ,че е бит от подсъдимия . Съдът кредитира и
показанията на св. Г.Д. и тия на съпругата на пострадалия Г.Б.,като относими и
съответни на останалия доказателствен материал .
Съдът кредитира и показанията на св. Ц. , св. Д.,св. И.И. и св. И.С. ***
доколкото тези лица са посетили инцидента по сигнал на пострадалия . Техните показания обаче не допринасят за
разкриване на обективната истина доколкото и двамата нямат спомен за случилото
се.
Съдът не кредитира показанията дадени от св. В. ***
и от съпругата на подсъдимия И. Н. , тъй
като те противоречат на останалите събрани гласни доказателства още повече ,че
фактите изнесени в тях / дори да се приемат за верни / касаят събития различни
от случилото се между страните , в един
по – късен момент ,поради което ги счита за
неотносими към предмета на
спора.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия , тъй като те противоречат напълно на
останалите гласни и писмени доказателства. Подсъдимият отрича да е нанасял какъвто и да е удар на пострадалия и
да е имал физически контакт с него ,но това му твърдение противоречи напълно на
събраните гласни доказателства и на
първо място на установените на същия ден
телесни увреждания на пострадалия .
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за
разкриване на обективната истина по делото, тъй като същите са относими към
предмета му и не страдат от пороци.Въз основа на приложените по делото съдебно
-медицинско удостоверение № 84/13г. и амбулаторен лист №420/15г. прие за установени нанесените на
пострадалия телесни увреждания , характера на същите и
начина им на получаване . Видно от медицинско удостоверение № 84/13г. телесните увреждания причинени на Б. добре отговарят да са получени
вследствие блъскане в ел.таблото
, събаряне на земята и качване върху пострадалия . Телесното нараняване в
областта на брадата добре отговаря да е получено вследствие на действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети какъвто се явява човешката ръка свита в
юмрук, .
Съдът следва да отбележи и
факта ,че при изграждане на фактическата обстановка и преценка на събраните по
делото гласни доказателства се е съобразил и с изнесеното от страна на
пострадалия при прегледа му от съдебния лекар ,отразено в графа „Предварителни сведения „. Внимателния
прочит на документа в тази му
част налага извода ,че пострадалия напълно последователно описва
нанесените му удари и цялото поведение на подсъдимия по време на побоя , което напълно отговаря да е довело до
установените по тялото на пострадалия наранявания . Видно от посочения документ на Б. е причинена
съчетана травма с обхващане на главата,
гърдите и крайниците; контузия с охлузване в областта на брадичката с
натъртвания на тъканите наоколо; контузия на врата с охлузване на кожата в
областта на лявата половина на шията отпред; охлузване на кожата в областта на
долния край на шията отпред непосредствено над горния ръб на гръдната кост и
оток на тъканите; болки в областта на гръдния кош и гърба, както и в областта
на лявата раменна става и контузия на дясната колянна става с оток на тъканите
и охлузвания по кожата на предната повърхност на коляното .Съдебното удостоверение е издадено в деня на инцидента и съдът няма
основание да се съмнява в безпристрастността на отразените в тях факти и
обстоятелства .Въз основа на този документ съдът прие ,че нанесените телесни
увреждания на пострадалия Б. осъществяват медико – биологичния признак
„временно разстройство на здравето , неопасно за живота „ и представляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал. 1 от НК .
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
По обвинението за извършено престъпление по
чл. 130,ал.1 от НК.
Безспорно е установен механизма на
деянието и авторството на същото. Налице са всички изискуеми от закона
елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК .
От
обективна страна е налице пострадало физическо лице, чието увреждане е вследствие на неправомерното поведение на
подсъдимия.Това действие
е довело до нараняване на пострадалия ,
което от своя страна осъществява медико-биологичния признак „разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл. 129 от НК”, поради което съдът
приема ,че нанесеното на
пострадалия телесно увреждане следва да се квалифицира като умишлено
нанесена “лека” телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал. 1 на НК.
Налице е причинно следствена - връзка между
нанесения му от подсъдимия побой и причинените му наранявания , доколкото по делото са налице
достатъчно доказателства за нанесени от негова страна удари върху пострадалия
, а по делото са налице съдебно
– медицински удостоверения №88/13г..Въз основа на това удостоверение , съдът
приема ,че наличните телесни увреждания добре отговарят да се
получени по начин и време съответен на приетото за установено поведение от страна
на подсъдимия .
От
субективна страна подсъдимият е действал умишлено, тъй като е съзнавал
характера на извършваните от него действия както и последиците от тях, а
всички останали обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние
налагат извода, че подсъдимият е целял
тия му действия да причинят на пострадалия
телесни увреждания засягайки
телесната му неприкосновеност.
Деянието
подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният
им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му
последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението, съдът намира
в слабите морално- волеви
задръжки на подсъдимия и влошените
междуличностни отношения между него и пострадалия .
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и счете, че
същото следва да се наложи при условията на чл. 78 А от НК, тъй като са налице
законовите условия за неговото прилагане
– чисто съд. минало на подсъдимия, който не се е ползвал досега от привилегията на чл.78 А от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления, липса на
причинени от деянието имуществени вреди.
Въз
основа на това, съдът след като призна подсъдимия за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 130,
ал.1 от НК, на основание чл.78 А от НК го освободи
от наказателна отговорност като му наложи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева.
Така
определеното наказание, съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо
на степента на обществена опасност на подсъдимия и извършените от него деяния.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Съдът счете, че предявеният
от тъж. Б. против подс.Н. граждански иск в размер на 5000 лв.,
представляващ претърпени от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, а именно -
от 12.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени в резултат на
престъпление по чл. 130,ал.1 от НК,
е своевременно предявен, във връзка с
предмета на делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира
деликатната отговорност на подсъдимия за причинените от неправомерните му
действия по чл. 130, ал.1 от НК неимуществени вреди на
гражданския ищец в настоящото дело и да приема гражданския иск за доказан по основание, поради доказаност на
деликатното правоотношение, макар и предявен в завишен размер.
В хода на съдебното следствие безспорно бе установено, че подсъдимият с
действията си на посочената дата е нанесъл на тъжителя лека телесна повреди,
т.е. налице е причинно-следствената връзка между деянието и неговия
противоправен резултат.
Съдът счита, че с оглед
установената към момента на деянието минимална и средна работна заплата за
страната, както и с оглед характера на причинените неимуществени вреди обезщетение в размер на 500 лева е напълно справедливо и съответства както на
деянието, така и на причинения от него противоправен резултат.Прие за
установено ,че в резултат на нанесените удари в долната част на главата на
пострадалия в областта на брадичката и останалите телесни увреждания пострадалият е изпитал
силни болки и стрес . Дълго време не е
могъл да се успокои и да възстанови нормалния си
ритъм на изпълнение на служебните си задължения и лични контакти.
В станалата му част до пълния
размер на претендираното обезщетение искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като
несъответствува на действително причинените и претърпени от тъжителя неимущесвени вреди.
Върху присъдения размери на обезщетението подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец и законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение .
Съдът
осъди подсъдимият да заплати и сумата от 50 лв. представляваща д.т. върху
уважената част от гражданския иск в полза на Държавата към бюджета на съдебната
власт.
По обвинението за извършено
престъпление по чл. 144,ал.1 предл.1 от НК.
По
делото не се установи по безспорен и категоричен начин,че на 12.02.2013г.в гр.
Сливен , в имот находящ се на ул.
„Асеновско дефиле” № 4, подсъдимият се
е заканил на Д.Т.Б. с престъпление
против неговата личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му ,поради което съдът го оправда по повдигнатото му обвинението за извършено престъпление по чл.
144 ал. 1 предл. 1 от НК.
Съдът прие за безспорно установено
единствено ,че подсъдимият и пострадалият са влезли в словесен двубой прераснал
в сбиване довело до телесно нараняване на пострадалия . Прие за безспорно установено
/доколкото по делото са налице свидетелските показания на
св. А.К.,които съдът кредитира / обстоятелството ,че след като подсъдимият е преустановил побоя над
пострадалия и се е отдалечил от него е изрекъл
„ Ще взема една брадва „. По
делото обаче не се доказа изричането на други заканителни реплики . Не се
установи и твърдяното в тъжбата до РС – Сливен , че подсъдимият е взел брадвата
и с нея се е насочил към пострадалия . Предвид това ,съдът прие,че подсъдимият
не е извършил престъпление по чл. 144 , ал. 1 предл. 1 от НК . Прие, че макар
изречена репликата „Ще взема една
брадва” , непредружена с каквито и да е други действия или думи от страна на
подсъдимия към пострадалото лице не е била достатъчна за да възбуди у последния
основателен страх за осъществяване на заканата . В подкрепа на този извод е и
обстоятелството,че в момента на изричането й пострадалият не е бил сам , а напротив. Инцидента
е събрал голяма част от работещите наоколо лица , които са били там и са
наблюдавали,съответно биха помогнали за предотвратяване на последващи
конфликти. Подсъдимият не се е върнал за да търси
допълнителна разпра с пострадалия , а се е отдалечил от
мястото на което е станала саморазправата .
Предвид горните съждения , съдът
прие,че с изричането на репликата „Ще
взема брадвата” подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 144 ,ал. 1 ,предл. 1 от НК
,поради което го оправда по така повдигнатото му обвинение.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК
Съдът счете, че
предявеният от тъж. Б. против подс.Н. граждански иск в размер на 5000 лв.,
представляващ претърпени от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, а именно -
от 12.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени в резултат на
престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК, е своевременно предявен, във връзка с предмета
на делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса.
За да се произнесе
по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
С оглед изхода на
процеса и постановяването на оправдателна присъда съдът отхвърли предявения от
тъж. Б.
против подсъдимия Н. граждански
иск в размер на 5000лв. неимуществени
вреди като недоказан по основание .
С оглед отхвърлянето на главната претенция,
съдът отхвърли като неоснователна и недоказана и акцесорната такава - за
присъждане на законната лихва от датата на увреждането.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: