Р Е Ш Е Н И Е
№ 670 / 3.4.2020г.
гр. Перник, 03.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5726 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на И.Х.Й., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. К.П., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника
следните суми: сумата от 482.84 лева – главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2007 г. до
31.10.2009 г., сумата от 86.03 лева – законна лихва за забава от 30.07.2007 г.
до 08.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2010
г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25 лева – направени
по делото разноски, поради погасяването им по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба с вх. № 1253/02.03.2011 г. от ответника като
взискател срещу ищеца е образувано изп.д № ***г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди
се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.д. № 11003/2010 г. по описа на РС Перник, за процесните
суми. Излагат се подробни доводи, че последните са погасени по давност. В тази
връзка на първо място се посочва, че вземанията на топлопреносното дружество
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради
което същите се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо
място се поддържа, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е
прекратено по право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия
от взискателя в продължение на повече от 3 години – основание по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че по
изпълнителното дело са извършвани регулярно изпълнителни действия, които са
довели до многократно прекъсване на давността. В тази връзка се твърди, че
последното и към настоящия момент било висящо, поради което давността за
процесните вземания не била изтекла. Обръща се внимание на цитираното ППВС №
3/1980 г. като се твърди, че същото е приложима съдебна практика до приемането
на новото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съгласно практика на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 05.03.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
И двете
страни правят възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Д. от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 8641 от 01.12.2010 г. по ч.гр.д. № 11003/2010 г. по описа на РС
Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен
лист от 12.01.2011 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество
от 02.03.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Д., като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това
число като наложи запор върху вземания на длъжника и възбрана върху негови
недвижими имоти.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
***г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ – връчена на длъжника чрез лице от домашните му /съпруга/ на
30.07.2011 г. Установява се също, че с поканата за доброволно изпълнение е
насрочен опис на вещи/имоти за дата 30.08.2011 г. Липсват данни такъв да е
извършен.
Видно от изготвена от ЧСИ сметка на стр. 4 от изп.д. към
момента на изготвяне на същата задължението към взискателя е размер на 615.58 лева,
от които 482.84 главница, 25 лева – разноски по гр.д., 86.03 лева – обезщетение
за забава и 21.71 лева – законна лихва. От своя страна разноските по
изпълнението – са в размер на 196.56 лева или общият размер на дълга възлиза на
851.45 лева, който размер е посочен и в цитираната ПДИ.
В материалите по изп.д. № ***г. се съдържат данни, че
срещу длъжника ищец е имало образувани и други изпълнителни производства при
ЧСИ Д.. В тази връзка видно от платежен документ на л. 9 от изпълнителното дело
е разпоредено сумата от 50 лева, постъпила от длъжника по друго изпълнително
дело /изп.д. № 177/2014 г. / да бъде отнесена по процесното изп.д. № ***г. От
тази сума видно от платежно нареждане на стр. 10 от изп.д. на взискателя
„Топлофикация Перник” АД на дата 26.03.2015 г. са изплатени 32 лева.
На следващо място от материалите по изпълнителното
дело се установява, че с призовка от 06.02.2017 г., получена от ищеца на
12.03.2017 г., за дата 04.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника. Няма данни такъв да е извършен. По изпълнителното дело е постъпила и
сумата от 18 лева – на 12.12.2017 г., която е отнесена за разноски по
принудителното изпълнение.
На последно място от материалите по изпълнителното
дело се установява, че на 20.12.2019 г. ЧСИ е постановило прекратяване на
същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 12.01.2011
г., издаден по ч.гр.д. № 11003/2010 г. по описа на РС П. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустими исковите претенции за сумата от 482.84 лева
– главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.06.2007 г. до 31.10.2009 г. и за сумата от 86.03 лева
– законна лихва за забава от 30.07.2007 г. до 08.09.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2010 г. до окончателното й
изплащане. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води
счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
В останалта
си част – за сумата от 25 лева – направени по ч.гр.д. № 11003/2010 г. на ПРС
разноски, настоящият състав намира исковата претенция за недопустима поради
липса на правен интерес. Посоченият извод следва от обстоятелството, че от
страна на длъжника по изпълнителното дело са постъпвали плащания като от страна
на ЧСИ в полза на взискателя е преведена сумата от 32 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. В тази връзка съдът
приема, че постъпилото плащане е достатъчно да покрие процесната сума от 25
лева – представляваща разноски по ч.гр.д. № 11003/2010 г. на ПРС. Остатъкът от
7 лева не се отразява на процесните вземания, тъй като по аргумент от
цитираната по-горе разпоредба същият следва да бъде отнесен за покриване на
лихвите, които като се съобразят и начислените след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение надхвърлят с повече от 7 лева процесната
лихва от 86.03 лева. Останалите суми – два пъти по 18 лева са отнесени от ЧСИ
за покриване на разноски по изпълнителното дело, което е в съответствие в
текста на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. По тези съображения независимо от
обстоятелството, че сумата от 25 лева – разноски по ч.гр.д. № 11003/2010 г. на
ПРС се явява погасена чрез плащане след перемиране на изпълнителното дело, то
за ищеца липсва правен интерес от предявения отрицатален установителен иск за
същата. В тази връзка и производството относно претенцията за сумата от 25 лева
следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интере. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от 22.03.2018 г. по
в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение № 9/11.01.2019 г. по
в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС. Последните разглеждат
аналогични хипотези на извършено от длъжника плащане на процесни суми, за които
суми след извършване на това плащане се предявява установителен иск за
погасяването им по давност.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата по настоящото
дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед № 8641 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.12.2010
г. по ч.гр.д. № 11003/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да
се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално
производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на
открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без
провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на
длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в
двуседмичен срок от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и
длъжникът губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва
вземането, предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства,
които е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал.
1 от ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 01.12.2010
г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
11.01.2011 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 12.01.2011 г. за
процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 12.01.2011 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на 02.03.2011 г.
при ЧСИ С.Д. е образувано изп.д. № ***г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на
заповедта – 11.01.2011 г. и датата на образуване на изп.д. № ***г.
– 02.03.2011 г. е изминал период от по-малко от два месеца. По посоченото
изпълнително дело с ПДИ от 22.07.2011 г. е насрочен опис на вещи – за дата 30.08.2011
г., но липсват данни да е извършен такъв. От длъжника са постъпили суми – 50
лева на 26.03.2015 г. и 18 лева – на 12.12.2017 г. От тези суми на взискателя
са преведени 32 лева – на 26.03.2015 г. Насрочен е нов опис на движими вещи на
длъжника – за дата 04.04.2017 г. с призовка от 06.02.2017 г., но липсват данни
такъв да е извършен.
Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани. В
тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума
на ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането,
предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че давността за
процесните вземания е била прекъсната отново на 02.03.2011
г. – с образуването на изп.д. № ***г. На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита
за прекратено ex lege (по закон) на 02.03.2013
г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно
цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК/ изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Такова искане взискателят е
направил само в молбата за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за
пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана за доброволно
изпълнение, както и изпращането на съобщение до НАП съответно получаването на
уведомление от агенцията, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № ***г. е било висящо в
периода от 02.03.2011 г. до 02.03.2013 г., когато е настъпило прекратяване на
същото. В този период по аргумент от цитираното постановление на пленума на ВС
за процесните вземания въобще не е текла давност /същата е била спряна/. От 02.03.2013
г., когато за процесните вземания е започнала да тече нова давност, до
настоящия момент не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на неплатената част от процесните вземания. По тези
съображения, доколкото от 02.03.2013 г. от настоящия момент са изтекли повече
от пет години, то исковете следва да се приемат за основателни. В тази връзка
не се налага обсъждане на въпроса относно приложимата спрямо вземането давност.
Само за пълнота следва да се отбележи, че посоченият извод за основателност на
претенцията няма да се промени и ако бъде приета висящност на изпълнителното
дело от 02.03.2011
г. до 22.07.2013 г. / две години след датата на насрочване на
описа – 22.07.2011 г./, доколкото от 22.07.2013 г. до момента на предявяване на исковата
молба – 02.10.2019 г. отново е изтекъл по-дълъг от максималния петгодишен
период.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че насрочването на нов опис на движими вещи от
06.02.2017 г., както и постъпването на суми – на 26.
03.2015 г. и на 12.12.2017 г. са обстоятелства без правно значение за
горните изводи, доколкото посочените действия са осъществени след като е
настъпило прекратяване на производството по изпълнителното дело /както при
прекратяване на 02.03.2013 г., така и при прекратяване
на 22.07.2013 г. /. Без значение е и постановеното от ЧСИ прекратяване
на изпълнителното дело на 20.12.2019 г., тъй като, както се посочи и по-горе,
прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК настъпва по право без да е обусловено от постановяване на нарочен
акт в този смисъл. Това пракратяване по силата на закона на изпълнителното дело
в настоящия случай е настъпило още през 2013 г., а не през 2019 г., както е
приел ЧСИ.
По тези
съображения исковите претенции: за сумата от 482.84 лева – главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.06.2007 г. до 31.10.2009 г. и за сумата от 86.03 лева – законна
лихва за забава от 30.07.2007 г. до 08.09.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.11.2010 г. до окончателното й изплащане, са
основателни и следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат и на двете страни.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 50 лева и 24 лева такса за копие от
изпълнително дело. Ищецът претендира и разноски в размер на 450 лева –
адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита и
съдействие е действително заплатен. Ответното дружество обаче е направило
възражение за прекомерност на същия, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид интереса по делото минималният размер на адвокатския
хонорар възлиза на 300 лева. По тези съображения и предвид фактическата и
правна сложност на делото претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени на 300 лева. В тази връзка от сумата от
374 лева на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 358.26 лева с оглед
уважената част от претенциите му.
Ответникът
претендира разноски в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за юрисконсулт на ответника в размер на 100 лева – в минималния
размер по чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. От тази сума на
ответника с оглед частта от производството, която е прекратена следва да бъде
присъдена сумата от 4.21 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Х.Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“: сумата от 482.84 лева
– главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.06.2007 г. до 31.10.2009 г., сумата от 86.03 лева – обезщетение за забава от
30.07.2007 г. до 08.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.11.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.01.2011 г. по ч.гр.д. № 11003/2010 г. по описа на
Пернишкия РС, поради погасяването им по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо
относно сумата от 25 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 11003/2010 г. по описа на
Пернишкия РС, за която сума по посоченото дело издаден изпълнителен лист от
12.01.2011 г., поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на И.Х.Й., с ЕГН: **********
сумата от общо 358.26 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство с оглед размера на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА И.Х.Й., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на сумата от общо 4.21 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство с оглед размера на прекратената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА