Решение по дело №562/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 301
Дата: 20 декември 2018 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20183001000562
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  301

 

Гр.Варна, 20.12.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

МАРИЯ ХРИСТОВА

         

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 562 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Ви Би Ем Ди Лимитед, дружество, регистрирано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови срещу решение № 1095 от 19.06.2018г. по гр.дело № 197/17г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените в евентуалност от дружеството срещу И.А. *** осъдителни искове за връщане на сумата 28 500 евро, дадена по договор за заем, на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, а в отношение на евентуалност като получена без основание по реда на чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД.

Твърди че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснато съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

По иска по чл.240 ал.1 от ЗЗД:

Твърди че съдът е постановил решението си въз основа на предположения, а не въз основа на установените по безспорен начин факти в хода на съдебното дирене. Оспорва изводите на съда, че заемането на суми от ответника не било логично, че договорът за заем не бил доказан, както и че бидейки В Б кредитор на майката на ответника, нямало как последния да иска съставяне на документи за връщане на парите.

Излага че по делото е безспорно установено че процесните суми са били обект на банкови преводи, за което са съставени съответните банкови документи и тяхното получаване не е спорно между страните. Сочи че макар и целта на заема да няма значение за съществуването на заемното правоотношение между страните, по делото е доказана и мотивът за искането и даването на заемната сума – да послужи в помощ на ответника при разрешаване на негови здравословни проблеми и за покриване на разходи, свързани със защита в наказателни производства.

Твърди че след като са налице писмени доказателства, неоспорени от ответника, че парите са постъпили по сметка на ответника, моментът на постигане на съгласието за заема, е установен от показанията на свидетелката А Й, лично наредила вс ички преводи и свидетел на осъществените между ищеца, ответника и неговата майка срещи по повод даването на парите.

Оспорва като неправилен и некореспондиращ с данните по делото изводът на съда за твърдения на св.Й, че още в началото на 2012г. Б е недоволствал за това, че И. и майка му непрекъснато му искат пари в заем. Твърди че съдът неправилно не кредитира показанията на свидетелката Й, поради това че некореспондирали с договора за заем от 2014г. Оспорва изложеното от съда досежно невписването на заем като основание за извършените трансфери и извода от този факт, че заем не съществува. Оспорва извода за неубедителност на показанията на св.Й и от данните, които тя споделя по факт, който няма значение за правния спор – пазят ли се архиви във  фирмата.

Оспорва изводите на съда относно личността на заемателя.

Твърди че по делото са представени писмени доказателства, неоспорени от ответника, че процесните суми са постъпвали по банковата сметка на ответника, както и че той впоследствие лично се е разпореждал с тях. Твърди че представляващия ответника никъде не е посочвал майката на ответника като длъжник по договора. Излага, че обстоятелството, че майката на ответника е имала личен дълг към Б, не отрича възможността търговското дружество, чийто представител е Б, да предостави в заем пари и на нейния син. Твърди че е налице неяснота и противоречие в мотивите на съда че дългът е на неговата майка, респективно, че било нелогично сумите да се заемат на ответника, не почива на нито едно доказателство по делото, включително и при липса на подобни възражения и твърдения от страна на ответника.

Твърди че по неясен начин от съда са обследвания и показанията на свидетелите относно направеното от самия А. признание за съществуването на дълга му към ищеца.

Твърди че елементите на заемното правоотношение са безспорно установени от показанията на свидетелите Й, Черкезов и Б. Доколкото и фактът на паричния трансфер е безспорно установен, твърди че е установен в пълнота и цялост фактическият състав на реалния по естеството си договор за заем.

По евентуалния иск:

Твърди че в тежест на ищеца е да установи само факта на плащане на парите, а в тежест на ответника е да установи основанието за получаване или задържане на полученото.

Оспорва изводите на съда по отношение на направеното от ответника възражение за съществуването на безвъзмезден договор между него и В Б за поръчка – за съществуването между тях на уговорка за превод на парите по сметка на ответника и тяхното незабавно отчитане. Твърди че този извод е направен въз основа на недопустими доказателствени средства – свидетелски показания. Излага, че дружеството – въззивник изрично е изразило несъгласие за това ответника да се ползва от свидетелски показания за установяване на уговорките между него и В Б за предаване на сумите след получаването им по банковата му сметка. Твърди също така, че освен че са недопустими, свидетелските показания на свидетелите, посочени от ответника са безкрайно противоречиви, а на места и взаимно изключващи се. Поради което и твърди, че същите не е следвало да бъдат изцяло и безкритично кредитирани от съда. Подробно излага съществуващи според него противоречия в показанията на свидетелите С и Табакова.

Оспорва изводите на съда за обстоятелството защо ответникът не е могъл да поиска съставяне на документ за върнатите пари.

Твърди че ответникът не е установил възраженията си за съществуването на друго облигационно правоотношение между него и ищеца, нито факта на връщане на сумите при условията на пълно и главно доказване.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените от него в отношение на евентуалност искове. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна И.А. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са в отношение на евентуалност осъдителни искове от Ви Би Ем Лимитед, дружество, регистрирано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови срещу И.А. *** за сумата 28 500 евро, претендирана като невърнато задължение по договор за заем от м.февруари 2012г., а в отношение на евентуалност за връщане на същата сума, като платена при начална липса на основание.

По иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД въззивният съд намира следното:

Видно от приетото по делото като доказателство банково удостоверение изх.№ 848 от 12.06.2017г. издадено от „Алианц Банк България“ АД по банковата сметка с титуляр въззиваемия И.А.А. са постъпили четири превода от банкова сметка ***л VBMD LTD за периода 01.04.2012г. – 01.04.2013г. Размерът на получените суми и датите на всеки превод е както следва: 5 000 евро на 24.04.2012г., 8 500 евро на 17.12.2012г., 5 000 евро на 04.03.2013г. и 5 000 евро на 24.04.2013г. Представено е по делото и извлечение от сметката на А., в която е отразено движението по банковата сметка за процесния период, както и SWIFT съобщения за получени валутни преводи. Видно от извлечение от сметка на А. за периода 01.01.2012г. – 01.04.2012г. на 03.02.2012г. е постъпил паричен превод от банковата сметка на въззиваемото дружество в размер на 5 000 евро.

Не е спорно че при преводите не е посочено основание за извършването им.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в чл.240 ал.1 от ЗЗД се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: съгласие на страните за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В тежест на ищеца – заемодател е при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, да установи посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема.

В настоящия случай е установено по делото предаването на сумата в размер на 28 500 евро. Спорно е основанието за получаването и. Поради което и в тежест на въззивника – заемодател е да установи, че сумата е предадена от него именно на основание договор за заем – със задължение на въззиваемия А. - заемател за връщането и.

Наличието на разписка или друг документ, удостоверяващ плащане, не освобождава платеца от законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания. С всички доказателствени средства той може да доказва какви правни и фактически действия са извършвали страните във връзка с извършеното плащане, но със свидетелски показания той не може да докаже извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5 000лв. Ограничението на по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, изключващо свидетелските показания за установяване на договори  на стойност по-голяма от 5 000лв., не е приложимо, само когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки.

Поради което и въззивния съд намира събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите А Й, Пламен Черкезов и Петър Б за установяване на основанието на получаване на сумата от 28 500 евро, както и на волеизявлението на получателя на сумата, че се задължава да върне полученото в заем, за недопустими с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. 

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото остава недоказано твърдението на ищеца въззивник за сключен между страните по делото договор за заем, а именно недоказано по делото е постигнатото между страните съгласие за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума в размер на 28 500 евро със задължение на заемателя да я върне при поискване. Поради което и предявеният иск за връщане на сумата по договор за заем е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Предвид на това и решението на първоинстанционния съд по този иск следва да бъде потвърдено.

По евентуално предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД за връщане на същата сума като платена при първоначална липса на основание, въззивният съд намира следното:

При фактическия състав по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.

Установено е по делото превеждането на исковата сума от страна на чуждестранното дружество въззивник по банкова сметка *** А..

В тежест на въззиваемия А. е да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на основание за получаване или за задържането от него на получената искова сума.

Защитното възражение на А. по иска по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД е че между страните е налице устен безвъзмезден договор за поръчка, по силата на който след превеждане от чужбина на сумата по сметката на А. той е следвало да я изтегли и предаде на представляващия дружеството въззивник – В Б, които действия той е извършил и получените от него суми са предадени обратно на представляващия дружеството – въззивник.

Съставът на въззивния съд намира така направеното възражение за наличие на договор за поръчка между страните и изпълнено задължение по него за неоснователно.

На първо място то е неоснователно само по твърдения на въззиваемия А., изложени в отговора на исковата молба и поддържани в съдебно заседание. Съобразно чл.280 от ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Твърденията на въззиваемия А. се свеждат до получаване на сума, преведена по банков път със задължение за връщането и обратно на лицето, от което я е получило, но в брой. Така изложените твърдения сочат на друг тип правоотношение – договор за заем, а не да договор за поръчка. За да бъде договор за поръчка следва да му бъде възложено извършването на някакво действие, каквото например би било предаване на получената сума на трето лице, а в настоящия случай изрично е заявено че сумите са предавани на Б като представляващ ищцовото дружество.

На следващо място въззивният съд намира че е налице забраната по чл.164 ал.1 т.4 от ГПК, регламентираща недопустимост на гласните доказателства за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Законът има предвид всички случаи, в които е налице писмено доказателство за парично задължение, а не непременно писмен договор. В настоящия случай дори и да се приемат за установени твърденията на ответника, че преведените по банковата му сметка суми са по договор за поръчка за предаване на представляващия дружеството, то получаването им е установено с писмен документ – извлечение от банкова сметка, ***яване на изпълнение на възложеното действие – предаване на сума с гласни доказателства. В този смисъл решение № 225 от 28.01.2013г. по търг.дело № 903/11г. ІІ т.о. на ВКС.

На последно място, в отношение на евентуалност, ако се приеме, че е налице твърдение за устен безвъзмезден договор за поръчка, установяването на който и на изпълнението по който е допустимо с гласни доказателства, въззивният съд намира, че от показанията на свидетелите Стоянка С и Мария Табакова, не се установяват при условията на главно и пълно доказване както съществените елементи на договора за поръчка, така и изпълнението на задължението на довереника по него. И двете свидетелки твърдят че лично са виждали предаване на суми от А. на Б. Свидетелката С – два пъти – в началото на м.март 2013г. и и края на м.април 2013г., а свидетелката Табакова – през м.декември 2012г. Свидетелките не установяват количеството предадени пари. Свидетелките не установяват и съществуваща между страните договорка относно предаването на тези пари. От цитираната от свидетелката С лично чута от нея реплика от страните след шега от нейна страна „Който превежда, той получава“ не може да бъде направен извод за постигнато съгласие между страните за превеждане, теглене и предаване на сумите по възлагане от страна на Б, тъй като предаването на парична сума може да бъде на различни основания. В показанията си свидетелката Табакова твърди, че пред нея двамата не са разговаряли за причината за даването на парите. Поотделно с всеки от тях е разговаряла за това, като Б и е казвал че ползва И. да получава пари. От показанията и свидетелката не може да бъде направен извод за уговорки между дружеството – въззивник Ви Би Ем Ди Лимитед, дружество, регистирирано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови и въззиваемия А. за предаване на суми от патримониума на търговеца и за основанието за предаване на тези суми. Поради приетото от въззивния съд, че гласните доказателства, ангажирани от ответника А. не установяват съществуването на договорно основание за получаване на сумите и съответно изпълнение на поетото с този твърдян договор задължение, въззивният съд не обсъжда всички въведени от въззивника твърдения за констатирани противоречия и недостоверност на гласните доказателства, защото дори и да кредитира тези показания изцяло от тях не се установяват обстоятелствата за които за допуснати.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото въззиваемият А. – ответник по иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД не доказа при условията на главно и пълно доказване въведеното от него основание за получаване на сумите, поради което и предявеният срещу него иск е доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед основателността на иска, основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху получената без основание сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, поради което и следва да бъде уважена.

Обжалваното решение в частта му за евентуалния иск следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за връщане на сумата 28 500 евро като получена без основание следва да бъде уважен, ведно със законна лихва.

С оглед изхода  на спора пред въззивна инстанция и направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции - в размер на сумата 5 289.66лв. – за първа инстанция, представляваща държавна такса, депозит за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение и сумата 1 114.82лв. за въззивна инстанция, представляваща държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1095 от 19.06.2018г. по гр.дело № 197/17г. по описа на ВОС, гражданско отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Ви Би Ем Ди Лимитед, дружество, регистрирано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови, срещу И.А. *** осъдителен иск за връщане на сумата 28 500 евро, претендирана като дадена по договор за заем, сключен между страните през м.февруари 2012г. на основание на основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.240 ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда.

ОТМЕНЯВА решение № 1095 от 19.06.2018г. по гр.дело № 197/17г. по описа на ВОС, гражданско отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Ви Би Ем Ди Лимитед, дружество, регистрирано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови, срещу И.А. *** осъдителен иск за сумата 28 500 евро, претендирана като получена без основание на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Ви Би Ем Ди Лимитед, дружество, регистрирано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови, гр.Роуд Таун, Тортола, с фирмен номер в БВО: 1024940, сумата 28 500 евро /двадесет и осем хиляди и петстотин евро/, представляваща получени от И.А.А. суми по банковата му сметка, разкрита в „Алианц Банк България“ АД както следва: 5 000 евро на 03.02.2012г., 5 000 евро на 24.04.2012г., 8 500 евро на 17.12.2012г., 5 000 евро на 04.03.2013г. и 5 000 евро на 24.04.2013г. без основание, на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Ви Би Ем Ди Лимитед, дружество, регистрирано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови, гр.Роуд Таун, Тортола, с фирмен номер в БВО: 1024940, сумата 5 289.66лв. /пет хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата 1 114.82лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски пред въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: