Р Е Ш Е Н И Е № 43
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 05.02.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №665 описа
на ПАС за 2019 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се постановеното решение
№97 от 23.07.2019 г. по търг.дело №305/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният
иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ за неимуществени вреди за сумата, представляваща
разликата над присъдените 8 000 лв./по 4 000 лв.за всеки един ищец/
до претендираните 35 000 лв.
Недоволни от така постановеното
решение в обжалваната му част са останали жалбоподателите Г.Д.Г. и
Н.А.Г., в качеството си на наследници на А.Г.Г.,
техен син, действащи чрез процесуалния си представител адвокат К.М.У..
Считат, че неправилно са
приложени разпоредбите на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди не са взети предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, не
са посочени конкретно всички обстоятелства и значението им за размера на
вредите. Неправилно са възприети доказателствата по делото при преценката дали
е налице съпричиняване. Налице е противоречие и със задължителната
практика на ВКС.
Молят да се отмени решението в обжалваната отменителна част, след което се уважи исковата претенция в
пълния и размер от 35 000 лв., като се приеме, че няма съпричиняване.
Ответникът ЗАД А., чрез
процесуалния си представител юрк.Д.З.., е подал
отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и моли да не се уважава. Изложил е
подробни съображения. Претендира направените разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на
жалбоподателите на 05.08.2019 г. Въззивната жалба е подадена на 16.08.2019 г. Ето
защо, тя е депозирана в срок от надлежни страни - наследниците на починалия в
хода на първоинстанционното производство А.Г.Г., техен син, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Отнася се до размера
на присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
ПТП и наличието на съпричняване от страна на
пострадалия.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от А.Г.Г. за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на ПТП, осъществило
се на 16.05.2014 г. с лек автомобил, застрахован при ответното застрахователно
дружество със застраховка г.о., който автомобил е бил управляван от водача Б.Й.Д..
По случая било образувано досъдебно производство №184 от 2014 г. по прокурорска
преписка №1881 от 2014 г. по описа на РП-П., прекратено, поради искане на
пострадалия, а впоследствие е постановено наказателно постановление ***с което е
наложено наказание на водача.
Ищецът
претендира от ответника сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на претърпените болки и страдания от посоченото ПТП, ведно със законната лихва
от деня на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че в резултат на посоченото ПТП са му причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие причинените травматични
увреждания: мозъчно сътресение без
открита вътрешно-черепна травма, счупване на дясната лопатка, довело до трайно
затрудняване на движението на горния десен крайник/средна телесна повреда/ и разкъсно-контурни рани двустранно по окосмената част на
главата и лицето. Бил настанен за лечение в Н.. отделение за лечение на
вътрешно-черепната травма, със съпътстваща диагноза - счупване на лопатката.
Твърди,
че след идването му в съзнание чувствал
ужасни болки, както в главата, така и по цялото тяло. Не можел да заспи и
затова употребявал болкоуспокояващи лекарства. След 5-дневен престой в
болницата бил изписан, като му определили два контролни прегледа, които посетил.
Около 3 месеца след травмата получавал често световъртежи и замайване. Не можел
да стои дълго време изправен, получавал гадене. Имал панически пристъпи при
качване в автомобил, като се наложило да потърси решаване на проблема с помощта
на народни лечители и баячки.
Твърди, че счупването на дясната лопатка
наложило имобилизация за срок от 30 дни, като
самото възстановяване продължило около 3 месеца. По това време бил ученик в П.Г.Т.,
с.В.. Тъй като се обучавал за водач на МПС, не можел да осъществява изискващите се от него действия във
връзка с обучението, което оказало негативно влияние върху професионалното
му обучение. Независимо, че от
медицинска гледна точка костта му е заздравяла, по време на застудяване и при
физическо натоварване усещал тъпа болка в мястото на травмата.
Посочва, че е заявил извънсъдебна
претенция с молба от 23.08.2017 г., като е налице мълчалив отказ.
Видно
от отговора, ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявения иск. Оспорва
причиняването на деликта. Счита, че не са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение. Вината за настъпване на ПТП е
изцяло на ищеца, който е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление и с
неправомерното си поведение е станал причина за настъпване на произшествието. Възразява и, че претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на степен и
интензитет на претърпените болки и страдания, както и че не съответства на социално-икономическата обстановка.
При
условие на евентуалност прави и възражение за съпричиняване.
Възразява, че ищецът е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП, евентуално,
че е нарушил чл.20 от същия закон, евентуално не е съобразил поведението си с пътната обстановка и с поведението на
останалите участници в движението, нарушил чл.25,ал.1, чл.36 от същия закон,
чл.28,ал.1 от същия закон, като не е подал
сигнал за извършване на маневрата, управлявал без да притежава
свидетелство за правоуправление на МПС.
Прави
възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на иска за законна
лихва от деня на настъпване на процесното произшествие.
Първоинстанционният съд
е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, определил е обезщетение в размер на 20 000 лв., приел
е съпричиняване от страна на пострадалия ищец в
размер на 60 %, намалил е обезщетението със сумата 12 000 лв. и е присъдил
на наследниците на ищеца 8 000 лв. – по 4 000 лв. на всеки един от
тях. Посочил е законна лихва от датата на увреждането. Предмет на въззивното производство е размерът на определеното
обезщетение над 8 000 лв. и наличието на съпричиняване.
За
установяване на твърденията относно причиненото увреждане от ПТП и последвалите
болки и страдания, както и за възражението за съпричиняване
страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и две експертизи –
съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, в съответствие с
разпределената им доказателствена тежест.
Несъмнено от представените
писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол
за оглед на местопроизшествие, постановление за прекратяване на наказателно
производство от 06.10.2014 г., наказателно постановление от 13.01.2015 г. се
установява възникването на ПТП на 16.05.2014 г., настъпилите увреждания за
ищеца, посочени в исковата молба, причинно –следствената им връзка с
поведението на водача Д.. Съдържат се
данни за нарушение на чл.21 от ЗДвП от негова страна, както и му е наложено административно
наказание глоба на основание чл.179,ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5,пр.6
и чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП за това, че не се е убедил, че ПТС, което ще
изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение и че не
носи контролния си талон от свидетелството за управление.
От констатациите на
съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП. Автомобилът с
водач пострадалия/автомобил 1/ и по-назад след него застрахованият със
застраховка г.о. автомобил/автомобил 2/ се движили попътно към гр.С.. в тъмната част
на денонощието. Предстояло кръстовище, на което първият автомобил предприел
завой на ляво. Междувременно идващият
зад него автомобил 2 предприел изпреварване. Когато автомобил 1 бил навлязъл
напълно в лява лента, бил ударен в средната част - пред задното ляво колело с
предния десен край на автомобил 2. В резултат на удара автомобил 1 се преместил на около 15-16 м. от
мястото на удара. Автомобил 1 е бил оборудван с предпазни колани. Водачът му
имал обективната възможност да наблюдава
и чрез огледалата за обратно виждане да възприеме автомобил 2. Посочени са хоризонталната и вертикални маркировки на
кръстовището. На около 50 м. преди кръстовището бил поставен пътен знак
„кръстовище с път без предимство“, а на около 50 м. след кръстовището – табела
за „край на населеното място“.
От устните обяснения на вещото
лице в с.з. се установява, че са възможни различни вариации към момента, в
който изпреварващият автомобил 2 е предприел изпреварване на автомобил 1, но
той не може да се спре на нито една от тях. Водачите са имали обективната
възможност да възприемат автомобилите, участници в ПТП. Установява се и, че при
завиването си автомобил 1 се е движил със скорост не по-висока от 20-30 км/ч,
тъй като този завой не можел да бъде взет с по-висока скорост. Скоростта на
автомобил 2 не може да се изчисли, но била по-висока от 80-90 км/ч, тъй като се
е обърнал след удара.
От назначената
съдебно-медицинска експертиза се установяват причинените телесни увреждания на
пострадалия - водач на автомобил 1, степента им и механизма на настъпване,
период на лечението им.
От констатациите на вещото лице, които съдът
възприема като компетентни и изготвени на база медицинска документация, се потвърждават
описаните увреждания в исковата молба, които отговарят да са получени при ПТП.
Счупването на дясната лопатка, наложило носенето на мека имобилизация
за 30 дни, е причинило трайно затрудняване движението на десен горен крайник по
смисъла на чл.129 от НК за около три
месеца от датата на травмата. То е получено при директен удар в областта
на дясното рамо от елементи на купето на автомобила. Изисква ранно раздвижване.
Оздравяването води до функционално възстановяване, като при усилена физическа
работа, промяна в метеорологичните условия е възможно появата на тъпи болки в
раменната става.
Разкъсно
- контурните рани по окосмената част на лицето са
причинили на пострадалия разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК за период около 10,12 дни
от датата на травмата.
Мозъчното сътресение е било лекостепенно, протекло със степенно разстройство на
съзнанието-зашеметяване до лека сомнолентност и е
причинило на пострадалия разстройство
на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК за период около три седмици от датата на травмата.
В медицинската документация не са описани
увреждания, характерни за такива, получени от наложен обезопасителен
колан - лентовидни кръвонасядания по гърдите и
корема, повърхностни зажулвания. Използването на предпазен колан би ограничило
свободното движение на водача на автомобила в купето и уврежданията щяха да
бъдат по-леки. От удара може да се направи извод, че в този момент не е
поставен обезопасителен колан.
Разпитан
е свидетел на страната на ищеца за неговото състояние.
От показанията на свидетеля Л.М.Л.., съсед и побратим на пострадалия, се
установява, че го е посетил в болницата
след ПТП и му купил специална шина, която да крепи ръката, за да зарасне
по-бързо лопатката. От показанията се установява, че след болницата А. се
оплаквал от главоболие, не можел да спи. Преди застудяване и валежи го боляли ръцете и краката. Повече от месец за него се грижили
майка му и баща му, даже и той. Изпуснал матурите и абитуриентския си бал. Бил
много уплашен. След възстановяването си, дълго време не управлявал автомобил.
Така събраните свидетелски показания следва да бъдат кредитирани, като
непротиворечи и непосредствени. Въз основа на тях се установяват изпитаните
болки и страдания след ПТП.
Въз основа на така събраните
доказателства се установяват настъпилите увреждания на ищеца в резултат на ПТП
и техния характер, както е посочено в исковата молба, наличните болки и
страдания към момента на ПТП, по време на оздравителния процес и след това. Не
се установяват усложнения при протичане на оздравителния процес. При обичаен
ход на оздравителния процес счупването, имащо характер на средна телесна
повреда, е довело до трайно затрудняване движението на горен десен крайник за
около три месеца. Сътресението на мозъка и раните по лицето, имащи характер на
леки телесни повреди, са отшумели съответно за три и две седмици. Останали са
само болки при застудяване и валежи.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва
да се определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база
преценка на конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета
му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособността
на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии справедлив
размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 30 000 лв. при
положение, че са причинени една средна телесна повреда и две леки телесни
повреди с общ период на оздравяване около три месеца. Следва да се имат преввид остатъчните физически и психически болки,
установени от свидетеля, младата възраст на пострадалия, невъзможността му да
се дипломира навреме в училището по транспорт, условията в страната през 2014
г. и лимитите на застрахователното обезщетение.
По отношение на съпричиняването по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД и след преценяване на събраните доказателства следва да се
приеме, че възражението на ответника се явява основателно. Въз основа на
посочените по-горе в мотивите писмени
доказателства и данните от съдебно-техническата експертиза водачът на автомобил
2 Д. не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е подало сигнал за
изменение от посоката си за движение. Същият се е движил и със скорост над 80
км/ч в населено място. В същото време пострадалият водач на автомобил 1 не е
имал свидетелство за правоуправление, не е ползвал предпазен колан, за да бъдат
по-леки уврежданията, не е възприел изпреварващия го автомобил 2 чрез огледалото.
Така на практика той с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП и
вредоносния резултат. Ето защо е налице съпричиняване
по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Пострадалият от ПТП ищец е допринесъл за
настъпване на установените увреждания наполовина с 50 %. Така, след отчитане на
съпричиняването дължимият размер на обезщетение за
неимуществени вреди е 15 000 лв. До този размер предявеният иск се явява
основателен и доказан, като следва да бъде уважен. За разликата над 15 000
лв. до 35 000 лв. предявеният иск следва да се отхвърли. Ето защо, ищците,
като правоприемници на починалия в хода на производството ищец, следва до
получат обезщетение в размер на
15 000 лв., или по 7 500 лв. всеки един от тях.
С оглед гореизложеното, подадената въззивна
жалба се явява частично основателна. Обжалваната
част от решението следва да бъде отменена за разликата над 8 000 лв. до 15 000 лв., или за
сумата 7 000 лв., като в тази част се уважи исковата претенция. Така
жалбоподателите ще получат по 3 500 лв. всеки един от тях. За разликата
над 15 000 лв. до пълния предявен размер 35 000 лв. обжалваната
част от решението следва да се потвърди.
По отношение на разноските -
Жалбоподателите не са поискали
разноски за настоящото производство.
Ответникът е претендирал
разноските, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. С
оглед това искане и при липса на др.направени разходи за въззивното
производство му се дължи юрисконсултско
възнаграждение съразмерно отхвърлената част на въззивната
жалба. При обжалваем интерес 27 000 лв., уважен
размер 7 000 лв., юрисконсултско възнаграждение
450 лв., съразмерно отхвърлената част 20 000 лв. му се дължи
възнаграждение 333,33 лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответникът ЗАД А. дължи в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на
140 лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №97 от
23.07.2019 г. по търг.дело №305/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в частта му,
с която е отхвърлен предявеният иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ за неимуществени
вреди за сумата, представляваща разликата над присъдените 8 000 лв. до
15 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД А. да заплати на Г.Д.Г. и
Н.А.Г., в качеството на наследници на А.Г.Г.,
техен син, сумата, представляваща разликата
над присъдените 8 000 лв. до 15 000 лв., или сумата 7 000
лв., разпределена по 3 500 лв. на
всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените на техния син А.Г.Г. неимуществени вреди в резултат на ПТП от 16.05.2014 г. в
с.в. с лек автомобил, застрахован при ЗАД А. със застраховка г.о., който
автомобил е бил управляван от водача Б.Й.Д., ведно със законната лихва, считано
от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение
№97 от 23.07.2019 г. по търг.дело №305/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в
частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ за
неимуществени вреди за сумата, представляваща разликата над присъдените 15 000
лв. до претендираните 35 000 лв.
В останалата уважителна част за сумата от 8
000 лв., или по 4000 лв. за Г.Д.Г. и по 4000 лв. за Н.А.Г., решението е влязло
в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г. и Н.А.Г., в качеството на
наследници на А.Г.Г., техен син, да заплатят на ЗАД А. сумата от 333,33 лв. направени разноски по
съразмерност за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
ЗАД А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт СТ за въззивното производство
на основание чл.78,ал.6 от ГПК в размер на 140 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.