Решение по дело №543/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 504
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200543
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

10.08.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на десети юли през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №543 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.Т.Ш., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №20-1818-000031 от 03.02.2020 г. на Началник на сектор РУ гр.Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева, както и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 6 контролни точки и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, в писмено становище поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата не изпраща представител. Представя в писмено становище, в което моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. 

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 14.01.2020 г. около 11,10 часа в гр.П., на бул.“…“ управлява л.а.“…” с ДК №…, собственост на В. Д. В., като извършва следните нарушения:

1. Като водач на мПС в движение не използва колан, с който МПС е оборудвано;

2. МПС не е преминало на задължителен годишен технически преглед към датата на проверката.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля Д.Д.-актосъставител и писмените доказателства представени по делото.

І. Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

АУАН и НП са надлежно и своевременно съставени и отговарят на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН.

Възраженията относно допуснати съществени процесуални нарушения, поради непълно описание на нарушението съдът счита на неоснователни.

Вярно е, че АУАН не е посочена категорията на МПС управлявано от жалбоподателя, както и че същото е било оборудвано с обезопасителен колан.

Но съдът намира, че тези пропуски не са довели до объркване на жалбоподателя, което да води до невъзможност да разбере в какво е обвинен.

Вида и значението на категорията автомобила управляван от жалбоподателя,  описана в НП са регламентирани в чл.149, ал.1, т.3 от ЗДвП, който законов текст е известен и задължителен за субектите на задълженията установени в ЗДвП, в т.ч. и жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС.

Освен това, същият несъмнено разполага със свидетелството за регистрация на МПС, в което е описана категорията на автомобила.

Не на последно място съобразно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто според съда е настоящия случай.

Фактическите констатации описани в НП относно не ползването на обезопасителен колан от страна на жалбоподателя по време на движение съдът приема за установени въз основа на показанията на свидетеля Д. и не оборени от жалбоподателя.  Освен това същият не попада в категорията на изключенията, предвидени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП.

При тези данни от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, който поставя изискване  водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението и начина на извършване. В този смисъл, съдът счита, че санкцията е правилно определена съгласно императивния размер по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП за съответното нарушение, който не може да бъде намален.

По изложените съображения обжалваното постановление и в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Проверката за законосъобразността на отнетите контролни точки не се осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът не коментира тази част от НП. Но следва да се има предвид, че съгласно чл.3, ал.1 от №Iз-2539 от 17.12.2012 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

По изложените съображения обжалваното постановление, в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

ІІ. Относно нарушението на чл.147, т.1 от ЗДП.

Фактическите констатации, че автомобилът управляван от жалбоподателя не е представен за годишен технически преглед се установяват от показанията на свидетеля Д. и не са оборени с представяне на доказателства в тази насока от страна на жалбоподателя.

Разпоредба на чл.147, ал.1 от ЗДП, предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, периодичните прегледи са задължителни за всички регистрирани в Република България ППС без тези на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тягаза извършено нарушение.

Няма спор, че автомобилът управляван от жалбоподателя е регистрирано в РБългария, ППС и не е спряно от движение. Въпросното МПС не попада изключенията установени в чл.2, ал.2 и 3 от Наредбата. Поради това, същото подлежи на задължителен технически преглед, който съгласно чл.29, ал.1 от Наредбата се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния преглед.

Тъй като нито нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, нито в Наредбата е изрично записано, чие е задължението за представяне на МПС за годишен технически преглед, то в случая това задължение следва да бъде изведено от санкционната норма на чл.181, т.1 от ЗДвП, която освен санкция съдържа в себе си и диспозиция.

Съгласно посочената норма се ангажира административнонаказателната отговорност на собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

Видно от мотимите на обжалваното НП лекият автомобил “…” с ДК №…, управляван от жалбоподателя е собственост на на В. Д. В.. Следователно към датата на проверката въпросният автомобил не е бил собственост на жалбоподателя.

По делото от странна на наказващият орган, върху когото лежи доказателствената тежест не са представени доказателства, че жалбоподателят има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.181, т.1 от ЗДвП.

В този смисъл неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който няма задължението и не може да носи вина за непредставяне на МПС за годишен технически преглед.

Не на последно място следва да се отбележи, че в тази част НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като лисва ясно и точно описание на нарушението. В същото не е посочено кога е бил извършен предишният технически преглед на автомобила, респективно кога е следвало отново да бъде представен. Поради което не може да се проследи, дали срокът за това е изтекъл към датата на проверката.

Това е нарушение от категорията на съществените, тъй като нарушава правата на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира адекватна защита.

Не на последно място следва да се отбележи, че въпреки предвидената специална санкционна норма за подобно нарушение по чл.181, т.1 от ЗДвП, санцията е неправилно определена по общата норма на чл.185 от ЗДвП.

По изложените съображения обжалваното постановление в тази част е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.Василев за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 300 лв.

В случая няма направено възражение от настрещната страна за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.

С оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП в една част, а в другата потвърдено, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик която има статут на юридическо лице по смисъла на чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в размер, съобразно отменения размер на глобата, а именно 85,71 лева. За разликата до 300 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №20-1818-000031 от 03.02.2020 г. на Началник на сектор РУ гр.Пазарджик, в частта с която на Д.Т.Ш., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева, както и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 6 контролни точки.

ОТМЕНЯ НП №20-1818-000031 от 03.02.2020 г. на Началник на сектор РУ гр.Пазарджик, в частта с която на Д.Т.Ш., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за заплати на Д.Т.Ш., ЕГН **********  направените по делото разноски за адвкотско възнаграждение в размер на 85,71 лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 85,71 лева до 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

          

                                  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: