РЕШЕНИЕ
№ 252
Гр.Русе, 06.11.2019г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публично съдебно заседание на 8 октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При участието на
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното търговско дело №302 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Исковете са
обективно кумулативно съединени, по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.430, вр. чл.432 ТЗ.
Ищецът „У. Б.”АД гр.София, ЕИК ***, чрез пълномощник
адвокат Я.Д., е предявил искове срещу Н.Г.В. и Р.Д.В.,***. Твърди, че на
25.08.2016г. било подадено заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците, по което било образувано ч.гр.д.№4893/2016г. по описа на РРС.
Издадени били заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист на 30.08.2016г. Банката образувала
въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело. На 26.07.2017г. получили
възражение от длъжниците Н.В. и Р.В., подадено по реда на чл.423 ГПК, в което
се навеждали твърдения, че ПДИ не е била надлежно връчена. С определение били
приети възраженията на длъжниците и било указано на банката от съда с
разпореждане, че може да предяви иск за съществуване на вземането срещу
ответниците, поради което и предявява иска в едномесечен срок. Твърди, че на
26.07.2012г. между банката и ответника Н.В.-кредитополучател, ответника Р.В.-солидарен
длъжник и Н. П.-ипотекарен длъжник е сключен договор за банков кредит
№601/340615747056, по силата на който длъжниците получили сума в размер на
88000лв. Уговорено било кредитополучателя да усвоява сумата, да я ползва целево
и да я върне, ведно с начислените лихви, комисионни и други разходи.
Ответниците спрели да изплащат задълженията си, поради което с едностранно
изявление на банката от 16.03.2016г., задължението е обявено за изцяло и
предсрочно изискуемо, на основание чл.17 от договора във вр. с чл.29 от ОУ при
които банката предоставя кредити на физически лица. Просрочени вноски по
главницата към 16.03.2016г. били 7 броя
анюитетни вноски общо в размер на 1753.84лв., за договорна възнаградителна
лихва /договорен лихвен процент/ били просрочени 7 броя вноски с общ размер
2037.78лв., лихвата върху просрочената главница е общо 2406.41лв.,
наказателната лихва при просрочие е общо 3296.49лв., а такса управление-7.65лв.
Поради допуснатото просрочие, с едностранно изявление на банката, обективирано
в нотариална покана от 27.06.2016г. с рег.№5592 на нотариус рег.№217,
задължението е обявено за изискуемо. Поканата е връчена на Н.В., Р.В. и на Н. П.
чрез залепяне на уведомление по чл.47 ГПК. Към 25.08.2017г. /датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК/, размерът на задълженията на ответника към
банката възлиза на 87333лв., от които: 79584.67лв.-главница, 2037.78лв.
възнаградителна лихва за периода 15.10.2015г.-16.03.2016г., 2406.41лв.-лихва
върху просрочена главница, начислявана за периода 15.09.2015г.-24.08.2016г.,
3296.49лв.-наказателна лихва при просрочие, начисляване за периода от
15.09.2015г. до 24.08.2016г. Към момента сумите не са изплатени. Иска съдът да
постанови решение, с което да установи по отношение на ответниците, че дължат и
следва да заплатят на банката следните суми: 79584.67лв.-дължима и неплатена
главница по договор за банков кредит №601/340615747056 от 26.07.2012г., ведно
със законна лихва върху главницата от 25.08.2016г. до окончателното й
изплащане:, 7740.68лв.-дължима и неизплатена договорна лихва за периода
15.09.2015г.-24.08.2015г., която включва: а/ 2037.78лв.-договорна лихва за
периода 15.10.2015г-16.03.2016г., б/ 2406.41лв.-лихва върху просрочена главница
за периода 15.09.2015г.-24.08.2016г., с/ 3296.49лв.-наказателна лихва за
периода 15.09.2015г.-24.08.2016г.: 7.65лв.-такси по Тарифата на банката, сумата
3954.66лв.-направени разноски по ч.гр.д.№4893/2016г. по описа на РРС. Претендират
разноски за производството, както и адвокатско възнаграждение.
Ответниците Н.Г.В. и Р.Д.В.,
чрез назначен особен представител адвокат М.К. *** са подали отговори на
исковата молба, с идентично съдържание. Във всеки от тях се оспорват
предявените искове, като недопустими и неоснователни. Твърди се, се исковата
молба е предявена от лица, които не се легитимират като пълномощници на
кредитора, тъй като цитираното в нея пълномощно №6774/28.10.16г. не е
представено, представено е пълномощно от 31.07.2017г., нотариално заверено, с
което представляващите банката упълномощават мениджър Д.П., вкл. с право да
преупълномощава адвокати с нейните права. Пълномощното на мениджър Д.П. с дата
16.08.2017г. с което преупълномощава адвоката, завел исковата молба няма
нотариална заверка, предвид което предприетите от адв. Я.Д. процесуални
действия са без пълномощия. Твърди, че нотариалната покана за доброволно
изпълнение е подадена от адвокати от адвокатско дружество „редовно
преупълномощен съгласно изрично пълномощно от 18.02.2016г.“, подобно пълномощно
за преупълномощаване липсва, приложеното към исковата молба се отнася до други
адвокати и освен това е без нотариална заверка. Твърди, че редът за изпращане
на покани за доброволно изпълнение е регламентиран в т.1 и т.3 на приложената
Заповед №0911-44-007829/31.10.2016г., съгласно т.3 ПДИ и уведомленията се
подписват само от служителите /“от всеки двама от служителите на Управление
„Необслужвани кредити“/. Не е предвидена възможност това право да се прехвърля,
поради което се твръди, че нотариалната покана е отправена от лица, които нямат
подобни права. Твърди, че клаузата на чл.17 от договора е неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата
на страните по договора. Договорът е сключен за покупка и ремонт и
реконструкция на имот, а не за търговска дейност, поради което се ползва от
специалната защита на ЗЗП. Оспорва се размера на главницата и на трите вида
лихва, твърди, че е налице анатоцизъм.
С допълнителна искова молба
ищецът е оспорил възраженията на ответниците за недопустимост и неоснователност
на исковете. Пояснява, че исковата молба е предявена от надлежно упълномощено
лице-по силата на пълномощно от 16.08.2017г. от Д. К. П., не е необходимо
пълномощното да бъде с нотариална заверка, за да е валидно
преупълномощававнето. Оспорва възражението, че е нарушен редът за връчване на
поканите за доброволно изпълнение. Счита за неоснователно възражението за неравноправност
на клаузата на чл.17 от договора, тъй като тя не попада в никоя от хипотезите
на чл.143, т.1-8 ЗЗП и е била известна
на кредитополучатея при сключване на договора, от друга страна липсва
злоупотреба с право от страна на кредитора, обосноваваща неговата
недобросъвестност. Счита за неоснователни доводите за нищожност на уговорките
относно дължимостта на наказателна лихва за забава, твърди, че не е налице
начисляване на лихва върху лихва, съответно анатоцизъм. Страните са уговорили
договорна санкция при забава за плащане на сумите по договора-наказателна
/мораторна/ лихва.
Ответниците на са подали
отговори на допълнителната искова молба.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, че между „У. Б.”АД
София и ответницата Н.Г.В.-кредитополучател, на 26.07.2012г. е сключен договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице №601/3406/15747056, по силата на който
на кредитополучателя е отпуснат ипотечен кредит в размер на 88000 лева, с цел-рефинансиране
на ипотечен кредит, отпуснат от Банка ДСК за покупка на имот и ремонт,
реконструкция на недвижим имот. Солидарни
длъжници по договора са ответника Р.Д.В.
и Н. И. П. Срока за погасяване е до 26.07.2032г., съгласно погасителен план, на
анюитетни месечни вноски на 15-то число, считано от месец август 2012г. Според т.4
годишния лихвен процент /ГЛП/ за периода на олихвяване се формира от базов
лихвен процент /БЛП/, формиран от тримесечен Софибор, съгласно раздел III от ОУ и премия и надбавка. В т.4.1а
ГЛП върху редовна главница е посочен като сбор от БЛП-2.464% и надбавка-4.486%,
на 6.95%. В т.4.2 ГЛП върху просрочена главница е посочен като сбор от БЛП-2.464%
и надбавка-6.486%, общо 8.95%. В т.4.3 е
посочен ГЛП върху текущия дълг / редовна главница +просрочена главница/ при
просрочие на главница и/или лихва и главница-5%, като се начислява едновременно
и независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница по т.4.1а или 4.1б
и т.4.2 за срока на просрочието. ГПР е 8.5669% /4А/. В т.5 Такси и комисионни,
страните са уговорили, съответно: т.5.1-0.95% такса за администриране при
отпускане, 5.2-комисионна за управление
за всеки месец или част от него-0.043%, 5.3-1.2% комисионна за ангажимент. Кредитът
е обезпечен с договорна ипотекаи залог на вземания. В т.9.1 е посочено, че към
договора е добавена застраховка пакет А-„Кредитна протекция“, на посочени
застрахователи. В чл.17 страните са приели, че при неизпълнение на което и да е
от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при пълно или
частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита, цялата непогасена
част от кредита, ведно с лихвите за просрочие автоматично стават предсрочно и
незабавно изискуеми, а страните се съгласяват, че при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не е необходимо изрично допълнително волеизявление в тази
насока от страна на кредитора, както и не е необходимо да уведомява
кредитополочателя, нито да изпраща покана до него или до солидарния длъжник/ци
и/или поръчители. В раздел III Допълнителни разпоредби, т.19 е посочено, за всички неуредени с договора
въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство и ОУ, всички
промени в ОУ влизат в сила от датата на приемането им и са задължителни за
страните. В т.23 е посочено, че неразделна част от договора са изброени в 10
точки документи, вкл. и ОУ при които банката предоставя ипотечни кредити на
физически лица. Договорът е подписан от страните и не е оспорен. Представени са
погасителен план, Общи условия, при които „У. Б.“ АД предоставя ипотечни
кредити на физически лица, подписани от ответниците. Представена е нотариална
покана /л.21-24/ отправена до кредитополучателката и солидарните длъжници, с
която банката ги е уведомила за допуснато просрочие по кредита, както и за
размера на задълженията към 22.04.2016г., уведомила ги е, че поради нарушенията
е обявила кредита за предсрочно изисикуем и е дала 7-дневен срок за доброволно
плащане. Нотариалната покана е подадена от банката чрез Д. П.-управител на
Адвокатско дружество „Д. и П.“ и е връчена на адресатите на 13.07.2016г. по
реда на чл.47, ал.1 ГПК. Представени са
пълномощни, служебни бележки и други писмени доказателства. Прието е заключение
на икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло, като компетентно и
обосновано. Приложено е ч.гр.д.№4893/2016г. по описа на РРС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете,
предмет на делото са положителни установителни по реда на чл.422 ГПК-за
установяване съществуване на вземане на ищцовата банка от ответниците, за което
по ч.гр.д.№4893/2016г. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, произтичащо от договор за банков ипотечен
кредит, срещу която с определение №356/2.10.2017г., постановено по
в.ч.т.д.№199/2017г. по описа на РОС на основание чл.423 ГПК са приети
възражения от длъжниците Р.Д.В. и Н.Г.В.. Със същото определение не е прието
възражението на Н. И. П., поради което по отношение на нея заповедта е влязла в
сила. Исковете са предявени от банката в едномесечен срок и са допустими.
При разглеждането на положителния установителен иск по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е
да докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответника-длъжник-възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищецът твърди, че ответниците не
са изпълнили задълженията си по договор за кредит, в резултат на което
последният бил обявен за предсрочно изискуем, както и че им е обявена
предсрочната изискуемост. Ответниците оспорват исковете с възражения за неравноправност
на клаузата на чл.17 от договора, както и че нотариалната покана, с която се
обявява предсрочната изискуемост е отправена от лица без представителна власт,
оспорва се и размера на исковете, възразява се за анатоцизъм.
По делото е безспорно установено,
сключването на договора от 26.07.2012г. между страните, както и че сумата по
кредита-88000лв. е получена от кредитополучателя. Установено е по делото от
приетата и неоспорена от страните икономическа експертиза, че плащанията по
кредита са преустановени на 28.04.2016г. Според експерта договорения годишен лихвен
процент от 6.95% не е променян в посока
увеличаването му /таблица №4/, а дължимите суми по договора към 24.08.2016г. а
както следва: главница-79584.67лв., договорна лихва върху редовна-2037.78лв. за
периода 15.09.2015г.-24.08.16г., договорна лихва върху просрочена главница за
същия период-2406.42лв., наказателна лихва за същия период-3296.49лв. Според
експерта за същия период се дължи такса за управление на кредита в размер на
7.65лв.
Неоснователно е възражението
на ответниците, относно липсата на надлежно пълномощно на адвокат Я.Д. да представлява
банката при предявяване на исковете. Видно от приложените пълномощни /л.31-35/,
последният е надлежно упълномощен с права да представлява банката /пълномощно
от 16.08.2017г./, като липсва изискване това пълномощно да е с нотариална
заверка. Неоснователно е и възражението, че нотариалната покана, с която се
обявява на длъжниците предсрочната изискуемост, е подписана от лице без
представителна власт-адвокат Д. П. Анализа на представените пълномощни
/л.122-129/ сочи, че по силата на пълномощни от 16.08.2017г. и от 18.02.2016г.
адвокат Д. П. е упълномощен да представлява банката и с права от нейно име да
изготвя, подписва и изпраща уведомления за предсрочна изискуемост /покани за
доброволно изпълнение и/или нотариални покани/ до нейни длъжници. Неоснователно
е и възражението, че клаузата на чл.17 от договора е неравноправна по см. на
чл.143 ЗЗП. В нея страните са приели, че при неизпълнение на което и да е
задължение на кредитополучателя по договора или ОУ, или при пълно или частично
неплащане на което и да е парично задължение, цялата непогасена част по
кредита, ведно с лихвите за просрочие, автоматично стават предсрочно и
незабавно изискуеми, като страните са се споразумели, че в тази хипотеза не е
необходимо изрично допълнително волеизявление в тази насока от страна на
кредитора, както и не е необходимо той да уведомява кредитополучателя, нито да
изпраща покана. В случая банката не се позовава на автоматичната предсрочна
изискуемост, установена в тази договорна клауза, а на обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, поради просрочие
на 7 броя вноски към 16.03.2016г. и обявяване предсрочната изискуемост на
длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Според
задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника.
Изявление в този смисъл е отправено от банката
до ответниците, с нотариална покана, която им е връчена по реда на чл.47, ал.1 ГПК, на 13.07.2016г. Към този момент са били налице и обективните предпоставки,
пораждащи потестативното право на банката да изиска от кредитополучателя
изпълнение преди изтичането на уговорения в негова полза срок. Същите са
установени в чл. 17 от договора и се изразяват в непогасяването изцяло или
отчасти на което и да е парично задължение по кредита. Според експертното
заключение към посочената дата – 13.07.2016г., кредитополучателят е бил в
забава при заплащането на дължимите погасителни вноски, като плащанията са
спрени окончателно на 28.04.2016г. Следователно по делото е установен
фактическият състав, правопораждащ преобразуващото субективно право на ищеца да
измени едностранно уговорения срок за изпълнение, и всички непадежирали към 13.07.2016
г. погасителни вноски по процесния договор за кредит са станали предсрочно
изискуеми.
По отношение размера на задължението: Според
вещото лице, дължимата от ответниците главница е в размер на
79584.67лв.-падежирала и предсрочно изискуема, поради което и претенцията,
заявена в същия размер е основателна и доказана изцяло.
По
отношение на лихвите: Претендира се възнаградителна договорна лихва за периода
15.10.2015г.-16.03.2016г. в размер на 2037.78лв. Според направените от вещото
лице изчисления, с оглед договорните клаузи размерът на дължимата съвпада с
този на претендираната, поради което и претенцията е основателна и доказана.
По отношение на претендираната лихва върху
просрочена главница в размер на 2406.41лв. и 3296.49лв.-наказателна лихва,
двете за периода 15.09.2015г.-24.08.2016г., съдът намира следното:
Според дадените разяснения в т.2 на ТР№3/17 от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. В случая, до 13.07.2016г. на банката се дължат договорените лихви
върху просрочена главница и наказателни лихви, а след тази дата такива не се
дължат, а само законна лихва. С оглед данните на експертизата и направени от
съда служебно изчисления по реда на чл.162 ГПК, претенцията за лихва върху
просрочена главница за посочения период 15.09.2015г.-13.07.2016г. е основателна
за сумата 2187.65лв., до който размер следва да бъде уважена. Аналогично,
основателна се явява претенцията за наказателна лихва за периода
15.09.2015г.-13.07.2016г. в размер на 2996.81лв., до който размер следва да
бъде уважена. В останалата част тези претенции следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Основателна е претенцията за 7.65лв.-такси по тарифа на банката,
съгласно договора.
Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат
разноски за заповедното производство в размер на 1736.29лв.–държавна такса и
адвокатско възнаграждение-1809.07лв., както и за настоящето производство-5742.05лв.-
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съгласно списък по чл.80 ГПК, съобразно уважената част. Разноски за
възнаграждение за особен представител не са поискани и не се присъждат.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.Г.В., ЕГН********** *** и Р.Д.В., ЕГН**********,***, че дължат на
„У. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, пл. „***, по
договор за банков ипотечен кредит №601/3406/15747056 от 26.07.2012г., СОЛИДАРНО
сумата 79584.67лв.-главница, ведно със законна лихва от 26.08.2016г. до
окончателното й изплащане, 2037.78лв.-договорна възнаградителна лихва за
периода 15.10.2015г.-16.03.2016г., 2187.65лв.-лихва върху просрочена главница
за периода 15.09.2015г.-13.07.2016г., 2996.81лв.-наказателна лихва за периода
15.09.2015г.-13.07.2016г. , както и 7.65лв.-такси по Тарифа на банката и ОТХВЪРЛЯ исковете за лихва върху
просрочена главница и за наказателна лихва за периода 14.07.2016г.-24.08.2016г.
и до предявените размери, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Г.В., ЕГН********** и Р.Д.В., ЕГН **********,*** да
заплатят на „У. Б.“АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.*** сумата 1736.29лв.
–държавна такса и адвокатско възнаграждение-1809.07лв. за заповедното производство по ч.гр.д.№4893/2016г. на РРС,
както и за настоящето производство-5742.05лв.- разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен
съдия: